О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№1436 01.09.2022 година гр.Бургас
Административен съд - гр. Бургас VІІ-ми състав,
На първи септември две хиляди двадесет и втора година.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:…Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова,
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
административно дело № 1542 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.5 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.188 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Интер“ООД, ЕИК-*********,
гр.Бургас, ул.Цар Симеон І №102, представлявано от управителя Мирослав Борисов
Балабанов, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-136-0093873/31.08.2022г.,
издадена от началник-отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ)
на Национална агенция по приходите (НАП), с която на юридическото лице е
наложена ПАМ запечатване на стопанисвания от него търговски обект – бистро „Тропикана“,
находящ се в гр.Бургас, Приморски парк и забрана за достъп до него за срок от
14 (четиринадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита, че мярката и допуснатото
предварително изпълнение не следва да бъдат постановявани, защото още в деня
на проверката дружеството е монтирало и въвело в експлоатация друго фискално
устройство от одобрен тип, с което твърдяното нарушение е отстранено. Освен
това дружеството няма други нарушения и не е налице никое от основанията по
чл.60, ал.1 от АПК..
Административен съд - Бургас, след като се запозна с
материалите, налични в административната преписка, намира за установено
следното:
С процесната заповед № ФК-136-0093873/31.08.2022г. на
ответния административен орган, е наложена горепосочената ПАМ – запечатване и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни по отношение на стопанисвания от
жалбоподателя търговски обект – бистро „Тропикана“, находящ се в гр.Бургас,
Приморски парк, тъй като дружеството в качеството си на задължено лице съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., не използва фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност, които да
отговарят на изискванията на одобрен тип от 01.04.2019г., с което е допуснал
нарушение на чл.8, ал.1 и ал.2 от същата наредба. Констатирано в тази връзка от
проверяващите било, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, което генерирало фискални касови бонове, които не съдържат двумерен
баркод (QR код), а също не осигурявало възможност за извършване на
сторно-операция след приключване на сметките на клиенти. Контролните органи
установили също, че фискалното устройство не изпраща данни по дистанционна
връзка на всеки 5 мин. за издаваните фискални касови бонове.
За проверката бил издаден протокол № 01193873/24.08.2022г.,
с който е установено, че издаденият от касовия апарат фискален бон не е с QR
код. Освен това в обекта е установено наличие на касова разлика в размер на
52,70 лева между наличните парични средства в касата и тези маркирани във
фискалното устройство.
Сега
жалбоподателят представя свидетелство за регистрация на фискално устройство от 30.08.2022г.
(л.28), видно от което е регистрирано ново фискално устройство в приходната
администрация с потвърждение № FDRID 4585314 от 30.08.2022г., различно от установеното в
обекта при проверката от контролните органи.
Въз основа на така установените факти административният
орган е издал процесната заповед в която приел, че жалбоподателят използва
фискално устройство, което не отговаря на изискванията от одобрения тип. Според
органа извършеното нарушение представлява основание за налагане на ПАМ по
смисъла на чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС „запечатване на търговски обект и забрана
достъпа до него за срок от 14 дни“.
В заповедта се
съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение, обосновано с възможно
настъпване на трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на
изпълнението, поради наличието на шест фактически основания. Първото касае, че
обектът е сезонен и отлагане на изпълнението на мярката след влизането й в сила
ще го осуети, с което ще се насърчи неправомерното поведение на търговеца.
Второ е установеното в обекта фискално устройство, което генерира фискални
бонове, които не съдържат двумерен баркод (QR код). Трета е установената касова
разлика. Четвърто е обстоятелството, че задълженото лице има среднодневен
оборот от 949,66 лева. На петото място се сочи наличието на непогасени публични
задължения в размер на 6286,41 лева към 25.08.2022г. На последно място са
отчетени декларираните финансови резултати от дейността по години – данъчна
печалба за 2021г. – 1839,10 лева; 2020г. – 363,88 лева и 2019г. – 330,87 лева.
Въз основа на тези факти органът е направил извод, че
предварителното изпълнение е наложително, за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения от същия вид с цел да се защитят особено важни
държавни интереси, изразяващи се в интереса на бюджета за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания
търговски обект и за правилното определяне на реализираните от лицето доходи и
размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от
закъсненията на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди
за бюджета. Преценено е, че необходимостта от предварително изпълнение е
предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са
довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена
опасност. Въпреки, че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът
е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския
обект и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се
предотврати веднага възможността неотчитането на продажби чрез неизползване на
фискално устройство да се превърне в системно нарушение, а също така и да се
коригира неговото поведение към спазване на отчетността и начисляването на
дължимите данъци върху реализираните обороти. По-ранното налагане на мярката от
една страна ще предотврати да се продължи допуснатото административно нарушение
от същия търговец, до степен която води до задълбочаване нарушенията на
фискалната дисциплина, а от друга страна препятства опасността
незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на конкретния субект,
като представлява и превенция на непосредствено настъпващите от нарушението
вреди за фиска.
В мотивите си органът се е позовал на конкретно
посочени определения на Върховния административен съд по такива казуси.
Заповедта е връчена на търговското дружество на 01.09.2022г.,
видно от приложената разписка за връчване, а жалбата е подадена също днес – на
01.09.2022г.
Съдът,след като извърши преценка на относимите
доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок по чл.60, ал.5 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен
орган, овластен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор
на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити,
в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на
предварителното изпълнение. В изложените от административния орган мотиви се
съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане
на предварително изпълнение на заповедта.
Според чл.188 от ЗДДС принудителната административна мярка
по чл.186, ал.1, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.
Според чл.60, ал.1 от АПК в административният акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в
защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният
орган изисква съответната гаранция.
Съдът счита, че в случая са налице изискуемите
материалноправни предпоставки за допуснатото предварително изпълнение.
Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита
осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за
проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му
задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен
интерес по смисъла на чл.60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен
характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане
на крайната и́ цел – да предотврати укриването на приходи и отклонението
от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното
и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Както е
отбелязал органът в мотивите на разпореждането, търговският обект е с временен,
сезонен характер и след влизане в сила на заповедта ще е приключил летния сезон
и той няма да работи, което ще препятства изпълнението на заповедта. По тези
съображения опасността от настъпване на вреда за бюджета, която е значителна и
труднопоправима, е налице.
За да достигне до тези изводи, съдът взема предвид
разпоредбата на § 32 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, според
която „лицата по чл.3, непопадащи в § 31, които са регистрирани по ЗДДС и не
използват софтуер за управление на продажби, с изключение за обектите, в които
се използва ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на
тази наредба в срок до 31.03.2019г.“ Същото задължение е преповторено и в § 71,
ал.1 от Наредбата. Касае се за приклузивен срок, след изтичането на който
Наредбата вменява задължение на търговците да регистрират и употребяват само
фискални устройства, отговарящи на новите изисквания. Самите допълнителни
изисквания са добавени подробно в разпоредбата на чл.26 и Приложения №1 и №2 от
същата Наредба. След изтичането на този нормативноустановен срок наличието на
нестандартно фискално устройство, неприведено в съответствие с новите
изисквания, се възприема от органите на фиска като абсолютна липса на такова.
Този извод настоящата съдебна инстанция намира за правилен, тъй като при
наличие на фискално устройство неотговарящо на особените нормативно установени
изисквания, установени след 31.03.2019г. и без издаване на фискални бонове от
одобрен тип, категорично изключва възможността за законосъобразно отчитане на
приходите от продажба на стоките и услугите предлагани от него. Ежедневната
употреба на подобен негоден апарат след изтичане на срока за привеждането му в
съответствие установява наличието на трайно повтарящо се поведение на избягване
на законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите от търговеца, което
доказва твърденията на органа, че жалбоподателят сам е създал условия за
укриване на приходи, респ. за увреждане на държавния и обществен интерес,
препятствайки възможността за осъществяване на въведения след 31.03.2019г.
по-ефективен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ „Лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.“, т.е. става ясно, че търговска дейност във всеки
търговски обект е допустима само след въвеждане в експлоатация и използване на
регистрирано в НАП фискално устройство. Съгласно чл.8, ал.1 и 2 от същата
наредба, фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания
съгласно приложение № 1 и техническите изисквания съгласно приложение № 2, а
също трябва да има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра
по чл.10, ал.9.
Според констатираното, касовият апарат на търговеца
след 31.03.2019г. не отговаря на нормативноустановените критерии, поради което
отчитането на продажбите от търговската му дейност е в противоречие със закона,
което обстоятелство винаги застрашава сериозен обществен интерес, свързан със
защитата на фиска. Единствено решение за търговеца в подобна хипотеза е да спре
търговската си дейност до въвеждане на устройството си в съответствие с новите
изисквания. Точно това не е сторил търговецът в настоящата хипотеза, като е
продължил да осъществява търговска дейност в нарушение на изискванията за
съответствие на касовия му апарат с изискванията на Наредба Н-18 от
13.12.2019г. Подобно съответствие следва да е налице не само към момента на
регистриране и въвеждане в експлоатация на ФУ, но и във всеки следващ момент на
осъществяване на търговска дейност. Това следва и от разпоредбата на чл.186,
ал.1, т.2 ЗДДС, според която „Принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология;“
Верни при така установените факти и обстоятелства са
изводите на административния орган за наличие и на последното фактическо
основание, сочено от него, а именно, констатирана „липса на организация за
създаване на условия задълженото лице да организира и ръководи дейността в
търговския обект в съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ“. Съдът не приема твърдението на жалбоподателя, че понастоящем налагането на
мярката не е наложително, защото още в деня на проверката дружеството е
монтирало и въвело в експлоатация друго фискално устройство от одобрен тип, с
което твърдяното нарушение е отстранено, защото от представените доказателства
не може с категоричност да се установи, че новото устройство генерира фискални
касови бонове, които съдържат двумерен баркод (QR код), също осигурява
възможност за извършване на сторно-операция след приключване на сметките на
клиенти, както и дали все още в обекта е налице установеното от органите
неизпращане на данни по дистанционна връзка на всеки 5 минути за издаването
фискални касови бонове. Неотстранима е и установената касова разлика.
Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното и на
основание чл.60 ал.6 от АПК, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав,
О П Р Е Д Е
Л И
ОСТАВЯ
без уважение
жалбата на „Интер“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Цар Симеон І №102, против
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-136-0093873/31.08.2022г. на началник
отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален
контрол“, в ЦУ на НАП.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :