№ 837
гр. Варна, 25.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседА.е на двадесет и втори юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Г.
Съдия:И.ичка Д. Славкова
СъдебниСлавка Ив. Касабова
заседатели:Надежда М. Г.
Нели Ив. Танчева
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
и прокурора П. Д. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлозар Г. Г. Наказателно дело от
общ характер № 20243100201298 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ:
М. М. М. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. Ал.А. и
адв. Ч., редовно упълномощени от ДП и приети от съда от преди, както и адв.
Е. П., редовно преупълномощена от адв.Д.М. от САК и приета от съда.
П. Ю. А. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. Ч. –
назначен за служебен защитник от ДП.
Н. М. М.- уведомена от предходно с.з., явява се лично и с адв. Ч. –
назначен за служебен защитник от ДП.
М. М. М.- уведомена от предходно с.з., явява се лично и с адв. Ал.А. и
адв.Ч., редовно упълномощени от ДП и приети от съда от преди.
А. Ю. А.- уведомена от предходно с.з., явява се лично и с адв. Ч. -
назначен за служебен защитник от ДП.
Ю. Й. А. - уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. А. и адв.
Ч., редовно упълномощени от ДП и приети от съда от преди.
Частните обвинители:
Н. И. К. – редовно призован, не се явява.
1
В. П. П. – редовно призован, не се явява.
И. Г. Д. – редовно призован, не се явява.
Адв.Ю. Й. - процесуален представител на ч.обвинители -редовно
призован, не се явява.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Д. И. Д. – редовно призован, явява се лично.
Л. Ж. Г. – нередовно призована, не се явява. Призовката е върната в
цялост с отбелязване, че лицето не е познато на адреса.
След изготвена справка в НБД“Население“ не е установен различен
адрес за призоваване.
Д. Ж. Д. – редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ч.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ОТСТРАНЯВА от залата свид.Д. Ж. Д. и пристъпва към
разпит на свид.Д. И. Д..
2
СВИД.Д. И. Д. – на 45 г., български граждА.н, неосъждан, без родство
със стрА.те.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИД.Д. И. Д. – Спомням си за случая през 2021 г., когато служители
на Участък-Белослав са имали спречкване с местно население в с.Синдел. По
това време аз бях стажант и бях там като поемно лице на едно от
претърсвА.ята.
Претърсването беше в къща в с.Синдел, но не помня адреса. Къщата
беше с малък двор, Г-образен. Служителите търсеха нож, доколкото помня, но
не можаха да намерят такъв.
На въпроси на адв.Ч. – Към 09.03.2021г. аз бях стажант в приемна на
МВР.
Не си спомням разследващият полицай кой беше, нито дали беше мъж
или жена.
Разследващият ме запозна с правата и задълженията ни като поемни
лица и за това, че трябва да наблюдаваме законосъобразността на техните
действия.
Не си спомням колко човека са участвали в това действие, нито точно
кои са били. Бяха около 5-6-7 човека. Имаше и други поемни лица, имаше и
служители на МВР, участващи в това действие. Не мога да кажа кои са били
служителите. Техника не съм обърнал внимА.е да е ползвана.
Не помня от семейството кои са били на мястото. Знам, че се търсеше
нож.
Нямам спомен друго да се е търсело. Нямам спомен кой го е казал това,
че се търси нож, но знаех, че се търси такова.
Съдът ПРЕДЯВЯВА на свид.Д. И. Д. протокол за претърсване и
изземване, находящ се в т.2, л.3 от ДП от 28.04.2021 г.
СВИД.Д. И. Д. - Подписът на поемно лице №1 е мой.
3
АДВ.Ч. - Моля да се предяви протокол за оглед на местопроизшествие,
находящ се в т.2, л.8 и л.9 от ДП от 28.04.2021 г.
Съдът ПРЕДЯВЯВА на свидетеля протокол за оглед на
местопроизшествие, находящ се в т.2, л.8 и л.9 от ДП от 28.04.2021 г.
СВИД.Д. И. Д. - Разследващият си попълваше документите, нямам
спомен кое е било другото поемно лице.
Не помня кой е бил технически помощник.
На място имаше и други служители. Не помня от София да е имало хора
с техника, но аз не ги познавам и не знам от къде са били тези хора. Около 5-6
човека участваха в това действие. Аз помня само едното претърсване за нож,
за другото претърсване нямам спомен.
Не се сещам да е имало разбита врата на мястото.
АДВ.Ч. - Моля да се предявят на свидетеля снимки от мястото на
инцидента, находящи се в т.1, л. 80-85, и по-специално снимка №28.
Съдът ПРЕДЯВЯВА на свид.Д. снимка №28, находяща се на л.86, т.1 от
ДП.
СВИД.Д. И. Д. – Не се сещам да съм го виждал това нещо.
Предполагам, че съм го видял. Протокола лично съм го прочел тогава. Това
беше преди 4 години, не помня нищо.
Не помня счупена врата, правеше се претърсване на двора. Нямам
спомен за вътре, само за двора. Не съм разбрал кога е станал случая. Не съм
разпитвал разследващия за това.
Знам какви са ми правата и задълженията като поемно лице - да гледам
законността на работата на полицаите и това, че можем да бъдем викА. като
свидетели по делото.
Предполагам, че разследващият полицай е казал за отговорността и щом
съм се разписал предполагам, че съм бил запознат.
4
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, поради
което съда го освобождава от съдебната зала.
СВИД.Д. Ж. Д. – на 48 г., български граждА.н, неосъждан, без родство
със стрА.те.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИД.Д. Ж. Д. – През 2021 г. правехме подготовка на плаж
Аспарухово. Не съм запознат с делото и не знам за какво става въпрос.
Нямам спомен да съм бил в с.Синдел. Живея в гр.Варна, не помня да
съм ходил в с.Синдел.
На 27.10.2021 г. съм участвал в разпознаване на лица и предмети в
сградата на Четвърто РУ-ОД-МВР. Спомням си за разпознаването и бяхме с
една госпожица двамата.
Нямам спомен какво се е случило на това разпознаване.
На въпроси на адв.Ч. – Нямам спомен мъж или жена е бил
разследващият. Помня, че се качихме на втория етаж и казаха, че ще ни
покажат няколко снимки, а ние да разпознаем някой. Нямам спомен дори тези
снимки дали на нас ни ги показаха или на разпознаващо лице.
Влязохме за две минути и излязохме. Не знам, честно казано, по какъв
повод съм бил там. Нямам спомен. Не знам дали някой нещо ни е обяснявал.
Един път съм ходил в Четвърто РУ да плащам акт и това е втория.
Съдът ПРЕДЯВЯВА на свид.Д. Ж. Д. протокол за разпознаване на лица
и предмети от 27.10.2021 г. на л.67, т.2 от ДП, албум за разпознаване на лица
по фотоснимки на л.68, т.2 от ДП, както и протокол за разпознаване на лица и
предмети от 27.10.2021 г. на л.72, т.2 от ДП и албум за разпознаване на лица
по фотоснимки – л.73 и сл., т.2 от ДП.
СВИД.Д. Ж. Д. – на въпроси на адв.Ч. - Не съм ги виждал тези
снимки, нямам спомен разследващият мъж или жена е бил.
5
На л.74 подписът е мой на поемно лице №2. Мисля, че нямаше друг
човек в стаята, освен разследващия.
На л.67 за това разпознаване нищо не помня. Като цяло да съм бил 3-5
минути максимум в стаята. Освен разследващия, имаше още едно момиче с
мен. Показаха ни някакви снимки. Нямам спомен да са ми показвали тези
снимки на л.69 от делото които виждам сега. Жена ги разпознаваше тези
снимки.
Аз не съм го чел този протокол, но подписът е мой,
На въпроси на адв.П. - Нямам спомен защо са ми показвали тези
снимки. Получих покана да се явява на място, нещо ми беше обяснено и
толкова помня.
Никой не ми е обяснявал защо съм там и какво трябва да правя. Не са ми
казали нищо. Показаха ни няколко снимки и трябваше да разпознаваме
някой. Там бяхме аз и една госпожица и трябваше да ги разпознаваме. Не
знам какви действия сме извършили.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, поради
което съда го освобождава от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ – Аз не смятах да настоявам за разпита на второто
поемно лице, която е нередовно призована за днешното с.з. и бях против
разпита на поемните лица като цяло, но този свидетел, който разпитахме
последно – първо не си спомня нищо и очевидно е объркан и притеснен и са
му неясни и противоречиви показА.ята, така че при това положение считам,
че е необходимо да бъде разпитано и второто поемно лице, за да се изясни
действително как е протекло разпознаването. Очевидно този свидетел не
можа в достатъчна степен да обясни.
АДВ.Ч. – Аз държа на разпита на Л. Ж. Г. и дори смятам, че следва да се
изясни, дали и тя не е служител на МВР. Аз считам, че стана ясно, че някои от
протоколите не са съставени съобразно изисквА.ята на чл.129 от НПК, защото
никъде не пише в протокола, че са им разяснени права и т.н. Вторият въпрос е
от къде се подбират тези поемни лица.
6
АДВ.А. – Аз считам, че с разпита на това поемно лице по никакъв няма
да бъде изяснена в допълнение фактическата обстановка каква е била към
датата на извършване на това процесуално-следствено действие, но с оглед
обстоятелството, че и прокуратурата, и защитата са на това мнение, аз се
присъединявам към становището на колегата Ч..
АДВ.П. – Предоставям на съда относно това поемно лице, но очевидно
и двете стрА. държат на разпита на неявилата се свидетелка, поради което аз
се присъединявам към това искане.
СЪДЪТ ще се произнесе по така направеното искане на по-късен етап.
СЪДЪТ ПРИКАНВА подсъдимите да дадат обяснения.
ПОДС.М. М. М. – със снета по делото самоличност.
Разбирам обвинението, дал съм на полицията моите показА.я и ги
поддържам.
Не помня много добре какво се е случило. Просто искам да кажа някои
работи, които си мисля на съда.
ПРОКУРОРЪТ – С оглед обстоятелството, че подсъдимия заявява, че
не си спомня какво се е случило, аз нямам въпроси. Ако счетете, че е
необходимо и допустимо, моля да бъдат прочетени показА.ята на същия.
АДВ.Ч. - След като подсъдимия заявява, че не си спомня нищо, моля да
допуснете четене на показА.ята му от ДП от 2021 г. до 2024 г.
АДВ.А. – С оглед заявеното, че не си спомня, моля да се прочетат
показА.ята.
АДВ.П. – Не възразявам да се прочетат обясненията на подсъдимия.
Съдът, като взе предвид изявлението на подсъдимия М. и направеното
искане, намира същото за основателно и на основА.е чл.279, ал.1, т.4,
предложение 2 от НПК
7
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ обясненията на подс.М. М. М., дадени на ДП в
протокол за разпит на обвиняем на 03.09.2021 г., т.1, л.2, протокол за разпит
на обвиняем от 11.03.2021 г., т.1, л.4-7, протокол за разпит на обвиняем от
09.03.2021 г., т.1, л.9, протокол за разпит на обвиняем от 07.04.2021 г., т.1, л.12,
протокол за разпит от 29.09.2021 г., т.1, л.13 от ДП.
ПРОЧЕТОХА СЕ!
ПОДС.М. М. М. – Всичко, което прочетохте, беше така.
На въпроси на адв.Ч. – Доколкото си спомням, бях с черна тениска с
къс ръкав на 09.03. сутринта. Тогава нямах нищо червено на врата си. Не съм
имал червени дрехи. Аз след като избягах от къщи, избягах при чичо ми
Ташко и там се преоблякох, даже бях с дънки. Това става при чичо ми Ташко,
сложих сини дънки след случая.
В двора ни нямаше никакви тухли, цепеници, железа, нищо. Всичко
беше чисто в двора. Всичко си беше както трябва.
Като чухме шума със съпругата ми, аз нищо не направих. То нямаше
време нищо да кажа. Никой не е дошъл да ми се представи и да ми обясни
защо са там. Аз бях в шок защо бият майка ми и баща ми. Даже им се помолих
да ги оставят. Полицая ме събори и започна да ме рита и да ме удря с юмруци.
Те имаха качулки черни на главата. То се виждаха само очи и уста, не може да
го познаеш мъж ли е, жена ли е. Не помня да е имало маски с надпис
„Полиция“.
Двете къщи - нашата и на майка ми и баща ми, се залепени една за
друга и другата гледа към задния двор.
Аз като избягах, не съм се връщал повече в къщата.
На въпроси на съда - Ние живеем двамата с М. отделно с бебето.
Съпругата ми ме събуди тогава сутринта.
На въпроси на адв.Ч. - Сега чакам четвърто дете. Тогава имахме едно.
На въпроси на адв.А. – Докато ставаше всичко това, тази ситуация
майка ми М. М. плачеше и ревеше, викаше. Аз гледах как я ритаха, влачеха я и
я биеха с юмруци. Повярвайте ми, много ни биха. Даже сега едва се сдържам
8
да не плача пред Вас, като се сетя, много се срамувам, но не мога да скрия -
много ни пребиха. Това беше ужас, много ни биха всички наред, нямаха
милост. Не се обясниха въобще. Да бяха се обяснили, нямаше да се стигне до
тази степен.
Аз бях ученик тогава 11 клас и не можах да завърша, защото бях
задържан в ареста, после „Домашен арест“ и останах с недовършено средно
образовА.е. Аз съм бил ученик и с честен труд си изкарвам хляба. Много
съжалявам, че това нещо остана недовършено. Тогава карах курсове за
шофьорска книжка и даже не можах тогава да си взема и книжката. Но след
като ни пуснаха от „Домашния арест“, мина два-три месеца и се записах пак и
за около месец и половина изкарах и книжка и отивам и изкарвам с честен
труд хляба. Ние сме работливи хора, повярвайте ми. Даже днес дрехите, с
които сме облечени цялото семейство, са ни на вересия. Аз казвам само
истината. Нож съм нямал, дърва съм нямал. Това е!
На въпроси на адв.Ч. – Тази сутрин адв.Ч. ни заведе в един магазин да
видя един нож – пеперудка. За първи път виждам такъв нож – той се отваря от
двете стрА.. Туй нещо няма как да го хванеш. Аз за първи път виждам такова
нещо. Аз след като ме затвориха в Ареста и ме питат за какво съм и аз не знам
за какво бях там. Мисля, че ще ме пуснат и лично за мен нямах хабер за нищо.
В Ареста бях близо четири месеца. Нож съм нямал, дърва съм нямал,
повярвайте ми. Всичко това е лъжа.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към подс.М..
ПОДС.П. Ю. А. - със снета по делото самоличност.
Разбирам обвинението. Не си спомням нищо.
ПРОКУРОРЪТ – С оглед обстоятелството, че подсъдимия заявява, че
не си спомня какво се е случило, аз нямам въпроси. Ако счетете, че е
необходимо и допустимо, моля да бъдат прочетени показА.ята на същия.
АДВ.П.- След като подсъдимия заявява, че не си спомня нищо, моля да
допуснете четене на обясненията му от ДП. Нямам въпроси на този етап.
АДВ.А. – С оглед заявеното, че не си спомня, моля да се прочетат
показА.ята.
АДВ.Ч. – Не възразявам да се прочетат обясненията на подсъдимия.
9
Съдът, като взе предвид изявлението на подсъдимия П. А. и направеното
искане, намира същото за основателно и на основА.е чл.279, ал.1, т.4,
предложение 2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ обясненията на подс.П. Ю. А., дадени на ДП – т1,
л.71 от 19.10.2023 г., както и протокол за разпит на обвиняем от 19.01.2024 г.,
л.80, т.1 от ДП.
ПРОЧЕТОХА СЕ!
ПОДС.П. Ю. А. – на въпроси на адв.Ч. – Вярно е това, което прочете
съдията.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към подс.П. Ю. А..
ПОДС.Н. М. М. – със снета по делото самоличност.
Разбирам обвинението. Ще дам обяснения.
На 08.03.2021 г. след обяд ние тръгнахме със сестра ми А. и приятелите
ни към махлата. Бяхме аз, сестра ми А., нейния приятел А. и моят приятел С..
Видяхме чичо ми П., който се караше с един хора за един телефон. Почнаха
да го обиждат. Удариха си по два-три шамара помежду си с тези, с които се
караше той и туй беше.
Ходихме в Здравната служба, то там беше май скандала и там си удариха
по някой шамар. Не съм сигурна точно там ли беше.
На 9.03.2021 г. сутринта, ние спим още и чуваме гласове от охкА.я, от
болки. Баща ми стана и след него и ние тръгнахме. На вратата баща ми докато
я отвори, един от качулките го удари и го събори на земята. Почна да го рита,
да го бие с юруци и по същия начин и майка ми удряха. Един от тях дори ме
хвана и ме блъсна в стената. Викам „Защо ми биете семейството, какво сме ви
направили, недейте да удряте майка ми, те са болни.“ По туй време от задните
къщи идват брат ми М. с жена си и бебето си. Докато кажа „Защо ни биете,
какво сме ви направили?“ и един от тях тръгна върху него да го бие и брат ми
10
падна на земята, биха го, удряха го и докато стане, той избяга.
Аз съм 35 килограма в момента. Преди пет години бях на 17 години.
Не съм завършила средното си образовА.е, защото работя в ГермА.я и
Гърция, да събираме пари за адвокати.
На въпроси на адв.Ч. – На 08.03.2021 г. вечерта вкъщи на гости бяха С.
и А. - приятелите ни. Бяхме аз, А., баща ми Ю., майка ми М. и П. – брат ми.
В едната стая бяхме 5 човека. А. тогава спа в салона, а С. беше в първата
стая.
Тогава сутринта чух охкА.я от болка и викане за помощ. Полицаите бяха
с черни маски и само очите им се виждаха. Виждала съм маски за Ковид, но не
бяха с такива маски, други маски бяха. Само очите им се виждаха и устата.
Брат ми М. като дойде тогава, не е бил гол.
Аз не съм хвърляла нищо, не съм удряла никой. Аз само плачех и виках
за помощ. Единият ме хвана и ме блъсна на стената. Аз изобщо не можах
нищо да направя, как да направя нещо. Виждам как ми бият семейството….
Аз виках само за помощ и плаках. Суркаха ги майка ми и баща ми до
колите.
Предния ден нищо не се е случило.
На въпроси на съда – Тогава ние бяхме малки и няма как да пием
алкохол, нищо че е 08.03. Майка ми и баща ми също не са пили алкохол.
Черпеха се с кафе, сладко - така празнувахме.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към подс.Н. М..
ПОДС.М. М. М. – със снета по делото самоличност.
Разбирам обвинението, ще дам обяснения.
На 08 март сватовете бяха на гости – това са родителите на М., жената
на сина ми. Седнахме на почерпка със сладко и кафенце и празнувахме. На
09.03. сутринта, както спим с децата ни и чуваме гласове, че викат за помощ.
Чуваме охкане, много силни гласове. През това време с мъжа ми излязохме да
видим какво става. Докато отворим вратата и гледаме някакви хора, не ги
знаем какви са, без да се представят. Събориха мъжа ми с един удар. Чуваше
се викане за помощ и от болка. Ние тръгнахме да видим какво става. Не са
11
удряли на вратата, само чухме викове. Отваряме вратата да излезем навън.
Гледаме черни качулки, не знаем какви са, без да се представят и събарят
мъжа ми долу. След това аз излизам с децата и те почнаха наред да пребиват.
Мене за косата ме хванаха и пребиват, ритат. Аз съм астматичка, болна съм и
ме събориха, също и дъщерите ми, сина ми малкия П., без да се обясняват.
Всичко наред пребиха. Помолих ги да оставят семейството ми, да ни оставят
на мира и питам какво направихме. Без нищо да кажат, наред бият с юмруци и
ритници. Няма как да Ви го опиша това. Пребиха семейството, пета година
вече такъв стрес и такава мизерия теглим, не мога да опиша.
Работим в ГермА.я и Гърция, чупим коли и с честност си изкарваме
прехраната, аз си гледах децата. М. не можа да завърши, а докато неговите
съученици празнуваха, аз плача и той плаче в Пожарната.
Малката ми дъщеря, и тя - 10 клас стигна и другата 10 клас. Ние не сме
такива хора. Не знаеме полиция, не знаем какво е съд. С честен труд си
изкарваме парите и си гледаме децата и семейството.
Като ме събориха на земята, гледам малката ми дъщеря А. и я блъснаха
до краката ми. Блъсна я единия с качулките. Голямата ми дъщеря заради тез
качулки, загуби девствеността си заради тях. Тя беше със С., а ни пребиха
семейството тогава. После той я напусна заради тез качулки. Сега в момент с
друг е женена.
Никой не е говорил с нас, без да се представят, нищо. Ако имаше
призовка, да кажат, да се явим, щяхме да отидем и да разберем за какво ни
викат. Когато ни задържаха, ме изкараха вънка и единия полицай ме заведе до
полицейските коли. Даже му казах на единия и паднах на колене, да ни
оставят на мира. Той вика на мен – „Ще ме чакаш тука, за да видя какво
правят на семейството ти и на децата ти.“ Аз бях до колата, до патрулката, а
той замина и не знам какво видя той. От там ме закараха в Четвърто районно и
не знам за какво ме задържат. Взеха мен, М., мъжа ми, дори малкия ми син П..
Когато ни задържаха в районното и ни вкараха в килията с Ю., и по едно
време чувам, че М. го бият в мазата. И той вика за помощ и ги моли да го
оставят на мира. Вика: „Много съм пребит, оставете ме!“. Тогава и аз ги моля
да го оставят на мира. Там има една врата и аз я отворих и питам полицая
там да каже вече да престанат да го бият, защото вече нямаше сили, не
можеше да върви вече…
12
Нямаше никакви камъни, дървета, нямаше такива работи в моя двор. В
кой век живеем, уважаеми господа?! Ние да не сме кучета?! Толкоз тормоз,
към едно куче има повече уважение. Като кучета ни пребиха и ни суркаха и не
знам за какво ни задържаха. Искаха да ни унищожат семейството.
На въпроси на прокурора – Мъжът ми отвори вратата първи. Преди
него не е излизал друг, той беше първи. Това викане беше от другите стаи, не
от вън. Къщата е като с два входа - едната врата е от улицата, а другата врата
е дето се влиза в двора – отсреща. Там на дъщерите ми приятелите спаха.
Единият беше в спалнята, а другия в салона и от тези стаи идваха виковете,
гласовете, дето ги пребиха. Аз не съм видяла някого да го удрят преди ние да
излезем. Като излезе мъжа ми и тогава почнаха с ритници и юмруци да бият
мъжа ми и децата ми. Аз видях да бият моето семейство. Никой от моето
семейство не съм видяла да посяга към полицаите. Просто нямаше време –
докато отворих врата и почнаха веднага всеки да го бият и събарят на земята.
Нямаше и секунда. Не помня колко време беше това всичко.
На въпроси на адв.А. - Аз не съм чула някой да стреля. Когато ме
задържаха и на третия ден ме пуснаха от Пожарната, тогава аз се прибирам и
моят малкия син П. каза, че е намерил два патрона до чешмата. Аз ги взех,
щото той нямаше години и ме беше страх и казах, че ще звъннем на адвоката
да каже какво да ги правим и да ги върнем.
Аз не съм удряла никой в него ден, нито с дървени пръти, нито с нищо.
Не съм правила опити да спасявам Ю., то нямаше как.
Полицаите ме изкараха на улицата. Преди това не съм правила нищо
срещу полицаите. Като ме извеждаха на улицата, аз нож не съм видяла, не
съм чула да има нож в ръката на М. М.. Както си спим, няма как да се появи
нож изведнъж. Това е лъжа. Не съм видяла М. с нож.
Без да се представят тези хора, без да кажат, че са полицаи, с качулки
директно дойдоха в двора и почнаха да бият наред.
На въпроси на адв.П. – Не е държал нож М., не съм видяла да налита и
да напада полицаите М.. То нямаше време, защото докато дойде М. и те
пребиха цялото семейство. М. нямаше време да напада когото и да било.
На въпроси на адв.Ч. – Имаше коли на около 100-150 метра от нашата
къща. Спрени бяха до комшииката Ю. Д. – на улицата на №6. Пред нашият
дом нямаше полицейска кола.
13
Дворът ни беше чист. На 08.03.2021 г. празнувахме със сватовете – на М.
майката и бащата. Те не спаха вечерта, а си заминаха.
Дворът беше чист, нямаше тухли, нямаше камъни, нито прътове и
дървета.
Мен от двора ме изведе полицай, който не беше с качулка. Мисля, че Ж.
Ж. се казваше, той ме изкара от двора и ме докара до колите на 100-150 метра
от къщата. Аз го помолих да им каже да спрат, защото ми пребиха
семейството. Той ми каза да чакам там, а той ще отиде да види какво става. Аз
стоях до патрулната кола. Другото вече не мога да го кажа какво е било. Аз
имах наранявА.я, но нямахме пари за медицинско. Пострадаха дъщерите ми
А. и Н.. А. след това всяка сутрин от удара кръв от устата й излиза. П. и той
пострада, но само имахме пари на мъжа ми и на П. да изкараме медицинско.
Брата на мъжа ми – П. не е бил там в къщата. Йордан П. А. не е бил тогава в
дома ни. Те не живеят при нас и тогава сутринта не са били там.
На М. по гърба има още следи и белези от ударите.
20 години съм бачкала за тази къща. За миг ни изчезна всичко, по
улиците останахме.
Уважаеми съдии, те бяха обикновените хора, ние бяхме качулките.
Изпродадохме къщата накрая.
Полицаите тук не говориха истината. Тези, дето говориха тези неща,
това е пълна лъжа. В дома на Ф.то са влизали. Когато ни пуснаха от
Пожарната, тогава вече тя дойде в нас и каза, че влезли в тях и внука й
отворил вратата и го съборили на земята и го били. Тя питала какво искат от
тях. Той е едно малко детенце - 9-10 годишно и викало за помощ и се
уплашило - само едни очи и черни качулки били. Тя на мен така ми обясни.
Освен полицаите, от Вътрешна сигурност също ни разпитваха всички.
Казахме всичко това и на тях. Мисля, че всичко казахме.
Пред районното като са ни викали за разпит, ние ходим цялото
семейство и чакаме там вънка да ни викат.
Като са идвали в двора на оглед, дойдоха много хора. Имаше една
голяма машина, като пита. Изхвърлиха всичко от къщата, юргА.. Казаха, че
търсят нож. Казаха ми да дам ножа, с който готвя. Жена беше, следователка
ли, не знам. Дори като заминаха, отзад в къщата на М. почнаха да чупят
14
клечки и пръчки и правят снимки на тези дървета. Питам аз за какво е това, а
тя ми каза „Мълчи, няма да говорите вие!“. Направиха снимки, къщата взеха.
Дрехите на малкия разхвърляха навсякъде. Всичко ми счупиха в къщата.
На въпроси на прокурора – Отопляваме се с дърва в къщата. Тогава
имахме дърва, но бяха в мазата.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към подс.М. М..
ПОДС.А. Ю. А. – със снета по делото самоличност.
Разбирам обвинението, ще дам обяснения.
Аз съм 37 килограма.
На 08.03.2021 г. към обяд аз и сестра ми, С. и А. тръгнахме към центъра
и видяхме чичо ми П. на улицата. Той поиска телефон да си звъни, защото си
загубил своя телефон и тези хора, от които искаше телефон той хем дават и
после си го вземат, подигравка правят с него. После си удариха по два-три
шамара на улицата и така свърши това и се прибрахме.
На 09.03.2021 г. сутринта към 6,30 часа, станахме, защото чухме гласове.
Чувахме С. и А. от съседната стая как викат за помощ и охкат. Стана баща ми
да отваря вратата и докато той отвори, удариха му един юмрук и го събориха
на земята. Аз видях цялото това нещо. Станахме всички. Баща ми беше гол до
кръста и след това почнаха майка ми да бият. След това почнаха всички в
двора да ни бият. Баща ми в момента е болен от белия дроб. Нямаме сили
вече, убиха ни отбой, със страх живеем. Нямаме сили вече. Брат ми М. с
бебето и с жена си, и него пребиха. Събориха го и него на земята и започнаха
да го бият с юмруци. Той не изтърпя и избяга. Майка ми хванаха за косата и
аз им казах да я оставят, защото тя е астматичка. Изкараха я от двора тогава.
Нямахме камъни, нито дърва. Ние не сме такива хора, честни хора сме,
изкарваме си всичко с билки. Не сме такива да се дразним и да правим
скандали. Биха и сестра ми с юмрук в ченето. Мен ме пребиха също на земята
и всяка сутрин на устата ми идва кръв. На снаха ми М. един от качулките във
врата й шамар удари. Бяха с черни униформи и качулки на главата. Само очи
се виждат. Ние не сме каратистки обучени да ги бием. Не можем да ги бием,
те са по 100-150 кг. Те ни убиха от бой. Без къща останахме. В пустиня
останахме, разберете ни…/свидетелката плаче/. Нищо не сме направили.
15
Баща ми го вкараха в багажника на полицейската патрулка с белезници.
Взеха здравето на баща ми. Всяка сутрин кръв плюе. Какви хора са това, нямат
милост…/свидетелката плаче/.
Не се представиха, не ни питаха като нормални хора да излезем, а те ни
убиха от бой.
Един изстрел имаше да ни успокоят, защото викахме и плачехме да ни
оставят семейството. На вересия вземаме пари да се обличаме. Моля да
разберете, ние нямаме никаква вина.
На въпроси на прокурора – Аз чух един изстрел.
На въпроси на адв.Ч. - Поддържам това, което съм казала по делото. Не
съм удряла никой. Не съм дърпала никой, ние само плачехме и викахме. Един
от качулките удари М. и тя падна на земята с бебето. В това време друг отиде
и я вдигна и я изкара извън двора. Полицейските коли бяха на 100-150 метра
извън двора, пред другата къща.
А. спеше в салона. Ние чухме гласове и как ги бият със С.. Вратата в
салона беше изкъртена, където беше А. и аз видях А. като избяга с
белезниците. Не съм му помагала, защото аз стоях при семейството си, на
семейството си исках да помагам. С. беше вързан със свински опашки. Брат
ми не беше гол.
На въпроси на адв.П. – М. докато дойде и го събориха на земята ,
убиха го от бой и той от страх избяга и се спаси. Не съм видяла М. да напада
полицаите. Не съм видяла М. да държи нож и да тръгва към полицаите. Брат
ми нямаше нож в ръката, не видях брат ми да има, даже нямаше нож.
Истината Ви казвам, нямаше такова нещо.
Като заминаха полицаите, на улицата нямаше хора. На 09.03. аз и сестра
ми Н., бебето и М. отидохме при чичо ми П.. Два дни бяхме при него, докато
майка ми се прибра и я освободиха от ареста.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към подс.А. А..
ПОДС.Ю. Й. А.- със снета по делото самоличност.
Разбирам обвинението, ще дам обяснения.
На 09.03.2021 г. рано сутринта чувам гласове и хора викат за помощ и
охкат. Тези викове се чуват от стаите на къщата. Къщата е на ъгъл. С. беше в
16
салона, А. беше в стаята и чувам гласовете им. Те викаха. Аз бях гол до кръста
с къси панталони. Докато отварям вратата и те така ме удариха... Един първо
ме удари с ръка, а след това друг с палка. След това изгубих съзнА.е. Те
почнаха да ме бият, много ме биха там. Казах им да оставят семейството ми.
Излезе и жена ми, казах им, че тя е астматичка, а те не спират. След това
излезе и дъщеря ми Н.. Единият от тях като удари дъщеря ми Н., кръв я
направи. След това ме пребиха, жена ми единия полицаи я изкара вънка и мен
ме суркаха около 150 метра и ме вкараха в багажника, но бях пребит, нямах
сила. От боя не съм добре с белия дроб. След това 5000 лв. ми искаха за
операция и ме осакатиха – мен и семейството ми. Аз нямам 5000 лв., не мога
да говоря. Всяка сутрин кръв плюя. Осакатиха ми семейството. От извън
грА.ца ми идват лекарствата, тук ги няма и ако не ги пия тези лекарства, лошо
ми става.
На въпроси на адв.А. – От стаите чувах „Ох, помощ“. Те ако се бяха
представили, че идват да задържат някои, нямаше да стане така. Ако бяха
казали, че са полицаи, нямаше да стане така. Аз паднах на земята, като ме
удариха. Тогава ми сложиха белезниците. Аз не съм извършвал нищо спрямо
полицаите, не съм хвърлял нищо. Не е вярно това, че не съм давал ръцете за
белезниците. Те не ми искаха нито ръце, ни нищо. М., както си спомням, като
дойде с жена си и бебенцето и каза защо биете семейството ми, оставете ги.
Докато каже това, единия скочи върху него да го бие, а той беше по-корав.
Тогава почна да ми натиска главата на земята с кубинката.
Не съм видял М. да се засилва срещу полицаите и да вади нож. Нямаше
нищо в двора, което да хвърля. Нито се е заканвал, нито нищо. Той е умно
дете, аз го порастих и исках той да си изкара образовА.е. Работил съм, за да си
изкарат образовА.е и да имат работа, защото аз нямам образовА.е и никой не
ме взема на работа. Аз това исках, да имат едно образовА.е, за да могат да
работят и да си изкарват честно прехраната.
Аз тогава чух един изстрел и като ме събориха на земята, не видях кой
стреля. С газ тръгна един към М., но аз не мога да го позная кой е той, не се
вижда лицето му, само едни очи се виждат. Имаше полицаи и без качулки. Аз
като отворих вратата, видях само качулки. Те не казаха нищо и като
излязохме, веднага ни събориха.
След като ми сложиха белезниците, ме суркаха 150 метра и ме вкараха в
17
багажника. След това ме закараха в Четвърто РУ, отвориха багажника и ме
дърпат като куче. На Четвърто районно имаше един полицай и вика „Какво се
правят тези на тарикати, на големи качулки ли се правят?“ Той ме видя, че съм
одраскан. Дори ми хвърли едно одеяло, защото бях гол и треперех.
Съпротива не съм оказвал, аз само виках за помощ и да оставят
семейството ми. Не съм удрял, нито съм бил полицаите. Той единия като
падна отгоре ми, не знам колко кила е, но ме осакатиха. Аз нямам бял дроб,
плюя кръв от дроба. Ако свършат хапчетата ми, не мога да живея. Един път
нямахме пари да ги вземем, вкъщи каквото може сме продали, и борч сме
направили даже, да можем да вземем тези лекарства. В момента отиваме за
билки и така се хрА.м, от билките. Онзи ден, тогава, за пелин бяхме и аз не
знам, че сърп има в ръката ми и дърпам със сърпа, ръката ми се отвори и
кръвта замина. С това се хрА.м.
Този П., винаги той ми прави мизерии, щото ние разглобяваме коли и не
му даваме джанти алуминиеви на 2,20 лева, а ние му искаме 3,5 лева. И
защото не му ги даваме на него, той ни прави мизерии.
Преди колко време пак изпрати полиция да проверяват в двора. Идват
полицаите, даже и Д. дойде с Ж. и викат какво иска още той. Не ми дават да
чупя коли. В момента сме даже наказА. като социално слаби, не ни дават да
получаваме нищо. 25 човека сме в селото, само мен и жена ми праща кмета на
гробищата. Питам го защо само нас праща, а той каза – аз каквото кажа, това
ще стане и докато е кмет още три години, да знаем какво да говорим. Вика ме
при него, но казва да отивам сам, да няма свидетел. Аз отказвам, казвам, че
няма да отивам при него, ако иска да ме наказва. В момента не получавам
никакви пари. Това може да го проверите. Мен ме е страх да ходя при него
сам, може да каже, че го пусувам, че съм го ударил и така. Не вземаме нищо,
наказА. сме.
Минаха години, докато си купим една къща, защото баща ми нищо не
ми е дал. Сам с жена ми всичко сме направили. Аз нямам образовА.е и исках
да уча моите хора, да имат образовА.е, да работят и да си купят по една къща.
Ние не сме направили на никой нищо.
Синът ми като беше задържан, след това излезе от там и взе шофьорска
книжка и имаме си кола вече, по спокойни сме, иначе молим хората за 30-40
лева за транспорт, а сега си имаме кола и с 5 лв. отиваме и си събираме билки.
18
На въпроси на адв.Ч. – Не ми е казвал никой от полицаите да се облека
и да си взема документи. Нямало е такова нещо. Аз имах много наранявА.я и
имам медицинско. Децата плакаха до последно „Оставете майка ми и баща
ми“. Нямаше за какво да ги хвърляме тез дървета и камъни, не сме хвърляли
нищо. Ние с честен труд изкарваме парите, работим.
На въпроси на адв.П. - М. М. дойде с бебенцето си и с жена си и докато
каже нещо, един от тях скочи върху него да го бие. Аз дето съм казал също да
ги оставят, те почнаха да ме бият и ми натискат главата да не говоря. Не съм
видял М. да напада и да се бие. Не съм видял М. да замахва с нож и да се бие.
Той няма да спи с нож, то ние тогава станахме от леглата.
На 08.03.2021г. бяхме вкъщи и тогава дойдоха сватовете на гости. Аз не
съм бил в Здравната служба. Дъщерите ми тогава двете заминаха в центъра.
От тях научих, че имало карА.ца от центъра и брат ми за някакъв телефон
нещо се заяждали с него и си ударили шамари. Тогава дойдоха сватовете на
гости и всеки ме знае мен, че аз мразя и не пия алкохол. Тогава взехме
безалкохолно, сладко и такива работи. Зетьовете ми, като той единия само ми
стана зет, купиха цветя. А. и Н. не са участвали в тази карА.ца и размяна
шамари.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към подс.Ю. А..
Съдът ДОКЛАДВА постъпил отговор от ОД-МВР-Варна с рег.
№365000-48509/09.07.2025 г.
АДВ.Ч. – Моля отново да бъде призована Л. Ж. Г. и да бъде разпитана.
По повод постъпилия отговор от ОД-МВР-Варна, аз държа да има точен
и подробен отговор. Те нищо не отговарят. Не може да няма качулки в това
управление! Аз затова исках да разпитаме И. и ако отлагате делото, много
държа да се призове и той, защото според мен, главната причина за това
неправомерно задържане, е кмета на с.Синдел. Той сам казва, че е намесен и
Главния прокурор и че не помни, но може и да е звънял на Главния прокурор.
Аз държа на разпита на този И., защото той е втория след директора, той
е по охрА.телната дейност и той е разпоредил. Нека да дойде и да каже кой му
се е обадил.
19
Началникът на групата е С., но той не е разпоредил. Това е насъскано
отИ.е. Аз не мога да повярвам, че се случват нещата по този начин.
Към настоящият момент за съда не е ясно кой е разпоредил тези
действия. Това семейство е съсипано. Затова аз моля, защото работа на съда е
да събира доказателства, да призове Илиян И., който беше посочен от Г. К.,
който е началник на СПС.
ПРОКУРОРЪТ – Намирам за излишен разпита на този свидетел, освен
ако не решите, че това по някакъв начин ще подкрепи защитната теза на
подсъдимите. В такъв случай не възразявам.
Ако прецените, че е важно за изясняване на обективната истина, аз не
възразявам.
АДВ.А. – Да се призове този свидетел, ако ще изясни обективната
истина.
АДВ.П. - Предоставям на съда.
Съдът, след съвещА.е, като взе предвид становището на стрА.те по така
направеното искане и постъпилият отговор от ОД-МВР-Варна, намира
следното:
Счита, че следва да се изпрати писмо до ОД-МВР-Варна, с което да бъде
изискана информация към дата 08.03.2021г. имало ли е служител - началник
на охрА.телна полиция с имена Илиян И., какви са трите имена на лицето,
ЕГН и известни адреси. Ако отговорът е отрицателен, да се отговори кой е
бил към онзи момент началник на Служба „ОхрА.телна полиция“. При
възможност, да бъде отговорено кой е разпоредил извършването на
полицейска акция в с.Синдел на 09.03.2021 г. и кой е разпоредил изпращането
на специализирА. полицейски сили, както и какво е налагало това.
Относно нередовно призованата свидетелка Л. Ж. Г., която е с
неустановен адрес към момента по делото намира, че искането на защитата
следва да бъде уважено, въпреки че счита, че по никакъв начин нейния разпит
не би допринесъл за изясняване на фактическата обстановка, но същата да
бъде призована отново чрез Кметството на с.Невша, общ.Ветрино.
Предвид горното, съставът на съда счита, че производството по делото
20
следва да бъде отложено за попълване с доказателства, с цел изясняване на
фактическата обстановка и
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 20.10.2025 г. от
11.00 часа, за която дата и час явилите се лица са уведомени от днес.
Да се призоват частните обвинители и техния повереник.
ДА СЕ ИЗПРАТИ писмо до ОД-МВР-Варна, с което да бъде изискана
гореописаната информация.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свид.Л. Ж. Г. отново, чрез Кметството на с.Невша.
Протоколът се изготви в открито съдебно заседА.е, което приключи в
14,00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21