РЕШЕНИЕ
Номер 116421.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501740 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 от ГПК
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ОД на МВР гр.
Варна срещу решение № 1433/08.04..2020 година постановено по гр.д. № 16591 по описа за
2019 година на Варненски районен съд , с което се
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна да заплати на Д. В. Д. , ЕГН:
********** сумата от 1786.34 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.–30.09.2019г., получен
в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент
1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
15.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл.
143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна да заплати на Д. В. Д. , ЕГН:
********** сумата от 350 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 271.45 лева,
представляваща държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Твърди се ,че постановеното решение е незаконосъобразно и постановено при
неправилно приложение на материалния закон,като се претендира неговата отмяна и и
постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск,а в условията на
евентуалност да се отхвърли частично предявения иск. Излагат се подробни съображения
във въззивната жалба.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
1
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище
за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендира разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира
за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР.
Ищецът Д. В. Д. твърди, че за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагал
труд като младши експерт във Второ РУ при ОДМВР – Варна. Посочва, че е със статут на
държавен служител. За посочения период е положил нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 251 часа., който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР - Варна е
депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.
Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове
нощен труд. Поддържа, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността
на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа, като общите норми на
КТ и ЗДСл са неприложими по отношение на ищеца. Счита, че в отношенията на страните
действат специалните норми на ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени извършените
по делото разноски.
Доводите в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който
следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
2
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период, действаща е била Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от
Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като
подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение и
гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове принцип на осигуряване
равенство на хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни
възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема,
че няма основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят
в по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни,
трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд
към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, се дължи на ищеца на общо основание. Предявеният иск поради това е
доказан по основание.
По отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като
съответства на изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на
ССчЕ, което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства дължимото
допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от въззивника на служителя,
поради което предявеният иск е доказан по основание и по размер. Следователно
3
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и
решението като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените по делото разноски, които според приложения списък
по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване са в размер на 430 лева,с
ДДС.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1433/08.04..2020 година постановено по гр.д. №
16591 по описа за 2019 година на Варненски районен съд
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна с адрес гр.В., ул.“Ц.К.“ №. да
заплати на Д. В. Д. , ЕГН: ********** с адрес гр.В., ул.“М.“ №. сумата от 430 лева, с ДДС
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1
ГПК,пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,на
осн.чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4