РЕШЕНИЕ
№ 4059
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110125034 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца на правно основание чл. 232,
ал. 2 ЗЗД сумата 1440,05 лева, представляваща главница за незаплатен наем на
строително оборудване /вилици за телескопичен товарач и челен товарач ..., .../ за
период от 01.09.2022 г. до ... г. (6 дни), съгласно фактура № .../... г., издадена във връзка
със сключен Договор за наем на строително оборудване № ... от ... г. и Допълнително
споразумение № ... от ... г. към него, ведно със законна лихва за период от ... /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, и на правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 43,20 лева, представляваща договорна неустойка за
забава за периода от 13.09.2022 г. до 27.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2022 г., постановена по
ч.гр.д. № 52404/ 22 г. по описа на СРС, 71 – ви състав.
В производството, по силата на определение от 23.08.2024 г., са приети за
съвместно разглеждане, заедно с първоначално предявените искове, иск с правно
основание чл. 96, ал. 2 ЗЗД за сумата 600,00 лева, претендирана от Й. В. В., действащ
в качеството си на ... с фирма ..., като обезщетение за вреди, изразяващи се в сторени
разноски за съхранение на наето строително оборудване /вилици за телескопичен
товарач и челен товарач ..., .../ за период от 31.08.2022 г. до 06.09.2022 г. включително
(7 дни), в причинна връзка с допусната забава на кредитора – наемодател – ..., да
1
прибере наетата вещ след изтичане на срока на Допълнително споразумение № ... от ...
г. към Договор за наем на строително оборудване № ... от ... г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба пред съда – 19.06.2023 г.,
до окончателното погасяване, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата
47,50 лева, претендирана като обезщетение за забава в плащането на обезщетението за
вреди за периода от 08.09.2022 г. до 18.06.2023 г. включително.
Ищецът ... твърди, че по силата на сключен договор за наем от ... г. и
допълнително споразумение към него от ... г. е предоставил на ответника – Й. В. В.,
действащ в качеството си на ... с фирма ..., ползването на строително оборудване –
вилици за телескопичен товарач и челен товарач ..., за първоначално уговорен период
на ползване от 14 дни, като ползването на оборудването е започнало на ... г. на адрес:
гр. .... Ответникът е заплатил сумата 5280,11 лева с ДДС, с която е погасил
задължението си за наем, както и допълнителни услуги, възложени на наемодателя, за
транспорт на оборудването – за доставка на обекта на наемателя и прибиране на
оборудването в склада на наемодателя. Поддържа, че оборудването е ползвано
необезпокоявано от наемателя и след изтичане на първоначално уговорения срок от 14
дни /който изтича на 31.08.2022 г./, като е прибрано обратно от наемодателя на ... г.
Ищецът излага довод, че за това време действието на договора е било продължено,
каквато възможност е предвидена в самия договор, като ответникът дължи наем в
размер на 1440,05 лева за 6 дни, в които оборудването е било на негово разположение
за ползване. Сочи, че независимо, че е поел задължение да прибере оборудването в
склада си, за което предварително му е било заплатено от ответник, следва връщането
да е предварително заявено към него поне 1 работен ден предварително, което
ответникът не е сторил и така е нарушил поето задължение по договора, следователно
дължи плащане на наем за времето, в което оборудването е било в негово държане.
Поддържа, че е поканил ответника да заплати дължимата сума преди процеса, като
изпълнение не е последвало. Сочи, че в договора за наем страните са уговорил, че се
дължи неустойка при забава в плащането на задължението за заплащане на наемната
цена, като претендира за допуснатата забава в изпълнението сумата 43,20 лева за
периода от 13.09.2022 г. до 27.09.2022 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира
сторените разноски в производствата.
Ответникът Й. В. В., действащ в качеството си на ... с фирма ... оспорва
предявените искове. Сочи, че е сторил разноски, свързани с опазване и съхранение на
принадлежащото на наемодателя оборудване /наети били трима пазачи на заплата,
работили на три смени по 8 часа/, които претендира за периода от 31.08.2022 г. до
06.09.2022 г. включително, като твърди, че след изтичането на уговорени срок на
договора на 30.08.2022 г., наемодателят не е спазил задължението си да прибере
оборудването, която транспортна услуга наемателят е заплатил още при сключването
на договора. В този смисъл и доколкото не е ползвал вещта, не дължи наем за
2
претендирания период. Претендира обезщетение за забава в плащането на вземането
си за разноски. Моли за отхвърляне на първоначалните искове и за уважаване на
предявените насрещни искове. Претендира разноските, сторени в производството.
... е депозирал отговор на насрещната искова молба, в който поддържа
изложеното в исковата молба, като сочи, че не само наетото оборудване е било в
държане на ищеца по насрещните искове, но последният е ползвал телескопичния
челен товарач за работа в землището на община ... до късния следобед на ... г. Поради
това, счита че договорът за наем е продължил действието си, а наемателят дължи
наемната цена срещу ползването. В този смисъл и доколкото не се констатира
бездействие от негова страна, счита, че не дължи обезщетение за разноски по
съхранение на вещта. Моли за отхвърляне на исковете и претендира сторените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената защита по
насрещните искове.
Съдът като взе предвид изложеното, приетите по делото доказателства и
приложимия материален закон, приема от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по първоначалните искове е да докаже съществуване на
наемно правоотношение с ответника, предоставяне на нетия обект за ползване,
размера на уговорената цена, както и че е уговорена по размер неустойка в случай на
допусната забава в изпълнението на задължението на наемателя за плащане на
уговорената наемна цена.
В тежест на ответника по първоначалните искове е да докаже, че е погасил
задълженията си заплащане на уговорената наемна цена на падежа.
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването на
Договор за наем на строително оборудване № ... от ... г. и Допълнително споразумение
№ ... от ... г. към него, по силата на които ... е предоставило на Й. В. В., действащ в
качеството си на ... с фирма ..., ползването на строително оборудване – вилици за
телескопичен товарач и челен товарач ..., ..., за период на ползване от 14 дни, като
ползването на оборудването е започнало на ... г. в обект, заявен от наемателя на
територията на гр. ..., като наетото оборудване е прибрано на ... г. от наемодателя,
както и че Й. В. В., действащ в качеството си на ... с фирма ... не е заявил транспорт за
прибиране на оборудването към наемодателя след 31.08.2022 г. и в периода 01.09.2022
г. – 06.09.2022 г. включително.
По делото е признато от ищеца по първоначалните искове, че транспортът на
процесната едра механизация до склада на наемодателя, след приключването на
ползването й от наемателя, е предплатен.
Видно от т. 1, ал. 3 от Допълнително споразумение № ... от ... г. към Договор за
наем на строително оборудване № ... от ... г., ответникът, като наемател, е приел, че е
3
отговорен за връщането на оборудването винаги. Съгласил се е, че в случай на
предплатен транспорт, какъвто е настоящият, връщането трябва да бъде заявено към
наемодателя (на посочените email и телефон в договора) поне 1 работен ден
предварително, а за по – големи количества – поне 3 работни дни. По делото е прието
за безспорно обстоятелство, че до 06.09.2022 г. наемателят не е заявил към
наемодателя транспорт за прибиране на наетото оборудване. Същевременно периодът
за ползване на предоставеното строително оборудване е изтекъл на 31.08.2022 г.,
считано от ... г., когато е започнало ползването по съгласие на страните. В т. 1, ал. 2 от
горепосоченото допълнително споразумение страните са предвидили, че ако
наемателят продължи ползването след изтичане на минималния период (в случая от 14
дни), наемът се продължава автоматично за неопределен срок при същите условия.
Съдът счита, че доколкото наемателят не е заявил връщането на строителното
оборудване към наемодателя и последното е останало в държане на наемателя, по
силата на клаузата на т. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение, договорът за наем,
при липсата на противопоставяне от наемодателя, се е трансформирал в безсрочен
договор при същите условия (включително единичните цени за наем след ТО на ден).
За периода от 01.09.2022 г. до ... г. – за 6 дни (както е поискано), ответникът по
първоначалните искове дължи уговорената в договора цена за наетото оборудване в
размер на 24,00 лева без ДДС (4,00 лв. – единична цена след ТО на ден, x 6 дни) – за
вилици за телескопичен товарач, и на 1176,04 лева без ДДС (196,00650 лв. – единична
цена след ТО на ден, x 6 дни) – за челен товарач ..., ..., или общо 1440,05 лева с ДДС.
Независимо, че наемодателят не следва да го интересува дали наетото оборудване
фактически се е ползвало, относно това да получи наемната цена за предоставената
под наем своя вещ, намираща се в държане на наемателя, следва да се посочи, за
пълнота на изложението, че видно от неоспорената от първоначалния ответник и
приета по делото, като доказателство, справка за местоположение и работа на машина
челен товарач ..., ..., с рег. номер ..., направена по данните на GPS проследяващо
устройство, монтирано на нея, машината се е намирала в землището на град ... (където
и е предоставена за ползване по допълнителното споразумение към договора) от
00:00:00 на 26.08.2022 г. до 15:22:00 на ... г. След този момент се отчита движение в
посока град Стара Загора, където машината остава в базата на първоначалния ищеца
.... За времето от 26.08.2022 г. до ... г. общото време на работа на машината, отчетено
по подадени сигнали от датчика, закрепен за нейната оперативна верига, е 28:31:52
часа, т.е. машината е използвана в 9 дни от периода.
Съгласно чл. 5, т. 1 от договора за наем, наемателят се задължава да заплаща
наемната цена в срок от 5 дни от издаване на всяка фактура. В случая е издадена
фактура за стойността на задължението от 1440,05 лева с ДДС на ... г., с краен срок на
плащане 12.09.2022 г., която видно от електронно писмо на л. 16 от делото, е получена
от наемателя най – късно на 10.09.2022 г. (когато същият е отговорил на поканата).
4
Й. В. В., действащ в качеството си на ... с фирма ..., не представя доказателства,
че е заплатил дължимата наемна цена, поради което искът за установяване на нейната
дължимост в производството,като основателен, следва да бъде уважен в цялост.
Съгласно чл. 19, т. 4 от договора за наем, при забава в плащането по договора,
каквато без съмнение се установи, наемателят дължи неустойка в размер на 0,2%
върху стойността на дължимата неплатена сума (от 1440,05 лева с ДДС) за всеки
просрочен ден до окончателното плащане на задълженията по договора, или в случая в
размер на 43,20 лева за 15 дена забава, считано от 13.09.2022 г. до 27.09.2022 г., както
е поискана. Не са представени доказателства за заплащането и на тази сума, така че
искът, предявен за същата, следва да бъде уважен, бивайки доказан, както по своето
основание, така и по размер.
По насрещните искове на Й. В. В., действащ в качеството си на ... с фирма ...,
съдът намира следното.
В тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже сключен договор,
уговорено задължение за ищеца, изпълнение на което е обективно обусловено от
определено поведение/ действия - съдействие на кредитора, без което длъжникът не
може да изпълни точно, че кредиторът е бездействал, което е в причинна връзка с
неизпълнението на ищеца, както и претърпени от последния вреди, имащи характера
на необходими разноски – които са били необходими във връзка с изпълнението по
договора /да опази и съхрани наетата вещ за периода на забавата на кредитора/.
Ищецът следва да докаже и че е поканил ответника да изпълни.
По този иск ответникът носи тежест да докаже, че е оказал необходимото
съдействие на длъжника или други обстоятелства, освобождаващи го от отговорност.
По делото се установи, че Й. В. В., действащ в качеството си на ... с фирма ... не
само е държал, но е и ползвал процесното строително оборудване за работа в
землището на община ... до късния следобед на ... г. Поради това по-горе в
изложението, е прието от съда, че договорът за наем между страните е продължил
действието си, като наемателят дължи наемната цена срещу ползването в установения
размер. В този смисъл и доколкото не се констатира бездействие от страна на
наемодателя, свързано с прибиране на оборудването, след изрична заявка на наемателя
за това (не се установи и такава да е направена), съдът приема, че наемодателят не
дължи обезщетение за разноски по съхранение на вещта. Предявеният насрещен иск с
този предмет, както и акцесорния насрещен иск за лихва, подлежат на отхвърляне, като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца по първоначалните искове следва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 1./ сторените по делото съдебно - деловодни
5
разноски в общ размер на 749,67 лева, представляващи 29,67 лева – заплатена
държавна такса, и 720,00 лева с включен ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение
/размерът на възнаграждението от 600,00 лева без ДДС, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът не счита за прекомерен, като на страната следва да бъде
възстановен и заплатеният данък върху стойността на услугата, предоставена от
адвоката/; 2./ сторените от ищеца – заявител разноски в заповедното производство в
общ размер на 509,67 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение (съдът, с
оглед направеното във възражението възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от заявителя, като взе предвид характера на
заповедното производството, определя справедлив размер на възнаграждението, което
да се присъди на заявителя, от 480,00 лева с включен ДДС, при заплатени 600,00 лева с
ДДС).
С оглед изхода на спора, на ответника по насрещните искове следва да се
присъди, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лева с ДДС, който размер от 400,00 лева без ДДС, с оглед
фактическата и правна сложност на въведения предмет на насрещните искове и
проведената защита по тях, съдът счита за справедлив и обоснован, като на страната
се следва и заплатеният данък върху стойността на услугата, предоставена от адвоката.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу Й. В. В., действащ в
качеството си на ... с фирма ..., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
искове, че ответникът дължи на ищеца на правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД
сумата 1440,05 лева, представляваща главница за незаплатен наем на строително
оборудване /вилици за телескопичен товарач и челен товарач ..., .../ за период от
01.09.2022 г. до ... г. (6 дни), съгласно фактура № .../... г., издадена във връзка със
сключен Договор за наем на строително оборудване № ... от ... г. и Допълнително
споразумение № ... от ... г. към него, ведно със законна лихва за период от ... /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, и на правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 43,20 лева, представляваща договорна неустойка за
забава за периода от 13.09.2022 г. до 27.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2022 г., постановена по
ч.гр.д. № 52404/ 22 г. по описа на СРС, 71 – ви състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. В. В., действащ в качеството си на ... с фирма
..., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: ..., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
6
следните суми: на правно основание чл. 96, ал. 2 ЗЗД сумата 600,00 лева, претендирана
от Й. В. В., действащ в качеството си на ... с фирма ..., като обезщетение за вреди,
изразяващи се в сторени разноски за съхранение на наето строително оборудване
/вилици за телескопичен товарач и челен товарач ..., .../ за период от 31.08.2022 г. до
06.09.2022 г. включително (7 дни), в причинна връзка с допусната забава на кредитора
– наемодател – ..., да прибере наетата вещ след изтичане на срока на Допълнително
споразумение № ... от ... г. към Договор за наем на строително оборудване № ... от ... г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба пред
съда – 19.06.2023 г., до окончателното погасяване, и на правно основание чл. 86 ЗЗД
сумата 47,50 лева, претендирана като обезщетение за забава в плащането на
обезщетението за вреди за периода от 08.09.2022 г. до 18.06.2023 г. включително.
ОСЪЖДА Й. В. В., действащ в качеството си на ... с фирма ... , с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: ..., на правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 749,67 лева,
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски по настоящото исково дело във
връзка с предявените първоначални искове, и сумата 509,67 лева, представляваща
сторени съдебно – деловодни разноски в производството по ч.гр.д. № 52404/ 22 г. по
описа на СРС, 71 – ви състав, както и на правно основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
480,00 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски по настоящото
исково дело във връзка с предявените насрещни искове.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7