№ 2725
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20241100502694 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е въз основа на е постъпила въззивна жалба от Д. Й. Д.- ответник в
първоинстанционното производство срещу решение от 09.01.2024 г., постановено по
гр. д. №6197/2023 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, в частта, с която е уважен
предявен срещу него иск за установяване, че дължи на "Топлофикация София" ЕАД
сумата от 1 446,36 лева, представляваща главница за дължима цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ул. ****, офис-
магазин за промишлени стоки, аб. № 375505 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., с която неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя, ведно със законната
лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането.. В жалбата се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.
Твърди недоказаност на обогатяването на ответника, респ. обедняването на ищеца.
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото
разноски.
Третото лице помагач не е депозирало становище.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
1
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София”
ЕАД срещу Д. Й. Д., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на сумата 1 446,36 лева, представляваща главница за дължима
цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София,
ул. ****, офис-магазин за промишлени стоки, аб.№375505 за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г., с която неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя, ведно със
законната лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 130,93
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2021 г. до 25.02.2022 г. По
така подаденото заявление било образувано гр. дело № 13171/2022 г. по описа на СРС,
90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. При така
изложените факти и като поддържа, че длъжникът е ползвал доставена от дружеството
топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ул. ****, офис-магазин за промишлени стоки, аб.
№375505 без между него и заявителя да е бил сключен договор за доставка и
покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди, с което като собственик
на имота, неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя, като не заплатил
претендираните вземания. Ищецът формулира искане да бъде признато за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане на сумата 1 446,36
лева, представляваща главница за дължима цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ул. ****, офис-магазин за
промишлени стоки, аб.№375505 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., с която
неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя, ведно със законната лихва за
период от 14.03.2022 г до изплащане на вземането, сумата 130,93 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 31.01.2021 г. до 25.02.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, чрез особения
представител адв. П., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва исковете по основание и размер, по подробно изложени Оспорва
количеството доставяна топлинна енергия. Счита, че не са налице предпоставките на
чл. 59 от ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД намира исковете за
основателни и иска същите да бъдат уважени
С решение № 452 от 09.01.2024 г., постановено по гр. д. №6197/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 90 състав по реда на чл. 422 ГПК е било признато за установено на
основание чл. 59, ал. 1, ЗЗД, че Д. Й. Д. дължи на "Топлофикация София" ЕАД сумата
2
от 1 446,36 лева, представляваща главница за дължима цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ул. ****, офис-
магазин за промишлени стоки, аб. № 375505 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., с която неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя, ведно със законната
лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, като в останалата част
исковете са отхвърлени.
Срещу така постановеното решение в уважителната му част е постъпила
въззивна жалба от ответника, която е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо, а по същество- правилно в обжалваната част. Не са допуснати нарушения
на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема констатациите в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди
и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд
в частта им, оспорена в жалбата.
Независимо от това и във връзка с изрично наведените във въззивната жалба
доводи, които междувпрочем са обсъдени и от първоинстанционния съд, следва да се
добави следното:
Безспорно е по делото, че между страните не е сключен договор по смисъла на
за продажбата на топлинна енергия за процесния имот, поради което и ищецът търси
своето вземане на основание неоснователно обогатяване, а не на договорно такова.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 199 от 02.12.2015 г.,
том 2, рег. № 6717, дело № 296 от 2015 г. по описа на нотариус Г.Й.-Д., с район на
действие СРС, с рег. № 343 на НК, ответникът е придобил по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 02.12.2015 г. правото на собственост върху
процесния имот.
Не се спори, че процесният имот представлява стопански обект, както и
3
обстоятелството.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, което заключение
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
сградата-етажна собственост, в която се намира имотът, собственост на ответника, е
сключен договор за разпределение на ТЕ, с третото лице помагач „Техем сървисис”
ЕООД, като отчитането на топлинна енергия е извършвано от ищеца на база прогнозни
стойности с годишно изравняване, в съответствие с действащата нормативна уредба.
За имота е начислена сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, както
топлинна енергия за топла вода. Размерът на дължимата топлинна енергия след
отчитане на изготвените за абоната изравнителни сметки, е 2 927.84 лв., което е дори в
повече от претендираната от ищеца сума. Следва да се отбележи обстоятелството, че
процесуален представител на ответника е присъствал в открито съдебно заседание на
13.12.2023 г., в което заключението е било прието, като не е оспорил последното.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че стойността на доставената
топлинна енергия не е заплатена.
Всичко изложено обуславя извод, че ищецът е доставил на процесния стопански
обект топлинна енергия, респ. налице е имуществено разместване, по силата на което
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за доставената
услуга, респ. наличието на основанието на за ангажиране отговорността на ответника.
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява
правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба
оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответника част следва да бъде
потвърдено.
В останалата част, с която СРС е отхвърлил предявените от ищеца искове,
решението е влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице
интерес за това.
По разноските.
При този изход на спора следва да се присъдят разноски за настоящото
производство в полза на въззиваемата страна, които възлизат на общо 280 лв.- депозит
за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 452 от 09.01.2024 г., постановено по гр. д.
№6197/2023 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав по реда на чл. 422 ГПК в частта, с
която е било признато за установено на основание чл. 59, ал. 1, ЗЗД, че Д. Й. Д.
дължи на "Топлофикация София" ЕАД сумата от 1 446,36 лева, представляваща
главница за дължима цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот,
находящ се в гр. София, ул. ****, офис-магазин за промишлени стоки, аб. № 375505 за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., с която неоснователно се е обогатил за сметка
на заявителя, ведно със законната лихва за период от 14.03.2022 г. до изплащане на
вземането.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, ул. ****,
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” №23Б, сумата от 280 лв.,
представляваща сторени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5