№ 1615
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯНД Административно наказателно дело №
20221110206690 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*******“ ООД срещу Наказателно
постановление (НП) № 523/2021 от 06.04.2022г., издадено от директор на
Териториална дирекция (ТД) Митница - София, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 238, ал. 1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр.
чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013г. вр. чл.156 Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията вр. чл.235, ал.1 ЗМ за нарушение по
чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС)
№952/2013г. вр. чл.156 Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията
вр. чл.235, ал.1 ЗМ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.
В жалбата, подадена чрез адв. Т. Т. и адв. С. И., се твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при допуснати
съществени нарушения на закона от материално – правен и процесуално-
правен характер, както в производството по установяване на нарушението,
така и в производството по налагане на наказанието. Сочи се, че са допуснати
нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, доколкото наказващият орган е
определил за дата на извършване на нарушението, датата на подаване на
1
декларация от дружеството, но без да бъдат изложени обосновани доводи в
тази насока. Изтъква се още наличието на неясноти относно обстоятелствата,
при които е установено нарушението и в частност към кой момент се
установява превишаване размера на обезпечението. Излагат се аргументи, че
с приключването на проверката, осъществена спрямо дружеството и
обективирана в съответен доклад, и в частност при анализа на представените
от дружеството-жалбоподател справки с данни за размера на публичните
държавни вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките в
съоръжения за временно складиране, е започнал да тече тримесечният срок за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/,
доколкото към този момент е открит нарушителят. Последващ довод за
отмяна на оспореното НП, наведен в жалбата, касае начина на установяване
на превишения референтен размер, с оглед неустановяването на който няма
как да е осъществено и процесното нарушение, изразяващо се в
неуведомяване за превишаването. В заключение се изтъкват аргументи за
определяне на случая като „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, като в
допълнение се излага, че още през месец октомври 2020г., дружеството е
подало искане за увеличаване на размера на обезпечението му, което се
коментира като признак на неговата добросъвестност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. И., с пълномощно по делото. Моли жалбата да бъде
уважена, а оспореното НП да бъде отменено. Поддържа изложените в
жалбата аргументи, като акцентира, че АУАН е съставен извън установените
в чл. 34 от ЗАНН срокове. Изтъква се, че НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка с оглед събрания доказателствен материал и в
частност приетата по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. В този
смисъл адв. И. моли да се вземе предвид становището на вещото лице
относно продължителността на нарушението /доколкото заключението на
вещото лице не съответствало на констатираното в АУАН и НП/. Сочи се
още, че съгласно европейското законодателство, в тежест на контролния
орган, е да осъществи своевременен мониторинг върху референтните
размери, което бързо и в реално време да осъществява контрол дали същите
се надвишават. Липсата на редовен контрол от страна на Агенция Митници
/АМ/, според процесуалния представител на жалбоподателя, е причина за
несъобразяване на дейността на наказващия орган със стандартите,
2
произтичащи от правото на съюза. Акцент се поставя, че доколкото
контролният орган няма унифицирана система за контрол на дейността на
икономическите оператори в реално време, то няма как да очакват от
задължените лица, да имат такава възможност. В заключение се навежда
твърдение, че установяването на спорното нарушение е било извършено чрез
екселски файл – таблица със зададени два модела в него, като тези модели не
били одобрени от изпълнителния директор на АМ или от друг висшестоящ
орган. Претендира се присъждането на разноски, за които е представен
списък.
Въззиваемата страна - Директорът на ТД Митници – София, редовно
призован, се представлява от юрк. В. Процесуалният представител моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а процесното НП да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно. Излага доводи, че при
съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли да се вземе предвид, че митническите органи
по закон имат право да извършват мониторинг на определени икономически
оператори за определен период, а с оглед разпита на актосъставителя в
съдебно заседание станало ясно, че поради липсата на служители този
мониторинг се извършвал един път в годината. Поради това юрк. В счита, че
датата, от която следва да започне да тече 3-месечния преклузивен срок по
ЗАНН съвпада с датата на издаване на доклада, изготвен въз основа на
приключилата в дружеството-жалбоподател проверка. По отношение липсата
на одобрен метод на изчисляване от директора на ТД Митници - София,
процесуалният представител сочи, че подобна преценка попада в
компетентността на актосъставителя, който на база конкретната фактическа
обстановка прави съответните заключения, въз основа на които съставя
АУАН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е „*******“ ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. **********, представлявано и управлявано от
управителите ЖБ, РБ и АБ, действащи заедно и поотделно. Дружеството било
„икономически оператор“ и притежавало разрешение за управление на
3
съоръжения за временно складиране на стоки, както и притежавало
разрешение BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 за предоставяне на общо
обезпечение с намален размер 30% от референтния размер, възлизащ на
стойност от 100 000 лева.
На 25.06.2021г., директорът на ТД Митница София, издал резолюция
върху докладна записка с рег.№ 32-201683, на началника на отдел
„Митническа дейност“, митнически служители от отдел „Митническа
дейност“, сектор „Митнически разрешения и процедури“ при ТД Митница
София, с която следвало да се извърши проверка на дружеството „*******“
ООД.
В хода на проверката, на 12.07.2021г., представител на дружеството,
изпратил до контролния орган, електронно писмо с вх.№ 32-221-423,
съдържащо справка с размер на обезпечени митни сборове, а на 28.07.2021г.,
дружеството изпратило допълнително електронно писмо с вх.№ 32-242-839, с
нанесена корекция, поради допусната техническа грешка.
След проверка на получените данни и въвеждането им в справка,
изчисляваща референтния размер на обезпечението, контролните органи
установили, че на 12.10.2020 г., дружеството е подало декларация за временно
складиране №20ВG005100281446U0, по която публичните държавни
вземания, възлизали в размер на 13 263, 75 лева /ДДС/. С подаването на
декларацията бил превишен разрешеният референтен размер на обезпечение с
10 425, 90 лева. Превишаването продължило до 14.10.2020 г., вкл. като след
това отново е започнало на 15.10.2020 г., като за този период, размерът на
необезпечените публични държавни вземания, варирал от 803,22 лева до 126
917, 86 лева. За превишаването, дружеството не било уведомило Агенция
Митници.
На 08.09.2021г., резултатът от проверката бил материализиран в Доклад
от проверка с рег.№ 32-28-6394, който бил докладван в същия ден на
директора на ТД Митница София.
На основание така изготвения доклад, на 01.12.2021г., свидетелката Н.
А., на длъжност „главен инспектор“ в ТД Агенция „Митници“, в
присъствието на колегите си – Р. М. и МП, както и в присъствието на
упълномощен представител на дружеството, съставила срещу „*******“
ООД, Акт за установяване на административно нарушение № 624 от
4
01.12.2021г., за нарушение по чл.23, §1 и §2 от МКС, вр. чл.156 от РИ
2015/2447 вр. чл.238, ал. 1 ЗМ. Видно от отбелязванията в АУАН,
представител на дружеството се е запознал със съдържанието, подписал е
АУАН и е получил екземпляр от него на 01.12.2021 г., като посочил, че ще
отправи възражения в срок. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН, дружеството-
жалбоподател, подало писмени възражения.
Въз основа на този АУАН и като били приети за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 523/2021 от 06.04.2022 г., с което ДД като директор на
Териториална дирекция /ТД/ Митници София на основание чл.238, ал.1 от
Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013г. вр.
чл.156 Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията вр. чл.235, ал.1
ЗМ за нарушение по чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2
от Регламент (ЕС) №952/2013г. вр. чл.156 Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447 на Комисията вр. чл.235, ал.1 ЗМ наложил на „*******“ ООД
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500
(петстотин) лева.
Наказателното постановление е получено на 12.04.2022 г. и е
обжалвано с жалба от 26.04.2022г., подадена чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля Р. М., както и от писмените доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283
НПК: решение за изменение и допълнение на разрешение за общо
обезпечение с намален размер; решение за изменение на разрешение за общо
обезпечение с намален размер на 30%; писмо от директор на ТД Митница
София с рег.№ 32-375305 от 23.11.2021г.; известие за доставяне; Доклад от
проверка с рег.№ 32-286394 от 08.09.2021г.; електронно писмо вх.№ 32-
242839 от 28.07.2021г.; справка с данни /лист 39-62/; писмо вх.№32-215724
от 17.07.2021г.; електронно писмо под № 32-221423/12.07.2021 г., справка с
данни /лист 25-48 и лист 52-111/; докладна записка; разрешение за
предоставяне на общо обезпечение; АУАН с №624 от 01.12.2021г. и
възражения към него, както и заключение на изготвената съдебно-
икономическа експертиза.
Съдът дава вяра на цитираните по-горе писмени доказателства, тъй като
5
те са достоверни, непредубедени, обективни и имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Въз основа на Разрешение
BGCGUBG005800-2019-EGQ45186, се извежда общото обезпечение и
референтен размер към юни 2020 г., с които дружеството-жалбоподател е
следвало да се съобразява и да контролира ежедневно.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М., която се явява свидетел
при установяване на нарушението. Свидетелят хронологично споделя, за
начина на обработване на данните, представени от дружеството, чрез
използването на електронна таблица и формула, която на дневна база
изчислява референтните размери. Показанията на свидетелката намират
подкрепа в събрание по делото писмени доказателства.
От друга страна, съдът кредитира и назначената и изготвена в хода на
съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза, чието заключение
съдът намира, за изготвено от компетентен орган и отговарящо обосновано на
поставените въпроси, поради което съдът не намери причина да не се довери
на същото. Видно от заключението се извежда механизмът, по който е
изчислено превишението и размерът на същото, както и кога е започнало и
приключило то. В тази последователност, заключението на експертизата води
до категоричен извод, че в хода на осъществената спрямо дружеството
проверка, контролните органи не са допуснали пропуски в начина на
обработване и калкулиране на представените от дружеството, справки.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не
кредитира приложеното по делото възражение срещу АУАН, тъй като то няма
характеристиките на писмено доказателство, а съдържа становище на
жалбоподателя по конкретния казус. Съдът не кредитира представените от
дружеството – жалбоподател писмени доказателства на съдебното следствие –
решения за изменение на разрешение за общо обезпечение, съответно от
07.01.2021г., 09.02.2022г., 26.02.2022г., ведно с анекс, доколкото същите
нямат отношение към датата на твърдяното нарушение и констатираните в
тази връзка обстоятелства. Съдът изключи от доказателствената съвкупност
по делото и доклад с рег.№ 32-187330 от 14.06.2021г., доколкото същият
касае проверка спрямо друго дружество.
Като съобрази гореизложеното и като взе предвид всички налични
доказателства по делото, които са обективни, еднопосочни, непротиворечиви
6
и не се налага да бъдат обсъждани поотделно (по аргумент от чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК), съдът достигна до гореизложените фактически
изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление /НП/ е от категорията на
обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и НП са
издадени от компетентни лица видно от приложената по делото Заповед
№ЗАМ-1091/32-246841 от 02.08.2021 г. Противно на възраженията на
дружеството-жалбоподател, съдът намира, че АУАН и НП са изготвени при
спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН – доколкото в АУАН се
твърди, че нарушението е извършено на 12.10.2020 г. Сроковете по чл. 34, ал.
1 ЗАНН уреждат две самостоятелни хипотези, едната обвързва контролните
органи да съставят акт за установяване на административно нарушение в 3
месечен срок от датата на откриване на нарушителя, а другата в срок от 2
години от извършване на нарушението, доколкото се касае за митническо
нарушение. В тази последователно съдът приема, че датата, на която
контролните органи са разполагали с необходимата информация, от която да
се изведе, че е налице административно нарушение, както и кой е неговият
автор, е датата на приключване на проверката, осъществена спрямо
дружеството. Именно с приключване на проверката и обективиране на
резултатите от нея в Доклад от 08.09.2021 г., контролният орган е разполагал
с достатъчен обем информация, въз основа на който да конкретизира дали е
налице административно нарушение. Поради което и тримесечният срок за
съставяне на АУАН е започнал да тече на 08.09.2021 г., а доколкото същият е
съставен на 01.12.2021г., то следва, че е спазен. Съдът следва да посочи, че
действително последната информация, която е събрана от контролния орган е
от 28.07.2021 г., но обемът й, както и необходимостта от технологично време
за нейното обработване, водят до извод, че към 28.07.2021 г., контролните
органи не са разполагали с конкретни параметри за осъществено
7
административно нарушение и неговия автор. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в предвидения двугодишен срок от
дата на извършване на нарушението. В тази последователност Наказателното
постановление е издадено в рамките на 4 месеца след съставянето на Акта.
Съдът намира, че нарушението е описано в достатъчна степен ясно,
точно и са изведени всички елементи от обективния му състав, като и в
АУАН и НП са налице минимално предвидените от законодателя реквизити –
чл. 42, ал. 1 /съответно чл. 57, ал. 1/ ЗАНН. С оглед възражението, направено
от страна на жалбоподателя, следва да бъде конкретизирано, че наказващият
орган с достатъчна точност е определил датата на извършване на
нарушението, а именно 12.10.2020 г., доколкото същият изрично е обвързал
същата с декларацията за временно складиране, с която е превишен
разрешеният референтен размер.
Доколкото съдът не установи в хода на административнонаказателното
производство при съставянето на АУАН и при издаването на Наказателното
постановление, да са допуснати съществени процесуални нарушения, същият
прие, че следва да разгледа спора по същество. В тази връзка съдът не намира
за съществено нарушение допуснатите от актосъставителя две технически
грешки – едната при изписване крайната дата на проверявания период, а
именно, вместо 31.12.2020 г. е изписана датата 31.12.2021 г., а другата,
касаеща отбелязването на номера и датата на съставянето на Доклад от
извършена проверка – погрешно е изписан рег. № 32-187330 от дата
14.06.2021 г. вместо правилните рег.№ 32-286394 от дата 08.09.2021 г. /видно
от представените и приобщени по надлежния ред писмени доказателства/.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен
начин се установява, че на 12.10.2020 г. в гр. София, в съоръжения за
временно складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186, находящи се гр.
*******, „*********“ ООД, ЕИК **********, в качеството си на титуляр на
разрешението, не е уведомило митническото учреждение по обезпечението –
Митници София и митническото учреждение на поставяне на стоките под
режим –Летище София, че с подаването на декларация за временно
складиране №20BG005100281446U0, референтният размер на обезпечението
по Разрешение № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 вече не е на ниво, което
да е достатъчно за покриване на държавните вземания за стоките под
8
временно складиране – нарушение по чл. 238, ал. 1 от Закон за митниците
/ЗМ/ вр. чл. 23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. вр. чл. 156 Регламент
за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията.
Разпоредбата на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС, гласи, че титулярят
на разрешението е длъжен да изпълнява задълженията, произтичащи от него
и да уведомява незабавно митническите органи за всяка промяна, настъпила
след издаване на разрешението, която може да повлияе върху продължаването
на действието му или върху съдържанието му. За да се гарантират равни
условия за всички икономически оператори и хармонизиране на уредбата на
митническото законодателство, е приет и Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24.11.2015г. Съгласно чл.156 от регламента за
изпълнение – „Лицето, от което се изисква да предостави обезпечение,
гарантира, че размерът на вносните или износните мита и другите
вземания във връзка с вноса или износа на стоки, когато те трябва да бъдат
покрити от обезпечението, който е дължим или може да стане дължим, не
надвишава референтния размер. Лицето уведомява митническото
учреждение по обезпечението, когато референтният размер вече не е на
равнище, достатъчно за покриване на неговите операции.“.
Като е посочено в АУАН и в НП, че „*********“ ООД не е уведомило
митническото учреждение по обезпечението, че с подаването на декларация
за временно складиране, референтният размер на обезпечението, вече не е на
ниво, което да е достатъчно за покриване на държавните вземания за стоките
под временно складиране, то имплицитно се съдържа и твърдението, че
жалбоподателят щом не е уведомил контролния орган за настъпилата
променя, със своето бездействие, е осъществил така вмененото му нарушение.
Воден от горното, съдът намира, че разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН са
спазени и е налице съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението в АУАН и в НП.
Въз основа събраните доказателства се установява по категоричен
начин, че на посочените в АУАН и НП време и място, дружеството-
жалбоподател не се е съобразило със задължението си за незабавно
уведомяване на митническото учреждение, с което е реализирал от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение.
9
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението, към
която освен наличието на вина, спадат също така причините и мотивите за
неговото извършване. Всички те са ирелевантни за настоящия казус, а е
достатъчно единствено нарушението да е извършено от обективна страна,
което в случая е налице.
Едно от основните възражения на дружеството-жалбоподател е
свързано с начина на осъществяване на мониторинг от страна на наказващия
орган, изпълнение на предвидените в регламента задължения, както и
наведени доводи във връзка с недостоверност на методите, използвани в хода
на проверката, за установяване на превишаване на обезпечението. Доколкото
цитираните източници на вторично съюзно право, уреждат редица
процедурни правила и процеси, обхващащи митническия сектор, то резонно е
да бъдат уредени положителни и отрицателни задължения, касаещи както
икономическите оператори, така и митническите учреждения. В тази
последователност, дали Митница - София е изпълнила своите задължения и
дали същите са осъществени в подходящи срокове, не е предмет на
разглеждане на настоящото производството, доколкото не бяха установени
конкретните действия/бездействия, осъществени от страна на наказващия
орган, които да са затруднили дейността на дружеството, да са го поставили в
неравностойно положение, спрямо останалите икономически оператори или
да са нарушили правото му на защита в настоящия процес. От друга страна
заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, безспорно
установи, че макар нарушението да не е установено чрез „електронна
система“, процесът по калкулиране и обработка на данните, представени от
дружеството-жалбоподател, е осъществен коректно, без да са допуснати
неточности, поради което съдът не намира причина да се усъмни в
достоверността им. Доколкото не е установено да има все още единна
електронна система, то не може и да се претендира за използването на такава.
Правилно наказанието е било наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр.
чл. 235, ал. 1 от ЗМ, който гласи, че всяко нарушение на нормативни актове,
приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите
органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба – з а физическите лица
от 300 до 1500 лева или имуществена санкция за юридически лица и
еднолични търговци от 500 до 2000 лева. Наложената имуществена санкция е
10
в минималния, предвиден от закона размер от 500 лева, поради което съдът не
може да я намалява повече.
Съдът счита, че нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. Касае се за формално нарушение, което се явява довършено
със самия факт на неизпълнение на предвидените в Закон за митниците /ЗМ/
задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили някакви вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се,
приложението на чл.28, ал.1 ЗАНН не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или липсата на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило /поставило в опасност/ обществените
отношения.
В конкретния случай неизпълненото задължение от страна на
дружеството-жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани
със събираемостта на ДДС, който формира съществена част от
републиканския бюджет. Освен това са били констатирани 24 отделни
нарушения за проверявания период, поради което следва да се приеме, че
обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет,
за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред,
а не да се третира като маловажен случай. Трябва да се подчертае, че макар и
нарушението да е продължило 1 ден, то размерът на необезпечените
публични държавни вземания е варирал от 803,22 лева до 126 917, 86 лева,
тоест превишаването на размера на обезпечението е значително.
Имайки предвид обема на осъществяваната от дружеството-
жалбоподател дейност, то същото е било длъжно така да организира
вътрешните си работни процеси, обезпечаващи спазването на конкретни
11
законодателни разпоредби, че да не допуска да бъде обект на
административнонаказателно преследване, като доколкото вече беше
посочено, сроковете за съставяне на АУАН са спазени, то не следва
дружеството да намира причина за своето бездействие в липсата на
достатъчно ефективен контрол от страна на Агенция Митници.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. При
този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Предвид на това, че делото се
отличава с не толкова правна, а преди всичко фактическа сложност – в
частност бяха проведени шест открити съдебни заседания, като
юрисконсултът /юрк. В/ се яви и в шестте, беше назначена експертиза и
извършен разпит на вещо лице, то съдът намира, че е справедливо
възнаграждението да е около средния размер, а именно 100 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 523/2021 от
06.04.2022г., издадено от директор на Териториална дирекция (ТД) Митници
София, с което на „*********“ ООД, ЕИК ********** на основание чл.238,
ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС)
№952/2013г. вр. чл.156 Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията
вр. чл.235, ал.1 ЗМ за нарушение по чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/
вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013г. вр. чл.156 Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията вр. чл.235, ал.1 ЗМ е наложено
12
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500
(петстотин) лева.
ОСЪЖДА „*********“ ООД, ЕИК ********** да заплати на
Териториална дирекция Митница - София сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13