№ 1100
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нели Маринова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело №
20241100900688 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ и чл. 409 КЗ.
Ищецът ЗАД „Асет Иншурунс“ АД твърди, че на 28.07.2021 г. на
кръстовище на път DOB – 1149 и път DOB – 3156 на територията на община
Каварна е настъпило пътно - транспортно произшествие между л. а. „Ферари“,
с рег. № *********, и мотоциклет „Хонда“, с рег. № *********. Твърди, че
събитието е било в причинна връзка с виновното и противоправно поведение
на водача на мотоциклета, който предприел неправилна маневра по
изпреварване на кръстовище и ударил завиващия наляво лек автомобил.
Ищецът, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка,
сключена за лекия автомобил, изплатил застрахователно обезщетение в размер
на стойността на извършения ремонт /210 813,01 лв./ и възстановил
направените от застрахования разходи за определяне на увредените детайли
/9021,15 лв./, а на 20.05.2022 г. отправил покана до ответника ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, в качеството му на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента, за възстановяване на платеното обезщетение,
ведно с ликвидационни разноски. Тъй като плащане не последвало, ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати суброгационното вземане в
размер от 219 834,16 лв., 15,00 лв. - ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху сумата от 219 849,16 лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 22.12.2022 г. до окончателното плащане,
както и лихва за забава в размер от 11 176,56 лв., начислена за периода от
1
21.06.2022 г. до 22.12.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че събитието е настъпило поради противоправното
поведение на водача на лекия автомобил, което е било установено в съдебното
производство по обжалване на издаденото по повод на събитието наказателно
постановление, а водачът на мотоциклета получил и застрахователно
обезщетение от застрахователя на гражданската отговорност на водача на
лекия автомобил. Последният предприел маневра „завой наляво“ в нарушение
на правилата на ЗДвП - пресичайки единична непрекъсната линия и без да се е
убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, а
непосредствено преди кръстовището умишлено увеличил скоростта си,
пречейки на изпреварването и отнемайки предимството на мотоциклета. По
този начин водачът на лекия автомобил причинил събитието или допринесъл
за настъпването му. Ответникът оспорва исковете и по размер, като твърди, че
пазарната цена на ремонта на увредените от събитието части била по - ниска
от платеното обезщетение, а относно обезщетяването на разходите за експерт
за определяне на щетите заявява, че същите не били необходимо извършени.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне /арг.
от чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти - да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие, на който и вследствие на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице
застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени следните
обстоятелства: че на 28.07.2021 г. между лек автомобил „Ферари“, с рег. №
*********, и мотоциклет „Хонда“, с рег. № *********, на кръстовище на път
DOB – 1149 и път DOB – 3156 на територията на община Каварна е настъпило
ПТП; че към датата на събитието са били действащи договори за застраховка,
както следва: имуществена застраховка, сключена за лекия автомобил, със
застраховател - ищецът, и застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за
2
мотоциклета, със застраховател - ответникът, по които покрит риск е
настъпването на вреди от ПТП; че ищецът е извършил описаните в исковата
молба плащания; че на 20.05.2022 г. ответникът е получил покана за плащане
на суброгационното вземане и ликвидационните разноски.
Ето защо, с доклада по делото е указано, че по иска с правно основание
чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: че събитието е
настъпило в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на мотоциклета; че платеното от ищеца застрахователно обезщетение е
равно на действителната стойност на ремонта, необходим за отстраняване на
настъпилите в причинна връзка със събитието щети по застрахования
автомобил; че разходите за определяне на щетите, направени от застрахования,
и ликвидационните разноски, претендирани от застрахователя, са в размер на
обичайните разходи, необходими за определяне на размера на
застрахователното обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си за допринасяне от
водача на лекия автомобил за настъпване на събитието.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:
За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП и
причинната връзка между събитието и противоправното поведение на водача
на мотоциклета по делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Според представения като доказателство по делото протокол за ПТП
№ 1695240/28.07.2021 г., съставен от младши автоконтрольор при РУ –
Каварна, на 28.07.2021 г. в 16,20 ч. на кръстовище между общински път DOB
- 1149 и DOB - 3156, е реализирано ПТП между л. а. „Ферари“, с рег. №
*********, и мотоциклет „Хонда“, с рег. № *********. В протокола е
посочено, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на
мотоциклет „Хонда“, с рег. № *********, който не е съобразил своето
поведение с пътните знаци и с пътната маркировка, като преди кръстовището
с общински път DOB - 3156 е предприел маневра изпреварване на движещия
се пред него л. а. „Ферари“, с рег. № *********, който вече бил предприел
маневра завиване наляво и навлизане в лентата, като водачът на мотоциклета
бил нарушил пътна маркировка М1 и пътен знак В24.
В частта относно механизма на ПТП протоколът не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като не удостоверява
възприети лично от длъжностното лице факти и обстоятелства по смисъла на
чл. 179 ГПК. Ето защо, съдът цени протокола за ПТП в тази му част в
съвкупност с останалите доказателства по делото.
По делото е представено като доказателство и наказателно
постановление № 21 – 0283 - 0000249/11.08.2021 г., издадено от началника на
РУ – Каварна към ОДМВР Добрич, с което е наложено на водача на
мотоциклет „Хонда“ с рег. № ********* В. В. Е. административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. С решение №
3
49/21.07.2022 г., постановено по АНД № 198/21 г. по опис на РС – Каварна,
наказателното постановление е отменено. По делото няма данни дали
решението е влязло в сила, но дори и да е влязло в сила, същото няма за
гражданския съд задължителната по см. на чл. 300 ГПК сила на влязлата в
сила присъда на наказателния съд.
За установяване на обстоятелствата относно настъпването на
процесното ПТП - време, място, причина, посока на движение на МПС,
поведението на двамата водачи и нанесените вреди по делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Е. П. С. и св. В. В. Е..
От показанията на св. С. се установява, че е управлявал автомобил марка
„Ферари“ при процесното ПТП, в края на 2021 г., на път за голф комплексите в
гр. Каварна. Споделя, че по този път минавал веднъж годишно, през лятото,
защото не живеел в България през повечето време. Св. С. посочва, че времето
било хубаво, с прекрасна видимост, в следобедните часове, някъде около
16,00 часа. Преди настъпването на ПТП бил изпреварил двама
мотоциклетисти. Направил изпреварването на междуградски път с три ленти,
където било разрешено изпреварването. Движил се от гр. Варна, в посока гр.
Каварна, като завил на дясно за с. Топола. След като ги изпреварил, наближил
кръстовището, на което е трябвало да завие наляво за голф игрището. Твърди,
че преди да предприеме маневрата по включване от главен във второстепенен
път чрез завой наляво и преди да почне да намалява за следващия завой
скоростта му не е била повече от 80 - 90 км./ч. Сочи, че след него е нямало
други автомобили, освен мотоциклетистите. Непосредствено преди включване
за наляво, на платното имало участък обособен за завой наляво, където бил
спрял. Участъкът на кръстовището бил уширен и имало две ленти - една за
завой наляво, другата за направо. Уточнява, че след като видял кръстовището,
бил подал мигач, но не може да каже колко метра преди това. Предполага, че
от момента, в който бил дал мигач, започнал да намалява скоростта. Твърди,
че преди кръстовището имало знак „Забранено изпреварването“, а той спрял
на кръстовището при знака „Стоп“ и завил наляво. Сочи, че е бил ситуиран
спрямо осевата линия, там, където е начертано, и насреща е нямало движещ се
автомобил. В момента, в който бил спрял, за да направи завой наляво, срещу
него нямало кола и зад него нямало кола. Сочи, че не видял никой никъде,
нито в страничните огледалата, нито в това за задно виждане и започнал да
предприема маневрата. Мотористът не се е виждал. Пътят е бил с наклон от
посоката, от която свидетелят идвал, но не знаел колко градуса е наклонът.
След като започнал да навлиза в насрещното платно чул удар отляво във
вратата. Сочи, че за него ударът бил силен и се стреснал. Той и съпругата му
нямали никакви наранявания. Въздушната възглавница не се била отворила,
но цялата врата била смазана. Счупил се прозорецът и лявото странично
огледало паднало. Твърди, че трудно отворил вратата и той и съпругата му
отишли да видят какво става с моториста, който паднал, пързулнал се и се
ударил в нещо. Сочи, че ударилия се в него моторист бил един от двамата,
които бил изпреварил по - рано. Според свидетелят времето от момента, в
4
който ги е бил изпреварил, до момента, в който настъпил удара, било
достатъчно дълго. След малко пристигнал и другият моторист, сигурно
минута - две по - късно, защото след удара свидетелят не успял веднага да
излезе, тъй като бил шокиран и стоял около 40 - 50 секунди в колата. През
това време не минавали автомобили и не си спомнял да е имало някой друг.
Твърди, че нямал много добър спомен каква е била точно пътната маркировка,
но я бил спазил такава, каквато е била. Когато отишли при моториста, той се
раздвижил, станал и нямал видими травми или счупвания. Поискали да
извикат линейка, но той отказал. Полицията пристигнала относително бързо,
но след това стояли с часове в Районното управление в гр. Каварна, за да им
вземат проби за алкохол. Преди да дойде полицията, не били местени
превозните средства. След това пристигнала пътна помощ, натоварили
автомобила и го закарали в Германия, където го ремонтирали и върнали.
Автомобилът имал много щети, но не помни дали мигачите са били счупени,
била смазана цялата врата, огледалото било паднало, изхвърлени били
джантите.
От показанията на свидетеля В. В. Е. се установява, че е мотористът,
участвал в ПТП на 28.07.2021 г. Споделя, че се е движел към къмпинг Топола.
Пътят бил с чисто нов асфалт, двупосочно движение, по една лента за
движение във всяка посока. Свидетелят не може да посочи точно какъв е бил
процентът наклон на пътя, но имало нормален наклон. Сочи, че от последния
завой до мястото на ПТП не помни колко метра са. Пътят не му бил познат,
защото е минавал само веднъж по него, в деня на ПТП. Имало кръстовище,
което било Т – образно, със завой наляво. На всяко едно Т - образно
кръстовище имало уширение, но нямало втора лента за завой наляво. От
неговата страна е имало възможност да се завие, само че трябвало да се
подмине двойна непрекъсната линия и след нея да се направи завоя, а не през
нея. Включването във второстепенния път било разрешено и на насрещно
движещите се превозни средства. Мястото за включване във второстепенния
път не е било на Т - образното кръстовище, а около 5 метра по - надолу.
Разрешението за завой наляво било дадено с пътна маркировка и линията
ставала прекъсната, като знак за кръстовището нямало. Заявява, че ако знаел,
че има кръстовище, щял да намали. Твърди, че не е имало и знак за
ограничение на скоростта. Сочи, че ПТП е станало точно на двойната
непрекъсната линия. Непосредствено преди удара свидетелят твърди, че вече
бил тръгнал да прави маневра „изпреварване“ и се намирал в насрещното
платно. Шофьорът на автомобила натиснал рязко спирачка и тръгнал да
завива без мигач, като навлязъл в завоя, след като св. Е. започнал вече да го
изпреварва. Твърди, че при мястото на ПТП пътното платно ставало видимо
по - широко. На самото кръстовище имало мантинела, а долу имало пропаст,
от която се виждало морето и един огромен камък отсреща, в който щял да се
удари при ПТП. Сочи, че не е имало други коли. Свидетелят се е движел не с
повече от 70 - 80 км./ч., а разрешената скорост била 90 км./ч. Споделя, че
автомобилът, в който се бил ударил, го е задминал по - рано, тъй като карал по
5
- бавно, защото имало бус. Твърди, че не е решил да го изпреварва, а просто го
настигнал, при което шофьорът на л. а. „Ферари“ набил рязко спирачки преди
да тръгне да завива и пресякъл завоя. Спомня си, че се е ударил в неговата
врата, приплъзнал се е напред и се озовал на земята до автомобила. Ударът
станал на средата на самото кръстовище. Твърди, че е направил
изпреварването правилно, започнал маневрата на прекъснатата линия, след
което станала непрекъсната на самото кръстовище. Когато бил предприел
маневрата, нямал представа, че линията ще стане двойна непрекъсната.
Мислел си, че е прекъсната навсякъде и нямало как да види. Полицията
пристигнала след около 10 минути, като през това време не били местили
превозните средства. На самото кръстовище е имало знак „Забранено
изпреварването“. Ударът между мотоциклета и автомобила станал на 2 м. след
този знак. Непосредствено след удара при свидетеля отишъл и другият
моторист, за да провери как е. След като паднал, започнал да движи леко
ръцете и краката си и тръгнал да се изправя, но нямал представа колко време е
отнело това. Сочи, че не е изпадал в безсъзнание и не са го свестявали, но
имал сътресение. В линейката му премерили кръвното и му казали, че е малко
високо, което било нормално в ситуацията.
Свидетелят посочва, че на предявените му снимки, приложени към
отговора на исковата молба, е представено кръстовището. На едната снимка се
вижда камъкът, в който е щял да се удари, а първата снимка била заснета от
страната на второстепенния път. Твърди, че пътната маркировка е била
каквато е изобразена на снимките. ПТП е станало на перпендикуляра между
второстепенния и главния път.
За установяване на факти и обстоятелствата при настъпване на ПТП -
разположението на автомобила и мотоциклета преди настъпването и при
настъпването на ПТП, спрямо платното за движение и един спрямо друг,
частта, в която на всяко МПС е настъпил удара, скоростите на движение на
участващите в ПТП, видимите увреждания по двете превозни средства, по
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Г. Б. М.
и св. Д. Р. С..
От показанията на св. Г. Б. М. се установява, че е приятел на св. В. Е. и
карат заедно мотори. Сочи, че е очевидец на процесното ПТП. Твърди, че с В.
Е. карали мотори по пътя след с. Топола в посока към къмпинг „Свети
Георги“. Докато се спускали по наклона, в огледалото видял, че една червена
кола „Ферари“ тръгнала да ги изпреварва. В момента на изпреварването имало
насрещно движещ се автомобил и затова се наложило „Ферари“-то да се
прибере в лентата, по която се движили мотоциклетите, като минал много
близо до тях и рисково навлязъл пред свидетеля. В. Е. изпреварил свидетеля
и тръгнал да дава знаци с ръка на шофьора на „Ферари“-то да внимава.
Тръгнал в насрещното като за изпреварване, настигнал го, но не успял да го
изпревари. При отбивката вляво за голф игрището „Ферари“-то спряло и
завило вляво, като така се случил инцидентът. Споделя, че според него В. Е. го
изпреварил, за да настигне „Ферари“-то, и да му даде знак да бъде по-
6
внимателен, защото по принцип мотористите често го правели. Предполага, че
са се движили с около 50 км./ч., не по - бързо. Посочва, че тъй като селото и
къмпингът били близо, ограничението може би е било 50 км./ч. или 60 км./ч.
Според свидетеля отсечката била права. Твърди, че разстоянието между него и
„Ферари“-то е било около 20 м., или повече, когато В. предприел маневрата за
изпреварване и продължил опита си да изпревари колата. Непосредствено
преди удара В. пробвал да намали скоростта, но разстоянието било кратко и
колата завила наляво. Според свидетеля В. е бил дал мигач, когато го е
изпреварвал, но не бил сигурен дали водачът на „Ферари“-то е дал мигач за
маневрата, която е искал да се извърши. Уточнява, че ако е имало мигач, е бил
даден по - късно, в момента на завиването вляво. Станал свидетел на самия
сблъсък и успял да спре на 10 - 15 м. от „Ферари“-то. После отбил и спрял да
види как е В.. Самият сблъсък е бил реализирал в насрещното платно за
движение. Когато водачът на л. а. „Ферари“ предприел маневрата по завиване
наляво, В. бил в лентата за насрещно движение. Там, където се бил случил
ударът, не е бил точно там, където трябвало да се извърши маневрата „завой
наляво“. Според пътната маркировка мястото, където трябвало да се извърши
маневрата, било след около 2 - 3 м., когато вече маркировката ставала
прекъсната, а преди това била непрекъсната линия. В. минал през предния
капак на „Ферари“-то и паднал от другата страна. Моторът останал на мястото
на сблъсъка, а мотористът се приплъзнал на 4 - 5 м. от него. При предявяване
на снимките, представени към отговора на исковата молба, свидетелят
посочва, че снимка № 1 вероятно е била правена от към пряката, където бил
пътят за голф игрището, защото имало знак „Стоп“. На снимка № 20 се
виждал мотора на В., а зад него се виждал мотора на свидетеля и „Ферари“-то
било по средата на пътя. Снимката била направена след удара. На тази снимка
според свидетеля моторът на В. и автомобилът били преместени малко по -
напред към така наречената пряка. Сочи, че първоначалният удар бил станал
на мястото между „Ферари“-то и третия автомобил, случайният, който се
виждал на снимката. Маневрата „завой наляво“ била разрешена да се извърши
след случайния автомобил на снимка № 20, според маркировката. Твърди, че
предната капла на мотора била изкривена, а гумата спукана, имало щети по
кормилото, по лоста за спирачката, предницата била счупена също, огъната. В.
имал охлузвания. Свидетелят спрял и отишъл при В., сложил го да седне и
чак тогава видял, че водачът на автомобила бил вече излязъл и дошъл при тях.
Обвинил В., като му казал: „Видя ли какво направи?“, „Как караш?“ или нещо
такова. Полицията пристигнала след около 15 минути, а през това време
двамата водачи седели раздалечени. Сочи, че предприетата от В. на маневрата
за изпреварване била разрешена. Според свидетеля малко преди това, имало
знак, който разрешавал изпреварването, но забранителни знаци нямало.
Твърди, че ако не бил станал ударът, В. би бил все още в маневра
„изпреварване“ на мястото на кръстовището.
По делото е разпитана като свидетел и Д. Р. С., която е съпруга на св. Е.
С.. Сочи, че е свидетел на процесното ПТП през лятото на 2021 г. Твърди, че
7
по принцип през лятото живеят във Варна. Някъде след обяд към 3 - 4 часа, с
колата на съпруга й тръгнали към „Трейшън клифс“, където почти всяко лято
ходели за няколко дни. Като завили от главния път, тръгнали да се спускат към
„Трейшън клифс“, където се случило произшествието. Нямало коли и
движение по това време, а само двама мотористи, които те изпреварили в
участък, в който е било разрешено изпреварването. Посочва, че откакто Е.
изпреварил мотористите, били изминали около 2 - 3 минути до удара.
Трябвало да завият при отбивката за „Трейшън клифс“, която се падала вляво
и там имало участък, в който е забранено да се изпреварва, а самата отбивка
била с доста остър завой. Споделя, че Е. бил подал мигач още като се
спускали, преди да дойде време да завива, след това имало един знак, който
показвал, че е забранено изпреварването. Още преди знака бил подал мигач.
Автомобилът се движил с много ниска скорост към момента на достигане на
тази отбивка. Нямало коли, но въпреки това съпругът на свидетелката бил
спрял на мястото, където трябвало да се завие наляво минимум за 2-3 секунди,
защото там завоят бил толкова остър, че нямало как да се вземе без да се спре.
След това тръгнали да завиват и били в отсрещното платно, когато мотористът
се врязал в предна лява част на автомобила и се чул много силен удар. Видели,
че един мотор паднал на земята. Човекът с мотора започнал да се превърта.
Твърди, че към момента на настъпване на удара, гледала в посока наляво,
където завивали. Първоначално били в шок няколко секунди и след това
излезли от колата и отишли до човека, за да видят какво се случва. Той бил с
каска и започнали да го питат: „Как си? Добре ли си?“. След около минута
отишъл още един моторист, който се присъединил към тях. Извикали „Бърза
помощ“ и полиция, които бързо отишли на мястото на ПТП. Ударът настъпил
в лентата на насрещното движение. Сочи, че съпругът й не е имал пререкания
на пътя с мотористите и че не ги познавали.
Според заключението на съдебната автотехническа експертиза
механизмът на ПТП, което е настъпило на 28.07.2021 г., около 16,20 часа, по
общински път DOB - 1149, в посока към местност „Иканталъка“, между лек
автомобил „Ферари“, модел „812 Суперфаст“, с peг. № *********, управляван
от Е. П. С., и мотоциклет марка „Хонда“, модел „ВТХ 1800 СС“, с peг. №
*********, управляван от В. Е., е следният: при пътна маркировка М1 -
„Единична прекъсната линия“, В. Е. отклонил мотоциклета си вляво с цел
навлизане в лявата пътна лента и изпреварване на лекия автомобил, водачът на
лекия автомобил не възприел маневрата на мотоциклета и при достигане на
автомобила му на разстояние 10,75 м. от мястото на удара спрял и предприел
извършване на маневра „завой наляво“ с цел да продължи движението си по
общински път DOB-3156. Към момента, в който водачът на л. а. „Ферари“
предприел извършване на маневра „завой наляво“, предната част на
мотоциклета е била на около 46,43 м. от задната част на автомобила и на около
59,88 м. от мястото на удара. При описаните траектории на движение на
процесните превозни средства е последвал удар между предната част на
мотоциклета и лявата странична част на лекия автомобил. Зоната на
8
осъществяване на удара по отношение на платното за движение е в лявата,
насрещна лента за движението на двете превозни средства. Вследствие на
настъпилия инцидент били причинени материални щети на превозните
средства, като вредите, нанесени на лек автомобил „Ферари 812 Суперфаст“, с
peг. № *********, са в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
Според заключението на САТЕ причините за настъпване на процесното
произшествие са предприетата от водача на лек автомобил „Ферари“
технически неправилна маневра за отклоняване наляво, навлизайки в лентата
за насрещно движение в момент, в който предхождащо в тази пътна лента се е
движил мотоциклет „Хонда“, изпреварващ движещия се пред него автомобил,
както и предприетата от водача на мотоциклет „Хонда“ технически
неправилна маневра за изпреварване на л. а. „Ферари“ при наличие на забрана
за това, указано с хоризонтална и вертикална маркировка.
Според заключението на САТЕ водачът на мотоциклета е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако при движение със
скорост 70 км./ч. е предприел спиране към момента, в който е имал
възможност да възприеме началото на предприетата маневра „завой наляво“
от водача на л. а. „Ферари“. Водачът на автомобила също би могъл да
предотврати ПТП, ако при възприемане на ситуацията, не бил предприел
маневра за отклоняване на автомобила на ляво към общински път DOB-3156 и
да не навлиза в лявата лента на пътя.
Според заключението на САТЕ платното за движение на общински път
DOB - 1149 се е състояло от две пътни ленти, по една за всяка посока,
отделени една от друга с пътна маркировка М1 - „Единична прекъсната
линия“, които преди Т - образното кръстовище с общински път DOB-3156,
преминавали в пътна маркировка М2 - „Двойна непрекъсната линия“ и след
20 м. в зоната на кръстовището преминавала в пътна маркировка М5 -
„Двойна смесена линия“. В дясно от платното за движение, по посока на
движение на процесните превозни средства и от началото на пътна
маркировка М2 - „Двойна непрекъсната линия“ е бил поставен пътен знак В24
- „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение
на мотопеди и мотоциклета без кош“. В материалите по делото няма данни за
наличие на пътен знак, с който се въвеждало допълнително ограничение на
скоростта, поради което максимално разрешената скорост на движение била
90 км./ч.
Според заключението на САТЕ всеки един от водачите е могъл да
възприеме и следи движението на другия – мотоциклетистът директно е
могъл да възприеме движещия се пред него лек автомобил, а водачът на
автомобила да възприеме движението на мотоциклетиста на огледалата за
задно виждане.
В открито съдебно заседание на 23.01.2025 г. вещото лице поддържа, че
мотоциклетистът е имал възможност да възприеме пътната маркировка и
приближаващото кръстовище, т. е. той е можел да реализира прибиране и да
9
приключи изпреварването. По отношение на водача на л. а. „Ферари“ посочва,
че в огледалата за обратно виждане, е имал видимост не по - малко от 100 м.,
тъй като участъкът е прав и водачът е имал възможност да го възприеме.
Сочи, че наклонът на пътното платно не е голям на този участък.
От заключението на САТЕ се установява, че на основание
застрахователна полица №1022110000585/16.02.2021 г., сключена в ЗАД „Асет
Иншурънс“ АД, е регистрирана щета № 10021004293. При извършените
огледи от представител на застрахователя е изготвен опис на констатираните
увреждания. Официалният представител на марката „Ферари“ - Ауто Италия е
уведомил застрахователя за невъзможността му да извърши ремонт на
увреденото МПС в България поради характера на констатираните увреждания.
Процесният автомобил е транспортиран за ремонт в Германия, където
сертифициран от „Ферари“ експерт е извършил подробен оглед на МПС и
съгласно действащите препоръки на марката е описал както видимите
увреждания, които било необходимо да бъдат отремонтирани, така и детайли и
агрегати, които трябвало да бъдат подменени с цел безопасност на превозното
средство.
Според заключението на САТЕ съгласно представените разходни
документи, отговарящи на направените описи по щетата, както и становището
на експерта при ремонта, извършен в Германия, стойността на обезщетението
за части и труд е в размер на 210 423,80 лв., разходите за възнаграждение за
изготвяне на експертно становище от сертифицирано вещо лице за марка
„Ферари“ са в размер на 9021,14 лв., а ликвидационните разноски са в размер
на 15,00 лв., като общото обезщетение е на стойност 219 459,94 лв.
Вещото лице дава вариант на заключението при ремонт, извършен в
България, а именно - че стойността на обезщетението би бил: за части и труд -
144 378,02 лв.; разход за възнаграждение за изготвяне на експертно
становище от сертифицирано вещо лице за марка „Ферари“ в размер на 9
021,14 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., като общият
размер е 153 414,16 лв.
От заключението на САТЕ се установява, че изплатената от ЗАД „Асет
Иншурънс“ АД сума отговаря на обезщетението, необходимо за ремонт. В
описа по щета № 10021004293/29.07.2021 г. били признати и такива детайли,
който видимо не били увредени при процесното ПТП, но по препоръка на
производителя същите било необходимо да бъдат заменени с оглед
гарантиране безопасността на автомобила след извършения ремонт.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че процесното ПТП, както и причинените от него вреди на процесния
лек автомобил, са настъпили в причинна връзка с противоправното поведение
на двамата водачи.
Установява се от заключението на САТЕ, че процесното ПТП е
настъпило в зоната на кръстовище, в лентата за насрещно движение спрямо
посоката на движение на двамата водачи, при наличието на пътен знак В24 –
10
„Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети с кош“ и при наличието на двойна смесена линия в
зоната на удара. Пътният знак и маркировката са били видими и за двамата
водачи, тъй като времето е било ясно и видимостта не е била ограничена.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявяа, че
водачът на лек автомобил „Ферари“ Е. С. се е движил в една и съща посока и
лента със св. В. Е. и Г. М., които са управлявали мотоциклети. Около 1 – 2 км.
преди процесното кръстовище управляваният от св. С. лек автомобил
„Ферари“ изпреварил мотоциклета и продължил в дясната пътна лента. След
изпреварването св. М. сочи, че водачът на мотоциклета В. Е. увеличил
скоростта на движение с намерение да настигне лекия автомобил „Ферари“ и
да направи знак на водача му „да внимава“.
От заключението на САТЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано, се установява, че при пътна маркировка М1 –
„Единична прекъсната линия“ В. Е. е отклонил мотоциклета си в ляво с цел
навлизане в лявата пътна лента и изпреварване на лекия автомобил. Водачът
на лекия автомобил не възприел маневрата на мотоциклета и при достигане на
автомобила на разстояние от 10,75 м. от мястото на удара спрял и предприел
маневра „завой наляво“, за да продължи движението си по общински път DOB
– 3156. Установява се, че към момента, в който водачът на лекия автомобил
„Ферари“ е предприел извършване на маневра „завой наляво“, предната част
на мотоциклета е била на около 46,43 м. от задната част на автомобила и на
около 59,88 м. от мястото на удара. При описаните траектории на движение на
процесните превозни средства е последвал удар между предната част на
мотоциклета и лявата странична част на лекия автомобил.
От изготвената схема на ПТП към заключението на САТЕ е видно, че
към момента, в който лек автомобил „Ферари“ е предприел маневра „завой
наляво“, мотоциклетът се е движел в лентата за насрещно движение, но преди
пътен знак В24 и преди началото на маркировка М2 – двойна непрекъсната
линия, т. е. в момента, в който водачът на лекия автомобил е започнал
маневрата наляво, водачът на мотоциклета е имал възможност да възприеме
пътен знак В24, маркировка М2 и да съобрази поведението си с тях.
От заключението на САТЕ се установява, че водачът на мотоциклета е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието
чрез предприемане на спиране, тъй като опасната му зона за спиране е била 47
метра, а той е отстоял на около 60 метра от мястото на удара, когато лекият
автомобил е предприел маневрата завой наляво. Мотоциклетистът се е
намирал на около 40 метра преди пътен знак В24 /пътният знак е бил на около
20 метра от мястото на удара/, когато лекият автомобил е предприел маневра
завой наляво и е имал възможност да съобрази поведението си с
предписанията на пътен знак В24, пътната маркировка М2 и създалата се
ситуация на пътя. Вместо това св. Е. е продължил напред.
Водачът на лекия автомобил „Ферари“ също е имал техническа
11
възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако не беше
предприел технически неправилна маневра за отклоняване наляво, навлизайки
в лентата за насрещно движение в момент, в който предхожащо в тази пътна
лента се е движел мотоциклет „Хонда“, изпреварващ движещия се пред него
автомобил.
За отговор на спорния въпрос по делото относно действителния размер
на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП, съдът взе
предвид следното:
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява,
че всички увреждания по лек автомобил „Ферари 812 Суперфаст“, с peг. №
*********, oтразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно -
следствена връзка с механизма на процесното събитие. Установява се също
така, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Ферари
812 Суперфаст“, с peг. № *********, изчислена съобразно представените
разходни документи, отговарящи на направените описи по щетата, при
ремонт, извършен в Германия, е в размер на 210 423,80 лв. /за части и труд/,
тъй като към датата на събитието автомобилът е бил на 5 месеца спрямо
датата на първата си регистрация. Към тази сума следва да се прибави и
сумата от 9021,14 лв., представляваща стойността на разходите за
възнаграждение за изготвяне на експертно становище от сертифицирано вещо
лице за марка „Ферари“, каквото задължително се назначава при ремонт на
автомобили в Германия.
Съдът кредитира извода на вещото лице по САТЕ, че в случая ремонтът
е следвало се извърши от сервиз в Европа, сертифициран за ремонт по
конструкцията на автомобила, тъй като сервизът на Ауто Италия в България е
оторизиран Ferrari сервиз за извършване на механични, електрически и леки
тенекеджийно/бояджийни дейности.
Регресното вземане възниква в размер на по - малката от двете суми - на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая - в размер на
действителните вреди. Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да
получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на
щетата. Обичайният размер на разноските при ликвидиране на щета по риск
„Каско“ при ПТП е 15,00 лв.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и
обичайни разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер - 219
12
459,94 лв.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на лекия автомобил е основателно, поради което са налице основания
за намаляване на отговорността на ответното дружество.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява,
че лекият автомобил в момента на удара се е движил със скорост 25,09 км./ч., а
мотоциклетът се е движил със скорост 70 км./ч., като няма данни за наличие
на пътен знак, с който се въвежда допълнително ограничение на скоростта, и
максимално разрешената скорост на движение в процесния участък е била 90
км./ч. Ето защо, съдът приема, че скоростта на лекия автомобил и на
мотоциклета не е била превишена спрямо законово допустимата.
На следващо място, от заключението на съдебно – техническата
експертиза се установява, че причините за настъпване на процесното
произшествие са предприетата от водача на лек автомобил „Ферари“
технически неправилна маневра за отклоняване наляво, навлизайки в лентата
за насрещно движение в момент, в който предхождащо в тази пътна лента се е
движил мотоциклет „Хонда“, изпреварващ движещия се пред него автомобил.
По този начин водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
В същото време с предприетата от водача на мотоциклет „Хонда“,
технически неправилна маневра за изпреварване на л. а. „Ферари“ при
наличие на забрана за това, указана с хоризонтална и вертикална маркировка,
същият е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно която участниците в
движението съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната
маркировка.
Освен това водачите и на двете моторни превозни средства са нарушили
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, съгласно която водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
По отношение на това дали водачът на лекия автомобил е подал мигач
настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират показанията на
св. Е. С. и св. Д. С., които са категорични, че преди да предприеме маневрата
„завой навляво“, още с приближаване на кръстовището, след като са
подминали пътен знак В24, свидетелят С. е подал ляв мигат, докато е
намалявал скоростта на автомобила. Същите са логични, конкретни,
последователни и взаимно кореспондиращи.
Предвид изложеното по – горе, съдът счита, че поведението и на
13
двамата водачи има значение за настъпване на ПТП.
Съдът приема, че приносът на водача на л. а. „Ферари“ към настъпване
на събитието е в размер на 40 %, а на водача на мотоциклета „Хонда“ – 60 %,
поради което степента на съпричиняване е в съотношение 40/60. В това
съотношение следва да отговаря във вътрешните отношение с ищеца и
ответникът, а именно: 60 % от 219 459,94 лв. или за сумата от 131 675,96 лв.,
представляваща непогасена част от регресното вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от процесното
застрахователно събитие и обичайни ликвидационни разноски.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ следва да се уважи до размера на сумата от 131 675,96 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 219 849,16 лв. следва да се отхвърли
като неоснователен.
Върху присъдената главница се дължи и законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.12.2022 г. до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл. 409 КЗ:
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който
е встъпил в правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, като
приложи доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно
произшествие. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на
необходимите документи, т. е. забавата настъпва след покана.
По делото е представена регресна покана с изх. № 002 – 727 от
20.05.2022 г. от ищеца по щета № 10021004293/29.07.2021 г. до ответника за
възстановяване на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните
разноски. Видно от поставения печат върху поканата същата е входирана в
ответното дружество на 20.05.2022 г., поради което съдът приема тази дата
като начална за срока по чл. 412, ал. 2 КЗ. Ето защо, ответникът е следвало да
извърши плащане в срок до 20.06.2022 г. /понеделник – присъствен ден/, а
след тази дата дължи лихва за забава.
Изчислен от съда, при условията на чл. 162 ГПК, чрез лихвен калкулатор,
размерът на лихвата за забава върху сумата от 131 675,96 лв. за периода от
21.06.2022 г. до 21.12.2022 г. възлиза на 6730,11 лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 409 КЗ
следва да се уважи до размера на сумата от 6730,11 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 21.12.2022 г., начислена върху
главницата от 131 675,96 лв. За разликата до пълния предявен размер от
11 176,56 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски по делото имат и двете
страни.
14
Съдът определя, че юрисконсултско възнаграждение на ищеца и
ответника е в размер на 360 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закон за правната
помощ, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 041,03 лв. – разноски
за първоинстанционното производство /за държавна такса, за депозит на вещо
лице за САТЕ, за депозит за възнаграждение на свидетеля Д. С., и за
юрисконсултско възнаграждение/, съразмерно с уважената част от исковете. В
тази сума не следва да се включва сумата в размер на 80 лв., представляваща
депозит за възнаграждение на свидетели на ищеца, тъй като с определение от
28.06.2024 г. е постановено същата да се възстанови на ищеца.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 322,00 лв. – разноски
за първоинстанционното производство /за депозит за възнаграждение на
свидетел, за депозит за възнаграждение на вещо лице по САТЕ, за държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение и за юрисконсултско
възнаграждение/, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, по иск с
правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата от 131 675,96 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вреди от ПТП, настъпило на 28.07.2021 г. на
кръстовище на път DOB – 1149 и път DOB – 3156, на територията на община
Каварна, в т. ч. и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 22.12.2022 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
131 675,96 лв. до пълния предявен размер от 219 849,16 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК: *********,
15
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, по иск с
правно основание чл. 409 КЗ, сумата от 6730,11 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 21.12.2022 г., начислена върху
главницата от 131 675,96 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 6730,11 лв. до пълния предявен размер от 11 176,56 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, сумата от 10 041,03 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*********, да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал.
3 и 8 ГПК сумата от 322,00 лв. – разноски за първоинстанционното
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16