О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./…..01.2021г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
27.01.2021г. в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1926 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е молба от адв.П.К., в качеството й на пълномощник на С.С.М. и М.С.М., и
двамата от с.Б., за изменение на
постановеното решение №260356/27.11.20г. в частта на присъдените разноски за
адв.възнаграждение.
Насрещната
страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, в дадения й срок за отговор е депозирала такъв, с
който счита молбата за неоснователна.
Съдът
след като се запозна с така постъпилата молба, установи следното от фактическа
страна:
С решение
№ 260356/27.11.20г. по т.д.№1926/19г. на ВОС съдът е осъдил ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на С.С.М. и М.С.М., сумата от по 50000лв., предявена като частичен иск от искове в общ размер на по 60000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие загубата на брат имА.С.М., поч. на 04.08.2015г.,
в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Х. А.А., при
управление на МПС – л. а. марка „Пежо 206” с ДК № ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.288, ал.1, т.2,
б.а КЗ /отм/. Със същото решение на
основание чл.38, ал.2
във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв е присъдено в полза на адв.К. адв.възнаграждение
за проц.представителство в размер на 4236лв.
Така
релевираното възражение касателно размера на
определеното адв.възнаграждение съдът намира за неоснователно. Макар и
да се касае за предявени в една искова молба искове от двама ищци, то интересът
върху който следва да се определи минималния размер на адв.възнаграждение е
сборът от цената на всички искове. Това следва и от нормата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004год., която определя възнаграждения по „дела
с определен интерес“, т.е. интереса не е съобразно размера на конкретен иск, а се формира от сбора на
предявените оценяеми искове. Отделно
от това в
процесния случай ищците са наели услугите на един и същи адвокат, като са
представили и един общ договор за правна защита и съдействие. Предвид това като
се съобразява материалния интерес по делото, възлизащ в размер на 100000лв, то
съгласно чл. 7, ал.2, т.5 вр. §2а от Наредбата
и съобразно уважената част от исковете, дължимото адв.възнаграждение възлиза на
4236 лева с ДДС.
С оглед изложеното подадената молба се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл. 248, ал.3
от ГПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на адв.П.К.,
в качеството й на пълномощник на С.С.М. и М.С.М., и двамата от с.Б., за
изменение на решение №260356/27.11.20г. по т.д. №1926/19г. на ВОС в частта на присъдените
разноски за адв.възнаграждение, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните,
на осн. чл.248, ал.3 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: