№ 9
гр. Котел, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на девети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20242210100375 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба подадена искова молба от ЗД
„ЕВРОИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Христофор Колумб” № 43, ЕИК ********* срещу Г. И. Б., ЕГН **********, с
адрес: с. Градец, ****, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лева, частични от 166310,38 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по щета
№ **********/30.04.2018г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
174/2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 30.10.2015г. в землището на гр.
Стара Загора е реализирано ПТП между л.а. „БМВ 320 И“ с ДК № *****,
управляван от ответника и л.а. „Опел Астра“ с ДК № ****** управляван от
Г.Т.Д.. Навеждат се твърдения, че ответникът е нарушил правилата за
движение по пътищата в следствие на което е настъпило ПТП-то и виновно е
причинил смъртта на другия водач на МПС, като в последствие се установява,
че Г. Б. е бил неправоспособен. Посочва се, че във връзка с това е постановена
влязла в сила присъда,с която ответникът е бил осъден на лишаване от
свобода. Твърди се, че ЗД Евроинс АД е сключило със собственика на л.а.
„БМВ 320 И“ с ДК № ***** задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, свързана с притежаването и използването на МПС – полица №
07115002616025/22.10.2015г. Посочва се, че съгласно Кодекса за
застраховането, застраховката покрива гражданската отговорност на водача Г.
И. Б. за причинените от него вреди на трети лица. Твърди се, че наследниците
1
на починалото лице са отправили искане за изплащане на обезщетение. В
резултат на спечелено от тях гражданско дело ищцовото дружество им
изплаща сума в размер на 166310,38 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по щета № **********/30.04.2018г.
На тази основа се прави искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 10000 лева, частични от 166310,38 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по щета
№ **********/30.04.2018г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
174/2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното
производство разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Изпраща молба, в която посочва, че поддържа исковата претенция в цялост. В
допълнително становище до съда е направено искане съдът да постанови
решение съобразно направеното от ответника признание на иска.
В законоустановения срок ответната страна не е депозирала отговор
на исковата молба.
В съдебното заседание ответникът се явява лично. Заявява, че
признава изцяло исковата претенция.
Съдът, като взе предвид искането на страните за постановяване
на решение при признание на иска, намира следното:
Съдът погрешно е приел, че е сезиран с иск с правно основание по
422, ал. 1 от ГПК, във чл. 500, ал. 2 от КЗ, като вместо това е следвало да
квалифицира същия като иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 274 ,ал.2 от
КЗ /отм./. С оглед обстоятелството, че не се променя фактическата обстановка,
както и определената и разпределена доказателствена тежест и като съобрази
твърденията на ищцовото дружество в исковата молба, съдът намира, че
следва с решението да измени правната квалификация в такава по чл. 422, ал.
1 от ГПК, във вр. с чл. 274 ,ал.2 от КЗ /отм./, като посочи, че чл. 274, ал. 2 от
КЗ отм. е аналогичен на разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от сега действащия КЗ,
поради което не е необходимо да изготвя нов доклад, който да връчва на
страните. Съдът за пълнота намира за необходимо да посочи още, че при
сравнителния анализ на разпоредбите на чл.500, ал.2 от КЗ и чл. 274, ал.2 от
КЗ /отм./ (съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от Кодекса за
застраховането: „Застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на
което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно
средство.“. Разпоредбата на чл. 274 ,ал.2 от КЗ /отм./, която гласи:
„Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето,
2
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.“) е
видно, че законодателят е използвал различни формулировки в двете
разпоредби, но същите се препокриват по смисъл.
Съдът е указал на ищеца, че е негова тежестта да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № *****; извършено
плащане на застрахователното обезщетение от ищеца на увредения;
деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на ответника по
отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното
събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат; вид и размер
на претърпените вреди, както и че водачът е бил неправоспособен.
Съдът е указал на ответника, че е негова тежестта да докаже, че е
изплатил на ищцовото дружество пълния размер на застрахователното
обезщетение.
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК „Когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието“. В настоящия случай двете
материалноправни предпоставки за постановяване на решение съобразно
направеното признание на иска са налице. Ответникът призна исковете в
съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди двадесет и
четвърта година, а ищецът поиска делото да бъде решено в съответствие с
процесуалното действие на насрещната страна. Не може да бъде направен
извод за съществуване на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от
ГПК , препятстващи постановяване на решение при признание на иска.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
Ищецът е представил списък на разноските.
Съгласно ТР №4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. С оглед уважаване на иска в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата
инстанция.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 250,00 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 300 лева – разноски в
исковото производство, в това число държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., изчислено на минимума, предвиден в чл.
3
25 от НЗПП, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото.
При тези мотиви, Районен съд Котел
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗД „ЕВРОИНС“
АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор
Колумб” № 43, ЕИК ********* иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 274,
ал.2 от КЗ /отм./( аналог. на чл. 500, ал. 2 от КЗ) срещу Г. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. Градец, ****, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 10000 лева, частични от 166310,38 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и разноски по щета № **********/30.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.02.2024г.) до
окончателното изплащане на вземането – сумите са предмет на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 174/2024 г. по описа на Районен съд Котел за 2024 г.,
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, ****, да
заплати на „ЗД „ЕВРОИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК *********, сумата от 250,00
лева – разноски по ч.гр.д. № 174/2024 г. по описа на Районен съд Котел.
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, ****, да
заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК ********* сумата от 300 лева –
разноски по гр.д. № 375/2024 г. по описа на Районен съд Котел.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4