№ 14353
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110169554 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.9 от ЗПК,вр.чл.240,ал.1 и
ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Ю“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от М В и Д Ш,против Ц. Д. И.,ЕГН ******,с
адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 15123,57 лева
главница,2722,78 лева възнаградителна лихва за периода 15.12.2022 г. до
15.04.2026 г.,2201,16 лева мораторна лихва за периода 15.01.2023 г. до
11.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ищецът е придобил търговското
предприятие на „Б.,а между това дружество и ответницата И. е сключен
договор за потребителски паричен кредит за сумата от 20000 лева като
договорът е сключен на 28.04.2021 г. Ищецът твърди,че ответницата е усвоила
паричната сума,но от 15.12.2022 г. е преустановила плащанията на дължимите
погасителни вноски. Ищецът сочи,че размерът на непогасена главница
възлиза на 15123,57 лева. В исковата молба са изложени твърдения,че предвид
преустановяване на плащанията ищецът е обявил кредита за предсрочно
изискуем. Сочи се,че е останала неиздължена договорна лихва от 2722,78 лева
и мораторна лихва от 2201,16 лева. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид подаване на възражение е налице правен интерес от
предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи предявените искове.
Ответницата Ц. Д. И. в подадения писмен отговор изразява становище за
неоснователност на исковете – твърди се,че не е доказано да е обявена
предсрочна изискуемост,формулирано е възражение за наличието на
1
неравноправни клаузи – за годишния процент на разходите и за лихвения
процент,както и относно уговорената такса ангажимент. Твърди се,че клаузата
на чл.5 от договора е неравноправна. Моли съда да постанови решение,с което
да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди предстаените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Ю“АД претендира от Ц. Д. И.
сумите от 15123,57 лева главница,2722,78 лева възнаградителна лихва за
периода 15.12.2022 г. до 15.04.2026 г.,2201,16 лева лихва за забава за периода
15.01.2023 г. до 11.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението – на 12.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 42904/2024 г. по описа на СРС,42
състав.
Видно от договор за потребителски паричен кредит,сключен на
26.04.2021 г. между „Б,като заемодател,и Ц. Д. И.,като
заемополучател,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което дружеството приема да предостави в заем
сумата от 20000 лева,която заемополучателката се задължава да връща на 60
заемни вноски,всяка от които в размер от 501,35 лева. Според договора
лихвеният процент възлиза на 10,05 %,а годишният процент на разходите е
12,27 %.
Приет е договор за застрахователно посредничество,сключен между „Б
и Ц. Д. И.,съгласно който клиентът възлага на застрахователния посредник да
сътрудничи при сключване на застраховки с „К“ и „К“.
Представен е сертификат за застраховка защита на плащанията,издаден
на 26.04.2021 г.
С уведомление „Ю“АД като универсален правоприемник на „Б предвид
преустановяване на плащанията обявява предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит. Уведомлението е връчено на Д Х И –
съпруг.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че „Б е превело по сметка на Ц. Д. И. сумата от 19300 лева като от
заемната парична сума е удържана такса ангажимент. Размерът на
реализираните от заемополучателя плащания възлиза на 9525,65 лева,с които
са погасени 5340,83 лева главница,2714,22 лева възнаградителна лихва и
1470,60 лева застрахователни премии,последното плащане е от 14.11.2022 г. и
последващи плащания липсват. Непогасените задължения са 14659,17 лева
главница,2206,93 лева договорна лихва с падежи от 15.12.2022 г. до 15.11.2024
г.,474,40 лева застрахователни премии и 763,30 лева мораторна лихва върху
просрочена главница за периода 15.12.2022 г. до 21.11.2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
2
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение. Регламентирането на иска като положителен
установителен иск означава,че е възложено в тежест на ищеца доказването на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска – в конкретния случай
следва да бъде доказано сключването на договор за заем,предаването на
заемната парична сума,да бъде доказано какви права и задължения са
уговорили страните,да бъде доказан размерът на вземанията,а при
установяване на тези предпоставки в тежест на ответницата е възложено
доказването,че е заплатила точно своите договорни задължения или са налице
обстоятелства,които изключват дължимост на паричните суми. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е подадена в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 12.07.2024 г.
Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се
установява,че е сключен договор за паричен заем между „Б,на което ищецът е
универсален правоприемник и ответницата И.. Договорът за заем е реален
договор,т.е. не е достатъчно за фактическия му състав да бъде доказано дали е
постигнато съгласие между страните за условията по договора,но е
необходимо и да бъде доказан фактът на предаване на паричната сума.
Софийският районен съд намира,че е доказано,че заемната сума е предадена
на ответницата И.,в която насока отчете заключението по съдебно-
счетоводната експертиза,според което заемната парична сума е постъпила по
банкова сметка,открита на името на ответницата,а и взе предвид,че
ответницата е реализирала частични плащания,което представлява
признание,че е получила заемната парична сума. С оглед това,че е доказано,че
заемодателят е изпълнил точно своите договорни задължения,преценката дали
искът е основателен е поставена в зависимост от това дали страната
заемополучател изпълнява точно задълженията си. В конкретния случай от
представения по делото договор за заем се установява,че страните са
постигнали съгласие заемната парична сума да бъде връщана на части – на
шестдесет погасителни вноски. Доказването факта на точно изпълнение на
договорните задължения за връщане на заемната парична сума е възложено в
тежест на ответницата заемополучател,а ответницата не е доказала да е
изпълнявала точно своите задължения. В подкрепа на извода,че
заемополучателката е преустановила плащанията е и приетото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза,според което последното плащане е от
м.11.2022 г. и последващи плащания липсват. При това положение и като
съобрази,че размерът на неиздължена главница е 14659,17 лева,съдът
приема,че исковата претенция подлежи на уважаване за тази парична сума,а за
разликата до пълния претендиран размер от 15123,57 лева искът като
недоказан подлежи на отхвърляне. За да счете,че искът за главницата подлежи
на уважаване за сумата от 14659,17 лева,съдът взе предвид,че е упражнено
правото да бъде обявена предсрочна изискуемост. Правото на кредитора да
бъде обявена предсрочна изискуемост представлява преобразуващо право,при
което заемополучателят се лишава от преимуществото на срока и заемната
парична сума става изискуема изцяло. В конкретния случай страните са
постигнали съгласие,че при неплащане на две или повече погасителни вноски
кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдът счита,че е
3
доказано,че дружеството кредитор е упражнило правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем – до ответницата И. е изпратено уведомление,а
уведомлението е връчено на лице Иванов – съпруг,за което лице може да бъде
счетено,че е от кръга на домашните лица,респективно с достигане на
уведомлението до това лице се счита,че е достигнало до адресата,каквато е
ответницата И.. Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че
искът за главница следва да бъде уважен на основание сключения договор за
заем за сумата от 14659,17 лева. Изводът на съда за наличието на основание за
уважаване на иска за главницата не се променя предвид формулираните
доводи от страна на ответницата относно наличието на неравноправни клаузи
в договора за заем,тъй като съдът счита,че не се установява наличието на
неравноправни клаузи,които да рефлектират върху действителността на
договорното заемно правоотношение. Не може да бъде възприет доводът на
ответницата И. чрез процесуалния й представител относно недействителност
на клаузата на чл.5 от сключения договор за заем. С цитираната договорна
клауза е регламентирано правото да бъде начислявана лихва за забава като
размерът на лихвата за забава е като на законната лихва и относно тези
възможности договорът е в усисон с действащото законодателство,което също
регламентира като последица възникване дължимост на законна лихва,когато
страната длъжник изпадне в забава. Съдът намира,че не е налице
недействителност на клаузата на чл.5 и в частта,в която регламентира правото
за обявяване на предсрочна изискуемост,тъй като не е налице противоречие
на тази клауза с императивни правни норми или с добрите нрави. Съдът
намира,че не могат да бъдат споделени доводите на ответницата И. относно
недействителност на клаузите за ГПР и за лихвения процент. В конкретния
случай с договора за заем страните са уговорили фиксиран лихвен процент от
10,05 % и годишен процент на разходите от 12,27 %,които стойности не водят
до извод за наличието на нарушение на чл.19,ал.4 от ЗПК,поради което съдът
намира,че тези уговорки са действителни. Следва да бъде отбелязано,че
размерът на възнаградителната лихва е съпоставим с размера на законната
лихва,поради което не може да бъде счетено,че чрез уговаряне на договорна
лихва в размер от 10,05 % се достига до накърняване на добрите нрави. Съдът
намира за основателен доводът на ответницата И. относно недействителност
на уговорката за дължимост на такса ангажимент,тъй като уговарянето на
такава такса,за да не бъде променлив лихвеният процент по
договора,представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП,тъй
като чрез уговарянето на такава такса се реализира скрита печалба,а и
същевременно при съобразяване срока на договора – пет години,съдът
приема,че кредиторът би могъл да определи към датата на сключване на
договора лихвен процент при отчитане на икономическите показатели,които
влияят върху размера на лихвения процент,без да се налага уреждането
дължимост на такса ангажимент. С оглед това,че сумата от 700 лева е
удържана при предаване на заемната парична сума,а същевременно съдът
приема,че такава такса е недействителна,съдът следва да реализира
прихващане със сумата от 700 лева на дължимите по договора парични суми
при отчитане чл.76,ал.2 от ЗЗД.
Дължимостта на възнаградителната лихва е обусловена от провеждането
на доказване,че е уговорена възнаградителна лихва и доказване какъв е
нейният размер. Договорната лихва има възнаградителен за кредитора
4
характер и се начислява по време на действие на договора. Страните не
спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че е уговорена
договорна лихва при лихвен процент от 10,05 %,за която съдът приема,че е
действителна – не накърнява добрите нрави и чрез уговаряне на такава лихва
не се нарушава императивната правна норма на чл.19,ал.4 от ЗПК. От
съдържанието на договора за заем се установява,че е постигнато съгласие
договорната лихва да бъде заплащана като част от всяка погасителна вноска.
С оглед обстоятелството,че ответницата И. не доказва да е изпълнила точно
своите договорни задължения,съдът приема,че искът за заплащане на
договорна лихва е доказан по основание,а по размер подлежи на уважаване за
сумата от 1650,43 лева,представляваща сбора от падежирали вноски за
договорна лихва за периода до 15.03.2024 г.,докато за разликата до пълния
претендиран размер от 2722,78 лева исковата претенция подлежи на
отхвърляне като недоказана по основание. Съгласно приетото Тълкувателно
решение на ОСГТК на ВКС от 27.03.2019 г.,постановено по тълк.дело №
3/2017 г. е възприето,че при обявяване на предсрочна изискуемост възниква
дължимост на главницата,докато по отношение на възнаградителната лихва е
счетено,че такава е дължима за периода до обявяване на предсрочна
изискуемост. В настоящия случай от представените по делото доказателства
се установява,че предсрочна изискуемост е обявена на 03.04.2024 г.,което
означава,че възнаградителна лихва е дължима от ответницата за вноските до
15.03.2024 г. вкл.,което означава,че искът следва да бъде уважен за сумата от
1650,43 лева и да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена на падежа,при
което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане
на обезщетение за забава. Ако задължението има падеж или срок за
изпълнение,считано от деня,следващ падежната дата или последния ден от
срока длъжникът изпада в забава,а ако задължението няма падеж или
срок,необходимо е да бъде отправена покана. В настоящия случай страните са
уговорили погасителен план и страната заемополучател е следвало да заплаща
дължимите погасителни вноски. Това означава,че при неизпълнение на
съответната падежна дата,длъжникът изпада в забава и отговаря за лихва
върху непогасената погасителна вноска,а при обявяване на предсрочна
изискуемост е дължима законна лихва върху неиздължената по договора за
кредит главница. С оглед обстоятелството,че ответната страна не доказва да е
изпълнила точно своите договорни задължения,съдът намира,че искът е
доказан по основание,а по размер следва да бъде уважен за сумата от 763,30
лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 2201,16 лева искът
подлежи на отхвърляне. Съдът,отчитайки вече изложените съображения,че
таксата от 700 лева ангажимент е заплатена без основание,както и предвид
това,че ответницата И. се явява потребител и сключеният договор е
потребителски,намира,че следва да бъде извършено прихващане като бъде
присъдена парична сума в размер от 63,30 лева мораторна лихва.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни претендират
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и като отчете,че
съдът,който разглежда установителния иск е длъжен да се произнесе по
въпроса за разноските в заповедното производство,както и при отчитане
5
уважената и отхвърлена част от исковете,съдът намира,че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени 1597,29 лева,а за исковото производство – 2821,73
лева,а в полза на адв.А следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
за предоставена правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в размер от 450
лева съответно на отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.9 от ЗПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Ц. Д. И.,ЕГН ******,с адрес гр.С,че съществува вземане на
„Ю“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от М В и Д Ш,в размер от 14659,17 лева ( четиринадесет хиляди шестстотин
петдесет и девет лева и седемнадесет стотинки ) главница по договор за
потребителски паричен заем,сключен на 28.04.2021 г.,сумата от 1650,43 лева (
хиляда шестстотин и петдесет лева четиридесет и три стотинки ) договорна
лихва за периода 15.12.2022 г. до 15.03.2024 г.,сумата от 63,30 лева ( шестдесет
и три лева и тридесет стотинки ) мораторна лихва за периода 15.01.2023 г. до
11.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 12.07.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
42904/2024 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска за главница в
частта за разликата над 14659,17 лева до пълния претендиран размер от
15123,57 лева,иска за договорна лихва в частта за разликата над 1650,43 лева
до пълния претендиран размер от 2722,78 лева и иска за мораторна лихва в
частта за разликата над 63,30 лева до пълния претендиран размер от 2201,16
лева.
ОСЪЖДА Ц. Д. И.,ЕГН ******,с адрес гр.С да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Ю“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес
на управление гр.С,представлявано от М В и Д Ш сумите от 1597,29 лева (
хиляда петстотин деветдесет и седем лева двадесет и девет стотинки )
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 2821,73 лева ( две хиляди осемстотин
двадесет и един лева седемдесет и три стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА „Ю“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от М В и Д Ш да заплати на адвокат П С А,с адрес
С,сумата от 450 ( четиристотин и петдесет ) лева адвокатско възнаграждение
за предоставена правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6