РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Пазарджик , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и пети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20205200100629 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Съдът е сезиран с искане от ищеца по делото М. И. Ч. чрез пълномощника му адв.Р.А.-АК
Пазарджик, да допълни решението като се произнесе по искането за присъждане на лихва върху
обезщетението така както е поискано в исковата молба :считано от 20.03.3030г.до датата на
подаване на исковата молба в размер на 1740,42лв.и от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата,а не както съдът се е произнесъл:от 20.03.3020г.до окончателното
изплащане на главницата.
Ответника изразява становище ,че искането е неоснователно.
Съдът като взе предвид молбата на ответника и данните по делото приема,че искането е
неоснователно.
Иска предмет на делото е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Съдът е определил
дължимото в полза на ищеца обезщетение и е присъдил лихва за забава на плащането като е
посочил,че същата се дължи от датата на влизане в сила на решението на РС Велинград по АНД
№163/2019г.,а именно20.03.3020г.до окончателното изплащане на главницата .Изложил е и мотиви
защо е присъдил лихвата по този начин като се е позовал на изрично на т.4 от ТР
№3/22.04.2005г.по т.д.№3/2005г.на ОСГК на ВКС.Съдът е взел предвид и съдебната практика
,съгласно която претенцията за законната лихва върху обезщетението при иск за ангажиране на
деликтна по характера си отговорност се присъжда от началото на забавата, стига ищецът да
претендира обезщетението , ведно със законните лихви или да се е позовал на законните (на
материалните правоувеличаващи) последици от предявения иск (например решение № 1/
27.03.2012 г. по гр.д. № 1106/ 2010 г., решение № 153/ 02.06.2015 г. по гр.д. № 6735/ 2014 г.,
решение № 309/ 04.06.2013 г. по гр.д. № 1354/ 2012 г., все на IV-то ГО, както и много други). За
1
допустимостта на акцесорната претенция в практиката си Върховният касационен съд не изисква
ищецът да сочи размер и да внесе държавна такса като по втори обективно съединен и акцесорен
по своя характер иск.Точно поради това и в настоящия случай съдът не е задължил ищеца да
внесе ДТ върху иск за присъждане на законната лихва като самостоятелно предявен такъв.
В обобщение искането за допълване на решението е неоснователно,тъй като съдът в
действителност се е произнесъл по цялото искане на ищеца и за посочения от него период – от
20.03.2020г.до окончателното изплащане на главницата.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение направеното от М. И. Ч. чрез пълномощника му адв.Р.А.-АК
Пазарджик, да допълни решението като се произнесе по искането за присъждане на лихва върху
обезщетението така както е поискано в исковата молба :считано от 20.03.3030г.до датата на
подаване на исковата молба в размер на 1740,42лв.и от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в дву седмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
2