Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260014
гр.Свищов, 15.02.2021 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 9.02.2021г., в състав:
Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 975 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ.
Постъпила е искова молба от ”ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД,
гр.София, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и Б.П., чрез адв.П.А.
*** против Х.С.Т. ***.Твърдят , че на 6.07.2015г. , в 03,00часа на път в
с.Страцимир, община Грамада , ответникът управлявайки трактор Джон Диър с рег.****
е причинил ПТП , с което е увредил парапет на мост, стопанисван от АПИ, след
което е напуснал местопроизшествието, с което виновно се отклонил от проверка
за алкохол. На 28.07.2015г. бил съставен протокол за ПТП № 1022089/28.07.2015г.
на сектор „Пътна полиция“ в РУ на МВР гр.Кула. На ответникът бил съставен АУАН
. За настъпилото застрахователно събитие , на основание уведомление за щета от
12.04.2016г. от Областно пътно
управление *** е образувана щета №43080511600452 по описа на ”ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД. Уврежданията на
стойност 2399,01 лева запратили на АПИ с платежно нареждане от 2.03.2017г. На 1.07.2017г. ответникът получил писмо
–регресна покана, с която ищцовото дружество го кани да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение. Претендират сумата 2399,01 лева, както и 729,04
лева-обезщетение за забавено плащане за периода от 10.10.2017г. до 7.10.2020г.
Претендират разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът е
подал писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който заявява, че искът е неоснователен. Оспорва всички фактически и
правни твърдения на ищеца. Като възражение за неоснователност се сочи, че не е
доказано отклоняване на ответника от проверка за алкохол.Същото становище
поддържа и в писмени бележки по делото.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От правна страна предявения иск следва да се квалифицира по
чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /отменен/. По силата на цитираната разпоредба
застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от него обезщетение, когато застрахованият при настъпването
на пътнотранспортното произшествие:
1. е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог;
Правото на застрахователя да иска от застрахованото лице,
причинило вредата, след плащането на третото увредено лице, е регресно право.
Това е регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а
фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица, по силата на застраховката
и даденото от закона право на регрес. Именно поради правото, произтичащо от
закона, застрахователят встъпва в правата спрямо застрахования след плащането,
като упражнява тези права от свое собствено име.
Не се
спори, а и от представените доказателства е видно,че ответникът Х.С.Т. ***.2015г.
, в 03,00часа на път в с.Страцимир, община Грамада управлявайки трактор Джон Диър с рег.**** е
причинил ПТП , с което е увредил парапет на мост, стопанисван от АПИ. Прикаченият
към трактора инвентар „Ексенератор“ закача и откъсва част от парапета на моста.
Водачът не е разбрал за настъпилото
произшествие и продължил, като впоследствие разбрал че има повреда на
прикачения инвентар. Няколко дни по-късно , след като била установена повредата
на моста и след направена справка от камери на входа на гр.Грамада, се
установил водача на процесния трактор. На 28.07.2015г. бил съставен протокол за
ПТП № 1022089/28.07.2015г. на сектор „Пътна полиция“ в РУ на МВР гр.Кула. На
ответникът бил съставен АУАН от 28.07.2015г., като въз основа на него е
издадено Наказателно постановление № 15-0291-000218/20.08.2015г. на Началник РУ
към ОДМВР Видин, РУ гр.Кула. Вменени са му нарушения по чл.20 ал.1 от ЗДвП , за
това че не контролира ППС, което управлява и на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП , за
това че при наличие на разногласия относно обстоятелствата по ПТП го напуска,
не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията ѝ. Това
наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно с решение по НАХД
№55/2016г. на РС Кула.
За настъпилото застрахователно
събитие , на основание уведомление за щета от 12.04.2016г. от Областно пътно управление *** е образувана
щета №43080511600452 по описа на
”ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД. Установени са увреждания на стойност 2399,01
лева, които видно от приложеното
платежно нареждане от 2.03.2017г.
”ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД заплатили на АПИ. На 1.07.2017г. ответникът получил писмо –регресна
покана, с която ищцовото дружество го кани да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение.
При така установеното фактическо
положение, съдът намира иска за неоснователен и недоказан.
Регресната претенция е основана на наличието на предпоставката
по чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отменен,
който е бил в сила и приложим към това застрахователно правоотношение/- ответникът, като участник в ПТП, е напуснал
местопризшествието и по този начин виновно се е отклонил от проверка за
алкохол.
Ответникът по иска е
участник в ПТП, осъществено на 6.07.2015г., за което е съставен протокол за ПТП № 1022089/28.07.2015г. на
сектор „Пътна полиция“ в РУ на МВР гр.Кула. На 6.07.2015г. , около 03,00часа на
път в с.Страцимир, община Грамада
управлявайки трактор Джон Диър с рег.**** е причинил ПТП , с което е
увредил парапет на мост, стопанисван от АПИ.
Не е спорно, че ответникът е напуснал
местопроизшествието, но не е доказано,
че по отношение на застрахования са предприети действия за проверка за
алкохол. Защитната теза на ответника, че е напуснал местопроизшествието, тъй
като не е разбрал, че е станал участник в ПТП, следва да се счете за
достоверна. Протоколът за ПТП е съставен по-късно, а не на датата на настъпване
на произшествието, според механизма на осъществяването му прикаченият към трактора
инвентар „Ексенератор“ закача и откъсва част от парапета на моста. При всяко
положение от ответника не е било поискано да
се подложи на проверка за алкохол.
В този смисъл, липсват данни от които може да се направи извод
за виновното му отклонение от такава проверка, поради което не е налице
хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр.посл. от КЗ за регресната му отговорност. Само факта на
напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за
отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования
подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. Само при наличие на данни за
предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от
която той виновно да се отклонил, би могло да се приеме, че е налице
основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ за регресна отговорност
на застрахования. Застрахователят не е доказал наличието на предпоставките по
чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ, поради което искът е неоснователен.
С оглед отхвърляне на основния
иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ,
неоснователен се явява и акцесорния иск за заплащане на сумата 729,04 лева-обезщетение за забавено плащане за периода от
10.10.2017г. до 7.10.2020г.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на делото
разноски следва да се
присъдят на ответника в размер на 700,00лева-заплатен адвокатски хонорар,
съгласно представен списък.
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ”ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и Б.П., иск
с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отменен/ против Х.С.Т. с ЕГН **********, с адрес *** за сумата 2399,01 лева- представляваща изплатено
обезщетение на АПИ по щета №43080511600452, както и 729,04 лева-обезщетение за
забавено плащане за периода от 10.10.2017г. до 7.10.2020г. , като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА ”ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и Б.П. да заплати на Х.С.Т. с ЕГН **********, с адрес ***
направените по делото разноски в размер на 700,00лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: