и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 668/06.01.2006 г., постановено по гр. д. № 811/2005 г., Кърджалийският районен съд е отменил договор за дарение, сключен на 08.12.1980 г. с нотариален акт N 409 том I дело № 728/1980 г. на съдия при Кърджалийски районен съд между Айше Ферад Кадир с ЕГН ********** и Байрям Мехмедов Кадиров, с ЕГН **********, починал на 09.10.1982 г. като дарители и Сия Стефанова Вунцова с ЕГН **********- тяхна дъщеря като надарена, с който първите дарили втората с недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в жилищен блок “Бузлуджа” вх. А ет. V в кв. 13 на ул. “Хан Аспарух” в гр. Кърджали със застроена площ от 59.10 кв. м. и принадлежащите му таванско помещение, избено помещение и 2.833 % идеални части от правото на строеж, до размера на 1/2 идеална част от описания имот, поради отказ на надарения да даде издръжка на дарителя. С решението съдът е отхвърлилпредявения иск за отмяна на договора за дарение за разликата над 1/2 идеална част до пълния му предявен размер. Присъдени са разноски. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Айше Ферад Кадир, която чрез адвоката- пълномощник го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения иск за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 08.12.1980 год. с нотариален акт № 409 том I дело № 728/1980 год. на съдия при Кърджалийския районен съд, между нея и Байрям Мехмедов Кадиров, починал на 09.10.1982 год., като дарители и Сия Стефанова Вунцова с ЕГН ********** като надарена, с който първите дарили на втората недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в жилищен блок „Бузлуджа„ вх. А в кв. 13 на ул. “Хан Аспарух” в гр. Кърджали за разликата над 1/2 ид. част до пълния му предявен размер. Поддържа се в жалбата, че при постановяване на решението съдът приел, че иска следва да се уважи до размер на 1/2 ид. част от процесния имот, тъй като съгласно чл. 19 ал. 1 от СК процесния имот бил съпружеска имуществена общност и всеки от съпрузите имал потенциално по 1/2 ид. част от имота. Съдът приел, че при това положение правото да се отмени договора до размера на 1/2 ид. част било погасено, тъй като било лично право на починалия съпруг. Решението в обжалваната част било незаконосъобразно и необосновано. Припостановяването му съдът не взел предвид обстоятелството, че поетото по договора задължение на ответницата “да се грижи за нас до нашата смърт като полага всички материални и морални изисквания на социалистическото общежитие", имало действие и тежест, както по отношение на всеки един от дарителите поотделно, така и за целия имот. Моли да се отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за отмяна на договора за дарение на недвижим имот, сключен на 08.12.1980 г. с н. акт № 409 том I дело № 728/1980 г. на съдия при Кърджалийския районен съд и се постанови друго, с което предявения иск бъде уважен изцяло. В писмена защита излага съображения. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Претендира разноски. Ответницата по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не взема становище. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 227 ал. І б. “в” от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че с договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 409том I дело № 728/1980 г. на съдия при Кърджалийския районен съд, исцата и съпругът й дарили на ответницата собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се на петия етаж в жилищен блок “Бузлуджа” вх. А кв. 13, на ул. “Хан Аспарух” в гр. Кърджали, състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, антре и два балкона, със застроена площ от 59.10 кв. м., и прилежащите таванско помÕщение № 15, избено помещение № 6 и 2.833% ид. части от правото на строеж със задължението да се грижи за дарителите до смъртта им като полага всички материални и морални изисквания на социалистическото общежитие. Ответницата приела направеното дарение на недвижимия имот,ведно със задълженията по него. През 1982 год. съпругът на ищцата починал. Първоначално след смъртта на съпруга, за ищцата изцяло се грижела другата й дъщеря - Силвена Стефанова Кирилова, която обаче през 1989 година заминала със семейството си за Р. Турция, където живеела и понастоящем. От 1971 година ответницата живеела със семейството си постоянно в гр. Златоград. От 1989 година до настоящия момент ищцата живеела сама, като сама успявала да се грижи за себе си и да се издържа, въпреки недоброто си здравословно състояние. От края на 2004 година здравословното й състояние значително се влошило. Наложило се неколкократно да постъпва в болнично заведение, за да бъде лекувана. Понастоящем също й се изписвали и приемала множество лекарства. Била на 78 години и живеела сама. Получавала социална пенсия и добавка върху нея в размер на 20 % от пенсията на починалия й съпруг. Месечните й доходи не били достатъчни да задоволят нуждите й. От края на 2004 година се намирала в изключително тежко материално положение и не можела вече да се издържа сама. Твърди, че била налице трайна нужда от издръжка за задоволяване на елементарните й потребности за съществуване, която сама не можела да посрещне с получаваната пенсия. Не притежавала друго имущество, доходи и спестявания, от които да можела да се издържа. От близо осем месеца изпаднала в трайна нужда от издръжка и не разполагала със средства за храна, отопление, лекарства. Неколкократно лично канила ответницата да положи необходимите грижи и я уведомила за влошеното си здраве и необходимостта от допълнителни средства за лечение и издръжка, но същата отказала категорично да й помогне. Ответницата не желаела да изпълни моралното си и правно задължение към ищцата, и да й осигури необходимите условия и нужните средства за нормалното й съществуване, както и да изпълни нравствения си дълг. Поради изложеното счита, че за нея бил налице правен интерес от предявяване на иска за отмяна на направеното дарение и моли съда да отмени изцяло договора за дарение на недвижим имот. С решението си първоинстанционният съд е отменил договора за дарение на процесния недвижим имот до размера на ½ идеална част от него. В тази част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила. От събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, въззивният съд приема за установено следното: На 08.12.1980 г. с нотариален акт № 409 том Ідело № 728/1980 г. на съдия при Кърджалийски районен съд Айше Ферадова Кадирова и съпругът й Байрям Мехмедов Кадиров прехвърлили на дъщеря си /съгласно приложеното удостоверение за раждане/- ответницата по иска, с договор за дарение свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се на петия етаж в жил. блок “Бузлуджа” вх. А кв. 13 на ул. “Хан Аспарух” в гр. Кърджали, състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, антре и два балкона, със застроена площ от 59.10 кв.м. и принадлежащите му таванско помещение № 15 със застроена площ от 7.28 кв. м., избено помещение № 6 със застроена площ от3.46 кв. м. и 2.833 % идеални части от правото на строеж, със задължение надарения да се грижи за дарителите до тяхната смърт “като полага всички материални и морални изисквания на социалистическото общежитие”. Надареният приел с благодарност направеното дарение при посочените условия. От препис- извлечение от акт за смърт № 435/10.10.1982 г., издаден от Община Кърджали се установява, че дарителят Байрям Мехмедов Кадиров е починал на 09.10.1982 г. в гр. Кърджали. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск за отмяна на дарението на процесния апартамент за разликата над ½ идеална част, е неоснователен и за тази част следва да се отхвърли.Съдът приема горното, тъй като съгласно чл. 19 ал. 1 от СК, процесният имот, който е бил дарен на ответницата по иска- дъщеря на дарителите, е бил съпружеска имуществена общност между ищцата и починалия й съпруг, като всеки от тях е имал по 1/2 идеална част от имота преди смъртта на последния. След смъртта на дарителя- съпруг на ищцата и баща на ответницата по иска през 1982 година, имуществената общност е била прекратена / чл. 14 СК отм., сега- чл. 26 СК / при равни дялове на съпрузите и правото да се иска отмяна на договора за дарение до размер на 1/2 идеална част от имота, което е било лично право на починалия съпруг, е било погасено. С оглед на това, доводите на жалбодателката в жалбата и в представената писмена защита са несъстоятелни. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото разноски за жалбодателката не се следват. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 668/06.01.2006 г., постановено по гр. д. № 811/2005 година по опис на Кърджалийския районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|