Присъда по дело №2853/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 2853/2022г. по описа на Варненския
Районен Съд, 13 наказателен състав

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт против К. Р. Р., за
престъпление от общ характер по чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на
22.01.2019г. в с. К., обл. В., отнел чужда движима вещ - мобилен телефон
марка „Айфон 5" на стойност 225.00 /двеста двадесет и пет/ лева от
владението на А. А. А., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
предявеното против подс. Р. обвинение, счита че същото е доказано с оглед
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Прокурорът,
анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели и
приобщените писмени доказателства, изразява становище, че следва да се
кредитира изцяло заявеното от тях като логично и последователно.
Представителят на ВРП счита, че всички доказателства събрани по делото
сочат, че подсъдимият е автор на деянието за което му е възведено обвинение.
Поради това и акцентирайки върху деянието, размера на причинената вреда,
както и данните за личността на подсъдимият Р., пледира той да бъде признат
за виновени като за извършеното от него деяние да му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.54 ал.1 от НК към
минимума предвиден в санкцията на закона ,което да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок.
Делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия, тъй като той не е
открит на нито един от известните му адреси, въпреки че е обявен на ОДИ, са
налични доказателства, че никои от близките му не знае местонахождението
му. Предвид факта, че отсъствието му не пречи за разкриване на обективната
истина, съдебното производство премина по правилата на задочното
производство -чл.269 ал.3 от НПК.
В хода на съдебното производство защитника на подс.Р. счита, пледира
за налагане на минимално наказание, ако състава на съда счете, че
осъщественото от подсъдимият деяние е съставомерно по чл. 194 от НК, моли
за присъда по този текст от закона.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Св. А. А. А. живеел в къща, находяща се в с. К., обл. В., ул. „К." №70. В
имота живеели също така майка му - св. Тод С. А.. Вечерта на 21.01.2019г. те
си легнали да спят, като св. А. си легнала в своята стая и заключила вратата й.
Св. А. също си легнал, като оставил вратата на стаята си в затворена, но не
заключена. До леглото си, св. А. оставил собствения си мобилен телефон
марка „Айфон 5" и заспал.
1

Около 03.00 часа на 22.01.2019г., подс. К. Р. Р., св. Г. Ш. Ф. и св. В.
Виол М. се разхождали по улиците на с. К., обл. В.. Движейкисе по улиците
на селото те стигнали до къщата на св. А.. Тъй като подс.Р. знаел, че св. А.
притежавал мобилен телефон марка „Айфон", той решил да влезе в дома му и
да открадне телефона, след което да го продаде, защото се нуждаел от
парични средства.
Тъй като стаите в къщата били тъмни той решил да проникне в
жилището. Подс. Р. в изпълнение на замисленото отворил вратата на двора,
която била само затворена, но отключена и влязъл в двора. Свидетелите Ф. и
М. останали на улицата. Тъй като знаем разпределението на жилището
подс.Р. се насочил към стаята обитавана от свид. А.. Натиснал бравата на
неговата стая, и тъй като тя не била заключена проникнал в стаята
безпроблемно. Там видял свидетелят, че спи на леглото, а до него забелязал
оставения мобилен телефон. Влязал в стаята, пресегнал се и взел мобилния
телефон марка „Айфон 5", след което излязъл от помещението. Поради
движението в стаята и шума св. А. се събудил и видял подс. Р., който вече
напускал стаята. Св. А. станал и подгонил Р., но подсъдимият успял за излязе
на улицата и избягал заедно със св. Ф. и св. М.. В последствие подс. Р. се
разпоредил с отнетата движима вещ по неустановен в хода на разследването
начин.
Видно от заключението на изготвената поделото съдебно-оценителна
експертиза, стойността на инкриминираната вещ е 225 лева
Съдът кредитира изцяло заключенията на назначените експертизи по
делото като дадени обективно, компетентни и пълни и неоспорени от
страните.
Подс. К. Р. Р., роден на 25.11.2000г. в гр. В., с адрес за призоваване в с.
К., обл. В., ул. „К." №366, българин, български гражданин, образование,
неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателства по делото - от показанията на св. М., Р. и М. дадени
в хода на съдебното следствие, посказанията на двид. А., А., Ф., И. и С.
свидетелство за съдимост, оглед на ВД, и други, които са последователни,
взаимно обвързани, допълващи се и кореспондират изцяло както помежду си,
така и с писмените доказателства по ДП № 157/2019г. на 2 РУП - В.,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- жалба, постановления на ВРП,
справка за съдимост, и други, които са последователни, безпротиворечиви ,
взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели по
делото, тъй като същите се подкрепят от гласните и писмени доказателства по
делото. Основния факт които следва да бъде изяснен безпротиворечиво е дали
подсъдимият е автор на деянието описано в ОА. По отношение на този факт
безспорно се установява посредством показанията на свид.А., който е видял
подс.Р. в стаята си при отнемането на мобилния телефон. Свид.А. която е
видял бягащите три лица след отнемането на телефона. Показанията на свид.
М. също сочат авторството на деянието осъществено от подс.Р.. Двамата се
2

били заедно въпросната вечер, когато подс.Р. е влязъл в имота на свид.А. и е в
последствие избягал от там заедно с отнетата вещ. По отношение участието
на подс.Антонов доказателства се извличат от една страна от споделеното от
подс.Ф. и М. пред които е обяснил механизма на извършеното В тази посока
а и показанията н асвид.И. на която е предложил за закупи от него отнетата
вещ. Това безспорно доказва,че той с действията си е желаел да се разпореди
с веща обект на кражба и да се възползва от получените за нея парични
средства.
Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение за своене
трябва да съществува при самото отнемане на вещта, тъй като по принцип
намерението за противозаконно присвояване, което е възникнало след
извършване на отнемането, не изпълнява състава на престъплението кражба.
Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на дейност,
насочена към определена последица, поради което е изключено
осъществяване на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това
намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и
неговото изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В
случая намерението за своене на вещта само у подсъдимите се доказва с
действията им, което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно
във времето упражняване на правата на собственика на дадена вещ да я
държи, ползва и да се разпорежда с нея. Т. е. противозаконното отнемане по
дефиниция ангажира отнемане на вещта от пострадалия и упражняване върху
нея съвкупността от права, които упражнява собственика. В конкретния
случай вещта е отнета от подсъдимия Иванов, след което двамата подсъдими
са отдалечили чакалнята на гарата, предприемайки придвижване в друга
посока с цел отдалечаване, като дори и да не е извършил активни
подс.Антонов се е съгласил с извършеното от другия подсъдим отнемане и е
приел последиците му. Действително намерението за противозаконно
присвояване се явява субективен признак и не е необходимо да бъде
изпълнено на всяка цена, за да се приеме, че е налице довършено
престъпление. Но в случая събраните доказателства, въз основа на които
може да се основе извод, че у подсъдимия е налице намерение
противозаконно за присвои вещта, се изведоха именно от нееговите
умишлени действия при отнемане на веща и разпореждането му с нея.
Именно поради това съда, счете, че е осъществен състава на престъплението
кражба.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Подс. К. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на 13.08.2015 г. в гр. В., след
предварителен сговор с Е.Р.И., отнел чужда движима вещ - 1 брой лаптоп,
марка „DELL, модел „INSPIRON 50" на стойност 419,40 лева /четиристотин и
3

деветнадесет лева и четиридесет стотинки/, от владението на Д.Е.Ц. без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случая е не
маловажен и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Подс. Е.Р.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на
22.01.2019г. в с. К., обл. В., отнел чужда движима вещ - мобилен телефон
марка „Айфон 5" на стойност 225.00 /двеста двадесет и пет/ лева от
владението на А. А. А., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и
на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез проникване в спалнята на свид.Анодонов и вземане на
мобилния телефон, след което е установил фактическата си власт върху веща
отнета от пострадалия. С това е реализирал вредоносния резултат, с който
престъплението е довършено.
От субективна страна при осъществяване на деянието подсъдимия е
действал при форма на вината пряк умисъл. Той добре е осъзнавал, че
инкриминираната вещ е чужда собственост, както и че предприема действия с
цел да се лиши собственика им от фактическата власт, като при това е
предвиждал и пряко е целял установяването на тяхно владение върху нея.
От субективна страна деянието е извършено с предваритено сформиран пряко
насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, т.е. желаел е неговото извършване, като и са предвиждал
настъпването на съставомерните последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложение
на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени
обстоятелствата, които изключват обществената опасност на деянието и
респективно сочат, кога едно деяние е с явно незначителна обществена
опасност. Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.194 ал.1 от НК.
Престъплението за което деецът е подведен под наказателна отговорност се
намира в раздел престъпления собствеността, и е свързано с обществените
отношения, гарантиращи правото на собственост на гражданите. Настоящата
инстанция намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на малозначителност или явна незначителност, особено
като се има предвид характерът на този вид престъпление и обстоятелството,
че е извършено нееднократно при осъществяване състава на чл. 26 от НК.
4

От събраните по делото доказателства е видно, че извършеното от
подсъдимте деяние е породило съответните общественоопасни последици-
налице са причинени щети, които не са възстановени, като съдът намира, че
деянието е немаловажен случай предвид на това, че обществената му
опасност не е явно незначителна.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против
подсъдимия обвинение в тази му част е доказано по несъмнен начин по
см.чл.303 ал.2 от НК със събраните в съдебното производство доказателства,
съдът призна подс. Р. за виновен в извършването на престъплението по което
му възведено обвинение.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи.
Същевременно, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало на подс.Р. към момента на извършване на деянието.
Тези обстоятелства обаче не са нито изключителни, нито многобройни, за да
се приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко. На следващо място съдът прецени степента на
обществена опасност на деянието, която е висока, както с оглед начина на
извършването му, така и съобразно размера на причинената вреда.
Поради това, като взе предвид всички обстоятелства, при които е
извършено деянието, пострадалите от него лица, както и размера на
причинените и невъзстановени вреди, високата степен на обществена
опасност на престъплението по чл.194 ал.1 от НК и невисоката степен на
обществена опасност на подс.Р., съдът определи на подс.Р. наказание при
условията на чл.54 от НК. При определяне на неговия размер съдът прецени,
че е налице баланс на смекчаващите отговорността обстоятелства и наложи
на подс.Р. наказание под средния размер предвиден в закона, а именно 1
година „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода” , съдът намира, че не е налице законова пречка за приложението на
чл.66 ал.1 от НК, както и че за постигане на целите на наказанието, не е
необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно. Поради
това и постанови изтърпяването на наказанието да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Съдът счете, че така определеното като вид и размер наказание ще
изпълни в достатъчна степен целите, визирани в НК, като намери че
продължителността на изпитателния срок, която е съответна на тежестта на
престъплението, ще мотивира подс.Р. да се въздържа от извършването на
противоправни прояви. Поради това и съдът не приложи разпоредбата на
чл.67 ал.3 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане
на установения в Р.България правов ред.
5

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Р. да заплати
направените по делото разноски в полза на бюджета на ОД на МВР-В. и ВРС.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	259
Дата:	7 декември 2022 г. (в сила от 23 декември 2022 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20223110202853
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юли 2022 г.

Присъда по дело №2853/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите