Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ- 260227 07.07.2022г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На седми юли 2022 година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Йорданка Майска
мл.с. Димитър Стоянов
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 2309 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № ІІ-211 от 19.04.2021г., постановено по въззивно гр. дело № 2309/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отменено Решение № 260094 от 21.08.2020г., постановено по гр. дело № 10490/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която са отхвърлени исковете, предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД против Д. П.П. за приемане за установено, че съществува вземане в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата над 1 783, 47 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит от 11.10.2011г. до претендираната сума от 2 300 евро, за сумата над присъдения размер от 294, 08 евро, представляваща договорна лихва до претендирания размер от 1 774, 49 евро, за сумата над присъдения размер от 1 050, 94 евро, представляваща наказателна лихва до претендирания размер от 2 131, 22 евро, както и в частта, в която е осъдена ищцовата страна – „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на адвокат Славков в качеството му на процесуален представител на Д. П.П. сума в размер на 443, 14 лева, представляваща направените по делото разноски и вместо това е постановено ново решение, по съществото на спора, с което е прието за установено по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД, че Д. П.П. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД и следните суми: 516, 53 евро, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит от 11.10.2011г., сума в размер на 1 479, 41 евро, представляваща договорна лихва за периода от 16.11.2011г. до 16.04.2016г., както и сума в размер на 1 080, 28 евро, представляваща наказателна лихва по сключения Договор за потребителски кредит за периода от 16.11.2011г. до 16.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 516, 53 евро от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.04.2019г. до окончателното плащане, за които суми е постановена и Заповед № 1725/25.04.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 3345/2019г. по описа на Районен съд - Бургас.
С
цитираното въззивно решение, съдът е констатирал, че в останалата си част Решение
№ 260094 от 21.08.2020г., постановено по гр. дело № 10490/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По делото е депозирана Молба от „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище гр. София, с която се претендира да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, допусната във въззивното решение, като в диспозитива на решението на страница 10, на ред първи от горе надолу вместо цифрите и думите „95, 12 (деветдесет и пет лева и дванадесет стотинки) лева“ да се чете „145, 12 (сто четиридесет и пет лева и дванадесет стотинки) лева“. В молбата се посочва, че са касае за присъдените разноски в заповедното производство и предвид обстоятелството, че съдът с въззивното си решение е уважил изцяло претенцията на ищцовата страна, то е следвало да присъди и пълния размер на направените в заповедното производство разноски. В молбата се посочва, че при присъждане на разноските, направени в заповедното производство, съдът е допуснал изчислителна грешка и не е присъдил разноските в пълния им размер.
На основание чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка e налице при явно несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт.
В конкретния случай – от депозирана молба става ясно, че молителят претендира да бъде допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното въззивно решение, която касае размера на присъдените разноски в заповедното производство – тоест – по същество се претендира да бъде изменено решението в частта на разноските. Безспорно е, че процесуалният ред за изменение на решението в частта за разноските е друг и не може да стане по реда на поправяне на допусната очевидна фактическа грешка. Безспорно е и обстоятелството, че редът за изменение на решението в частта за разноските обхваща и допуснати от съда разминавания и грешни изчисления при присъждане на разноските и може да се поправи именно по този начин.
От друга страна - по делото се установява, че не може да се приеме, че е налице явно несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт, тъй като съдът и в своите мотиви е приел, че следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 95, 12 лева, а не както смята страната, че следва да бъдат присъдени 145, 12 лева и няма разминаване с постановеното в мотивите на съда и отразеното в диспозитива на самото решение. В този смисъл, съдът намира, че не са налице предпоставките, за да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, поради което и депозираната молба от „Първа инвестиционна банка“ АД следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 247, ал. 4 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното и основание чл. 247 от ГПК, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната Молба от „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявано от Никола Бакалов и Светозар Попов, с която се претендира да бъде допусната очевидна фактическа грешка в Решение № ІІ-211 от 19.04.2021г., постановено по въззивно гр. дело № 2309/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като на страница десета от постановеното решение (в диспозитива му), на ред първи от горе надолу вместо цифрите и думите „95, 12 (деветдесет и пет лева и дванадесет стотинки) лева“ да се чете „145, 12 (сто четиридесет и пет лева и дванадесет стотинки) лева“.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.