гр. София, 01.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Божидар Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 13668 по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20217791 от 06.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 75019/2019 г. на Софийски районен съд, 126 състав, са
отхвърлени предявените от М.Б.К. с ЕГН:**********
срещу Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“ при МВР, код по БУЛСТАТ *****, осъдителни
искове с правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 1831,39 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.11.2016 г. - 30.11.2019
г. и 234,86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ
падежа на всяко вземане, до 23.12.2019 г.
Решението
е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство - М.Б.К., действаща
чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са неправилност
на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е приел,
че по отношение на служителите на МВР не са приложими разпоредбите на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Изтъква се, че в случая
субсидиарно приложение следва да намери Закона за държавния служител, като
различно от това тълкуване би довело до неравностойно положение на държавните
служители в системата на МВР спрямо останалите държавни служители. Прави се
съпоставка на нормативната уредба и анализ на относимата съдебна практика в
подкрепа на възраженията срещу изводите на първоинстанционния съд. Моли се да
се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което да се
уважат предявените искове. Прави се и искане за присъждане на сторените пред
двете инстанции разноски.
Ответникът
по въззивната жалба - Главна
дирекция „П.Б.и З.на Н.“, действащ чрез процесуалния си представител, я оспорва
с писмен отговор. Излагат се съображения, че обжалваното решение е правилно и
следва да се потвърди. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд обаче
намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.
За да постанови решението си,
районният съд е приел, че при работа на смени /дежурства/ работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските
ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в
дневни часове. В случая
се касае не за поведение на работодателя, което да е лишило служителя от
следващо му се възнаграждение, а за приложение на законова уредба на определени
обществени отношения. Дори и ЗМВР да дискриминира служителите на МВР и да ги
лишава от това допълнително възнаграждение, то тогава законът би противоречал
на чл. 6 и чл. 48, ал. 5 КРБ. ЗМВР в тази част обаче не е обявен за
противоречащ на конституцията по съответния ред, поради което по аргумент от
чл. 151, ал. 2 КРБ следва да се прилага за процесния период. Законодателното
решение на чл. 187 ЗМВР е в съответствие и с чл. 8, б „а“ от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работно време, според който нормалната продължителност
на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишават
средно осем часа за всеки 24-часов период.
Изложените правни аргументи от
районния съд в мотивите на обжалваното решение са незаконосъобразни, обосновани
са, при неправилно прилагане на закона, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е неправилно и следва да се отмени. Настоящият състав не споделя извода
на съда, че в нормативната уредба относно методологията на отчитане на
положения от държавните служители в структурата на МВР нощен труд не е налице
празнота. Също така, неправилно съдът е приел, че в случая не са приложими
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
за преодоляване именно на тази празнота. Софийски градски съд намира тези
изводи на неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Дефиниция на понятието дава чл. 143, ал. 1 КТ – "извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време". В
случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А
разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна
редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън
редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Макар по отношение реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, да са създадени специални правила, определени с наредба на министъра
на МВР, то безспорно е налице липса на изрично регламентирано правило за начина
и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения
труд през нощта. Поради това, въззивният съд счита, че в действащите през
процесния период подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната
уредба, касаеща правилата за преизчисляване на нощния труд в дневен спрямо
служителите в МВР, като се е произнесъл в обратния смисъл първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение. Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Настоящият
състав счита, че в случая субсидиарно приложение следва да намерят разпоредбите
на Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. В текста на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове следва да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, в резултат на което изчисление коефициентът е равен на 1.143.
За по-голяма ясно следва да бъде посочено,
че Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване, отправено от РС –Луковит, не налага различно от направеното от
настоящия съд тълкуване на националноправната уредба. В решението е прието, че
чл. 8 и чл. 12, буква "а" от Директива 2003/88ЕО не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за З.под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.
Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за компенсиране на
служителите в МВР, който да не ги поставя в по – неблагоприятно положение от
работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово законодателство,
както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на служителите в
МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането на трудовото законодателство
осигурява прилагането в пълнота на европейското законодателство в рамките на
процесната хипотеза. В т. 2 от цитираното решение на СЕС, чл. 20 и чл. 31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. В мотивите на решението се приема,
че що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва
да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г.,
Veselibas ministrija, C 243/19, EU: C: 2020: 872, т. 37 и цитираната съдебна
практика). Приема се, че възприетото становище, че в член 187, алинеи 1 и 3 от
Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е
еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през
деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според СЕ подобен
аргумент не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането. Посочва се, че няма пречка за държавите членки да вземат предвид
бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките,
които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите
на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд
да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста
и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври
2021 г., Sumal, C 882/19, EU: C: 2021: 800, т. 71 и цитираната съдебна
практика). В аспекта на изложеното отново следва да се има предвид, че до
изменението на ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът намира, че доводите
на ответника в първоинстанционното производство и настоящ въззиваем, относно естеството
на извършваната дейност, с което се обосновава различното третиране, не могат
да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневен. Това е така, защото посочените по-горе придобивки са свързани именно
със специфичния характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен
труд. Показателно в тази връзка е, че до м. август 2016 г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като
отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона
цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице, в полза на служителите в
МВР не са предвидени мерки за З.и компенсиране на особената тежест на положения
нощен труд.
Безспорно се установява от събраните
доказателства в първоинстанционното произоводство, че ищцата е работила по
служебно правоотношение при ответника през процесния период 01.11.2016 г. -
30.11.2019 г., като за същия период е полагала труд на 24 часови смени при
сумарно изчисляване на отработеното време на всеки 3 месеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - работата извън работното време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период — за служители, работещи на смени. Доколкото безспорно се установява от доказателствената
съвкупност и приетата съдебно-счетоводна експертиза в хода на
първоинстанционното производство, през процесния период М.Б.К. има общо
отработени часове труд 5691 часа. След превръщането на отработените през нощта
часове в дневни часове извънреден труд чрез коефициента за превръщане и
приспадане на начисленото и изплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд, се установява, че часовете, които подлежат на компенсиране
с възнаграждение са 259 часа, а дължимото допълнително възнаграждение за тях е
в размер на 1 831,39 лева. - колкото е и размерът на исковата претенция.
Следователно, ищецът има право на възнаграждение за извънреден труд, какъвто
реално е полаган, а искът по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е изцяло основателен.
Изцяло основателен е и искът за присъждане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на
мораторна лихва в размер на 234,86 лева върху дължимото обезщетение за
процесния период.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че исковите претенции се явяват доказани по основание и
в размер. Районният съд неправилно ги е отхвърлил като неоснователни, поради
което постановеното от решение следва да бъде отменено изцяло и да бъде
постановено ново, с което исковете да бъдат уважени.
Пред въззивния съд искане за разноски
заявява всяка една от страните. Предвид изхода по спора разноски се дължат на
въззивната страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК за
производствата и пред двете съдебни инстанции. Последните са своевременно
поискани, като са представени доказателства за заплащане на сумата от 400,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и сумата от същата сума от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемата страна следва да заплати
и разноските за държавна такса в двете производства, както и за възнаграждението
на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Воден
от изложеното, Софийски градски съд
ОТМЕНЯ решение № 20217791 от
06.10.2020 г., постановено по гр. д. № 75019/2019 г. на Софийски районен съд,
126 състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“
при МВР, код по БУЛСТАТ *****, ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.К. с ЕГН:********** сумата от 1831,39 лева,
представляващи дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, както да заплати и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 234,86 лв., представляваща обезщетение за забавеното
плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода 01.11.2016 г. -
30.11.2019 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“
при МВР, код по БУЛСТАТ *****, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М.Б.К.
с ЕГН:********** сумата от 400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 273 ГПК сумата 400 лева - разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“
при МВР, код по БУЛСТАТ *****, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на Софийски районен съд сумата от 200 лева - заплатено от бюджета на
съда възнаграждение за вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, като и сумата от 123,26 лева, представляваща дължимата държавна
такса по уважените искови претенции.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „П.Б.и З.на Н.“ при МВР, код по БУЛСТАТ *****, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата от 61,63 лева,
представляваща дължимата държавна такса по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.