РЕШЕНИЕ
№ 8550
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110117161 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против ЕЛ. ИВ. КР. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 635/2022 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за
суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, която била оспорена от длъжника. С оглед предходното, на ищеца били
дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е
сторено с предявените в настоящото производство искове. В исковата молба са
изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ,
съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
1
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти
за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още,
че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [фирма]. Сочи,
че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за
уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за
установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1555,15 лв.,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в [фирма], сумата от 295,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., сумата от
17,82 лева, представляваща главница на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 3,28 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.07.2019г. до 23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане. Претендира и направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорват се изложените
от ищеца твърдения, че през исковия период е доставял топлоенергия до адреса.
Навеждат се доводи, че в случая ищецът е нарушил разпоредбите на Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и по-специално разпоредбата на
чл.13, според която сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества,
операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно
2
въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е предоставена по ясен
и разбираем начин. Оспорва се наличието на валиден договор между ЕС и третото
лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение, както и твърденията на
ищеца за издавани изравнителни сметки, каквито по делото не са представени. Излагат
са доводи, че взетото от ОС на ЕС решение относно сключване на договор с [фирма] не
е породило действие, тъй като е проведено в нарушение на изискванията на закона.
Оспорват се приложените към исковата молба извлечения от сметки и документи за
дялово разпределение. Прави се възражение за погасяване по давност на процесните
вземания, тъй като са за периодични плащания, за които е приложим краткия 3-
годишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените
разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 078167 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 635/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ
ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 1555,15 лв.,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в [фирма], сумата от 295,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., сумата от
17,82 лева, представляваща главница на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 3,28 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.07.2019г. до 23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане, както и направените разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 24.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 635/2021 г. по описа на СРС, съдът е
констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение,
поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал
3
исковата молба.
По делото е приложен брачен договор от 21.12.2017 г., вписан в Служба по
вписванията – гр.София, от който се установява, че делът на съпруга Любен Любенов
Дилов (1/2 идеална част) от придобития по време на брака процесен недвижим имот,
преминава безвъзмездно изцяло в собственост на съпругата Е.К. /настоящ ответник/,
която от сключването на договора става изключителен собственик на имота.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в
който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с [фирма]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС
етажни собственици, като срещу името на ответника е положен подпис, неоспорен в
хода на производството /в писмения отговор е изразено единствено становище, че
протокола не е заверен нотариално/. По делото е приложен и договор от 01.10.2001 г.
сключен в изпълнение на взетото решение с конституираното като трето лице-помагач
на ищеца.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към исковия
период. Видно от договора е, че същия влиза в сила на 01.05.2020 г., а крайната дата на
исковия период е 30.04.2020 г.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, които са оспорени от
ответника.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в
процесния имот е разпределяна ТЕ за отопление само от сградна инсталация по
отопляем обем на имота от 205 куб.м., а за БГВ – по отчет на един узаконен водомер.
Вещото лице е посочило, че срещу издадените изравнителни сметки не са подавани
възражения. Дяловото разпределение на ТЕ и начислените суми са в съответствие с
нормативната уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице, след извършена проверка в ищцовото дружество, е констатирало,
че начислените и незаплатени суми за главница през исковия период са в размер на
1572,97 лева, в т.ч. 17,82 лева за дялово разпределение, а лихвата за забава е в размер
4
на 299,10 лева, в т.ч. 3,28 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. Видно от приложения по делото брачен договор
на основание чл.37 и сл. СК е, че ответникът се легитимира като единствен собственик
на процесния недвижим имот. Отделно от предходното, ответникът не оспорва, че е
5
собственик на процесния недвижим имот, както и наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че като собственик на процесния
недвижим имот ответникът е и клиент на дружеството-ищец, като между тях е
съществувало валидно облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия
период ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи
заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна
енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението -
дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за
сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното
правоотношение.
С оглед предходното, следва да се приеме, че между страните по делото през
горепосочените периоди са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания
по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
6
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от това право. При липсата на доказателства за направени от ответника
възражения за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило
съдебно-техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия за
сградна инсталация е съобразно действащите към исковия период нормативна уредба –
т.6.1.1 от Методиката в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, съдът
приема, че ответникът дължи начислените суми. Следва да се отбележи, че
заплащането на начислени суми за топлинна енергия за сградна инсталация, произтича
от факта на собственост, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна енергия /в този
смисъл е и ТР №2/2016 г. от 25.05.2017 г. по т. дело №2/2016 г., ОСГК на ВКС/.
Неоснователно съдът намира обективираното в писмения отговор твърдение за
нарушение на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април
2006 г. Директивата 2006/32/ЕО е отменена, като освен това директивата няма пряко
действие след като е транспонирана в българското право в срока, указан в нея. Това е
станало чрез Закона за енергетиката. Според § 1а от ДР на ЗЕ този закон въвежда
изискванията на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB, L
315/1 от 14 ноември 2012 г.), Директива 2005/89/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 18 януари 2006 г. относно мерки за гарантиране сигурност на доставките на
електрическа енергия и инфраструктурните инвестиции, Директива 2009/72/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ, L
211/55 от 14 август 2009 г.) и Директива 2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. на Европейския
парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и
за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ, L 211/94 от 14 август 2009 г.).
С оглед изводите за наличие на валидно облигационно правоотношение между
ищцовото дружество и основателността на предявения иск за главница за доставена
топлинна енергия в процесния недвижим имот, следва да бъде разгледано направеното
в писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 07.01.2022 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
07.01.2019 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период фактури, съдът приема, че погасени по
давност са всички вземания по прогнозни фактури за ТЕ, издадени през периода от
31.05.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл. (обективирани в таблица към задача № 4 на ССчЕ),
7
на обща стойност 683,38 лева. Независимо от обстоятелството, че ответникът е издал
обща фактура № ********* на 31.07.2019 г., в която са включени издадените
прогнозни фактури през периода 31.05.2018 г. до 31.12.2019 г., то от нейното издаване
на започва да тече нова давност. Това е така, тъй като изискуемостта на вземанията на
ищеца настъпва с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят /по аргумент от
чл.33 от приложимите през исковия период ОУ на топлофикационното дружество/.
С оглед предходното претенцията на ищеца за главница следва да бъде уважена
за периода от 07.01.2019 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 871,77 - главница за топлинна
енергия, като в останалата част - за сумата над 871,77 лева до пълния предявен размер
от 1555,15 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 06.01.2019 г., исковата претенция
следва да бъде отхвърлена, като погасена по давност.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.119 ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед предходното, на основание чл.162 ГПК и с помощна на калкулатор за законна
лихва, находящ се на адрес www.calculator.bg, съдът изчисли размера на дължимото
обезщетение за забава върху непогасената по давност главница за ТЕ в размер на
201,23 лева и за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г.
С оглед предходното, акцесорната исковата претенция следва да бъде уважена
като основателно до горепосочения размер, тъй като съгласно чл.33, ал.1 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ, при
неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия.
Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за сумата от
сумата от 17,82 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, както и за сумата от 3,28 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 23.12.2021 г.
Действително, съгласно чл.36 от ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена
на „услугата разпределение“, извършвана от избран от клиентите търговец, като по
делото се установява, че третото лице-помагач е извършвало услугата в жилищната
сграда, в която се намира и процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е
формирана сумата от общо 17,82 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума
на третото лице-помагач за извършената услуга, съответно за него да е възникнало
8
право да я претендира в настоящото производство. При горните съображения този иск
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 3,28 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Видно от приложения по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК е, че дружеството претендира разноски за държавна такса, депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно данните по делото ищцовото
дружество е направило разноски за държавна такса в исковото производство в размер
на 174,71 лева, а за експертизи – сумата от общо 600,00 лева. На основание чл.78, ал.8
ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно
заседание, без да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното и
съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от общо 501,35 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото договор
за правна защита и съдействие сключен между ответника и адв.Лилова е, че
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 350,00 лева, които
са платени при сключване на договора. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК
съдът намира за неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение
не надвишава минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. С оглед предходното,
съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 149,39 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
9
включва разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 84,77 лева, като съразмерно на уважената част от исковете на дружеството следва да
бъде присъдена сумата от 48,59 лева.
В заповедното производство няма данни за направени разноски от длъжника-
настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от [фирма], със седалище и адрес на управление: [фирма] срещу Е.И. к.- д., ЕГН
**********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 871,77 лева, представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 07.01.2019 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [фирма], ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 201,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 871,77 лева до пълния
предявен размер от 1555,15 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 06.01.2019 г., както и
предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
сумата над 201,23 лева до пълния предявен размер от 295,82 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от[фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес]
срещу Е.И. к.- д., ЕГН ********** искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 17,82 лева, представляваща главница на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 3,28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019г. до 23.02.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е.И. к.- д., ЕГН ********** да заплати на
[фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес] сумата от 501,35 лева,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 48,59 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 635/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [фирма], със седалище и адрес на
управление: [адрес] да заплати на Е.И. к.- д., ЕГН ********** сумата в размер на
149,39 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по производството,
10
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [фирма], със седалище и
адрес на управление: [адрес], помагач на страната на ищеца [фирма]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11