Р Е Ш Е Н И Е
гр.
*** 27.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Дафинка Борисова като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 73 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
решение №1921 от 07.12.2018 г. по гр.д. №1817/2018 г. ***ски Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК, че Д.К.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от особен представител – адв.С.М. от ПлАК
ДЪЛЖИ на „” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, „***“ *следните
суми: 648,44 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.11.2015 г. до 06.04.2017 г. и 67,68 лв. – лихва за
забава от 04.01.2016 г. до 18.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
24.08.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№6533/2017 г. по описа на ***ски Районен съд.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК
Д.К.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от особен представител –
адв.С.М. от ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на „” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, „***“*направените
разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер на 735 лв.,
както и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №6533/2017г. по описа
на ***ски Районен съд – в общ размер на
75 лв.
Решението е постановено при участие по делото на трето
лице –помагач на ищеца - „***“ ООД, с ЕИК ***.
Въззивна
жалба срещу решението е подал особеният представител на Д.К.Р. – адв. С.М.. В
нея се твърди, че правото на защита на ответника е нарушено, защото не са взети
предвид изложените в отговора и в о.с.з. аргументи срещу предявения иск. Моли
се след отмяна на обжалваното решение да бъде постановено друго, с което да
бъде отхвърлен предявения иск с произтичащите от това законни последици.
Препис
от въззивната жалба е връчен на „” ЕАД и
на 09.01.2019 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено
обжалваното решение и са изложени отново доводи по съществото на спора.
Претендират се разноски в размер на 200 лв.
В
о.с.з. на 14.02.2019 г. адв. С.М. е пледирал отново да бъдат взети предвид
доводите и съображенията, които е изложил в отговора на исковата молба.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
“***-***”
ЕАД твърди, че Д.К.Р. като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ж.к.
„Сторгозия“, бл.14, ап.2, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че като такъв не е погасил
задълженията си за периода от 01.11.2015 г. до 06.04.2017 г., възлизащи на общо
648.44 лв. Ищецът сочи, че дължимите суми са изчислявани на база реални отчети,
изготвени от „***“ ООД в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Представени
са нот. акт №64/1997 г. на нотариус Р.И. и нот. акт №17/2005 г. на нотариус И.И.,
от които може да се направи извода, че Д.К.Р. е собственик на процесния апартамент.
В исковата
молба се твърди още, че дължимите за топлинна енергия месечни суми следвало да
се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Неизпълнението
на това задължение пораждало основание да се претендира и лихва за забава за
периода от 04.01.2016 г. до 18.08.2017 г. в размер на 67.68 лв.
Ищецът не
може да докаже отрицателния факт на неизпълнението на ответника, затова ако
последният оспорва този факт, в негова тежест е да докаже, че е изпълнил
задължението си.
Ищецът твърди, че в производството
по ч.гр.д. №6533/2017 г. по описа на ***ски Районен съд му била издадена
заповед за изпълнение за горепосочените суми, която била връчена на ответника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Това наложило приложението на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК. Със съобщение, връчено на 19.02.2018 г., му било указано да
предяви иск по чл.422 от ГПК и на 12.03.2018 г. той предявил иск с петитум: да
бъде признато за установено, че съществуват следните негови вземания от ответника:
за сумата от 648.44 лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2015 г. до 06.04.2017 г. и за сумата от 67.68
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.01.2016 г. до 18.08.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №6533/2017 г. по описа на ***ски Районен съд до
окончателното изплащане.
Д.К.Р. не е намерен на постоянния му и настоящ адрес, нито по
месторабота. С определение №2020 от 29.05.2018 г. на основание чл.47, ал.6 от ГПК за негов особен представител е назначен адв. С.М.. Възнаграждението на
последния в размер на 300 лв. е платено от ищеца.
Препис от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника чрез адв. С.М. на
31.05.2018 г. и на 21.06.2018 г. по делото е депозиран отговор, в който
предявения иск се оспорва по основание и по размер. Особеният представител
счита, че заповедното и исковото производство следва да се отнасят до едни и
същи вземания. Твърди, че ищецът не е доказал правния си интерес да предяви
иска, както и да привлече „***“ООД като трето лице-помагач. Намира, че
относимата към задачата на ВЛ „документация
в счетоводството“ на ищеца следва да се ангажира като доказателства по
делото, за да може той като представител на ответника да се запознае с нея и да
вземе становище по приемането и, както и по допускането на съдебно-счетоводната
експертиза.
С определение №3026 от 16.08.2018 г. ***ски Районен съд е
предявил на страните проекто-доклад по делото; приел е предявения иск по чл.422
от ГПК за допустим; конституирал е „***“ООД като трето лице-помагач на ищеца;
разпределил е доказателствената тежест между страните и се е произнесъл по част
от доказателствените им искания.
„***“ООД е
представило по делото доказателства, касаещи отчитането и разпределението на ТЕ
за процесния имот и период. Те са приети в първото о.с.з. без възражения от
страните.
В първото по делото о.с.з., проведено на 18.09.2018 г., адв.
С.М. е заявил, че няма възражения по проекто-доклада. Отново е оспорил иска по
размер и е взел становище, че при това положение следва да се допуснат и
съдебно-счетоводната, и съдебно-техническата експертизи. По-конкретни аргументи
по фактите и по приложимото право не са развити от особения представител.
В о.с.з. на 09.10.2018 г. е изслушано ВЛ В.В. по приемането
на заключението и по съдебно-счетоводната експертиза. Адв. С.М. е заявил, че
няма въпроси към ВЛ и че не възразява срещу приемане на заключението. Според
това заключение, ответникът дължи на ищеца 648.44 лв., в т.ч.: 433.96 лв. –
стойност на ТЕ за отопление на имота за
периода от 01.11.2015 г. до 06.04.2017 г.; 149.48 лв. – стойност на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация за същия период и 65 лв. – такса за услугата
дялово разпределение на ТЕ за периода от 01.11.2015 г. до 31.03.2017 г. ВЛ е
заключило още, че лихвата за забава е 68.91 лв.
Изводите си ВЛ
В.В. е направила на база документите по делото и документи в счетоводството на “***-***” ЕАД. Адв. С.М. не е възразил конкретно срещу редовността на това
счетоводство или срещу кореспонденцията му с останалите доказателства по
делото.
В о.с.з.
на 09.10.2018 г. адв. С.М. е заявил, че не държи на съдебно-техническата
експертиза, но съдът е счел, че заключението по нея е необходимо за изясняване
на делото от фактическа страна. В о.с.з. на 15.11.2018 г. е изслушано ВЛ Й.В.
по приемането на заключението му по съдебно-техническата експертиза. Адв. С.М.
е заявил, че няма въпроси към ВЛ и че не възразява срещу приемане на
заключението. Според това заключение, до
имота на ответника е доставяна ТЕ, която е отчитана по индивидуалните ИРУ на
отоплителните тела. Разпределена е и ТЕ за отоплително тяло в банята, което не
е оборудвано с ИРУ. При разпределението на ТЕ в сградата е спазена Методиката –Приложение
към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007 г. Според
ВЛ, отделните компоненти в индивидуалната сметка на ответника са изчислени правилно.
В о.с.з.
на 09.10.2018 г. адв. С.М. е пледирал да бъде отхвърлен предявения иск по
аргументи, които ще изложи по-късно в писмена защита. Съдът е определил
1-седмичен срок за представяне на такава защита, но адв. С.М. не се е
възползвал от възможността да се аргументира допълнително в писмен вид.
При така
изложената фактическа обстановка, ***ски Районен съд е приел, че процесните
вземания на ищеца съществуват на посоченото от него основание и в претендираните
размери. ***ски Окръжен съд напълно споделя този извод.
Правото на
защита на ответника не е нарушено, доколкото са взети предвид изложените от
особения му представител аргументи срещу предявения иск.
Предмет на
делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. №6533/2017 г. по
описа на ***ски Районен съд.
В хипотезата
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК „***-***“ЕАД има правен интерес да предяви
установителния иск по чл.422 от ГПК.
Като
топлинен счетоводител „***“ООД има интерес да помага на ищеца и да бъде
постановено решение в негова полза.
Обсъдените
доказателства, в т.ч. и двете експертни заключения, са събрани по надлежния ред
и категорично обосновават уважаването на
предявения иск за главница – 648.44 лв. и лихва – 67.68 лв. Ответникът не е
изложил конкретни доказателствени тези, целящи оборването на тези
доказателства, а още по-малко е направил конкретни доказателствени искания в
подкрепа на тезите си.
При този изход
на спора по същество Д.К.Р. следва да заплати в полза на „***-***“ЕАД юриск.възнаграждение, което въззивната инстанция определя в
размер на 100 лв., с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и
възнаграждението на особения представител за настоящата инстанция в размер на
300 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение
№1921 от 07.12.2018 г. по гр.д. №1817/2018 г. по описа на ***ски Районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК Д.К.Р., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, представляван от адв. С.М. като особен представител да заплати в
полза на „” ЕАД-гр. ***, с ЕИК: *** направените
във въззивното производство разноски за юриск.възнаграждение в размер на 100 лв. и за възнаграждение на особения
представител по чл.47, ал.6 от ГПК в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие по делото на
трето лице –помагач на ищеца - „***“ ООД, с ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: