РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Сливен, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230103355 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на
взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 23.08.2021 г. било подписано
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 23.08.2021 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на което
вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД срещу ответницата Т. И. В., произтичащи от
Договор за поръчителство от 08.07.2019 г., сключен във връзка с Договор за
кредит № 2055547 от 08.07.2019 г., били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Договорът за поръчителство съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Твърди се, че „Ай Тръст“ ЕООД упълномощило ищеца в
качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми
1
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответницата
било изпратено уведомление, което в случай, че съдът счете за нередовно
връчено, ищецът моли да се приеме за връчено с получаването на препис от
исковата молба и приложенията. Ищецът описва, че на 08.07.2019 г. между
„Кредисимо“ ЕАД и ответницата бил сключен Договор за кредит № 2055547,
а на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и ответницата бил сключен
Договор за поръчителство, по силата на който „ Ай Тръст“ ЕООД се
задължило да отговаря солидарно с кредитополучателката по договора за
кредит. Тъй като ответницата не заплатила свои задължения по договора за
кредит, поръчителят заплатил на „Кредисимо“ ЕАД сумите 2035,25 лв.,
представляваща главница, 562,87 лв., представляваща възнаградителна лихва
и 404,78 лв., представляваща обезщетение за забава. Ответницата не
заплатила доброволно на поръчителя заплатените от него суми, поради което
цесионерът на вземанията по Договора за поръчителство имал правен интерес
от установяване на вземанията, за които длъжницата възразила в заповедното
производство по ч. гр. д. № 1730/2022 г. по описа на СлРС. На изложените
основания ищецът претендира да бъде признато за установено на основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, че ответницата му
дължи сумата от сумата от 2035,25 лв., представляваща главница, заплатена
от поръчителя по Договор за поръчителство, сключен във връзка с Договор за
кредит № 2055547 от 08.07.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на
ищеца по силата на Приложение № 1 от 23.08.2021 г. към Договор за цесия от
28.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.05.2022 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 562,87 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.06.2020 г. до 31.07.2021 г., заплатена от поръчителя по Договор
за поръчителство, сключен във връзка с Договор за кредит № 2055547 от
08.07.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Приложение № 1 от 23.08.2021 г. към Договор за цесия от 28.03.2021 г. и на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 404,78
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.06.2020 г. до
03.05.2022 г., заплатено от поръчителя по Договор за поръчителство, сключен
във връзка с Договор за кредит № 2055547 от 08.07.2019 г., вземанията по
който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 23.08.2021 г.
към Договор за цесия от 28.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
2
изпълнение № 1059/05.05.2022 г. по ч. гр. д. № 1730/2022 г. по описа на СлРС.
Претендират се и направените в заповедното производство, както и
направените в исковото производство разноски.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок, чрез своя
пълномощник - адвокат, с който оспорва предявените установителни искове
като неоснователни. Излага становище за нередовност на исковата молба
поради липса на описание как са формирани претендираните суми, кога и
колко точно е заплатил поръчителят. Твърди, че договорът за кредит е
нищожен поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, а и поради
липса на положени подписи, както на договора за кредит, така и на този за
поръчителство. Изтъква още, че е заплатила сума в размер на 3085,00 лв. по
договора за кредит, поради което не дължи претендираните вземания. Моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт,
писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени и претендира
разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за
неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Депозирала е и
подробна писмена защита по делото.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит №
2055547/08.07.2019 г. с посочени страни - кредитор „Кредисимо“ ЕАД и
кредитополучател - ответницата Т. И. В., съдържащ данни за предоставен на
ответницата кредит в размер на 3000,00 лв. Посочени са следните условия на
отпуснатия заем - ГПР 50,00 %, лихвен процент 41,24 %. Уговорен е общият
размер на дължимата от кредитополучателя сума - 4453,92 лв., срок на
договора в месеци - 24 (броя месечни плащания), с размер на месечното
плащане 185,58 лв.
Ответницата не оспорва, че е усвоила отпуснатия кредит.
3
Установява се още от представените писмени доказателства, че на
08.07.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен
Договор за поръчителство, по силата на който поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД
се задължава пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит. На същата дата е сключен и Договор за
предоставяне на поръчителство от 08.07.2019 г., сключен между „Ай Тръст“
ЕООД и ответницата Т. И. В., съгласно който ответницата дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 151 лв. месечно за срок от 24
месеца, дължимо на датата на падежа на всяка от вноските по договора за
кредит.
Видно от представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 23.08.2021 г. и Приложение № 1 към него, сключен на основание
чл. 99 ЗЗД между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД от една страна и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД от друга страна, кредиторът и
поръчителят прехвърлили вземанията си по договорите за кредит и за
предоставяне на поръчителство.
Представено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на
вземанията, изпратено до ответницата, което не е било връчено, видно от
приложеното известие за доставяне.
Видно от заключението по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, ответницата е усвоила отпуснатия кредит в размер на 3000,00 лв.,
като е погасила обща сума от 3535,00 лв. Ответницата е заплатила сума в
размер на 3535,00 лв., като остатъкът от задължението на ответницата по
договора за кредит е в размер на 2035,25 лв. - главница, 562,87 лв. - договорна
лихва и 141,85 лв. - лихва за забава.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 2035,25 лв., представляваща главница, заплатена от
поръчителя по Договор за поръчителство, сключен във връзка с Договор за
кредит № 2055547 от 08.07.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на
4
ищеца по силата на Приложение № 1 от 23.08.2021 г. към Договор за цесия от
23.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.05.2022 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 562,87 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.06.2020 г. до 31.07.2021 г., заплатена от поръчителя по Договор
за поръчителство, сключен във връзка с Договор за кредит № 2055547 от
08.07.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Приложение № 1 от 23.08.2021 г. към Договор за цесия от 23.08.2021 г. и с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 404,78
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.06.2020 г. до
03.05.2022 г., заплатено от поръчителя по Договор за поръчителство, сключен
във връзка с Договор за кредит № 2055547 от 08.07.2019 г., вземанията по
който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 23.08.2021 г.
към Договор за цесия от 23.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1059/05.05.2022 г. по ч. гр. д. № 1730/2022 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими, но
разгледани по същество са неоснователни.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния
договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 50 %, без
ясно разписана методика на формирането му, съдържаща кои компоненти
точно са включени в него и как се формира. Не е ясно също как точно се
съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР посочената годишна
фиксирана лихва от 41.24 %. С договора за предоставяне на поръчителство е
уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 151,00 лв. на месец за
периода на действие на договора за кредит, като същото е платимо на датата
5
на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план.
Не е посочено обаче дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а
същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по
кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно
потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР
съответства на действителните разходи за кредитополучателя.
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство,
кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята
същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски
кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в
хода на преговорите по сключване на договора.
Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита
представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при
включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР
по сключения договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр,
предоставен на кредитополучателя, е определен на 50.00 %, значително ще
надхвърли законово определения максимален размер на ГПР, поради което и
договорът на това основание следва да се счита нищожен.
6
Следва да се отбележи още, че Договорът за предоставяне на
поръчителство от 08.07.2019 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
ответницата е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а освен това е нищожен и защото посредством него се
заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща
максимален размер на ГПР.
Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за
предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до
необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е
принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство,
както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая
кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението,
за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „Ай Тръст“ ЕООД да му предостави поръчителство. В
същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният
субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава
възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането,
тоест поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск.
Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен
в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22
ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. И
следователно съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
С оглед на това кредитополучателят дължи връщане единствено на
чистата сума по кредита в размер на 3000 лева и тъй като от заключението на
допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че
ответницата е заплатила по-висока сума, а именно 3535,00 лв., то и
7
предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата направените от
нея разноски по делото, а именно сумата от 750,00 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 06.10.2022 г. (л. 55 от делото).
В исковата молба ищецът е направил евентуално възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответницата, което съдът
намира за неоснователно. С оглед общата цена на исковете от 3002,90 лв.,
минималният размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 600,29 лв. Следва да се отбележи обаче, че пълномощникът на
ответницата е реализирал пълноценно процесуалната си роля за защита
правата на доверителя си, а и по делото са проведени общо пет открити
съдебни заседания, поради което заплатеното адвокатското възнаграждение
от 750,00 лв. не е прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. И. В., ЕГН:
**********, с адрес ********* ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 2035,25 лв. /две хиляди тридесет и пет лева
и двадесет и пет стотинки/, представляваща главница, заплатена от
поръчителя по Договор за поръчителство, сключен във връзка с Договор за
кредит № 2055547 от 08.07.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на
ищеца по силата на Приложение № 1 от 23.08.2021 г. към Договор за цесия от
23.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.05.2022 г. до окончателното й
8
изплащане, сумата от 562,87 лв. /петстотин шестдесет и два лева и осемдесет
и седем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от
15.06.2020 г. до 31.07.2021 г., заплатена от поръчителя по Договор за
поръчителство, сключен във връзка с Договор за кредит № 2055547 от
08.07.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
Приложение № 1 от 23.08.2021 г. към Договор за цесия от 23.08.2021 г. и
сумата от 404,78 лв. /четиристотин и четири лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.06.2020 г.
до 03.05.2022 г., заплатено от поръчителя по Договор за поръчителство,
сключен във връзка с Договор за кредит № 2055547 от 08.07.2019 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1
от 23.08.2021 г. към Договор за цесия от 23.08.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 1059/05.05.2022 г. по ч. гр. д. № 1730/2022
г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис -
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. В., ЕГН: **********, с
адрес ********* по следната банкова сметка с титуляр адвокат М. И. Х., с
личен номер ********* от АК - Сливен, с IBAN: ********* при „Тексим
Банк“ АД сумата от 750,00 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща
направените по делото разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9