РЕШЕНИЕ
№ 1741
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110103670 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба от
Б. П. П. Ф. С.А. Ф., рег.№ *, чрез Б. П. П. Ф. С.А. клон Б., със седалище и
адрес на управление гр.С., ЖК ”*”*, * * *, сгр.*, ЕИК * срещу Д. М. Д., с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответника дължи на ищеца сумите от: 2062.87 лв., представляваща дължима
главница по отпуснат револвиращ потребителски кредит, предоставен по
кредитна карта № *-*, с първоначален кредитен лимит в размер на 1500 лева,
активирана на 03.02.2018 г., сключен между Д. М. Д. и „Б. П. П. Ф.“ на
23.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 30.11.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; 9.77 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 01.04.2018 г. до 07.12.2018 г.; 381.43 лева, представляваща
мораторна лихва, за периода от 07.12.2018 г. до 16.11.2020 г., за което
вземане по ч. гр. д. № 15396 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед
№ 262057/ 02.12.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК. Претендира се и присъждане на извършените в заповедното и
настоящото производство разноски.
В исковата молба се излага, че между "Б. П. П. Ф." ЕАД (заемодател) и
Д. М. Д. (заемател) е сключен договор за револвиращ потребителски кредит,
предоставен по кредитна карта № *-*, с първоначален кредитен лимит в
размер на 1500 лева, активирана на 03.02.2018 г. Последното плащане от
длъжника е извършено на 01.04.2018 г., като към тази дата задължението е в
1
размер на 2454.07 лв. Поради неплащане на две месечни вноски от страна на
кредитора е обявена предсрочната изискуемост на вземането.
Ответникът – Д. М. Д., чрез назначения си особен представител,
депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага становище
за неоснователност на иска. Оспорва фактическите твърдения, на които
ищецът основава претенцията си, включително и автентичността на договора,
касателно подписа на кредитополучателя. Оспорва и валидността на договора,
поради противоречие с нормите на ЗПК и ЗЗП. Възразява срещу надлежното
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането на заемателя. Релевира
и възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва и размера на
задълженията. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, са
предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок
от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет
между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от
приложеното ч. гр. д. № 15396/ 2020 г. на ВРС.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение и неговият размер, а именно: наличието на валидно облигационно
отношение между страните, с предмет - договор за стоков кредит № *-*, по
който е изправна страна, въз основа на който за ответника е възникнало
задължение за заплащане на начислената сума (т. е. усвояване на сумата от
ответника).
В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава
възраженията си, в т. ч. и погасяване на задължението.
Приобщено към доказателствения материал по делото е заверено за
вярност копие от договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № *-*/ 23.01.2018 г.
С оглед, релевираните с отговора възражения и реленирано от особения
представител на ответника оспорване на автантичността на договора за
кредит, с Определение № 4179/ 11.08.2019 г., на ищцовото дружество е
указано изрично да заяви дали ще се ползва от този документ. Страната е
надлежно уведомена за това задължение на 30.08.2021 г., посредством
връчване на препис от съдебния акт. Независимо от последното, в
2
предоставения от съда срок, както към момента на провеждане на съдебното
заседание, изявление от ищеца дали ще се ползва от оспорения документ не е
направено.
Ето защо, с оглед неизпълнение на задължението на страната по чл. 193,
ал. 2 ГПК да заяви дали ще се ползва от представения с исковата молба
договор за кредит, то същият следва да бъде изключен от доказателствения
материал по делото.
В тази връзка, при липса на каквито и да е други доказателства, остават
недоказани твърденията за възникване на облигационна обвързаност между
страните по силата на договор за стоков кредит № *-*, за изправността на
ищеца по договора, настъпване изискуемостта на задължението.
Същевременно, приобщената съдебно – счетоводна експертиза е относима
единствено за размера на задълженията.
По изложените съображения се налага извод за неоснователност на
предявения иск, поради което и следва да бъде отхвърлен, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. П. П. Ф. С.А. Франция, рег.№ *, чрез Б.
П. П. Ф. С.А. клон Б., със седалище и адрес на управление гр.С., ЖК ”*”*, * *
*, сгр.*, ЕИК * срещу Д. М. Д., иск за приемане за установено, че ответника
дължи на ищеца сумите от: 2062.87 лв. (две хиляди шестдесет и два лева и
осемдесет и седем стотинки), представляваща дължима главница по
отпуснат револвиращ потребителски кредит, предоставен по кредитна карта
№ *-*, с първоначален кредитен лимит в размер на 1500 лева, активирана на
03.02.2018 г., сключен между Д. М. Д. и „Б. П. П. Ф.“ на 23.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.11.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 9.77 лв. (девет лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до
07.12.2018 г.; 381.43 лв. (триста осемдесет и един лева и четиридесет и три
стотинки), представляваща мораторна лихва, за периода от 07.12.2018 г. до
16.11.2020 г., за което вземане по ч. гр. д. № 15396 по описа на ВРС за 2020
год. е издадена Заповед № 262057/ 02.12.2020 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4