Определение по дело №2613/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                  №.........

                               

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти състав,

в закрито заседание на 28.11.2018г

в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ:  ИВАНКА ДРИНГОВА

                                                     ТАНЯ КУНЕВА мл.с.

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

в.гр.дело № 2613 по описа за 2018г,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 42763/25.06.2018 от „СТАР ПОСТ“ ООД против решението на ВРС-41-ви с-в № 1884/2.05.2018г по гр.д.№ 18900/2017г, с което дружеството е осъдено да заплати на Й.Д.Г. следните суми:

284,64лв-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни за 2017г, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска–14.12.2017 до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.224 ал.1 КТ вр. чл.86 ал.1 ЗЗД;

1,74лв-обезщетение за забава, изчислено върху дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и дължимо за периода от 17.11.-13.12.2017г, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД;

460лв-обезщетение в размер на месечното БТВ на ищеца, дължимо при прекратяване на трудовия договор от работника без предизвестие, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска–14.12.2017г до окончателно изплащане на задължението, на осн.чл.221 ал.1 КТ вр.чл.86 ал.1 ЗЗД;

2,82лв-обезщетение за забава, изчислено върху дължимото обезщетение по чл.221 ал.1 КТ, дължимо за периода от 17.11.- 13.12.2017г, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД, както и

300лв–адвокатско възнаграждение, дължимо в полза на адв.З. Дим.П. ***, на осн.чл.38 ал.2  ЗАдв; и

150лв – дължима държавна такса в полза на Бюджета на съдебната власт, по см-ката на ВРС, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

 

Счита първоинстанционното решение за неправилно, тъй като при постановяване на решението съдът не е отчел обстоятелството, изложено в отговора на ИМ, че трудовият договор със служителя е бил прекратен по негова вина. По отношение на същия е била издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение № 07/6.02.2018г поради неявяването на лицето на работа за периода 20.11.2017 до 8.01.2018г. Заповедта за дисциплинарното уволнение е била изпратена до ищеца на адреса му, посочен от него в трудовия договор са. Поради това същата е била надлежно връчена. Наложеното дисциплинарно уволнение не е било обжалвано в законоустановения срок и затова на същия не се дължи изплащане на обезщетение по чл.221 КТ.

Искът по чл.224 ал.1 КТ е останал недоказан от ищеца, чиято е доказателствената тежест да докаже както основанието, така и размера на претенцията.

Ето защо моли за отмяната на решението и постановяване на друго за отхвърляне на претенциите с правно осн.чл.221 и чл.224 КТ , ведно с последиците от тях–дължимата лихва за забава, такси и разноски за първата инстанция.

Претендира присъждането на разноски за въззивната инстанция.

В евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за настоящата инстанция.

С въззивната жалба са представени писмени доказателства, по отношение на които липсва изрично искане за тяхното приемане и приобщаване към доказателствения материал.

 

В депозирания в срока по чл.263 ГПК писмен отговор Й.Д.Г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на постановеното от ВРС решение.

В отговора се поддържа, че пред първата инстанция въззивникът в качеството му на ответник е имал възможността да изрази становището си по иска и да представи съответните доказателства. Никъде по делото пред РС не става дума, че трудовото правоотношение е било прекратено поради допуснато дисциплинарно нарушение и съответно е била наложена най-тежката санкция – дисциплинарно уволнение. Едва с въззивната жалба са наведени подобни възражения и са представени доказателства, които страната е имала възможност да събере още в първата инст-я. Поради изложеното моли за оставяне без уважение искането за приобщаването им към доказателствения материал. 

Претендира присъждането на направените разноски пред въззивната инстанция.

 

СЪДЪТ по направените искания съобрази следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Що се отнася до представените с въззивната жалба писмени доказателства : заверени копия от Заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение № 7/6.02.2018; покана до Й.Г. за представяне на трудова книжка, 2бр пощенски известия за доставяне с пощенски клейма от дати 16.02.2018г и 8.03.2018г, въпреки липсата на изрично отправено искане за приемането им, съдът следва да се произнесе по този въпрос. Счита, че същите не следва да бъдат приобщавани към доказателствения материал, тъй като не са налице предпоставките на чл.266 ал.2 ГПК – сочените доказателства не са новооткрити, нито пък установяват нововъзникнали обстоятелства. Същите са съществували и страната е имала процесуалната възможност да ги представи преди даване ход на устните състезания в с.з. на 2.04.2018г. Ето защо не следва да бъдат приобщавани към доказателствения материал.

Не са налице и хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебнот събиране на такива.

Предвид горното, жалбата заедно с писмения отговор следва да бъде насрочени за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на  11.12.2018 от 14.30ч, за която дата и час да се призоват страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: