Решение по дело №1233/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на М. М. К., [ЕГН] от гр. Ракитово, общ. Ракитово, [улица], подадена чрез адв. С. АК гр. Пазарджик против Решение № 1012-12-268#1 от 30.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-991-5 от 09.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е разпоредено да възстанови неоснователно изплатено парично обезщетение за безработица за периода 05.08.2022 г. – 04.06.2023 г. в размер на 15972.84 (петнадесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) лева – главница и 1286.15 (хиляда двеста осемдесет и шест лева и петнадесет стотинки) лева – дължима лихва, от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски по представен списък на разноските.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от гл. юриск. С., която по изложени съображения моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Представя писмени бележки.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-268#1 от 30.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-991-5 от 09.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е разпоредено да възстанови неоснователно изплатено парично обезщетение за безработица за периода 05.08.2022 г. – 04.06.2023 г. в размер на 15972.84 (петнадесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) лева – главница и 1286.15 (хиляда двеста осемдесет и шест лева и петнадесет стотинки) лева – дължима лихва, от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Установено е по делото, че М. К. е подал заявление с вх. № ЗПОБ-602-01-0304 от 26.08.2022 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 04.08.2022 г. По подаденото заявление с рег. № 122-00-991-1/29.08.2022 г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на г-н К. е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-991-1 от 29.08.2022 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомен, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; документи удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия – договор, фишове; документ, потвърждаващ причината за прекратяване на трудова дейност.

По гореописаното писмо М. К. е представил следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период – „изтичане срока на договора“, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, копия от фишове за заплата – 3 броя и оригинал на преносим документ U1, издаден на 09.08.2022 г., които са приети в ТП на НОИ – Пазарджик с вх. № 1019-12-3752 от 07.09.2022 г. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

С подаденото заявление М. К. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното правоотношение е прекратено на 04.08.2022 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009. Същият е поискал удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г.

В представения оригинал на преносим документ U 1, издаден на 09.08.2022 г. от компетентната институция на Ирландия са потвърдени: период на осигурена заетост от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“; доход за периодите от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г. в размер на 1932 евро месечно.

В тази връзка на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 448501 от 09.09.2022 г. и U 003 № 449833 от 12.09.2022 г. е изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди. Съобразно това с разпореждане № 122-00-991-1 от 09.09.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U 002 и U 004 от компетентната институция на Ирландия.

Съгласно чл. 61, т. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетението да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство (чл. 62, т. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004).

На 19.09.2022 г. в ТП на НОИ – Пазарджик за М. К. са получени структурирани електронни документи U 017 № 455069 и U 004 № 455070 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“; доход за периода от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г. в размер на 14018 евро – брутен доход.

Предвид това на основание чл. 55 от АПК с Разпореждане № 122-00-991-2 от 27.09.2022 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-991-3 от 06.10.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на М. М. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 05.08.2022 г. до 04.06.2023 г. (десет месеца) в размер на 85.71 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. № 1019-12-3752#2 от 23.06.2023 г. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК М. К. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата му дейност считано от 05.08.2022 г.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. № 1019-12-3752#3 от 23.06.2023 г. от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 31.08.2023 г. с вх. № 1019-12-3752#6 в ТП на НОИ – Пазарджик е получен документ, с който работодателят „Keelings Softfruits UC" уведомява: „Искам да потвърдя, че М. К. е бил нает в Keelings Softfruits като работник в градинарството на срочен договор. М. е работил в Keelings между 12.01.2022 г. и 04.08.2022 г. М. подаде оставка от поста при обстоятелства, при които той напусна преди края на неговия договор 01.10.2022 г.“

Предвид данните в новополучения от работодателя на М. К. документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U 001 № 740730 от 18.09.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г.

В ТП на НОИ – Пазарджик за г-н К. е получен структуриран електронен документ U002 № 742760 от 18.09.2023 г. от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Очевидно, за да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. В ал. 2, т. 2 на същата разпоредба е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт.

Съгласно чл. 54ж, ал. 3 от КСО, длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С оспореното разпореждане е разпоредено М. М. К. да възстанови неоснователно изплатено парично обезщетение за безработица за периода 05.08.2022 г. – 04.06.2023 г. в размер на 15972.84 (петнадесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) лева – главница и 1286.15 (хиляда двеста осемдесет и шест лева и петнадесет стотинки) лева – дължима лихва, от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Посочено е, че е отпуснато обезщетение в размер на 85,71 лв. дневно по получени СЕД U017 и U004 от компетентната институция на Ирландия, в които е удостоверена причина за прекратяване на последната осигурена заетост „изтичане срока на договора“. Впоследствие е постъпила информация от работодателя и нов структуриран електронен документ, с който компетентната институция на Ирландия е удостоверила причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“.

С Решение № 1012-12-264#1 от 30.11.2023 г., с което са потвърдени Разпореждане № 122-00-991-4 от 02.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено Разпореждане № 122-00-991-3 от 06.10.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане № 122-00-991-6 от 09.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на М. М. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 05.08.2022 г. до 04.12.2022 г. в размера на 18 лв. дневно. Решението е обжалвано и образувано адм. дело № 1234/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С Решение № 1457/15.04.2024 г., постановено по същото дело е отхвърлена жалбата на М. К. против Решение № 1012-12-264#1 от 30.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Решение № 1457/15.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1234/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е влязло в законна сила на 15.04.2024 г., тоест със стабилен административен акт са определени размерът на дължимото обезщетение за безработица и периодът, за който следва да бъде изплатено.

Установеното в чл. 54б, ал. 3 от КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилага акт за прекратяване на правоотношението (т. 1). В процесния случай жалбоподателят не е приложил към подаденото от него заявление по образец акт за прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирал причината за прекратяване на правоотношението. В тази връзка освен, че е изискано от лицето да представи документ, от който е видна причината за прекратяване на трудовото правоотношение, служебно е изискана информация от компетентната институция на Ирландия за осигурителния стаж и доход на жалбоподателя, от която се установява периодът на осигурена заетост, както и основанието за прекратяването й, а именно „изтичане на договора“. Доколкото е установено различие в причината за прекратяване на правоотношението и във връзка с последващ контрол е изискано да се удостовери коректната причина. С представен СЕД U002 е посочено основание за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“.

В случая не е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, доколкото при подаване на заявлението по образец жалбоподателят изрично е посочил, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е „изтичане срока на договора“ на 04.08.2022 г. Това обаче се опровергава от представения по делото трудов договор (лист 176 по адм. дело № 1234/2023 г., приет като доказателство по делото), с който страните са се уговорили М. К. да бъде нает като работник в в градинарска ферма от 12.01.2022 г. до 01.10.2022 г. Записано е, че М. К. ще работи на срочен трудов договор, чиито срок изтича на 01.10.2022. Уговорени са и клаузи по прекратяване на договора с и без предизвестие. Оттук следва извода, че трудовият договор е срочен и не може напускането на служителя на 04.08.2022 г. да е по причина „изтичане срока на договора“, тъй като срокът на договора изтича на 01.10.2022 г. Това обстоятелство, преценено в съвкупност със сведенията от СЕД U002 № 742760 сочи, че трудовото правоотношение между оспорващия и дружеството е прекратено по инициатива на работника, преди изтичане на договора, доколкото не са представени документи, установяващи прекратяване на договора от страна на работодателя. Напротив, обсъдените по-горе доказателства безпротиворечиво сочат, че жалбоподателят е напуснал преди изтичане на срока на договора по собствена инициатива.

С оглед на гореизложеното, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят е знаел, че трудовото му правоотношение е срочно, като не е представил документ за предсрочното му прекратяване, поради което не може да се приеме, че е действал добросъвестно. Напротив, декларирал е, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е поради “изтичането на договора”, като е знаел, че този срок не е бил изтекъл към момента на напускането му.

В тази насока е и практиката на ВАС (Решение № 13048/03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8380/2024 г. по описа на ВАС – Шесто отделение, Решение № 941/06.02.2025 г., постановено по адм. дело № 11254/2024 г. по описа на ВАС – Шесто отделение).

С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. К., [ЕГН] от гр. Ракитово, общ. Ракитово, [улица], подадена чрез адв. С. АК гр. Пазарджик против Решение № 1012-12-268#1 от 30.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-991-5 от 09.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е разпоредено да възстанови неоснователно изплатено парично обезщетение за безработица за периода 05.08.2022 г. – 04.06.2023 г. в размер на 15972.84 (петнадесет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) лева – главница и 1286.15 (хиляда двеста осемдесет и шест лева и петнадесет стотинки) лева – дължима лихва, от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА М. М. К., [ЕГН] от гр. Ракитово, общ. Ракитово, [улица], да заплати на ТП на НОИ Пазарджик, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.