Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ-66 13.06.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На четвърти
юни година 2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева
2. Кремена
Лазарова
Съдебни
заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 485 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивна жалба вх.№ 52153/18.12.2018г. на
БРС от „ВиК“ ЕАД – Бургас, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. ”Генерал Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, чрез ю.к.Д.Златева, против решение №
2442/26.11.18г. по гр.д.№ 1175/18г. на БРС, с което съдът е отхвърлил осъдителния иск на въззивника против А.М.Х.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., кв.“П.“, ул.„Г. Д.” № **, за заплащане на
сумата от 614.30лв., представляваща сборна главница от неплатени месечни
задължения за периода 05.12.2014г. – 14.08.2017г., ведно с лихвата за забава
върху всяка от главниците, считано от датата на забавата за всяка една сума до
предявяване на иска (14.02.2018г. включително) в общ размер от 119.82лв., както и законната лихва
върху общата главница от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите,
ведно с направените съдебно-деловодни разноски по производството. Твърди, че
решението не е правилно по изложените във въззивната жалба мотиви. Моли да бъде
отменено и постановено ново, с което искът бъде уважен. Моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна - А.М.Х., не
оспорва въззивната жалба. Не изразява становище. Не ангажира нови
доказателства, няма доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и допустима.
Предявени са искове с правно основание
чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от „ВиК“ ЕАД – Бургас против А.М.Х.. Твърди се, че въззиваемият е
страна по договор за доставка на ВиК-услуги за имот с административен адрес:
гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Гоце Делчев“ № 32. За исковия период – 05.12.2014г.
– 14.08.2017г. са доставени вода и ВиК-услуги на обща стойност от 614.30лв.,
които не са заплатени. Ето защо моли да бъде осъден ответникът да ги заплати,
ведно с лихвата за забава за периода 26.01.2015г. – 26.09.2017г. – от датата,
следваща крайния срок за плащане на всяка фактура, до завеждане на исковата
молба, както и лихвата върху главницата, считано от завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане и направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира
доказателства.
Въззиваемият не е депозирал отговор, не
е оспорил исковете, не сочи доказателства.
За да подкрепи твърденията си за
основателност на иска, въззивното дружество е приложило фактури за спорния
период за доставени ВиК-услуги на цитирания по-горе административен адрес в
гр.Бургас. Видно от фактурите, въззиваемият е посочен като титуляр на партида
за адреса, съответно дружеството го счита за съконтрагент по договор за
доставка на ВиК-услуги. Безспорно, по делото липсва приложен договор между
страните за предоставяне на ВиК-услуги.
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия за предоставяне на ВиК-услуги на потребителите на ВиК-оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, потребители на ВиК-услуги са:
„юридически или физически лица – собственици, ползватели или притежатели на
вещно право на строеж за имоти, за които се предоставят ВиК-услуги“…, а
съгласно ал.3 „Потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК-услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично
декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде
потребител на ВиК услуги за определен срок.
За да докаже наличието на вземане от
въззиваемия, въззивникът се е снабдил с доказателства за подадената декларация
по чл.14 ЗМДТ, представляваща индиция за собственост на водоснабдения имот. На
стр. 43 и сл. по настоящото дело е приложена данъчна декларация. Видно е, че
лицето, декларирало имота като свой собствен, придобит в резултат от дарение и
с цитиран н.а., е В. Н. Х., като не се
обоснова каквато и да е връзка между декларатора и въззиваемия.
Няма данни А.Х. да е ползвател на имота
по смисъла на чл.55 и сл.ЗС, с надлежно учредено право на ползване, да е негов
собственик или наемател, за когото собственикът или титулярът на вещното право
на ползване на имота лично да е декларирал съгласие пред ВиК оператора това
лице (наемател) да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок.
Липсата и на приложен договор за
потребление на услугите на въззивното дружество и на някое от условията по чл.2
на ОУ на дружеството за доставка на ВиК-услуги, водят до извод за липса и на
правоотношение между страните. Затова постановеното от БРС решение е правилно и
съобразено със закона. Правилно районният съд е приел, че исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № № 2442/26.11.18г. по гр.д.№
1175/18г. на БРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: