№ 268
гр. Велико Търново, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000259 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 260055/10.05.2021 година по т. д. № 269/2020 година на Окръжен
съд Русе е отхвърлен предявен от „ОББ факторинг“ ЕООД против „Ас-строй“ ЕООД иск за
осъждане на последното да заплати на „ОББ факторинг“ ЕООД сумата 140 638.43 лева –
главница по неплатени авансови доставки на горива, за които са издадени: Фактура №
**********/26.10.2018 година, Фактура № **********/23.11.2018 година, Фактура №
**********/30.11.2018 година, вземанията по които са били прехвърлени на ищеца от
продавача „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД в изпълнение на сключен между тях
Договор за факторинг № А00239/26.04.2018 година.
Със същото решение „ОББ факторинг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ас-строй“
ЕООД сумата 3 550 лева – направени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар.
С Решение № 260056/14.05.2021 година по т. д. № 269/2020 година на Окръжен
съд Русе е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
260055/10.05.2021 година по т. д. № 269/2020 година на Окръжен съд Русе, като диспозитива
да се чете: „Осъжда „ОББ факторинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *******, да заплати на „Ас-строй“ ЕООД, ЕИК *********, със
1
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ********, сумата 3 550 (три хиляди петстотин и
петдесет) лева, направени разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т.Б. – пълномощник на
„ОББ факторинг“ ЕООД, против Решение № 260055/10.05.2021 година по т. д. № 269/2020
година на Окръжен съд. Във въззивната жалба се излага, че решението на първостепенния
съд не се основава на събраните по делото доказателства, в резултат на което е
немотивирано. Не са обсъдени доказателства, които са приети и не са оспорени от ответника
по чл. 193 от ГПК, установяващи наличието на доставка, признанието на ответника за
дължимостта на процесните вземания, а именно: приемно-предавателни протоколи към
всяка доставка, подписани от представител на дружеството-ответник; изрично писмено
потвърждение от 30.01.2019 година за получаването на доставките и дължимостта на
сумите. Изводът за законосъобразно сторниране (съответно последваща промяна на
търговските отношения между ответника и „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД)
противоречи на издадените и подписани от ответника документи – нарочно потвърждение
от 30.04.2018 година, подпечатано с печата на дружеството-ответник („Не може да се прави
промяна по настоящото прехвърляне на вземания и по отношение на юридическите
взаимоотношения, на които се базира то, нито от наша страна…, без изричното писмено
съгласие на „ОББ Факторинг“). От документите по делото е видно, че има забрана
(договорка между юридическото лице-ответник и „Бългерийн рекавъри къмпани“ ЕООД) за
промяна на търговските отношения без съгласието на „ОББ факторинг“ ЕООД (аргумент от
чл. 299 от Търговския закон), каквото липсва. Съдебният акт противоречи на практиката на
Върховен касационен съд на Република България – всякакви действия след уведомлението
по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, които се отнасят до промяна на
цедираното задължение, са непротивопоставими на цесионера; той е носител на вземането,
прехвърлено му във вида, в който е съществувало при сключване на договора за цесия.
Неправилно е заключението, че неосчетоводяването поради издаване на кредитни известия
на процесните фактури в счетоводството на „Ас-строй“ ЕООД е достатъчно за отхвърляне
на исковете. Установено е, че фактурите не фигурират в счетоводните отчети на
дружеството-ответник, но са отразени в счетоводството на „ОББ факторинг“ ЕООД.
Неосчетоводяването на доставките от „Ас-строй“ ЕООД не е достатъчно да се приеме, че
липсват такива. Сторнирането на процесните фактури представлява злоупотреба с право по
чл. 289 от Търговския закон – уврежда кредитора, недопустимо е, съответно нищожно по чл.
26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Направено е искане да се отмени Решение № 260055/10.05.2021 година по т. д. №
269/2020 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се осъди
„Ас-строй“ ЕООД да заплати на „ОББ факторинг“ ЕООД сумата 140 638.43 лева,
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Я.П. – процесуален представител на „АС-строй“ ЕООД, в който са развити
2
съображения за нейната неоснователност.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на „АС-строй“
ЕООД оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 269/2020 година на Окръжен съд Русе е
образувано въз основа на предявен от адвокат Т.Б. – пълномощник на „ОББ факторинг“
ЕООД, против „Ас-строй“ ЕООД иск с посочено правно основание чл. 79 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл. 318 от Търговския закон и чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите за сумата 140 638.43 лева. В исковата молба се твърди, че между
„ОББ факторинг“ ЕООД – фактор, и „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД – доставчик, е
сключен Договор за факторинг № А00239/26.04.2018 година. С договора доставчикът се
задължил да прехвърли свои вземания към трети лица („платци“) в полза на фактора
(подробно описано в чл. 1 от договора) срещу извършено от фактора финансиране на
търговската дейност на доставчика. С Допълнително споразумение № 2/18.12.2018 година
срокът на договора е удължен до 26.04.2019 година. С Приложение № 7 към платците по
договора е добавено „Ас-строй“ ЕООД. „Бългерийн рекавъри къмпани“ ЕООД уведомява
платеца „Ас-строй“ ЕООД на 30.04.2018 година за прехвърляне на всички вземания на
доставчика в полза на фактора. В нарочно писмо от същата дата „Ас-строй“ ЕООД
потвърждава получаването на уведомлението за цесията и се съгласява да извършва
плащанията директно към „ОББ факторинг“ ЕООД. Прехвърлените от „Бългерийн рекавъри
къмпани“ ЕООД към „ОББ факторинг“ ЕООД вземания спрямо „Ас-строй“ ЕООД
произтичат от доставки на стоки (горива). За всяка една доставка цедентът е издал данъчна
фактура, страните по договора са подписали приемно-предавателни протоколи за доставките
– приложение към съответната фактура. В изпълнение на извършените цесии „Ас-строй“
ЕООД от 2.08.2018 година до момента на депозиране на исковата молба заплатило на „ОББ
факторинг“ ЕООД общо 214 661.07 лева. След 30.11.2018 година плащанията са
преустановени без основателна причина. Не са заплатени сумите по три фактури, за цесиите
на които дружеството-ответник е изрично уведомено, а именно: Фактура №
**********/26.10.2018 година, с падеж 24.01.2019 година, стойност на фактурата с данък
върху добавената стойност – 56 647.60 лева, задължение на платеца – 35 140.13 лева;
Фактура № **********/23.11.2018 година, с падеж 21.02.2019 година, стойност на фактурата
с данък върху добавената стойност – 45 135.80 лева, задължение на платеца – 45 135.80 лева;
Фактура № **********/30.11.2018 година, с падеж 28.02.2019 година, стойност на фактурата
с данък върху добавената стойност – 60 362.50 лева, задължение на платеца – 60 362.50 лева.
На 30.01.2019 година управителят на счетоводната къща, обслужваща юридическото лице-
ответник, изпратил на „ОББ факторинг“ ЕООД изрично потвърждение за дължимостта на
3
посочените суми. На 18.07.2019 година „Ас-строй“ ЕООД получило чрез Телепоща покана
за плащане на сумите, изпратена от „ОББ факторинг“ ЕООД чрез адвокат Т.Б.. „Ас-строй“
ЕООД отговорило, че фактурите са анулирани, въпреки нарочното уведомление, с което се е
задължило да не извършва никаква промяна в облигационното отношение без изрично
писмено съгласие на „ОББ факторинг“ ЕООД. До момента „Ас-строй“ ЕООД не е заплатило
дължимите суми. Твърдяното от ответника в отговор на поканата за плащане „анулиране“
на фактурите представлява злоупотреба с право по чл. 289 от Търговския закон и е
недопустимо, съответно ирелевантно за вземанията на „ОББ факторинг“ ЕООД.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Ас-строй“
ЕООД да заплати на „ОББ факторинг“ ЕООД сумата 140 638.43 лева, направените по делото
разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „Ас-
строй“ ЕООД, с който се оспорва изцяло дължимостта на вземанията по фактурите,
посочени по-горе. „Ас-строй“ ЕООД не е получавало уведомления за прехвърляне по
процесните фактури. Изтъква се, че в срока за отложено плащане по фактурите е прекратен
договора за зареждане от бензиностанции „Ромпетрол“ с карти за безналично плащане от
26.01.2018 година, считано от 22.02.2019 година. Фактурите за издадени за предоставени
лимити, не обективират сделки по продажба на горива. По всяка фактура е издадено
кредитно известие. „Ас-строй“ ЕООД не е потвърждавало доставки по фактурите.
Съобразно договора за факторинг правото на регрес е единствено към доставчика
„Бългерийн рекавъри къмпани“ ЕООД, а не към платеца „Ас-строй“ ЕООД.
Постъпила е допълнителна искова молба от „ОББ факторинг“ ЕООД,
представлявано от адвокат Т.Б., с която изразява становище по доводите на представителя
на „Ас-строй“ ЕООД. Сочи, че не се оспорват приложените към исковата молба писмени
доказателства. Оспорва истинността на Договора от 26.01.2018 година, сключен с
„Бългерийн рекавъри къмпани“ ЕООД – изказва съмнения за изготвяне на същия за целите
на процеса. Излага, че твърдяното „анулиране“ на фактурите представлява злоупотреба с
право по чл. 289 от Търговския закон – уврежда кредитора, недопустимо е, съответно
нищожно по чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е депозиран допълнителен отговор от„Ас-строй“
ЕООД, в който се посочва, че по фактурите не са извършени реални доставки; дружеството
не е получавало уведомления за прехвърляне по процесните фактури. Приложеният към
отговора на исковата молба договор с „Бългерийн рекавъри къмпани“ ЕООД е автентичен.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
„Ас-строй“ ЕООД оспорва иска.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
4
Решение № 260055/10.05.2021 година по т. д. № 269/2020 година на Окръжен съд
Русе, поправено с Решение № 260056/14.05.2021 година по т. д. № 269/2020 година на
Окръжен съд Русе, е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба, допълнителната искова молба
обстоятелства, направеното искане, съдът смята, че предявеният от „ОББ факторинг“ ЕООД
против „Ас-строй“ ЕООД иск е с правно основание чл. 79, във връзка с чл. 327, ал. 1 от
Търговския закон и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите.
Съобразно Договор за факторинг № А00239/26.04.2018 година, сключен между
„ОББ факторинг“ ЕООД – фактор, и „Бългерийн рекавъри къмпани“ ЕООД – доставчик,
доставчикът прехвърля на фактора по реда на чл. 99 и следващи от Закона за задълженията
и договорите, при условията на договора и срещу определената в него цена, всички свои
настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу
платците, посочени в приложенията, които са неразделна част от договора. В Приложение №
7 към договора за факторинг е посочено „Ас-строй“ ЕООД.
Легално определение на „факторинг“ се съдържа в § 1, точка 11 от Закона за
корпоративното подоходно облагане – сделка по прехвърляне на еднократни или
периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на
услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от
събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Същото е понятието за факторинг и по
смисъла на § 1, точка 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху доходите
на физическите лица. В чл. 2, ал. 2, точка 12 от Закона за кредитните институции е посочено,
че банката може да придобива вземания по кредити и да осъществява друга форма на
финансиране (факторинг, форфетинг и други). Предмет на договора за факторинг са
парични вземания на доставчика за цената на предоставени от него на трети лица стоки или
услуги. При празнота в закона относно правните последици на договора за факторинг в
съответствие с чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове намират приложение
разпоредбите за цесията (в този смисъл Решение № 94/10.07.2014 година по т. д. №
3643/2013 година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България).
„ОББ факторинг“ претендира „Ас-строй“ ЕООД да му заплати суми по фактури,
издадени от „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД, а именно:
Фактура № **********/26.10.2018 година, с падеж 24.01.2019 година, стойност
на фактурата с данък върху добавената стойност – 56 647.60 лева, задължение на платеца –
35 140.13 лева;
Фактура № **********/23.11.2018 година, с падеж 21.02.2019 година, стойност
на фактурата с данък върху добавената стойност – 45 135.80 лева, задължение на платеца –
45 135.80 лева;
Фактура № **********/30.11.2018 година, с падеж 28.02.2019 година, стойност
на фактурата с данък върху добавената стойност – 60 362.50 лева, задължение на платеца –
60 362.50 лева.
5
На 26.01.2018 година между „Бългерийн рекавъри къмпани“ ЕООД – доставчик-
оператор, и „Ас-строй“ ЕООД – клиент, е сключен договор за зареждане от бензиностанции
„Ромпетрол“ с карти за безналично плащане. В чл. 1 от договора е посочено, че доставчикът-
оператор предоставя на клиента възможност да зарежда горива чрез прехвърляне на срочно
право на собственост върху стоки на стойност до 92 000 лева, предлагани на
бензиностанции „Ромпетрол“, без заплащане в брой при предоставяне на „Ромпетрол“ на
дебитни карти за безналично плащане с определени лимит, чрез които се осъществява
зареждането на горива по предварително предадения му с приемно-предавателен договор
лимит (стоки за стойност) за ползване. По делото е представен препис от съобщение за
прекратяване на договора, отправено от „Ас-строй“ ЕООД (изх. № 56/21.02.2019 година),
получено от представител на „Бългерийн рекавъри къмпани“ ЕООД на 22.02.2019 година.
Във връзка с преустановяването на действието на облигационната връзка са
издадени Кредитно известие № **********/22.02.2019 година към Фактура №
**********/26.10.2018 година; Кредитно известие № **********/22.02.2019 година към
Фактура № **********/23.11.2018 година, Кредитно известие № **********/22.02.2019
година към Фактура № **********/30.11.2018 година.
От заключението на експерта Р. М. Д., което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, е видно, че „Ас-строй“ ЕООД е получило доставка на 615.64 литра гориво по
Фактура № **********/26.10.2018 година – 2.5% от отразеното количество по фактурата. С
фактурата в действителност е запазено определено количество гориво, което трябва да се
достави въз основа на Договора за зареждане от бензиностанции „Ромпетрол“ с карти за
безналични плащания от 26.01.2018 година от „Българийн рекавъри къмпани“ ЕООД. При
изготвянето на фактурата няма реална доставка на гориво. След издаване на фактурата в
края на всеки месец „Българийн рекавъри къмпани“ ЕООД издава на „Ас-строй“ ЕООД нова
фактура с нулева стойност, съдържаща следните данни: доставено количество гориво за
месеца по видове и цена – посочената сума е с положителна стойност; договорена търговска
отстъпка – сумата е с отрицателна стойност; „плащане по ф-ра **********“ – сумата е с
отрицателна стойност е представлява сбор между посочените по-горе стойности. В
конкретния случай това са Фактура № **********/30.11.2018 година и Фактура №
**********/31.12.2018 година. По Фактура № **********/23.11.2018 година, Фактура №
**********/30.11.2018 година дружеството не е получавало доставка. Фактурите са
анулирани чрез кредитни известия поради прекратяване на Договора за зареждане от
бензиностанции „Ромпетрол“ с карти за безналично плащане от 26.01.2018 година и са
направени съответните записвания в счетоводството на „Ас-строй“ ЕООД. Фактурите са
осчетоводени в счетоводството на „ОББ факторинг“ ЕООД и е извършено авансово плащане
по същите. В счетоводството на „ОББ факторинг“ ЕООД не са отразени издадените
кредитни известия към фактурите.
В съдебно заседание пред първостепенния съд вещото лице е пояснило, че към
всяка от фактурите, представени в счетоводството на „Ас-строй“ ЕООД, е приложен
протокол за доставка на горива, подписан от представители на „Бългерийн рекавъри
6
компани“ ЕООД и „Ас-строй“ ЕООД. Въз основа на приемно-предавателните протоколи и
фактурите е извършено съответно отразяване в счетоводството. Доставените стоки са
заприходени в сметка 404 – „Доставки при определени условия“. В група 30 се включват
реално доставените горива и стоки. С фактурата „Българийн рекавъри къмпани“ ЕООД
гарантира, че ще достави за определен период от време посоченото документа количество
гориво на „Ас-строй“ ЕООД, което ще зареждат служители на последното чрез така
наречените безналични карти. При реално зареждане на гориво в рамките на един
календарен месец „Българийн рекавъри къмпани“ ЕООД издава нова фактура с нулева
стойност, в която отразява конкретно зареденото количество гориво и стойността; на ред от
фактурата се посочва, че се касае за плащане по първоначално издадената фактура. В
счетоводството на „Ас-строй“ ЕООД от сметка 404 се сторнира съответно реално
зареденото голичество гориво и се заприходява в сметка 302. Реалните количества заредено
гориво се осчетоводяват впоследствие в група 30 – информацията се подава с други
приемно-предавателни протоколи, които са към нулевите фактури, а не към първоначалната
фактура.
С оглед на изложеното, съдът приема, че по изброените по-горе фактури не са
извършени реални доставки на горива за сумите, за които са издадени кредитни известия,
поради което „Ас-строй“ ЕООД не дължи заплащане на претендираните от „ОББ
факторинг“ ЕООД суми по съответните фактури. Действието на съществувалата между
„Българийн рекавъри къмпани“ ЕООД и „Ас-строй“ ЕООД облигационна връзка е
преустановено едностранно от последното; издадени са кредитни известия към фактурите в
съответствие с чл. 115, ал. 1 и 3 от Закона за данъка върху добавената стойност, надлежно
осчетоводени от „Ас-строй“ ЕООД. Въз основа на събраните по делото доказателства не
може да се направи несъмнен извод за реално осъществени доставки по Фактура №
**********/26.10.2018 година за сумата 35 140.13 лева; Фактура № **********/23.11.2018
година за сумата 45 135.80 лева; Фактура № **********/30.11.2018 година за сумата
60 362.50 лева. В Договора за факторинг № А00239/26.04.2018 година е визирано, че
вземания са сумите, които доставчикът има право да получи от платеца на определена
бъдеща дата по фактура, издадена от доставчика срещу платеца за доставените от
доставчика на платеца стоки и/или услуги, а в случая липсват реални доставки на горива.
Договорът за факторинг е вид възмездна цесия за цената на доставените при
условията на търговски кредит стоки и услуги. При възмездна цесия за съществуване на
вземането към датата на неговото прехвърляне спрямо цесионера отговорност носи
кредиторът-цедент, а не длъжникът (чл. 100, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите).
При преустановяване действието на облигационната връзка между доставчика и купувача на
стоката отпада вземането на доставчика за цената, което е било предмет на прехвърляне с
договора за факторинг. С оглед свободата на договаряне (чл. 20а от Закона за задълженията
и договорите) не може да се отрече възможността на доставчика и платеца да прекратят,
развалят или отменят действието на сключения между тях договор, за което не е необходимо
предварително съгласие от страна на фактора. Съобразно чл. 12 от Договора за факторинг №
7
А0039/26.04.2018 година в случаите, при които в резултат на търговски спорове между
доставчика и платеца по фактурите или в резултат на промяна в отношенията между
доставчика и платеца, независимо от причината, стойността на вземанията по фактури,
авансирани от фактора по договора, е частично намалена или напълно анулирана
доставчикът се задължава да възстанови в указания от фактора срок сумите, получени като
аванс срещу прехвърлените вземания. Следователно „ОББ факторинг“ ЕООД при липса на
реално осъществена доставка разполага с възможност да претендира сумите, които авансово
е заплатило по фактурите, от „Българийн рекавъри къмпани“ ЕООД, а не от „Ас-строй“
ЕООД.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на „ОББ факторинг“
ЕООД за установяване наличието на доставка с приемно-предавателните протоколи към
издадените фактури, както и потвърждаването на дължимостта на сумите на 30.01.2019
година. От заключението на експерта Р. М. Д. и дадените от нея обяснения в съдебно
заседание се установява, че приемно-предавателните протоколи, приложени към процесните
фактури, не удостоверяват реално извършени доставки на горива. Потвърждаването на
дължимостта на суми по фактурите към 30.01.2019 година предхожда преустановяването на
действието на облигационната връзка между „Българийн рекавъри къмпани“ ЕООД и „Ас-
строй“ ЕООД, а и от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен
начин реалното осъществяване на доставки по фактурите, за чиято стойност се претендира.
Цитираното във въззивната жалба Решение № 94/10.07.2014 година по т. д. № 3643/2013
година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България касае хипотеза, различна
от настоящата. Обстоятелството, че фактурите са осчетоводени от „ОББ факторинг“ ЕООД
не е достатъчно основание да се формира заключение за основателност на исковете.
Несъстоятелна е тезата, че промяната в отношенията между „Българийн рекавъри къмпани“
ЕООД и „Ас-строй“ ЕООД може да се извършва само със съгласието на „ОББ факторинг“
ЕООД. Упражняването на правата на страните по договора за продажба не е обвързано от
предварително съгласие от страна на фактора. Не може да се направи извод, че
преустановяването на действието на облигационната връзка между „Българийн рекавъри
къмпани“ ЕООД и „Ас-строй“ ЕООД е извършено само с намерение да се увреди „ОББ
факторинг“ ЕООД по смисъла на чл. 289 от Търговския закон. Намерението за увреждане е
субективен елемент и следва да се установи във всеки конкретен случай, което не е сторено.
Само по себе си реализирането на правото на „Ас-строй“ ЕООД да преустанови действието
на облигационната връзка с „Българийн рекавъри къмпани“ ЕООД, не обосновава наличието
на намерение за увреждане на „ОББ факторинг“ ЕООД, което не е страна по договора между
посочените дружества.
Настоящият състав възприема мотивите на първостепенния съд и на основание
чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от „ОББ факторинг“
ЕООД против „Ас-строй“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, във връзка с чл. 327, ал. 1 от
Търговския закон и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите за сумата 140 638.43 лева
8
– главница по неплатени авансови доставки на горива, за които са издадени: Фактура №
**********/26.10.2018 година, Фактура № **********/23.11.2018 година, Фактура №
**********/30.11.2018 година, вземанията по които са били прехвърлени на ищеца от
продавача „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД в изпълнение на сключен между тях
Договор за факторинг № А00239/26.04.2018 година, е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260055/10.05.2021 година по т. д. № 269/2020 година на Окръжен съд Русе,
поправено с Решение № 260056/14.05.2021 година по т. д. № 269/2020 година на Окръжен
съд Русе, е правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата
неправилност, не е допуснато нарушение на императивни правни норми от първостепенния
съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди. Доводите на
пълномощника на „ОББ факторинг“ ЕООД за допуснати нарушения от състава на Окръжен
съд Русе са неоснователни. Първостепенният съд е обсъдил доводите на представителите на
страните, релевантните доказателства и е направил обосновани правни изводи.
С оглед изхода на спора „ОББ факторинг“ ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати на „Ас-строй“ ЕООД сумата 4 343 лева – направени разноски пред въззивната
инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260055/10.05.2021 година по т. д. № 269/2020
година на Окръжен съд Русе, поправено с Решение № 260056/14.05.2021 година по т. д. №
269/2020 година на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА „ОББ ФАКТОРИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *******, със съдебен адрес: гр. София, ********* – адвокат Т.Б., да заплати на „АС-
СТРОЙ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ********, представлявано от
адвокат Я.П. – гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ 3, сумата 4 343 (четири хиляди триста
четиридесет и три) лева – направени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките, визирани в
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10