№ 28
гр. Севлиево , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав И. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Я. Османова
като разгледа докладваното от Станислав И. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200014 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят В. Р. В. от гр.Севлиево, е обжалвал наказателно постановление №
19-0341-000617 от 02.10.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с
което за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.4 и на осн. чл.178д от Закона за движение по
пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева, а за извършено
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 и на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 10.00лева.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
Ответникът по жалбата – РУ на МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-
наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и
наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.В. Р. В. бил правоспособен водач на МПС и притежавал лек автомобил „Сузуки
Вагон Р 1.3 И“ с рег. № ЕВ **** АХ.С Експертно решение № 0580 от 044/09.03.2015 г. на
ТЕЛК работоспособността/вида и степента на увреждане му била определена на инвалид 69
% ТНР.С Експертно решение № 0454 от 040/27.02.17 г. на ТЕЛК работоспособността/вида и
степента на увреждане била определена на инвалид 82 % ТНР.С Експертно решение № 0088
от 009/14.01.19 г. на ТЕЛК работоспособността/вида и степента на увреждане била
определена на инвалид 60 % трайно намалена работоспособност.С Експертно решение №
3620 от 221/21.12.20 г. на ТЕЛК работоспособността/вида и степента на увреждане била
1
определена на инвалид 75 % ТНР.Тъй като въз основа на посочените по горе Решение бил
признат за инвалид с трайно намалена работоспособност, а същевременно бил
правоспособен водач на МПС, жалб.В. периодично подавал заявления до кмета на Община
Севлиево с молба да му бъде издадена „Карта за паркиране за хора с увреждания”.Въз
основа на Заявление с рег. № ДД-6-Б-02-04.33/11.02.2019 г. на жалб.В. била издадена Карта
за паркиране на хора с трайни увреждания сериен № 00324 с валидност до 01.01.2021
г.Жалб.В. работел като асансьорен техник и със свид.М.М.Д. били колеги и работели
заедно.Във връзка с издадено предписание, касаещо асансьор, находящ се в жилищен блок, в
който бил банковият клон на „ОББ” на 29.07.2019 г. двамата се придвижили с лекият
автомобил, посочен по-горе и управляван от жалбоподателят.Жилищният блок се намирал
срещу задната страна на сградата на Община Севлиево, където бил обособен паркинг за
МПС.Две от местата били обозначени като такива, предназначени за спиране и паркиране на
лица с увреждания.Тъй като бил такова лице и притежавал съответната карта, даваща му
право да паркира на такова място,жалб.В. паркирал собственият си автомобил на едно от
обозначените места за паркиране на хора с увреждания на посочения по-горе
паркинг.Картата, удостоверяваща това негово право била поставена на таблото на
автомобила, в близост до едно от страничните му стъкла.След това двамата със свид.Д. се
отправили към жилищният блок, за да изпълнят служебните си задължения.Малко по-късно,
около 10.20 часа на същата дата, свид.И. Н. Е. – служител в РУ МВР – Севлиево, изпълнявал
служебните си задължения като се намирал на посоченият по-горе паркинг.Междувременно
поставената от жалб.В. карта паднала от таблото на пода на автомобила.Свид.Е. забелязъл
паркираният на обособено за лице с увреждания място автомобил, собственост на
жалб.В..Приближил се до него и установил, че няма поставена карта за паркиране на лица с
увреждания, поради което счел, че водачът му не разполага с такава и е паркирал в
нарушение на закона.По този повод, на същата дата, съставил фиш за налагане на глоба с
бланков № 00823662, с който наложил на жалб.В. наказание глоба в размер на 200.00
лева.Същевременно направил снимки със служебен фотоапарат и в последствие бил
изготвен снимков материал.Междувременно, в този момент през паркинга преминавал
свид.Г.Т.Т., който бил добър познат с жалб.В., забелязъл лекият му автомобил, както и, че
около същият има присъствие на полицейски служител.След това се обадил на жалб.В. и го
уведомил за това.Същевременно свид.Е. поставил фиша за глоба на стъклото на автомобила
и продължил да изпълнява служебните си задължения, а в последствие изготвил Докладна
записка до Началника на РУ МВР Севлиево.Жалб.В. узнал за така съставения му фиш след
като го открил върху автомобила си и подал Молба до Началника на РУ МВР Севлиево,
която била заведена в деловодството на последното на 01.08.2019 г.В молбата си жалб.В.
изложил твърдението, че притежава карта за паркиране на лица с увреждания, която бил
поставил на съответното място, но същата паднала на пода на автомобила, поради което не
била забелязана от служителите на МВР и му бил съставен фиш за глоба.В заключение
отправил молба същият да бъде анулиран.
На депозираната от него молба обаче била поставена резолюция да бъде съставен акт
2
за установяване на административно нарушение.На 21.08.2019 г. свид.П. Г. П., в
присъствието на свид.Х. С. Ч. и свид.Л. К. Л., всичките служители в РУ МВР - Севлиево,
съставил против жалбоподателя В. Р. В., АУАН с бланков № 044317, за това, че на
29.07.2019 г., около 10.20часа, в гр.Севлиево, ул.„Ген.Н.ГЕ.”, паркинга зад Община
Севлиево е паркирал собствения си лек автомобил „Сузуки“ с рег. № ЕВ **** АХ на
паркомясто сигнализирано с пътен знак Д-21 и пътна маркировка за ППС, обслужващи хора
с увреждания без да е поставил на видно място карта за паркиране на хора с трайни
увреждания.Не носи и не може да представи контролен талон към СУМПС, с което виновно
е нарушил: чл.98, ал.2, т.4 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.АУАН бил съставен в присъствието на
жалбоподателя.След запознаване със съдържанието му жалбоподателят направил писмени
възражения, като в акта вписал, че притежава карта за паркиране на хора с трайни
увреждания, която прилага, както и, че я бил поставил на таблото, но от вятъра е паднала на
земята.Възражения от страна на жалб.В. по повод съставения му АУАН не са направени от
него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник сектор към ОД МВР Габрово, РУ Севлиево с № 19-0341-000617
от 02.10.2019 г.Същото е издадено против В. Р. В. от гр.Севлиево, ул.”Равна гора” № 11, за
това, че на 29.07.2019 г., в 10.20часа, в гр.Севлиево, на ул.„Генерал Никола ГЕ.”, като водач
на лек автомобил „Сузуки Вагон Р 1.3 И“ с рег. № ЕВ **** АХ, в гр.Севлиево, на ул.
„Ген.Никола ГЕ.”, паркинга зад Община Севлиево, е паркирал собственият си лек автомобил
„Сузуки” с рег. № ЕВ **** АХ на паркомясто, сигнализирано с пътен знак „Д-21” и пътна
маркировка за ППС, обслужващо хора с увреждания, без да е поставил на видно място карта
за паркиране на хора с трайни увреждания.Не носи и не може да представи контролен талон
към СУМПС, с което е извършил: 1. Лице, което без да има това право паркира на място,
определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания или ПС, приспособено и
управлявано от хора с трайни увреждания, с което виновно е нарушил чл.98, ал.2, т.4 от
ЗДвП; 2. Не носи контролният талон от свидетелство за управление, с което виновно е
нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.За нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, наказващият
орган е наложил на жалб.В. наказание по реда на чл.178д от ЗДвП – глоба в размер на
200.00лева.За нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложил наказание по реда на
чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП – глоба в размер на 10.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите И. Н. Е., П. Г. П., Х. С. Ч., Л. К. Л., М.М.Д. и Г.Т.Т. и писмените
доказателства – Заявление с вх. № ДД-6-Б-02-04.55/26.05.15 г.; Експертно решение № 0580
от 044/09.03.2015 г. на ТЕЛК; Експертно решение № 0454 от 040/27.02.17 г. на ТЕЛК;
Експертно решение № 0088 от 009/14.01.19 г. на ТЕЛК; Експертно решение № 3620 от
221/21.12.20 г. на ТЕЛК; Свидетелство за регистрация на МПС – Част 1; Заявление с вх. №
ДД-6-Б-02-04.55/15.05.17 г.; Заявление с вх. № ДД-6-Б-02-04.33/11.02.19 г.; Заявление с вх.
№ ДД-6-Б-02-04.33/06.01.21 г. АУАН серия GA, № 115196 от 03.07.2020 г.; Копие от
регистъра на издадените карти на Община Севлиево; Карта за паркиране на хора с трайни
3
увреждания сериен № 00324; Фиш за налагане на глоба с бланков № 00823662 от 29.07.2019
г.; Докладна записка от свид.И.Е.; Молба от жалб.В. до Началника на РУ МВР Севлиево с
приложен към нея снимков материал; АУАН с бланков № 044317 от 21.08.2019 г.; Справка
картон на водача; НП № 19-0341-000617 от 02.10.2019 г. и Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
16.12.2020 г.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява,
че същата е подадена на 23.12.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН е
съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид
заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършени нарушения
на разпоредбите на: 1. чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП гласи следното: “Освен в посочените в ал. 1
случаи паркирането е забранено: на места, определени за хора с трайни увреждания”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.178д от ЗДвП е наложил на жалб.В.
наказание глоба в размер от 200.00лева.Съгласно разпоредбата на чл.178д от ЗДвП:
“Наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания”.
Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи следното: “Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП е
наложил на жалб.В. наказание глоба в размер от 10.00лева.Съгласно посочената разпоредба:
„Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - …, контролен
талон …. ”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Явява се негов
процесуален представител, който поддържа жалбата и отправя молба към съда да отмени
обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.В жалбата от страна на
жалбоподателя се твърди, че оспорва изцяло издаденото НП, тъй като не е извършил
визираните в него нарушения.Оспорва се и изложената в него фактическа обстановка, като
4
се твърди, че не е присъствал на извършената от контролните органи проверка, притежава и
е представил контролен талон към СУМПС, а напритежавания от него автомобил била
поставена на видно мястокарта за паркиране на хора с трайни увреждания.
По отношение на наложеното наказание по реда на чл.178д от ЗДвП
Съдът счита, че жалб.В. нито от обективна, нито от субективна страна е осъществил
състава на това административно нарушение, за което е ангажирана административно-
наказателната му отговорност.
Както вече бе посочено по-горе разпоредбата на чл.178д от ЗДвП предвижда санкция
за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство,
обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и
управлявано от хора с трайни увреждания.В конкретният случай обаче по безспорен и
несъмнен начин се установи, че жалб.В. е сред кръга от лица, които са с трайни увреждания
и по надлежният ред му е била издадена Карта за паркиране на хора с трайни увреждания
сериен № 00324, която е била валидна към датата 29.07.2019 г.Безспорно се установява също
така, най-вече от показанията на свид.Д., че на посочената дата, при паркиране на
собствения му лек автомобил жалб.В. е поставил картата на таблото на автомобила, така, че
тя да е видима.В последствие обаче същата паднала на пода на автомобила, поради което не
била забелязана от свид.Е..От друга страна, като нарушение от страна на жалб.В., както в
акта, така и в НП в обстоятелствената част е посочено, че нарушението, което той е
осъществил се изразява в това, че не е поставил въпросната карта на видно място.С
разпоредбата на чл.178д обаче, както вече бе посочено по-горе се санкционира водач, който
паркира на място, определено за превозно средство обслужващо хора с трайни увреждания,
без той да има това право, а не за непоставяне на картата, удостоверяваща това негово право
на видно място.В случай, както вече бе посочено жалб.В. притежава такова право, даващо
му възможност да паркира на такива места.Възражения в тази насока са били направени от
страна на жалб.В. както при съставянето на фиша за глоба, така и в последствие при
съставянето на АУАН.Те обаче не са били взети предвид както от актосъставителя, така и в
последствие от АНО.В случая е следвало да се извърши разследване на спорните
обстоятелства, каквато е разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и едва тогава
административно-наказващият орган да се произнесе по преписката, което обаче не е било
сторено.Ако това беше извършено, то административно-наказващият орган щеше да
достигне до извода, че жалб.В. нито от обективна, нито от субективна страна е осъществил
състава на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
По отношение на наложеното наказание по реда на чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от
ЗДвП
Съдът счита, че жалб.В. нито от обективна, нито от субективна страна е осъществил
състава на това административно нарушение, за което е ангажирана административно-
наказателната му отговорност.
5
Както вече бе посочено по-горе разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от
ЗДвП предвижда санкция за лице, което не е изпълнило задължението си като водач на МПС
да носи контролният талон към СУМПС.Както в акта, така и в НП се твърди, че това
нарушение е осъществено от страна на жалб.В. на 29.07.2019 г.В конкретният случай обаче
по безспорен и несъмнен начин се установи, че на посочената в акта и НП дата, на жалб.В. в
качеството му на водач на МПС не е извършвана проверка, по време на която да е било
установено, че същият не носи и не може да представи контролен талон към
СУМПС.Вероятно актосъставителят е констатирал такова нарушение при явяването на
жалб.В. в сградата на РУ МВР Севлиево за съставяне на АУАН, но това се е случило на
21.08.2019 г., а не както е посочено в акта и НП – на 29.07.2019 г.
При така изложеното съдът намира, че на посочената в АУАН и НП дата – 29.07.2019
г. жалб.В. нито от обективна, нито от субективна страна е осъществил състава на
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно-
наказателната му отговорност.
При така изложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че е заплатен адвокатски хонорар в размер на сумата от 200.00 лева.С оглед
изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на жалб.В.
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0341-000617 от 02.10.2019 г. на
Началник сектор към ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с което на В. Р. В. от гр.Севлиево,
ул.”Равна гора” № 1, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и
на основание чл.178д от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева,
а за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1,
предл.второ от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10.00 /десет/ лева, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Габрово да заплати на В. Р. В. от
гр.Севлиево, ул.”Равна гора” № 1, ЕГН **********, сумата от 200.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6