Р Е Ш
Е Н И Е №234
Град Несебър, 04.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 244 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Р.7.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** *****************, представлявано от управителя Р.А.С., против Наказателно постановление № 46639 от 06.01.2020г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” при К.з.з.н.п. с което на основание чл.198 от Закона за защита на потребителите и за нарушение по чл.9, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за защита на потребителите му е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
Жалбоподателят оспорва размера на наложената санкция, като счита същата за завишена предвид, че стоките, които той е изложил за продажба в стопанисвания от него обект, пристигат опаковани и с етикет на съответния производител или вносител, на който етикет се съдържа някаква информация за стоката, макар и да не е пълна. Освен това нарушението е извършено за първи път и от него не са настъпили вредни последици. Прави искане постановлението за бъде отменено поради маловажност на деянието.
В съдебно заседание дружествто-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.
Административно наказващият орган също не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 20.09.2019г. от 10:00 часа е била извършена съвместна проверка от служители на Икономическа полиция и НАП в магазин 5-2, находящ се в хотел “Иберостар” в к.к. Слънчев бряг, стопанисван от дружеството-жалбоподател, от Д.С.К. – главен инспектор при КЗП-РД-Бургас, и Тодор Радостинов Патъров – инспектор в ОД МВР – Бургас, ИП. За резултатите от проверката е бил съставен Констативен протокол № К-2662884 / 20.09.2019г., подписан и от управителя на “Р.7.” ООД – Р.А.С., според който протокол в обекта са били изложени и предлагани за продажба дамски и детски дрехи, на които липсвали информация за проиводител, вносител и състав на съответната дреха. Наредено било на търговеца да се яви на 25.09.2019г. в КЗП-РД-Бургас, където да представи документ за произход на стока.
Според съставения на 25.09.2019г. Констативен протокол № К-0110831 към КП № 2662884/20.09.2019г. управителят “Р.7.” ООД е представил един брой фактура за закупени от него 20 броя дамски жилетки, 30 броя дамски блузи и 10 броя дамски туники, всички на обща стойност 530 лева. На същата дата е бил съставен АУАН № К-0046639/25.09.2019г. от Д.С.К. – главен инспектор при КЗП-РД-Бургас, според който при проверката на търговския обект, търговецът е изложил за продажба дамски и детски дрехи, на етикетите на които липсва информация за производител, вносител, както и съществените характеристики на дадения артикул. По този начин актосъставителят е приел, че търговецът е извършил на 20.09.2019г. нарушение на чл.9, ал.2 от Закона за защита на потребителя. Актът е подписан от съставилия го, от двамата свидетели при съставянето на акта и от управителя на “РОСИ 777” ЕООД, на когото е бил връчен препис от него веднага след съставянето му в негово присъствие. Нито в акта нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН търговецът-жалбоподател е подал възражения срещу акта.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на “Р.7.” ООД, ЕИК ********, е наложено административно наказание – имуществена санкция на основание чл.198 от Закона за защита на потребителите в размер на 300 лева за нарушение по чл.9, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д.С.К. – актосъставителя, който поддържа констатациите си, отразени в АУАН и констативния протокол, който уточнява, че при проверката в обекта е имало както стоки, окачени на закачалки, така и такива, които са били сгънати и наредени на рафтове, и че са проверени част от дрехите – тези от тях, които са се виждали от клиентите. От етикетите на дрехите не може да се установи дали са произведени в България или са внос, вида на стоката – напр. тениска, блуза, нито материята, от която са произведени. На дрехите търговецът е поставил единствено етикет с марката и цената, на която ги предлага за продажба.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, в седемдневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 24.02.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 27.02.2020г.
При съставяне на АУАН и издаденото и атакувано НП са спазени изискванията, визирави в разпоредбите начл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Според чл.9, ал.1 от Закона за защита на потребителите търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал.2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименвания за произход на стоките, които са общоизвестни, а в ал.2 на същия текст е предвидено етикетът задължително да съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията за съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба. Съгласно чл.198 от Закона за защита на потребителите, за нарушение на изискванията за етикиране на стоките по чл.9, 10 и 11 и на наредбите по чл.12 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 300 до 1 500 лева. Следователно деянието, за което е наложена имуществена санкция на юридическото лице, е обявено от закона за наказуемо.
При състявяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно наказание в тази част отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на управителя на дружествто, на когото е осигурена възможност да се запознае със съдържаниео на акта, както и да направи възражения по него. На следващо място, АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощени длъжностни лица, съответно от компетентен орган, както се установява от представените като писмени доказателства – 2 броя заповеди на Председателя на КЗП на Република България, в кръга на техните правомощия, спазена е формата и реда за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин, а именно, че в стопанисвания от него магазин за дрехи в к.к. Слънчев бряг, хотел Иберо Стар”, “Р.7.” ООД, е предлагал за продажба описаните в изложението на фактическата страна стоки, едни от които са били изложени на закачалки, а другите са били поставени и наредени на рафтове и стелажи. По отношение на тези стоки е било установено, че липсвали поставени етикети с информация на български език, съгласно изискванията на чл.9, ал.1 от ЗЗП, съдържащи информация за производител и вносител, вид на стоката и нейни съществени характеристики. С тези изисквания жалбоподателят в дейността си като търговец е следвало да се запознае и е могъл да стори това, каквито са вменените му с цитираната разпоредба на ЗЗП задължения, имащи императивен характер, и ако е изпълнил и основното си задължение да полага грижата на добрия търговец. На следващо място, освен установяване на признаците от обективна страна на нарушението по чл.9, ал.1 от ЗЗП, жалбоподателят, в качеството си на търговско дружество – юридическо лице, е годен субект на отговорност за посоченото нарушение. От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че в деня на извършената проверка търговският обект, стопанисван от жалбоподателя, е в работен режим, макар да е липсвала информация за работно време, когато е извършена проверката.
Нормата на чл.9, ал.2 от ЗЗП с оглед характера й е допълваща (предвижда какво следва да е съдържанието на етикета на предлаганите стоки), тъй като в нея липсва хипотеза – не съдържа факти и обстоятелства, при които възникват определени правни последици, в нея липсва адресат на определено правило за поведение. Такива се съдържат в ал.1 на чл.9 от ЗЗП. С оглед на изложеното съдът приема, че ал.2 на чл.9 от ЗЗП е приложима само с чл.9, ал.1 от ЗЗП и не съдържа самостоятелен състав на нарушение, поради това правилно наказващият орган в издаденото от него наказателно постановление е посочил чл.9, ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.9, ал.1 от ЗЗП, което е необходимо, за да е налице конкретизация в пълнота на извършеното нарушение.
Деянието безспорно съставлява нарушение и е основание за реализиране на административно наказателна отговорност на дружеството. Наложената имуществена санкция в размер на 300 лева за това нарушение – съобразно чл.198 от ЗЗП, е минималната определена от закона като административният орган е съобразил всички обстоятелства, имащи значение при определяне размера на наказанието – чл.27, ал.2 от ЗАНН. Същото не може да бъде намалявано предвид забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46639 от 06.01.2020г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” при К.з.з.н.п. упълномощен със Заповед № 675/21.08.2019г. от Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на “Р.7.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** *****************, представлявано от управителя Р.А.С., на основание чл.198 от Закона за защита на потребителите му е наложена „Имуществена санкция” в размер на 300 лв. (триста лева) за нарушение по чл.9, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: