РЕШЕНИЕ
№ 3809
гр. С., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110215683 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 13-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември две хиляди двадесета
и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретар Ани Ковачева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 15683 по описа на СРС за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***** срещу Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-
25КС-687/08.10.2024 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, направление
1
„Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 154б, ал. 2 от Наредбата за
организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), за извършено
нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 17 от НОДТСО, на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно - издадено в противоречие на материалния и на процесуалния закон.
Навежда се, че административно-наказващият орган не е положил необходимите усилия, за
да разкрие обективната истина, поради което не е бил разкрит действителният нарушител.
Поддържа се, че възприетата от административно-наказващия орган фактическа обстановка
не отговаря на обективната. Посочва се, че за констатираното нарушение е следвало да бъде
санкционирано не дружеството-жалбоподател, а служителят, заемащ длъжността „***, на
когото е било възложено да следи за техническото ръководство и за изпълнението на
строителните дейности. В тази връзка се излагат доводите за това, че санкционираното
дружество не е било отговорно за качеството на извършвания строеж и за съответствието му
с нормативните изисквания. На следващо място се твърди, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. С оглед изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, а в условията на евентуалност – за намаляване на наложената
на дружеството имуществена санкция. Претендират се сторените по делото разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител молба към съда да
постанови съдебен акт, с който наказателното постановление да бъде потвърдено. Прави
възражение срещу размера на претендираните от дружеството-жалбоподател разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
На 02.05.2024 г. свидетелите Х. М. М. и П. К. Й. – *** при Столичен инспекторат към
Столична община, извършили проверка на строителен обект – „Жилищна сграда с подземни
гаражи „***“ в УПИ-XVI-1583 и УПИ-XV-1582, „****“, находящ се в гр. *., общ. „***“, м-
ст. „****“, ул. „***“. Около строителната площадка била изградена ограда, като била
поставена и информационна табела, на която било посочено, че строител на обекта е
дружеството-жалбоподател *****. Проверяващите констатирали и това, че строителният
обект бил заграден с плътна ограда. При осъществяването на проверката било установено
също, че се извършват строително-монтажни работи (СМР) на етап „довършителни работи“
без в обекта да има устройство за измиване на ходовата част на строителната механизация,
която излиза от строителния обект.
Констатациите от извършената проверка били отразени в съставен констативен
протокол № КП-24-0017012/02.05.2024 г., който впоследствие бил предаден на Г. Б. Г..
С оглед установеното при извършената проверка Х. М. М. съставил срещу ***, ЕИК
******, акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-25КС-
687/30.05.2024 г. за извършено нарушение по 29а, ал. 1, т. 17 от НОДТСО. Съставеният акт
бил подписан от актосъставителя и от един свидетел, присъствал при установяването на
нарушението. На 30.05.2024 г. АУАН бил връчен на представител на дружеството–
жалбоподател, който, след като се запознал със съдържанието му, го подписал, като в графа
„Обясненията или възраженията на нарушителя при съставянето на акта“ записал, че желае
да бъде сключено споразумение с административно-наказващия орган.
Въз основа на АУАН заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и
градска мобилност“ издал процесното Наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите Х. М. М. и П. К. Й., както и на приобщените по реда на чл.
2
283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, така и на веществените
доказателства - снимков материал.
В доказателствената материали липсват противоречия по отношение на изложените
обстоятелства, поради което и по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На първо място, настоящият съдебен състав счита, че административно-
наказателното производство е образувано и срещу дружеството-жалбоподател е повдигнато
административно-наказателно обвинение въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, който е съставен от компетентен орган. Съгласно разпоредбата
на чл. 137 от НОДТСО актове за установяване на нарушения на НОДТСО се съставят от
служителите на Столичен инспекторат, СДВР - сектор „Общинска полиция“ и дирекция
„Аварийна помощ и превенция“, съобразно тяхната компетентност. В процесния случай
АУАН е съставен от свидетеля Х. М. М., заемащ длъжността *** в Столичен инспекторат
към Столична община.
На база така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление,
което също се явява съставено от компетентен орган. Компетентността на заместник-кмета
на СО като административно-наказващ орган по НОДТСО се основава на законовата
делегация на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Обжалваното наказателно постановление е издадено
от И. З. П. - ***, направление „Транспорт и градска мобилност“, упълномощен от кмета на
СО със заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г. на кмета на СО, да изпълнява функциите
на административно-наказващ орган по преписки, образувани въз основа на съставени
АУАН по Наредбата за организация на движението на територията на СО. Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че заместник–кмета на общината,
оправомощен от кмета на общината, с оглед разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА и на чл.
47, ал. 2 ЗАНН, разполага с материална и териториална компетентност за издаване на
наказателни постановления за нарушения на НОДТСО.
На следващо място настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
при съставянето на акта за установяване на административно нарушения и при издаването
на наказателното постановление не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
В конкретния случай административно-наказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН е
съставен в присъствието на свидетел, който е присъствал при установяването на процесното
нарушение. Актът е подписан от съставителя, свидетеля и упълномощения представител на
дружеството-жалбоподател, предявен е на последния за запознаване и му е връчен препис.
Настоящият съдебен състав счита, че както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, са описани по
достатъчно ясен начин датата и мястото на нарушението, признаците от състава му,
обстоятелствата по извършването му и е посочена нарушената законова разпоредба, с което
са изпълнени изискванията както на чл. 42 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, така и на чл. 57 т. 5
3
и т. 6 от ЗАНН. Предвид гореизложеното съдът намери за неоснователни наведените в
депозираната жалба възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при описание на обстоятелствата на нарушението.
При така установените факти, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава
на нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община, която въвежда категорична забрана за извършването на
строително-монтажни работи (СМР), ремонтни дейности и премахване на строежи без на
строителния обект да бъде изградено устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини, излизащи от строителния обект. По делото не бе установено
наличието в обекта на жалбоподателя на стационарно устройство за измиване на
строителните машини. Жалбоподателят излага доводи, че е възможно да се ползва и
мобилно устройство, но не ангажира доказателства във връзка с това принципно
възражениеи по делото не се установява наличието и на мобилно устройство за измиване.
Строежът на посочената в процесните АУАН и НП жилищна сграда е бил осъществяван от
дружеството-жалбоподател ***, в качеството на строител.
С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят от обективна страна е осъществил
състава на вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените в депозираната
жалба възражения, съгласно които за констатираното нарушение актосъставителят е
трябвало да повдигне административно-наказателно обвинение срещу Г. Б. Г., заемащ
длъжността „***. Действително от приобщената по делото справка от Национална агенция
за приходите се установява, че това лице е заемало длъжността „***, но видно от чл. 154а,
ал. 2 и чл. 154б, ал. 2 от НОДТСО, за процесното нарушение нормотворецът е предвидил
възможност за ангажиране на административно-наказателната отговорност на физическо
или на юридическо лице, поради което и настоящият състав счита, че на АНО е била
предоставена възможност в условията на оперативна самостоятелност да прецени чия
административно-наказателна отговорност да ангажира за констатираното нарушение на
разпоредбата на НОДТСО. Нарушението, вменено в отговорност на дружеството-
жалбоподател, е формално, доколкото нормата на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от НОДТСО не
предвижда в резултат от нарушението да са настъпили вреди, като то се осъществява чрез
бездействие, при предвидено в закона задължение за предприемане на определено активно
поведение, каквото в случая не е било осъществено от санкционираното юридическо лице.
Като юридическо лице, отговорността на жалбоподателя е обективна, безвиновна,
поради което въпросът за субективната страна на състава на вмененото на дружеството-
жалбоподател нарушение е безпредметно да бъде обсъждан.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН и квалифицирането му като маловажен случай, тъй като същото разкрива
типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 154б, ал. 2 от НОДТСО за нарушения на чл.
29а, т. 17 от НОДТСО на едноличен търговец или на юридическо лице се налага
имуществена санкция в размер от 1 000 лева до 50 000 лева. По отношение на размера на
наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция, съдът намира, че
административно-наказващият орган е наложил имуществена санкция в максимален размер
необосновано. Изложените в наказателното постановление от административно-наказващия
орган мотиви в тази насока, според настоящият съдебен състав, са общи и могат да бъдат
отнесени към всяко нарушение от същия вид, без да се анализира конкретния случай. Пред
съда не са представени доказателства за други нарушения от този вид, извършени от
дружеството-жалбоподател, за които то е било санкционирано с влязъл в сила акт. Предвид
изложеното, съдът счита, че в случая с оглед доказаната по делото степен на обществената
опасност на административното нарушение, при прилагане на установените в чл. 27 от
ЗАНН принципи справедлива се явява имуществена санкция, определена в размер от 1 000
4
(хиляда) лева, в който смисъл процесното наказателно постановление следва да бъде
изменено в съответствие с правомощията на съда по чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН.
При този изход на делото въззиваемата страна би имала право на разноски, но такива
се дължат само, ако са реално извършени и своевременно претендирани. В процесния
случай разноски не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25КС-687/08.10.2024 г.
издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на *****, ЕИК ******, на
основание чл. 154б, ал. 2 от Наредба за организацията на движението на територията на
Столична община (НОДТСО) е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет
хиляди) лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от НОДТСО, като на основание чл. 63, ал.
7, т. 4 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция до сумата от
1000 (хиляда) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд С.
– град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5