Решение по адм. дело №379/2025 на Административен съд - Монтана

Съдебното производство е по чл.171,т.1,б.“з“/бб от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба от С. И. Г. от [населено място], ж.к. „Младост 1, [адрес] срещу Заповед за ПАМ№ GPAM-1286462/ 07.11.2025г.на мл. автоконтрольор , в сектор „ПП“-Монтана към ОД на МВР-Монтана, с която на основание чл.171,т.1,б.3/бб от ЗДвП е наложена на жалбоподателя ПАМ-временно отнемане на СУМПС на водач ,който е извършил нарушение по чл.175,ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 3 месеца.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на заповедта за ПАМ ,като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание ,жалбоподателят лично и с процесуалния си представител адв.З. А. -М. поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта ,като незаконосъобразна.Не претендира разноски.

Ответникът – мл. автоконтрольор , в сектор „ПП“-Монтана към ОД на МВР-Монтана, не се явява в с.з., изпраща сведение рег.№2193/17.12.2025г.,в което излага доводи по същество на делото. В съпроводителното писмо, с което е изпратена административната преписка вх.№2057/27.11.2025г.ответникът моли да се отхвърли жалбата, като неоснователна и да се потвърди оспорения акт ,като правилен и законосъбразен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства, установи следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на акта и в срок, което я прави допустима за разглеждане. Заповедта за ПАМ е връчена на жалбоподателя на 19.11.2025г./л.14/,а жалбата против заповедта е депозирана директно до съда на 25.11.2025г./л.2/,тоест в срока по чл.149,ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.Доводите на съда в този смисъл са следните:

От данните по делото се установява,че на С. И. Г. от [населено място] е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №3290206/07.11.2025г.,за това,че на 07.11.2025г.,около 17,30часа в [населено място] на [улица]управлява товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.№[рег. номер] с прикачено към него полуремарке с рег.№[рег. номер], като при изискано СУМПС от водача ,за да му бъде извършена проверка ,отказал с думите: „няма да ви дам нищо ,за какво ви е“,с което нарушил чл.103 ЗДвП , като актът е подписан без възражения. Въз основа на АУАН е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на ПАМ№ GPAM-1286462/07.11.2025г.на мл. автоконтрольор , в сектор „ПП“-Монтана към ОД на МВР-Монтана, с която на основание чл.171,т.1,б.3/бб от ЗДвП е наложена на жалбоподателя ПАМ-временно отнемане на СУМПС на водач ,който е извършил нарушение по чл.175,ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 3 месеца.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед за прилагане на ПАМ№ GPAM-1286462/07.11.2025г.на мл. автоконтрольор , в сектор „ПП“-Монтана към ОД на МВР-Монтана, с която на основание чл.171,т.1,б.3/бб от ЗДвП е наложена на жалбоподателя ПАМ-временно отнемане на СУМПС на водач ,който е извършил нарушение по чл.175,ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 3 месеца, и нейната законосъобразност.

При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Настоящата заповед е издадена от П. Д. Л., на длъжност мл. автоконтрольор , в сектор „ПП“-Монтана към ОД на МВР-Монтана, на който по силата на Заповед №301з-4401/09.10.2024г., издадена от директора на ОД на МВР-Монтана, са делегирани правомощия по издаване на заповеди за ПАМ по ЗДвП.От своя страна, директорът на ОД на МВР-Монтана е получил своята компетентност от Министъра на вътрешните работи ,на основание заповед №8121з-1632/02.12.2021г. При това се налага изводът ,че Заповедта за ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган – мл. автоконтрольор , в сектор „ПП“-Монтана към ОД на МВР-Монтана. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага „до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 3 месеца. “.Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.

Съгласно чл. 171, т. 1 ,б“з“/бб от ЗДвП/ За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от:бб) три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5.Прието е че нарушителят е извършил нарушение по чл.175,ал.1,т.3 ЗДвП- отказ да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.

В конкретния случай, мярката е наложена на жалбоподателя, за това ,че като водач на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.№[рег. номер] и прикачено към него полуремарке с рег.№[рег. номер], при изискано СУМПС от водача ,за да му бъде извършена проверка ,отказал с думите: „няма да ви дам нищо ,за какво ви е“,с което е нарушил чл.103 ЗДвП. При законовата регламентация на чл. 171, т. 1 ,б“з“/бб от ЗДвП законът изисква да са налице две предпоставки:1.лицето ,на което е наложена мярката да е управлявало МПС-то към датата на издаване на АУАН-а;/ и 2.да е отказал да предаде на контролните органи СУМПС ,т.е. да докаже своята правоспособност да управлява МПС или да осуети по какъвто и да е начин извършаването на проверка. При наличие и на двете предпоставки ,органът е длъжен да наложи съответната ПАМ.Тежестта на доказване на тези предпоставки е на органа-той следва да докаже налице ли са били двете материално-правни предпоставки към момента на издаване на заповедта за ПАМ ,и едва след като се увери ,че са налице -да наложи съответната мярка.Същият действа при обвързана компетентност и е длъжен да я наложи , при наличие и на двете предпоставки.

От доказателствата по делото, се установи ,че товарния автомобил е собственост на фирма и е закупен на лизинг. Няма пречка жалбоподателя като работник във фирмата да разполага с пълномощно по силата на което да го управлява ,но такова не е представено по делото ,като част от преписката и не е изследван от органа този факт. Фактът, че е работник във фирмата се установява само от личните обяснения на жалбоподателя, дадени в последното с.з., от които става ясно, че работи като шофьор във фирмата, не е представен нито трудов договор ,нито пълномощно да управлява товарния автомобил на фирмата. От неговите обяснения се разбира ,че неговия работодател му се обадил по телефона, че му звъняли от полицията да премести автомобила, и му наредил той да премести колата. От св. показания на неговата приятелка-Б. С. ,която също била на мястото на нарушението се разбира ,че те заедно с жалбоподателя и трето лице-Д. били в автомобила на Д. ,и се придвижили на мястото, където ги чакали полицаи, за да може жалбоподателя да премести автомобила на работодателя си ,защото пречел на движението. По този повод полицаите на място му поискали документи за проверка на автомобила ,които той им дал ,както и СУМПС ,за което той им заявил, че не е у него,а се намира в неговия автомобил,защото в момента не е шофирал ,а идва инцидентно на мястото само,за да премести автомобила по поръчение на работодателя си.

При разбор на гласни и писмени доказателства ,Съдът кредитира показанията на свидетелката и обясненията на жалбоподателя ,дадени по реда на чл.176 ГПК вр. с чл.144 АПК ,като дадени непосредствено, но намира ,че нито първата, нито втората предпоставки са налице в случая. От една страна ,жалбоподателя не е управлявал автомобила ,а само го е преместил на друга улица, за да не пречи на движението, т.е. не е установен фактът на управление ,а от друга ,установено е липса на СУМПС у него ,но предвид, че същият не е имал намерение да управлява автомобила, а е извикан от своя работодател, по нареждане на контролните органи само да го премести, логично не е разполагагал с СУМПС , което обичайно се намира в неговия автомобил и не е длъжен да носи у себе си. Според съда, спорно е обстоятелството, дали към момента на съставяне на АУАН жалбоподателя е имал качеството на “водач” на МПС по смисъла на закона.Легалната дефиниция на понятието е дадена в § 6, т. 25 от ДР ЗДвП – „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, като от тази дефиниция следва да се направи изводът, че административно-наказващия следва да установи, че деецът управлява МПС, а друг характеризиращ белег за управление е привеждането в действие на двигателя на автомобила, което е физическо действие по управление на същия.Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия.Легална дефиниция на понятието „управление“ се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. За да се ангажира отговорността на лице, привлечено да отговаря за определен вид деяние или постъпка, е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В настоящия случай, съдът счита, че извършването на административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателя, не беше доказано по безспорен и несъмнен начин от административнонаказващия орган, върху който лежи това задължение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не бе установено, по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал въпросното МПС, т.е. че е извършвал действия, контролиращи същото, както и че тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Ето защо ,наложената Заповед за ПАМ се явява незаконосъобразна ,т.к. от една страна ,не е доказана първата предпоставка за налагането й-а именно нарушителя да е имал качеството на „водач“ на това МПС ,което е преместил от другата страна улицата по нареждане на органите на реда . Не се оспорва втората предпоставка за налагане мярката- че нарушителя е отказал да предаде валидно СУМПС ,което е имал ,но не се е намирало у него , като възраженията в с.з. ,че не го е носил в себе си ,т.к. не е имал намерение да шофира във въпросния ден и час съдът намира за основателни. Все пак ,задължението да носи СУМПС е само когато същият управлява МПС,но както се подчерта по-горе , не е доказан фактът на управление на МПС в деня на нарушението.Не е квалифицирано правилно от правна страна и нарушението в АУАН- по чл.103 ЗДвП ,съдържащо задължение за водача при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, вместо по чл.150а ЗДвП- „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“,като не са изяснени релевантни факти от значение за спора-разполага ли жалбоподателя с пълномощно за управление на това МПС , чия собственост е същото ,има ли трудов договор с работодателя и др .т.е. не става ясно нито от АУАН, където е визирано конкретното нарушение, нито от ЗПАМ тези обстоятелства, които са важни за изясняване на фактическата обстановка ,с оглед нормите на чл.35 и чл.36 АПК ,за да достигне органа до законосъобразен извод извършено ли е нарушение, по кой текст от ЗДвП ,коя правна норма конкретно е нарушена, кой е субектът на нарушение и каква е неговата вина , и не на последно място -налице ли двете предпоставки за налагане на мярката.Даденото сведение от административно-наказващия орган също е в синхрон с обясненията на жалбоподателя и свиделката ,което потвърждава извода на съда ,че не е установено по безспорен начин ,че автомобила е спрян за проверка ,по време когато се е движел по републиканската пътна мрежа,както е описано в АУАН и ЗПАМ. При неизянена фактическа обстановка ,няма как и изводите на органа да са правилни. Оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, при което се явява незаконосъбразна и следва да се отмени на основание чл.146,т.3 и т.4 АПК. В този смисъл, заподведта за ПАМ не отговаря и на целта на закона-да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Предвид гореизложеното, съдът намира,че заповедта ,като постановена от компетентен орган и при установена форма на акта, но в нарушение на процесуалния и материалния закон и целта на закона , се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата ,като основателна,следва да се уважи.

Не се претендират разноски от страна на жалбоподателя , с оглед изхода на спора ,при което такива не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172,ал.2,пр.2 АПК АС-Монтана,ІІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С. И. Г. от [населено място], ж.к. „Младост 1, [адрес], Заповед за ПАМ№ GPAM-1286462/07.11.2025г.на мл. автоконтрольор , в сектор „ПП“-Монтана към ОД на МВР-Монтана, с която на основание чл.171,т.1,б.3/бб от ЗДвП е наложена на жалбоподателя ПАМ-временно отнемане на СУМПС на водач ,който е извършил нарушение по чл.175,ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 3 месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.172,ал.5 от ЗДвП.