№ 1507
гр. Варна, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20223100501993 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от В. Т. Т. и Н. С.
Т., чрез адв. Т., и насрещна въззивна жалба, подадена от И. Д. К., чрез адв. Е.,
двете жалби срещу Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна.
Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост,
евентуално незаконосъобразност на решението в някои от обжалваните от
въззивниците части, както и неправилност и необоснованост на решението в
останалите от обжалваните от въззивниците части. Жалбоподателите В. Т. Т.
и Н. С. Т. излагат, че предвид формулирането на предявените от двете ищци
претенции за обезщетение за ползите, от които са лишени поради личното
ползване на имотите от ответниците, докладването им по този начин от
първоинстанционния съд и поисканите доказателствени искания, те приели,
че предявените искове са с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Твърдят, че не
били събрани доказателства да са получили наемна цена в уговорения по
договор за наем размер. Поддържат, че щом са осъдени да заплатят
обезщетение за ползването на имотите, то по делото било установено, че са
владяли същите като свои, а не са ги държали за ищците. Сочат, че
погасителна давност за вземанията им за извършените подобрения не е текла,
докато са владяли имотите. Посочват, че Н. Т. не е предявявала искова
претенция срещу ищците за извършени в имота на ул. „Габрово“ №28
подобрения.
1
По изложените съображения отправят следните искания:
1) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която В. Т. Т. е осъден да заплати на И. Д. К. сума в
размер на 3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е
била лишена последната за двуетажната сграда с пристройка, заедно с 306 кв.
м. застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.
„Панагюрище“ №15, съставляващо част от имот пл. №11, кв. 82 по плана на
VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор
№10135.1506.603 и находящите се в него сграда с идентификатори №
№10135.1506.603.1 и идентификатор №10135.1506.603.2, за периода от
01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., както и сума в размер на 2832,50 лв.,
представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена последната
за периода от 01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за едноетажната монолитна
пристройка на един етаж с площ от 54 кв. м., покрито с метална конструкция
дворно място с площ от 193 кв. м., или всичко застроена и незастроена площ
от 247 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „Габрово“ №28, представляващ
имот в кв. 98, по плана на VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с
идентификатор №10135.1506.675 и находящата се в него сграда с
идентификатор №10135.1506.675.2, ведно със законната лихва върху
посочените главници, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго решение, с
което предявените искове да бъдат обезсилени, евентуално отхвърлени;
2) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която В. Т. Т. е осъден да заплати на И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., сума в размер на 3158,75 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за
гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“
№15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., както и сума в размер на
2832,50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена
последната за периода от 01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за
гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Габрово“
№28, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от
14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал.
3 ЗС, и постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат
обезсилени, евентуално отхвърлени;
3) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която Н. С. Т. е осъдена да заплати на И. Д. К. сума в
размер на 3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е
била лишена последната за двуетажната сграда с пристройка, заедно с 306 кв.
м. застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.
„Панагюрище“ №15, съставляващо част от имот пл. №11, кв. 82 по плана на
VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор
№10135.1506.603 и находящите се в него сграда с идентификатори №
№10135.1506.603.1 и идентификатор №10135.1506.603.2, за периода от
01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго решение, с което предявеният
иск да бъде обезсилен, евентуално отхвърлен;
4) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
2
отмяната му, в частта, с която Н. С. Т. е осъдена да заплати на И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., сума в размер на 3158,75 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за
гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“
№15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго решение, с
което предявеният иск да бъде обезсилен, евентуално отхвърлен;
5) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след
като е уважена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К. сума
в размер на 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г., е отхвърлена претенцията му за разликата до пълно предявения
размер от 5929,25 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго
решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло;
6) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след
като е уважена претенцията на Н. С. Т. да й бъдат заплатена от И. Д. К. сума в
размер на 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г., е отхвърлена претенцията й за разликата до пълно предявения размер
от 5929,25 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго решение, с
което предявеният иск да бъде уважен изцяло;
7) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след
като е уважена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., сума в размер на 217,96 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., е отхвърлена претенцията му
за разликата до пълно предявения размер от 1174,16 лв., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло;
8) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след
като е уважена претенцията на Н. С. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., сума в размер на 217,96 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., е отхвърлена претенцията й за
разликата до пълно предявения размер от 1174,16 лв., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло;
9) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К. сума в
размер на 7 823,20 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Габрово“ №28 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, извършени през 1995 г., на
3
осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният
иск да бъде уважен;
10) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Н. С. Т. да й бъде
заплатена от И. Д. К. сума в размер на 1611,55 лв., съставляваща подобрения,
извършени в имот на ул. „Габрово“ №28 в качеството си на съсобственик със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, извършени
през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и прекратяване на производството по
този иск, евентуално за постановяване на друго решение, с което предявеният
иск да бъде уважен;
11) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлена претенцията на В. Т. Т. да му бъде заплатена от И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., сума в размер на 1611,55 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „Габрово“ №28 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, извършени през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и
постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен;
12) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за
отмяната му, в частта, с която, е отхвърлена претенцията на Н. С. Т. да й бъде
заплатена от И. Д. К., в качеството й на правоприемник на починалата в хода
на съдебното производство страна М.М.Б., сума в размер на 1611,55 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Габрово“ №28 в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, извършени през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД и
прекратяване на производството по този иск, евентуално за постановяване на
друго решение, с което искът да бъде уважен.
Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия И. Д. К.,
чрез адв. Е., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи,
с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в
обжалваните му от Т.и части. Отправя искане за потвърждаване на решението
в тези части. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК е подадена насрещна въззивна
жалба от И. Д. К., чрез адв. Е., в която са изложени съображения за
незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните от
въззиваемия части. Жалбоподателят И. Д. К. твърди, че в предявената от Т.и
молба по сметките били посочени различни СМР от приетите от съда за
периода от 2014 г. до 2018 г. Сочи, че някои от извършените СМР не
представлявали подобрения в имота. За да приеме, че подобренията били
извършени от наследодателите на Т.и, първоинстанционният съд се позовал
само на свидетелски показания, вместо да обсъди доказателствената
съвкупност в цялост. Поддържа, че нито гласните доказателства, нито
експертното заключение, са опровергали участието на останалите
съсобственици към 2000 г. - 2001 г. в процедурата по смяната на
предназначението на имота, което се установявало от писмените
доказателства, в които всички били посочени като собственици и
инвеститори. Твърди, че работата била възлагана от всички съсобственици, не
само от Т. Т., и затова давността по претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС била
изтекла между наследниците през 2005 г. – 2006г.
4
По изложените съображения отправя искания за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните от нея части и постановяване
на друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло,
както следва:
1) в частта, с която е осъдена да заплати на В. Т. Т. сумата от 217,96 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15, в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД;
2) в частта, с която е осъдена да заплати на Н. С. Т. сумата от 217,96 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище" №15, в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД;
3) в частта, с която е осъдена, в качеството на правоприемник на
починала в хода на съдебното производство М.М.Б., да заплати на В. Т. Т.
сумата от 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Панагюрище“ №15, в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018
г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД;
4) в частта, с която е осъдена, в качеството на правоприемник на
починала в хода на съдебното производство М.М.Б., да заплати на Н. С. Т.
сумата от 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Панагюрище" №15, в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, за периода 2001 г. – 2018 г.
на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна
жалба от В. Т. Т. и Н. С. Т., чрез адв. Т., с който насрещната жалба се оспорва
като неоснователна. Навеждат доводи, с които обосновават правилност и
законосъобразност на решението в обжалваните му от К. части. Отправят
искане за потвърждаване на решението в тези части. Претендират разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С влязло в сила Решение №2603/05.06.2018 г. по гр. д. №9414/2016 г. по
описа на РС – Варна е уважен иск с правно основание чл. 34 ЗС, като е
допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижими имоти:
1) ДВУЕТАЖНА СГРАДА /бивша магазия/ с идентификатор
10135.1506.603.1 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-
98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед 18-14307-
25.11.2014г. на началника на СГКК-Варна, с адрес на сградата: гр. Варна, ул.
„Панагюрище“ №15, с обща застроена площ 216 кв. м. /РЗП 432 кв. м/ по
нотариален акт №42, том LIII, дело 19562/94 г. на нотариус при ВРС и
Удостоверение за данъчна оценка изх. №**********/27.09.2016 г. на ДМД
при Община Варна, а по Скица №15-496342-11.10.2016 г. на СГКК-Варна със
застроена площ от 226 кв. м, брой етажи - 2, предназначение - сграда за
обществено хранене, стар идентификатор - няма; ПРИСТРОЙКА с
идентификатор 10135.1506.603.2 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със
заповед 18-14307-25.11.2014г. на началника на СГКК-Варна, със застроена
5
площ от 9 кв. м. по НА и Удостоверение за данъчна оценка, а по Скица на
сграда №15-496368-11.10.2016 г. на СГКК-Варна със застроена площ от 7 кв.
м, брой етажи - 2, предназначение - сграда за обществено хранене, стар
идентификатор - няма, и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.1506.603
по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД
на АГКК, последно изменение със заповед 18-14307-25.11.2014 г. на
началника на СГКК-Варна, в който сградите са разположени, находящи се в
гр. Варна, ул. „Панагюрище“ №15, с площ на имота 326 кв. м по Скица № 15-
496340-11-10.2016 г. на СГКК-Варна, а по НА и Удостоверение за данъчна
оценка с площ от 306 кв. м, трайно предназначение на територията -
урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - 436; съставляващо имот пл.
№ 11, в кв. 32, по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна (по НА от 1994 г.); при
съседи на ПИ: имоти с идент. №№ 10135.1506.599; 10135.1506.604;
10135.1506.844; 10135.1506.602, при КВОТИ: 7/36 ид. ч. за Н. С. Т., ЕГН
**********, 7/36 ид. ч. за В. Т. Т., ЕГН **********, 14/36 ид. ч. за М. Д. И.,
ЕГН **********, починала в хода на съдебното производство, заменена от
правоприемникът си М. Д. И., ЕГН **********; 4/36 ид. ч.за Д.М.Кр., ЕГН
**********, починал в хода на съдебното производство, заменен от
правоприемниците си А. П. К., ЕГН **********, Л. Д. Цветкова, ЕГН
********** и П. Д. А., ЕГН **********, 2/36 ид. ч. за И. Д. К., ЕГН
**********, и 2/36 ид. ч. за М.М.Б., ЕГН **********, починала в хода на
съдебното производство, заменена в процеса от правоприемника си И. Д. К.,
ЕГН **********;
2) СГРАДА с идентификатор 10135.1506.675.2, по КК и КР на гр. варна,
одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, представляваща
ЕДНОЕТАЖНА ПОСТРОЙКА /склад/, с адрес на сградата: гр. Варна, ул.
„Габрово“ №28, с обща застроена площ от 54 кв. м по НА №48, том LIII, дело
19568/94г. на нотариус при ВРС и Удостоверение за данъчна оценка изх.
№**********/27.09.2016 г. на ДМД при Община Варна, а по Скица №15-
496456-11.10.2016 г. на СГКК-Варна със застроена площ от 59 кв. м., брой
етажи - един; предназначение - промишлена сграда; стар идентификатор -
няма, ведно с ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, с
идентификатор на ПИ 10135.1506.675, с площ от 254 кв. м по Скица №15-
496431-11.10.2016 г. на СГКК-Варна, а по НА и Удостоверение за данъчна
оценка - с площ от 247 кв. м, трайно предназначение на територията -
урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор - няма; номер по предходен план - 540; при съседи на ПИ:
имоти с идент. №№ 10135.1506.683, 10135.1506.677, 10135.1506.676,
10135.1506.674, 10135.1506.933, при КВОТИ: 7/18 ид. ч. за В. Т. Т., ЕГН
**********, 7/18 ид. ч. за М. Д. И., ЕГН **********, починала в хода на
съдебното производство, заменена от правоприемникът си М. Д. И., ЕГН
**********; 2/18 за Д.М.Кр., ЕГН **********, починал в хода на съдебното
производство, заменен от правоприемниците си А. П. К., ЕГН **********, Л.
Д. Цветкова, ЕГН ********** и П. Д. А., ЕГН **********,, 1/18 за И. Д. К.,
ЕГН **********, и 1/18 за М.М.Б., ЕГН **********, починала в хода на
съдебното производство, заменена в процеса от правоприемника си И. Д. К.,
ЕГН **********.
В първото заседание след допускане на делбата са приети за съвместно
разглеждане искания по сметки, както следва:
1) с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС от И. Д. К. срещу В. Т. Т. за сума в
6
размер на 3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е
била лишена последната за описаната двуетажна сграда с пристройка,
находяща се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“ №15, за периода от 01.01.2015 г.
до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
2) с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС от И. Д. К. срещу В. Т. Т. за сума в
размер на 2832,50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е
била лишена последната за периода от 01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за
едноетажна монолитна пристройка, покрито с метална конструкция дворно
място, находящи се в гр. Варна, ул. „Габрово“ №28, ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от 14.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението;
3) с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС от И. Д. К., в качеството й на
правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., срещу В. Т. Т. за сума в размер на 3158,75 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за двуетажна
сграда с пристройка, находящи се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“ №15, за
периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението;
4) с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС от И. Д. К., в качеството й на
правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., срещу В. Т. Т. за сума в размер на 2832,50 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за периода от
01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за делбената едноетажната монолитна
пристройка, покрито с метална конструкция дворно място, находящи се в гр.
Варна, ул. „Габрово“ №28, ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението;
5) с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС от И. Д. К. срещу Н. С. Т. за сума в
размер на 3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е
била лишена последната за двуетажна сграда с пристройка, находящи се в гр.
Варна, ул. „Панагюрище“ №15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението;
6) с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС от И. Д. К., в качеството й на
правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., срещу Н. С. Т. за сума в размер на 3158,75 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за описаната
двуетажна сграда с пристройка, находящи се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“
№15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението;
7) с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД от В. Т. Т. срещу И. Д. К. за сума в
размер на 5929,25 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г.;
8) с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД от Н. С. Т. срещу И. Д. К. за сума
7
в размер на 5929,25 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г.;
9) с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД от В. Т. Т. срещу И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., за сума в размер на 1174,16 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г.;
10) с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД от Н. С. Т. срещу И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., за сума в размер на 1174,16 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г.;
11) с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД от В. Т. Т. срещу И. Д. К. за сума
в размер на 7823,20 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Габрово“ №28 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, извършени през 1995 г.;
12) с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД от Н. С. Т. срещу И. Д. К. за сума
в размер на 1611,55 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Габрово“ №28 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, извършени през 1995 г.;
13) с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД от В. Т. Т. срещу И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., за сума в размер на 1611,55 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „Габрово“ №28 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, извършени през 1995 г.;
14) с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД от Н. С. Т. срещу И. Д. К., в
качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното
производство страна М.М.Б., за сума в размер на 1611,55 лв., съставляваща
подобрения, извършени в имот на ул. „Габрово“ №28 в качеството си на
съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици, извършени през 1995 г.
С Решение №698/09.06.2023 г. по в. гр. д. №854/2023 г. по описа на ОС –
Варна, е потвърдено Решение №260459/22.12.2022 г. по гр. д. №9414/2016 г.
по описа на РС - Варна, имащо характер на определение, с което е оставено
без уважение искането на В. Т. Т. и Н. С. Т. за допълване по реда на чл. 250
ГПК на Решение №262469/18.08.2021 г. по гр. д. №9414/2016 г. на РС - Варна,
инкорпорирана във въззивна жалба вх. №301032/28.10.2021 г., уточнена с
молба от 22.06.2022 г. и молба от 29.06.2022 г.
В молбата по чл. 346 ГПК ищците И. Д. К. и М.М.Б., починала в хода на
съдебното производство и заменена от И. Д. К., поддържат, че са били
лишени от ползите от делбените имоти през периода от 14.12.2013 г. до
14.12.2018 г. Излагат, че с Договор за наем от 01.01.2013 г. Т. В.ев Т., М. Д. И.
и Д.М.Кр. предоставили на „Одисей – 2012“ ООД за временно и възмездно
ползване делбените двуетажна сграда с пристройка, заедно с 306 кв. м
8
застроено и незастроено дворно място, находящи се в гр. Варна, ул.
„Панагюрище“ №15, като разпределили наемната цена според определени от
тях квоти: по 7/18 за Т. Т. и М. И. и 4/18 за Д.Кр.. С последващ договор за
наем от 01.01.2014 г. разпределението на наемната цена се запазило. С
договор за наем от 01.01.2015 г. разпределението на наемната цена било
променено: 9/18 за Т. Т., 7/18 за М. И. и 2/18 за Д.Кр.. Поддържат, че
наемната цена съобразно техните квоти от по 1/18 за периода от 01.01.2015 г.
до 14.12.2018 г. била получавана от Т. Т. и наследниците му. Излагат, че с
договор за наем от 01.09.2013 г. В. Т. Т., М. И. и Д.Кр. предоставили на
„Димитров дизайн“ ЕООД за временно и възмездно ползване делбената
едноетажна монолитна постройка и покрито с метална конструкция дворно
място, находящи се в гр. Варна, ул. „Габрово“ №28, като разпределили
наемната цена според определени от тях квоти: по 7/18 за В. Т. и М. И. и 4/18
за Д.Кр.. С последващ договор за наем от 01.09.2014 г. разпределението на
наемната цена било променено: 9/18 за В. Т., 7/18 за М. И. и 2/18 за Д.Кр..
Поддържат, че наемната цена съобразно техните квоти от по 1/18 за периода
от 01.09.2014 г. до 14.12.2018 г. била получавана от В. Т..
В съдебно заседание ответниците В. Т. Т. и Н. С. Т. оспорват
предявените искове като неоснователни.
В молбата по чл. 346 ГПК ответниците В. Т. Т. и Н. С. Т. излагат, че при
възстановяване на реституираните имоти същите били в изключително лошо
състояние. За възстановяване и поддръжка на имота, находящ се на ул.
„Панагюрище“ №15, наследодателят им Т. Т. сторил разноски. През 2001 г.
той извършил промяна на предназначението на имота от магазия в ресторант
с кафе–бар и извършил цялостен ремонт, както и подобрения, на сградата,
както следва:
1) преустройство и обособяване на кухня, подготвителна и умивалня на
ет. 1: зазиждане на 1 бр. отвор 90/200 см – 1,80 кв. м с ед. цена от 14,88 лв.;
изграждане на нови преградни стени ½ тухла – 4,50 кв. м с ед. цена от 14,88
лв.; вароциментова мазилка върху нови зидове – 12,60 кв. м с ед. цена от 6,10
лв.; шпакловка по нови стени – 12,60 кв. м с ед. цена от 3,10 лв.; боядисване с
латекс по нови стени - 12,60 кв. м с ед. цена от 2,63 лв.; фаянс по нови стени –
37,03 кв. м с ед. цена от 29,89 лв.; настилка от мраморни плочки – 30,02 кв. м
с ед. цена от 58,67 лв.; мивки с метални корита – 7 бр. с ед. цена от 117,16 лв.;
отвори в тухлена стена ½ тухла 180/50, 90/90, 2 бр. 90/200 –– 5,31 кв. м с ед.
цена от 1,51 лв.; доставка и монтаж на врати 90/200 – 2 бр. с ед. цена от
183,90 лв.; облицовка по стени топла кухня – 31,20 кв. м с ед. цена от 23,30
лв.; окачен таван топла кухня – 12,60 кв. м с ед. цена от 20,73 лв.;
водопроводна инсталация топла кухня, тоалетни, кафе-бар (УСН) - 81,40 кв. м
с ед. цена от 14,04 лв.; ел. инсталация топла кухня, тоалетни, кафе-бар (УСН)
– 81,40 кв. м с ед. цена от 14,90 лв.;
2) преустройство и обособяване на кафе-бар: събаряне на тухлен зид 25
см в кафе-бар - 4,90 куб. м с ед. цена от 10,49 лв.; събаряне на тухлен зид за
отвор 180/110 в кафе-бар – 0,60 куб. м с ед. цена от 10,49 лв.; събаряне на
вътрешна стълба – разбиване на бетон – 1,10 куб. м с ед. цена от 19,08 лв.;
изграждане на нови преградни стени ½ тухла – 12 кв. м с ед. цена от 14,88 лв.;
варовоциментова мазилка върху нови зидове – 12 кв. м с ед. цена от 6,10 лв.;
шпакловка по нови стени - 12 кв. м с ед. цена от 3,10 лв.; боядисване с латекс
по нови стени - 12 кв. м с ед. цена от 2,63 лв.;
3) изграждане на вътрешна стълба до стената в кафе-бар: кофраж стъпала
9
– 0,72 кв. м с ед. цена от 10,09 лв.; бетон клас В20 – 1,18 кв. м с ед. цена от
116,87 лв.; армировка – 53 кг с ед. цена от 1,35 лв.; настилка от гранитогрес
по стълби – 2,16 кв. м с ед. цена от 57,36 лв.;
4) свързване на ет. 1 и ет. 2 и изграждане на нова стълба между двете
нива: кофраж стъпала и площадки – 10,74 кв. м с ед. цена от 10,09 лв.; бетон
клас В20 – 3,15 куб. м с ед. цена от 116,87 лв.; армировка – 185 кг с ед. цена
от 1,35 лв.; настилка от гранитогрес по стълби и площадки – 11,94 кв. м с ед.
цена от 57,36 лв.;
5) изграждане на мокър бар в зала на ресторант и обособяване на бар
плот в помещение за кафе–бар на ет. 1:
5.1) Мокър „Г“ образен бар в зала ресторант: тухлени стени – 5,72 кв. м с
ед. цена от 14,88 лв.; бар-плот – 0,17 кв. м с ед. цена от 458,53 лв.; метална
мивка в бар-плот – 1 бр. с ед. цена от 117,16 лв.;
5.2) Бар в кафе–бар: тухлени стени – 4,62 кв. м с ед. цена от 14, 88 лв.;
метална мивка в бар–плот – 1 бр. с ед. цена от 117,16 лв.; бар-плот - 0,09 кв. м
с ед. цена от 458,53 лв.;
6) изграждане на смукателни и приточни вентилационни уредби за кафе-
бара, ресторанта и кухненските помещения: 314,00 куб. м. с ед. цена от 12,64
лв.;
7) изграждане на камина на дърва на ет. 1 - 1 бр. с ед. цена от 3350 лв.;
8) ремонт на съществуваща и развитие на нова ВиК инсталация 30% 452
кв. м = 135,60 кв. м с ед. цена от 1903,82 лв.;
9) полагане на каменна облицовка на стени на зала на ресторант на ет. 1:
каменна облицовка ресторант ет. 1 – 47,26 кв. м с ед. цена от 76,07 лв;
облицовка с тухли ет.1 – 45,36 кв. м с ед. цена от 14,88 лв.; облицовка с тухли
ет.2– 48,54 кв. м с ед. цена от 14,88 лв.; зидария нови тухлени колони ет. 1–
3,50 куб. м с ед. цена от 171,05 лв.; зидария нови тухлени колони ет. 2 – 3,50
куб. м с ед. цена от 171,05 лв.; доставка и монтаж на дървени колони ет. 2 –
2,48 куб. м с ед. цена от 458,53 лв.; облицовка с дървена ламперия ет. 2 –
20,18 кв. м с ед. цена от 12 лв.;
10) изграждане на преграда между зала за ресторант и битовка, склад и
офис на ет. 2: зазиждане на отвор 100/200 см към зала ресторанта ет. 2 – 0,60
куб. м с ед. цена от 112,56 лв.; изграждане на нов зид 12 см баня битовка ет. 2
– 4,23 кв. м с ед. цена от 14,88 лв.; мазилка върху нови зидове – 12,23 кв. м с
ед. цена 6,10 лв.; шпакловка по нови стени – 4 кв. м с ед. цена от 3,10 лв.;
боядисване с латекс по нови стени – 4 кв. м с ед. цена от 2,63 лв.; фаянс баня
ет. 2 – 20,80 кв. м с ед. цена от 29,89 лв.; теракот баня ет. 2 – 4,47 кв. м с ед.
цена от 41,23 лв.; доставка и монтаж на врати 70/200 – 1 бр. с ед. цена от
183,90 лв.; доставка и монтаж на душ – 1 бр. с ед. цена от 70,07 лв.; доставка
и монтаж на смесителна батерия – 1 бр. с ед. цена 70,07 лв.; доставка и
монтаж на тоалетна мивка – 1 бр. с ед. цена от 97,23 лв.; доставка и монтаж
на мивка и тоалетна – 1 бр. с ед. цена от 164,48 лв.;
11) изграждане на пещ: 1 бр. с ед. цена от 1750 лв.
През 2007 г. положили дървено дюшеме на пода в зали на ресторанта на
ет. 1 и ет. 2 - 191,50 кв. м с ед. цена от 43,31 лв. През 2010 г. положили
каменна настилка в двора – 91 куб. м с ед. цена 44,27 лв., монтирали 4 бр.
радиатори с ед. цена 55,48 лв. и отоплителна инсталация (УСН) – 95,74 кв. м
с ед. цена от 20,56 лв. През 2014 г. извършили ремонт на тоалетни и умивално
10
- настилка от теракот – 6,38 кв. м с ед. цена от 44,27 лв., облицовка по стени и
фаянс – 24,38 кв. м с ед. цена от 42,90 лв., доставка и монтаж на тоалетно
седало и моноблок – 2 бр. с ед. цена – 332,17 лв., доставка и монтаж на
тоалетна мивка – 1бр. с ед. цена от 96,58 лв., боядисване на дървени врати с
блажна боя – 9,20 кв. м с ед. цена от 9,25 лв., латекс по стени – 29,29 кв. м с
ед. цена от 6,30 лв., латекс по тавани – 6,38 кв. м с ед. цена от 6,30 лв. През
2016 г. изградили нов комин на стойност 1250 лв. През 2018 г. извършили
подмяна на мотор на вентилация барбекю на стойност 1000 лв. Извършените
ремонтни работи били изпълнени в полза на всички съсобственици с тяхно
знание и без противопоставяне, като по отношение на ищците знанието за
извършените ремонти било на наследодателите им И. Д. Б. и Л. Д. К..
Поддържат, че след като на В. Т. били дарени ид. ч. от имота, находящ се на
ул. „Габрово“ №28 през 1994 г., той извършил значителни подобрения в
имота, които се изразявали в доставка, монтаж и завършване на СМР по
поставяне на временна постройка – метално складово хале, което било трайно
закрепено към терена и обективно водело до увеличаване на неговата
стойност. Строежът му бил завършен през 1995 г. със знанието и без
противопоставянето на тогавашните собственици. Извършените СМР били,
както следва: изкоп за подравняване и стъпки на колони – 70 куб. м с ед. цена
от 302 лв.; товарене и извозване на земни маси – 70 куб. м с ед. цена от 150
лв.; обратен насип с пясък – 53,60 куб. м с ед. цена от 60 лв.; подложен бетон
М-73 – 2,20 куб. м с ед. цена от 1772 лв.; бетон за стъпки на колони – 14,20
куб. м с ед. цена от 2365 лв.; кофраж за стъпки на колони – 45,60 куб. м с ед.
цена от 222 лв.; арматура за стъпки на колони и бет. настилка – 1470 кг на ед.
цена от 36 лв.; трошено-каменна настилка 20 см. – 35 куб. м с ед. цена от
1069,32 лв.; армирана бетонова настилка 15 см – 175 кв. м с ед. цена от 357,40
лв.; покритие с асфалтобетон – 175 кв. м с ед. цена от 798,57 лв.; покриване с
ламарина LT-55 – 175 кв. м с ед. цена от 426 лв.; улуци – 56 м с ед. цена от
197 лв.; водосточни тръби – 16 м с ед. цена от 2004; метална конструкция –
6049 кг с ед. цена от 2,16 лв.; метална врата 400/360 см – 50 кв. м с ед. цена от
5048 лв.; тухлена зидария – 4 куб. м с ед. цена от 2870 лв.; вароциментова
мазилка – 32 кв. м с ед. цена от 187 лв.; настилка теракотни плочки – 15 кв. м
с ед. цена от 1655 лв.; 1 бр. алуминиева врата 120/255 см – 8988 лв.; 1 бр.
алуминиев прозорец 120/45 см – 7592 лв., метални прозорци със стъклопакет
– 15 кв. м с ед. цена от 4314 лв.; ел. инсталация с ел. табло – 170 лв.;
осветителни лумисцентни лампи 3х40 – 15 бр. с ед. цена от 65,68 лв.;
алармена инсталация – 38,03 лв.; облицовка стени и таван с талашит – 43 кв.
м с ед. цена от 623 лв.; бл. боядисване – 86 кв. м с ед. цена от 52 лв.
В съдебно заседание ищците И. Д. К. и М.М.Б., починала в хода на
съдебното производство и заменена от И. Д. К., оспорват предявените искове
като неоснователни. Оспорват извършването на твърдяните разноски.
Релевират възражение за погасяване по давност на вземанията за разноски,
сторени за имота на ул. „Панагюрище“ №15 преди 2014 г., както и за
разноските, сторени за имота на ул. „Габрово“ №28.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приобщен договор за наем от 01.01.2015 г. /л.429-431/, с
който Т. В.ев Т., М. Д. И. и Д.М.Кр. са предоставили на „Одисей-2012“ ООД,
ЕИК *********, за временно и възмездно ползване ПИ с ид. 10135.1506.603,
11
заедно с построените в него двуетажна сграда и пристройка, находящи се в
гр. Варна, ул. „Панагюрище“ №15, срещу наемна цена в размер на 2 400 лв.
месечно, която да се изплаща при квоти: 9/18 за Т., 7/18 за И. и 2/18 за Кр..
Договорът е сключен за срок от една година, считано от 01.01.2015 г. и има
срок на действие до 31.12.2015 г.
Представен е Анекс № 1 /л. 428/ към договор за наем от 01.01.2015 г., с
който срокът на договора е продължен до 31.12.2016 г. и има действие от
01.01.2016 г.
По делото е приобщен договор за наем от 12.07.2016 г. /л. 425 - 427/, с
който Т. В.ев Т., М. Д. И. и Д.М.Кр. са предоставили на „Златен век 82“
ЕООД, ЕИК *********, за временно и възмездно ползване ПИ с ид.
10135.1506.603, заедно с построените в него двуетажна сграда и пристройка,
находящи се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“ №15, срещу наемна цена в размер
на 2 400 лв. месечно, която ще се изплаща при квоти: 9/18 за Т., 7/18 за И. и
2/18 за Кр.. Договорът е сключен за срок от една година, считано от
12.07.2016 г. и има срок на действие до 11.07.2017 г.
По делото е приобщен договор за наем от 01.09.2014 г. /л.404-406/, с
който В. Т. Т., М. Д. И. и Д.М.Кр. са предоставили на „Димитров дизайн“
ЕООД, ЕИК *********, за временно и възмездно ползване ПИ с ид.
10135.1506.675, заедно с построените в него едноетажна монолитна
постройка и едноетажна временна постройка, находящи се в гр. Варна, ул.
„Габрово“ №28, срещу наемна цена в размер на 1 000 лв. месечно, която ще се
изплаща при квоти: 9/18 за Т., 7/18 за И. и 2/18 за Кр.. Договорът е сключен
за срок от една година, считано от 01.09.2014 г. и има срок на действие до
31.08.2015 г.
Представени са Анекс № 1 /л. 403/ и Анекс № 2 /л. 402/ към договор за
наем от 01.09.2014 г., срокът на договора е продължен до 31.08.2016 г. и има
действие от 01.09.2015 г., респ. до 31.08.2017 г. и има действие от 01.09.2016
г.
Видно от годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ на В. Т. Т. за
данъчната 2015 г. /л. 527-529/ същият е реализирал доход от наем в общ
размер на 6 000 лв., като наемател е „Дизайн Димитров“ ЕООД.
От Удостоверение за наследници с изх. №160981/17.09.2016 г. /л. 105/ се
установява, че К. Т. К., род. ********** г., е починал на *********
От Удостоверение за наследници с изх. №18780/17.09.2016 г. /л. 150/ се
установява, че В. Т. К., ЕГН **********, е починал на ******** г. и е
оставил за наследник сина си Т. В.ев Т..
От Удостоверение за наследници с изх. №171041/13.11.2017 г. /л. 491/ се
установява, че Т. В.ев Т. е починал на 24.10.2017 г. и е оставил за наследници
съпругата си Н. С. Т. и сина си В. Т. Т..
Приложено е по делото Разрешение за строеж №249/15.12.2000 г. /л. 903/,
издадено от Община Варна в полза на К. Т. К., ЕГН **********, и Т. В.ев Т.,
ЕГН **********, с което е разрешена промяна на предназначението на
двуетажна сграда /бивша магазия/ в ресторант с кафе-бар на ул.
„Панагюрище“ №15.
Представено е и Разрешение за ползване №1032/22.12.2000 г. /л. 904/ на
строеж: промяна предназначение на двуетажна сграда /бивша магазия/ в
ресторант с кафе-бар, и Заповед №02/15.01.2001 г. /л. 905/, с която е
допусната поправка на явна фактическа грешка в разрешението за ползване
12
след „собственост на“ да се чете: Т. В.ев Т., М. Д. И., Л. Д. К., И. Д. Б..
С представения по делото договор от 16.04.2000 г. /л. 995-996/ Т. В.ев Т.
е възложил извършване на проектанска услуга за ресторант на ул.
„Панагюрище“ №15.
С договор №25/17.10.2000 г. /л. 997/ Т. В.ев Т. е възложил упражняване
на независим строителен надзор в проектирането и строителството на обект:
промяна на предназначението на двуетажна сграда /бивша магазия/ в
ресторант.
Видно от доклад от 14.12.2000 г. за одобряване на строителните книжа за
този обект /л. 905-911/, като инвеститори са вписани К. Т. К., ЕГН
**********, и Т. В.ев Т., ЕГН **********. Описан е и обемът на
необходимия ремонт по промяна на предназначението.
Приобщено е по делото Разрешение за строеж №131/11.08.1993 г. /л.
902/, издадено от Община Варна в полза на В. Т. К., М. Т. К.а и М. Д. К.а, на
временна постройка за складови и търговски нужди на ООД „Офсет-експрес“
в парцел, находящ се на ул. „Габрово“ №28.
От приетото по делото заключение по съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. П.М., се установява, че общата стойност на
извършените СМР в ресторант с кафе-бар на ул. „Панагюрище“ №15 към
момента на извършването им възлизат на 49638,43 лв. с ДДС. Увеличената
стойност на имота на ул. „Панагюрище“ №15 към момента на изготвяне на
експертизата – 07.07.2020 г., с оглед извършените подобрения и
довършителни дейности възлиза на 97035,68 лв. Общата стойност на СМР за
изграждане на метално складово хале в имота на ул. „Габрово“ №28 към 1995
г. възлиза на 711 631,50 лв. Увеличената стойност на имота на ул. „Габрово“
№28 към момента на изготвяне на експертизата – 07.07.2020 г., с оглед
извършените подобрения и довършителни дейности възлиза на 64007,92 лв.
Вещото лице е изготвило подробна количествено-стойностна сметка за
извършените в двата имота СМР.
В обясненията си вещото лице посочило, че металното хале е закрепено
за терена на ул. „Габрово“ №28 посредством стоманобетонни фундаменти,
затова самата метална конструкция, която се намира в имота, е и увеличената
му стойност.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
водени от В. и Н. Т.и свидетели.
От свидетелските показания на Н.Н.Т., депозирани в първа фаза на
делбата, се установява, че имотите са отдавани под наем, като наемната цена
се е получавала от Н. Т. и се разпределяла от нея между Т.и, М. И. и Д.Кр.. От
показанията й, депозирани във втора фаза на делбата, се установява, че след
2000 г. реституираният имот на ул. „Панагюрище“ №15 променил
предназначението си и вместо сграда за репетиции и фирми понастоящем бил
ресторант. С ремонтите и наемите на този имот се занимавал само В. Т. К., а
по-късно Н. Т. и В. Т. Т.. Промяната на имота се извършила от коляното на В.
К. и включвала изграждане на кухни, барове, сервизни помещения, камини,
свързали се два етажа с вътрешна стълба. Смяната на статута се извършила по
искане на бъдещи наематели. След 5-7 г. започнали ремонти заради
амортизирането. Поддържането на сградата било от наемодателите. След като
станал ресторант, имотът се давал под наем, а Н. Т. получавала наемната сума
и изпращала част от нея на другите. Реституираният имот на ул. „Габрово“
13
№28 бил върнат като празно място. В. К. организирал изграждането на
метално хале средата на 90-те години.
От свидетелските показания на О.А.Ал., депозирани в първа фаза на
делбата, се установява, че имотите са отдавани под наем. Поне от 15 г., след
смъртта на В. Т. К., Н. Т. получавала наемната цена и я разпределяла между
Т.и, М. И. и Д.Кр..
От свидетелските показания на Р.К.К., депозирани във втора фаза на
делбата, се установява, че ремонтите на имота на ул. „Панагюрище“ №15 се
извършвали след 2000 г. или 2001 г. от В. Т. К. и сина му Т. Т. и се изразявали
в каменни плочи, вентилация, скари, стълби за втория етаж, комини,
прозорци, кухня. Когато имотът бил даден под наем, започнали големите
ремонти. През 2004 г. – 2007 г. имало ремонт. После подменили настилката,
кухнята. Предстоял и ремонт на покривната част. Имотът на ул. „Габрово“
№28 представлявал двор с постройка, впоследствие метална конструкция,
която била заплатена от В. К. и Т. Т. около 2005 г.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявените от И. Д. К., лично и в качеството й на правоприемник на
починалата в хода на съдебното производство страна М.М.Б., срещу В. Т. Т. и
Н. С. Т. претенции по сметки намират правното си основание в разпоредбите
на чл. 30, ал. 3 ЗС.
Правната квалификация на претенциите се извежда от фактическите
твърдения, на които се основават исканията. В случая, исканията за сметки се
основават на наведени твърдения, че В. Т. Т. и Н. С. Т. получават ползите,
реализирани от отдаване под наем на имота на ул. „Панагюрище“ №15, а В. Т.
Т. – на имота на ул. „Габрово“ №28. В първото заседание след допускане на
делбата И. К. и М. Б. са заявили изрично, че претендират припадащата им се
част от събраните граждански плодове, а не искат обезщетение поради
лишаване от възможността лично да ползват имотите. Същото е посочено и в
приобщената по делото молба, в която са изложени подробно фактическите
основания на исковете. Поради което претенциите по сметки не са с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съсобствеността между страните по отношение на имотите на ул.
„Панагюрище“ №15 и ул. „Габрово“ №28 и квотите в нея са установени с
влязлото в сила решение, с което е допуснато извършване на съдебна делба.
От приобщените по делото договори за наем и анекси се установява, че
за периода от 01.01.2015 г. до 11.07.2017 г. имотът на ул. „Панагюрище“ №15
е предоставян за възмездно ползване на трети лица - „Одисей-2012“ ООД и
„Златен век 82“ ЕООД, срещу месечен наем. От свидетелските показания на
Т. и Ал. се установява както, че имотът е отдаван под наем, така и че
наемната цена е получавана от Н. Т., която изпращала на М. И. и Д.Кр. част от
него, съразмерна на дяловете им в съсобствеността. Съдът кредитира
свидетелските показания в тези части, доколкото се подкрепят както взаимно,
така и от писмените договори, от които е видно, че наемодатели на имота са
били Т. Т., М. И. и Д.Кр.. От договорите се установява още, че И. е
получавала месечно 7/18 от наемната цена в размер на 2400 лв., а Кр. – 2/18.
Тъй като уговореното след 01.01.2015 г. разпределение на наемната цена
съответства на установените със сила на пресъдено нещо с постановеното в
първата фаза на делбата решение квоти на И. и Кр. в съсобствеността, следва
14
да се приеме, че съразмерната на квотите на И. К. и М. Б. месечна наемна
цена в размер на по 1/18 от 2400 лв. е получавана от третия съконтрагент по
наемния договор – Т. Т.. Поради което правоприемниците му В. Т. и Н. Т.
дължат на И. К. лично и в качеството й на правоприемник ползите от
получения наем за периода от 01.01.2015 г. до 11.07.2017 г. След периода
след 11.07.2017 г. не са ангажирани доказателства нито за предоставяне на
имота за възмездно ползване, нито за реално събиране на наемната цена, нито
досежно размера на получената от Т.и наемна сума.
За определяне на размера на дължимата сума по чл. 30, ал. 3 ЗС
съразмерно на квотите в съсобствеността в имота на ул. „Панагюрище“ №28
следва да бъдат взети предвид уговорените за периода от 01.01.2015 г. до
11.07.2017 г. наемни цени, доколкото от показанията на свид. Т. и Ал. се
установява, че наемателите са заплащали наемна цена, което опровергава
твърдението на въззивниците, че не са успели да съберат наемите. Освен това
в хода на производството в първа фаза на делбата въззивниците поддържат,
че са получавали доходи от имота. Заключението на вещото лице Пл.П. по
съдебно-оценителна експертиза за пазарната наемна стойност на имота не
следва да бъде кредитирано, доколкото размерът на същата е неотносим към
размера на претенция с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС. За периода от
01.01.2015 г. до 11.07.2017 г. получаваната от наемодателите цена е в общ
размер на 72851,61 лв. Ето защо, дължимата на И. К. лично и като
правоприемник сума по чл. 30, ал. 3 ЗС е в размер на по 1/18 от 72851,61, т. е.
по 4047,31 лв. Всеки от въззивниците дължи половината от тази сума, т. е. по
2023,66 лв.
С оглед гореизложеното, предявеният от И. К. лично иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС срещу В. Т. за ползите от имот на ул.
„Панагюрище“ №15 за периода от 01.01.2015 г. до 11.07.2017 г. следва да
бъде уважен за сума в размер на 2023,66 лв. и да се отхвърли за разликата до
претендираните 3158,75 лв., а първоинстанционното решение – да се отмени
в частта за разликата над 2023,66 лв. до 3158,75 лв. и да се потвърди за
сумата от 2023,66 лв.
Предявеният от И. К. като правоприемник на М. Б. иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС срещу В. Т. за ползите от имот на ул.
„Панагюрище“ №15 за периода от 01.01.2015 г. до 11.07.2017 г. следва да
бъде уважен за сума в размер на 2023,66 лв. и да се отхвърли за разликата до
претендираните 3158,75 лв., а първоинстанционното решение – да се отмени
в частта за разликата над 2023,66 лв. до 3158,75 лв. и да се потвърди за
сумата от 2023,66 лв.
Предявеният от И. К. лично иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС
срещу Н. Т. за ползите от имот на ул. „Панагюрище“ №15 за периода от
01.01.2015 г. до 11.07.2017 г. следва да бъде уважен за сума в размер на
2023,66 лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните 3158,75 лв., а
първоинстанционното решение – да се отмени в частта за разликата над
2023,66 лв. до 3158,75 лв. и да се потвърди за сумата от 2023,66 лв.
Предявеният от И. К. като правоприемник на М. Б. иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС срещу Н. Т. за ползите от имот на ул.
„Панагюрище“ №15 за периода от 01.01.2015 г. до 11.07.2017 г. следва да
бъде уважен за сума в размер на 2023,66 лв. и да се отхвърли за разликата до
претендираните 3158,75 лв., а първоинстанционното решение – да се отмени
в частта за разликата над 2023,66 лв. до 3158,75 лв. и да се потвърди за
15
сумата от 2023,66 лв.
Въззивниците са реализирали граждански плодове и от имота на ул.
„Габрово“ №28. От приобщените по делото договор за наем и анекси се
установява, че за периода от 01.09.2015 г. до 31.08.2017 г. имотът на ул.
„Габрово“ №28. е предоставян за възмездно ползване на трето лице -
„Димитров дизайн“ ЕООД, срещу месечен наем. От свидетелските показания
на Т. и Ал. се установява както, че имотът е отдаван под наем, така и че
наемната цена е получавана от Н. Т., която изпращала на М. И. и Д.Кр. част от
него, съразмерна на дяловете им в съсобствеността. Съдът кредитира
свидетелските показания в тези части като достоверни, доколкото се
подкрепят както взаимно, така и от писмените договори, от които е видно, че
наемодатели на имота са били В. Т., М. И. и Д.Кр.. От договорите се
установява още, че И. е получавала месечно 7/18 от наемната цена в размер на
1000 лв., а Кр. – 2/18. Тъй като уговореното с договора от 01.09.2014 г.
разпределение на наемната цена съответства на установените със сила на
пресъдено нещо с постановеното в първата фаза на делбата решение квоти на
И. и Кр. в съсобствеността, следва да се приеме, че съразмерната на квотите
на И. К. и М. Б. месечна наемна цена в размер на по 1/18 от 1000 лв. е
получавана от третия съконтрагент по наемния договор – В. Т., поради което
той дължи на И. К., лично и в качеството й на правоприемник, ползите от
получения наем за периода от 01.09.2015 г. до 31.08.2017 г. След 31.08.2017 г.
не са ангажирани доказателства нито за предоставяне на имота за възмездно
ползване, нито за реално събиране на наемната цена, нито досежно размера на
получената от Т.и наемна сума.
И в този случай за определяне на размера на дължимата сума по чл. 30,
ал. 3 ЗС съразмерно на квотите в съсобствеността в имота на ул. „Габрово“
№28 следва да бъдат взети предвид уговорените за периода от 01.09.2015 г.
до 31.08.2017 г. наемни цени, доколкото от показанията на свид. Т. и Ал.,
както и от подадената от В. Т. годишна данъчна декларация за данъчната
2015 г., в която той е декларирал получаване на наем в размер на 6000 лв. по
договор с „Димитров Дизайн“ ЕООД, т. е. месечен наем в размер на 1000 лв.
(6 000 : 12 : 9/18), се установява, че наемателите са заплащали наемна цена,
което опровергава твърдението на въззивниците, че не са успели да съберат
наемите. Освен това в хода на производството в първа фаза на делбата
въззивниците поддържат, че са получавали доходи от имота. По
гореизложените съображения заключението по съдебно-оценителна
експертиза за пазарната наемна стойност на този имот не следва да бъде
кредитирано. За периода от 01.09.2015 г. до 31.08.2017 г. получаваната от
наемодателите цена е в общ размер на 24000 лв. Ето защо, дължимата от В. Т.
на И. К., лично и като правоприемник, сума по чл. 30, ал. 3 ЗС е в размер на
по 1/18 от 24000, т. е. по 1333,33 лв.
С оглед гореизложеното, предявеният от И. К. лично иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС срещу В. Т. за ползите от имот на ул. „Габрово“
№28 за периода от 01.09.2015 г. до 31.08.2017 г. следва да бъде уважен за
сума в размер на 1333,33 лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните
2832,50 лв., а първоинстанционното решение – да се отмени в частта за
разликата над 1333,33 лв. до 2832,50 лв. и да се потвърди за сумата от 1333,33
лв.
Предявеният от И. К. като правоприемник на М. Б. иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС срещу В. Т. за ползите от имот на ул. „Габрово“
16
№28 за периода от 01.09.2015 г. до 31.08.2017 г. следва да бъде уважен за
сума в размер на 1333,33 лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните
2832,50 лв., а първоинстанционното решение – да се отмени в частта за
разликата над 1333,33 лв. до 2832,50 лв. и да се потвърди за сумата от 1333,33
лв.
Предявените от В. Т. Т. и Н. С. Т. срещу И. Д. К., лично и в качеството й
на правоприемник на М.М.Б., претенции по сметки намират правното си
основание в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Правната квалификация на претенциите за извършени в съсобствен имот
СМР се извежда от фактическите твърдения, на които се основават исканията,
като се съобразят различните хипотези, разгледани в ТР №85/1968 г. на ВС,
ОСГК и ППВС №6/1974 г. според това кои от извършените СМР
представляват необходими разноски за вещта и кои - подобрения, дали
извършилият ги съсобственик владее частите на другите съсобственици или е
само техен държател и дали са сторени със съгласието на останалите
съсобственици или без тяхното съгласие, или въпреки противопоставянето
им.
В случая, исканията за сметки се основават на наведени твърдения, че в
имота на ул. „Панагюрище“ №15 са сторени подобрения от Т. В.ев Т., а в
имота на ул. „Габрово“ №28 – от сина му В. Т. Т., в качеството им на
съсобственици при знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици.
В имота на ул. „Панагюрище“ №15 през периода от 2001 г. до 2018 г. са
извършени индивидуализираните от В. Т. и Н. Т. ремонтни дейности. Това се
установява от заключението на вещото лице П.М. по СТЕ и доклада за
одобряване на строителните книжа за този обект, в който е описан обемът на
необходимия ремонт по промяна на предназначението на имота. От
заключението на вещото лице се установява, че при извършения оглед
индивидуализираните от въззивниците подобрения са налични. Предвид
естеството им, те са трайно прикрепени към имота. За осъществените
ремонтни дейности са събрани и гласни доказателства, които съдът кредитира
в тези части като достоверни, доколкото се подкрепят от експертното
заключение и материалите по преписката за издаване на разрешение за
строеж. Поради което следва да се приеме, че същите са направени така,
както е посочено в приложение №1 към експертното заключение.
Извършените в имота на ул. „Панагюрище“ №15 ремонтни дейности
имат характера на подобрения, т. е. не представляват необходими разноски,
свързани с поддържане и запазване на вещта, а увеличават стойността на
последната.
След като се установява от експертното заключение, доклада от
14.12.2000 г. и свидетелските показания извършването на СМР, то несъмнено
във връзка с тях са направени разходи за труд и материали. От събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че разходи за ремонтните
дейности, свързани с промяната на предназначението на имота, са сторени
през 2001 г. от В. Т. К. и сина му Т. Т.. Видно от доклада за одобряване на
строителните книжа за обекта те двамата са били инвеститори на проекта за
промяна на предназначението на имота и необходимите за тази промяна СМР.
Макар в двата документа да е записано името на К. Т. К., предвид посочения в
документите срещу името ЕГН и обстоятелството, че същият е починал през
1966 г., следва да се приеме, че ЕГН е коректно записан и понеже той
17
принадлежи на В. К., последният е един от инвеститорите на проекта. От
посочването на всички собственици в разрешението за ползване на обекта не
може да се извлече извод, че всички те са били инвеститори и са вложили
средства за подобряване на имота след реституцията и промяна на статута му.
С договор от 16.04.2000 г. Т. Т. е възложил извършване на проектантска
услуга във връзка с промяната на предназначението от магазия в ресторант, а
на 17.10.2000 г. е възложил упражняване на независим строителен надзор в
проектирането и строителството. Извършването на разходи и организирането
на ремонтните дейности през 2001 г. от В. К. и Т. Т. се потвърждава и от
показанията на свид. Т. и Кондов. От свидетелските показания се установява
още, че след първоначалните ремонти са организирани от Т.и и извършени
нови около 2004 г. / 2005 г. до 2007 г. Свид. Т. излага, че са осъществени
около 5-7 г. след първоначалните, т. е. около 2005 г. – 2007 г., а свид. Кондов
– през периода от 2004 г. до 2007 г. Съдът кредитира показанията в тези части
като достоверни, тъй като са вътрешнонепротиворечиви, подробни, взаимно
се допълват и кореспондират с материалите по преписката по издаване на
разрешението за строеж, както и с експертното заключение. Предвид
еднопосочните свидетелски показания относно периода на последващите
ремонти, съдът кредитира като достоверни тях и приема, че дървено дюшеме
е положено на пода в зали на ресторанта на ет. 1 и ет. 2 през 2007 г., така
както въззивниците са посочили в молбата си по чл. 346 ГПК, както и че
радиатори са монтирани през посочената от въззивниците 2010 г., като не
кредитира заключението по СТЕ в частта, в която според вещото лице тези
подобрения са извършени през 2013 г., респ. 2014 г., предвид заявеното от
въззивната страна.
Направените в имота на ул. „Панагюрище“ №15 подобрения и сторените
във връзка с тях разноски са извършени от праводателите на въззивниците в
качеството им на държатели на идеалните части на останалите съделители,
включително на И. К. и майка й, а не на владелци. В първата фаза на делбата,
ответниците са поддържали, че са владели частите на И. К. и майка й от
средата на 2005 г. Възражението им е прието за неоснователно и не следва да
се обсъжда отново.
Няма данни дали И. Д. И. е знаела за осъществяването на СМР през 2001
г., както и дали се е противопоставила. Не са ангажирани доказателства за
съгласие и/или противопоставяне на Д.Н.Б. за извършените през 2007 г. и
2010 г. дейности, както и на М.М.Б. и/или И. Д. К. за извършените през 2014
г., 2016 г. и 2018 г. дейности.
От гласните доказателства се установява, че първоначално ремонтните
дейности в имота на ул. „Панагюрище“ №15 са предприети по искане на
първите наематели за използване на помещението като ресторант. Събрани са
и представени по делото договори за наем на имота. Следователно
извършването на ремонтните дейности от праводателите на въззивниците и от
самите тях е било предприето уместно и в техен интерес с цел отдаване под
наем на имота. Извършените впоследствие ремонти са били свързани с
амортизиране на имота и даването му под наем, поради което подобренията
също са били предприети уместно и в техен интерес.
С оглед гореизложеното, отношенията между съсобствениците досежно
подобрения, сторени в имота на ул. „Панагюрище“ №15 през периода от 2001
г. до 2018 г., следва да бъдат уредени по правилата на гестията по чл. 61, ал.
2 ЗЗД.
18
Тъй като всеки от гесторите е действал и в свой интерес, на въззивниците
се дължи сумата, която другите съсобственици биха платили, ако те бяха
извършили подобрението, т. е. сумата, с която праводателите на въззивамия,
както и той самият, в чийто интерес е била предприета работата, са се
обогатили до размера на извършените разходи, или до по-малката сума
измежду стойността на направените разходи и увеличената вследствие на
подобренията в него стойност на имота, съразмерно на частта им.
Стойността на разходите, сторени за осъществяване на подобренията в
имота на ул. „Панагюрище“ №15, са подробно описани в приложение №1 към
експертното заключение, като вещото лице е посочило по пера вида на
осъществените СМР, тяхното количество и единична цена към момента на
извършването им. Направените разходи възлизат на 49638,43 лв. с ДДС.
Увеличената стойност на имота на ул. „Панагюрище“ №15 към 07.07.2020 г.,
с оглед извършените подобрения и довършителни дейности възлиза на
97035,68 лв. Съдът кредитира заключението по СТЕ като обективно и
компетентно, тъй като е изготвено след проучване на доказателствата по
делото, оглед и измервания на място и при използване на специалните знания
на експерта.
Вследствие на гореизложеното, стойността на разходите за подобренията
от 49638,43 лв. с ДДС е по-малка в сравнение с увеличената стойност на
имота в резултат на подобренията от 97035,68 лв. с ДДС.
И. К. и М. Б. са релевирали своевременно възражение за погасяване по
давност на претенцията по сметки, основана на извършени в имот на ул.
„Панагюрище“ №15 през периода от 2001 г. до 2018 г. дейности. Когато
искането по сметки е с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД петгодишната
погасителна давност за всяко вземане тече от момента на извършване на
съответните разноски за подобрения в имота. Въззивниците нямат качеството
на владелци на идеалните части на другите съделители, затова погасителната
давност не тече от образуване на производството за съдебна делба, когато, ако
бяха владелци, би било смутено владението им. Претенциите по сметки са
приети за съвместно разглеждане с исковете за делба в о. с. з., проведено на
14.12.2018 г., поради което вземанията за подобренията, осъществени преди
14.12.2013 г. са погасени по давност, т. е. осъществените в периода от 2001 г.
до 2010 г. Така вземанията, които не са погасени по давност, са за
извършените през 2014 г., 2016 г. и 2018 г. СМР – ремонт на тоалетни и
умивално на обща стойност 2399,08 с ДДС, изграждане на нов комин на
стойност 1250 лв. с ДДС и подмяна на вентилация на барбекю на стойност
1000 лв. с ДДС. Тези подобрения на обща стойност 4649,08 лв. са извършени
от В. К. и Т. Т., поради което на всеки от въззивниците се дължи поравно по
1/18 от 4649,08 лв. от въззиваемия лично и по 1/18 от 4649,08 лв. от
въззиваемия като правоприемник на М. Б., съобразно квотите, при които е
допусната делбата на имота на ул. „Панагюрище“ №15. Или И. К. лично
дължи сума в размер на 129,14 лв. на всеки от въззивниците, а в качеството на
правоприемник - сума в размер на 129,14 лв. на всеки от въззивниците.
С оглед гореизложеното предявеният от В. Т. иск с правно основание чл.
61, ал. 2 ЗЗД за извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 подобрения
срещу И. К. лично следва да бъде уважен за сума в размер на 129,14 лв. и да
се отхвърли за разликата до претендираните 5929,25 лв., а
първоинстанционното решение – да се отмени в частта за разликата над
129,14 лв. до 217,96 лв. и да се потвърди за сумата от 129,14 лв., както и за
19
разликата до 5929,25 лв.
Предявеният от В. Т. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за
извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 подобрения срещу И. К. като
правоприемник на М. Б. следва да бъде уважен за сума в размер на 129,14 лв.
и да се отхвърли за разликата до претендираните 1174,16 лв., а
първоинстанционното решение – да се отмени за сумата над 129,14 лв. до
217,96 лв. и да се потвърди за сумата от 129,14 лв., както и за разликата до
1174,16 лв.
Предявеният от Н. Т. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за
извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 подобрения срещу И. К. лично
следва да бъде уважен за сума в размер на 129,14 лв. и да се отхвърли за
разликата до претендираните 5929,25 лв., а първоинстанционното решение –
да се отмени за сумата над 129,14 лв. до 217,96 лв. и да се потвърди за сумата
от 129,14 лв., както и за разликата до 5929,25 лв.
Предявеният от Н. Т. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за
извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 подобрения срещу И. К. като
правоприемник на М. Б. следва да бъде уважен за сума в размер на 129,14 лв.
и да се отхвърли за разликата до претендираните 1174,16 лв., а
първоинстанционното решение – да се отмени за сумата над 129,14 лв. до
217,96 лв. и да се потвърди за сумата от 129,14 лв., както и за разликата до
1174,16 лв.
В имота на ул. „Габрово“ №28 през периода от 1994 г. до 1995 г. са
извършени индивидуализираните от В. Т. и Н. Т. ремонтни дейности. Това се
установява от заключението на вещото лице П.М. по СТЕ и събраните гласни
доказателства, които съдът кредитира в тези части като достоверни,
доколкото са вътрешнонепротиворечиви и се подкрепят помежду си. От
заключението на вещото лице се установява още, че при извършен оглед
изграденото метално складово хале е налично и е трайно прикрепено към
имота. Поради което следва да се приеме, че СМР по изграждането му са
направени така, както е посочено в приложение №2 към експертното
заключение. Изграждането на скелето има характер на подобрение.
След като се установява от експертното заключение и свидетелските
показания извършването на СМР, то несъмнено във връзка с тях са направени
разходи за труд и материали. От събраните гласни доказателства се
установява, че разходи за ремонтните дейности са сторени от В. К. и Т. Т..
Според свид. Т. изграждането на скелето е станало в средата на 90-те години,
което кореспондира с експертното заключение, според което ремонтните
дейности са осъществени през 1995 г. Показанията на свид. Кондов, според
които скелето е монтирано през 2005 г. са изолирани от доказателствената
съвкупност, поради което в тази част не следва да им се дава вяра.
С оглед изложеното, съдебният състав намира, че твърдението на
въззивниците, че подобренията в имота на ул. „Габрово“ №28 са извършени
от въззивника В. Т. Т., е опровергано от свидетелските показания и остава
недоказано. Същото представлява фактическо основание на предявената от Т.
искова претенция. Предвид събраната доказателствена съвкупност
претенцията е неоснователна. Тя е и погасена по давност, доколкото
своевременно релевираното възражение на насрещната страна е основателно
по съображения, аналогични на гореизложените по претенцията досежно
подобренията в имота на ул. „Панагюрище“ №28.
20
Предявеният от В. Т. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за
извършени в имот на ул. „Габрово“ №28 подобрения срещу И. К. лично е
неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен, а
първоинстанционното решение – потвърдено в тази част.
Предявеният от В. Т. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за
извършени в имот на ул. „Габрово“ №28 подобрения срещу И. К. като
правоприемник на М. Б. е неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло
отхвърлен, а първоинстанционното решение – потвърдено в тази част.
В първото заседание след допускане на делбата въззивниците са
отправили претенциите си по сметки, като видно от приобщеното по делото
заявление Н. С. Т. не е претендирала заплащане на вземания за подобрения,
извършени в имот на ул. „Габрово“ №28, нито срещу И. К., нито срещу М. Б..
Изрично в заявлението, а и в хода на проведеното открито съдебно заседание,
въззивниците са заявили, че претенцията, касаеща подобренията в имота на
ул. „Габрово“№28, е само на В. Т.. Въпреки това в първото заседание след
допускане на делбата са приети за съвместно разглеждане искания по сметки,
предявени от Н. С. Т. за подобрения, извършени в имот на ул. „Габрово“ №28,
както срещу И. К., така и срещу М. Б., и с обжалваното решение
първоинстанционният съд се е произнесъл по тях, като ги е отхвърлил. По
този начин съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл. 61, ал. 2
ЗЗД от Н. Т., с каквито не е бил сезиран в нарушение на установеното в чл. 6,
ал. 2 ГПК диспозитивно начало в гражданския процес. От изложеното следва
изводът, че като е решил неповдигнати спорове, първоинстанционният съд се
е произнесъл по непредявени осъдителни искове, което опорочава
допустимостта на обжалваното решение в тези части и на осн. чл. 270, ал. 3,
изр. 3 ГПК обуславя неговото обезсилване в тези части и прекратяване на
производството.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК на въззиваемия се
дължат сторените в първоинстанционното и във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от предявените от
нея искове, както и съразмерно на отхвърлената част от предявените срещу
нея искове. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, 280 лв. за депозит за СТЕ и 20 лв. за държавна
такса за СУ, както и доказателства за извършването им. Не са уговорени и
заплатени конкретни суми за защита и процесуално представителство по
всяка от предявените пред първа инстанция претенция по сметки, поради
което следва да се приеме, че адвокатското възнаграждение, уговорено и
заплатено по всяко от исканията по сметки, е равно, т. е. по 55,56 лв.
Съразмерно на уважената част от предявените от нея искове В. Т. следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия 292,62 лв. ((4 х 55,56 +300) х 6713,98 :
11982,5), а Н. Т. – 71,19 лв. (2 х 55,56 х 4047,32 : 6317,5). Съразмерно на
отхвърлената част от предявените срещу нея искове В. Т. следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия 218,77 лв. (4 х 55,56 х 16279,88 : 16538,16),
а Н. Т. – 107,08 лв. (2 х 55,56 х 6845,13 : 7103,41). Представен е списък по чл.
80 ГПК за направени разноски за настоящото въззивно производство в размер
на 100 лв. за държавна такса за въззивно обжалване и 1600 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването им. Не са
уговорени и заплатени конкретни суми за защита и процесуално
представителство по всяка от предявените пред втора инстанция претенция по
сметки, поради което следва да се приеме, че адвокатското възнаграждение,
21
уговорено и заплатено по всяко от исканията по сметки, е равно на 133,33 лв.
Съразмерно на уважената част от предявените от нея искове В. Т. следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия 256,15 лв. (4 х 114,29 х 6713,98 :
11982,5), а Н. Т. – 146,44 лв. (2 х 114,29 х 4047,32 : 6317,5). Съразмерно на
отхвърлената част от предявените срещу нея искове В. Т. следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия 450,02 лв. (4 х 114,29 х 16279,88 : 16538,16),
а Н. Т. – 220,27 лв. (2 х 114,29 х 6845,13 : 7103,41). Или въззивникът Т. дължи
на въззиваемия общо 1217,56 лв. (292,62 + 218,77 + 256,15 + 450,02), а
въззивникът Т. – 544,98 лв. (71,19 + 107,08 + 146,44 + 220,27)
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК на всеки от
въззивниците се дължат сторените в първоинстанционното и във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от
предявените от тях искове, както и съразмерно на отхвърлената част от
предявените срещу тях искове. Не са представени списъци по чл. 80 ГПК за
направени разноски за първоинстанционното и за настоящото въззивно
производство, както и доказателства за извършването им, поради което
такива не следва да се присъждат.
С оглед прекратяването на производството по отношение на претенции
от Н. С. за подобрения в имота на ул. „Габрово“ №28 и на осн. чл. 78, ал. 4
ГПК на въззиваемия се дължат сторените в първоинстанционното и във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски по тези искове. В
първоинстанционното производство са сторени разноски в размер на 111,12
лв. (2 х 55,56) за адвокатско възнаграждение, а във въззивното – в размер на
228,58 лв. (2 х 114,29), поради което Н. Т. следва да бъде осъдена да заплати
общо 339,70 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която В. Т. Т., ЕГН
**********, е осъден да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, сума в размер
над 2023,66 лв. до претендираните 3158,75 лв., представляваща обезщетение
за ползите, от които е била лишена последната за двуетажната сграда с
пристройка, заедно с 306 кв. м. застроено и незастроено дворно място,
находящо се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“ №15, съставляващо част от имот
пл. №11, кв. 82 по плана на VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с
идентификатор №10135.1506.603 и находящите се в него сграда с
идентификатори № №10135.1506.603.1 и идентификатор №10135.1506.603.2,
за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. К., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС срещу В. Т. Т., ЕГН **********, за сума в размер
над 2023,66 лв. до претендираните 3158,75 лв., представляваща обезщетение
за ползите, от които е била лишена последната за двуетажната сграда с
пристройка, заедно с 306 кв. м. застроено и незастроено дворно място,
находящо се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“ №15, съставляващо част от имот
22
пл. №11, кв. 82 по плана на VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с
идентификатор №10135.1506.603 и находящите се в него сграда с
идентификатори № №10135.1506.603.1 и идентификатор №10135.1506.603.2,
за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която В. Т. Т., ЕГН
**********, е осъден да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, сума в размер
на 2023,66 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била
лишена последната за двуетажната сграда с пристройка, заедно с 306 кв. м.
застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.
„Панагюрище“ №15, съставляващо част от имот пл. №11, кв. 82 по плана на
VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор
№10135.1506.603 и находящите се в него сграда с идентификатори №
№10135.1506.603.1 и идентификатор №10135.1506.603.2, за периода от
01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОТМЕНЯ Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която В. Т. Т., ЕГН
**********, е осъден да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, сума в размер
над 1333,33 лв. до претендираните 2832,50 лв., представляваща обезщетение
за ползите, от които е била лишена последната за периода от 01.09.2015 г. до
14.12.2018 г. за едноетажната монолитна пристройка на един етаж с площ от
54 кв. м., покрито с метална конструкция дворно място с площ от 193 кв. м.,
или всичко застроена и незастроена площ от 247 кв. м., находящ се в гр.
Варна, ул. „Габрово“ №28, представляващ имот в кв. 98, по плана на VII
подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор №10135.1506.675 и
находящата се в него сграда с идентификатор №10135.1506.675.2, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от 14.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. К., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС срещу В. Т. Т., ЕГН **********, за сума в размер
над 1333,33 лв. до претендираните 2832,50 лв., представляваща обезщетение
за ползите, от които е била лишена последната за периода от 01.09.2015 г. до
14.12.2018 г. за едноетажната монолитна пристройка на един етаж с площ от
54 кв. м., покрито с метална конструкция дворно място с площ от 193 кв. м.,
или всичко застроена и незастроена площ от 247 кв. м., находящ се в гр.
Варна, ул. „Габрово“ №28, представляващ имот в кв. 98, по плана на VII
подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор №10135.1506.675 и
находящата се в него сграда с идентификатор №10135.1506.675.2, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от 14.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която В. Т. Т., ЕГН
**********, е осъден да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, сума в размер
на 1333,33 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била
23
лишена последната за периода от 01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за
едноетажната монолитна пристройка на един етаж с площ от 54 кв. м.,
покрито с метална конструкция дворно място с площ от 193 кв. м., или
всичко застроена и незастроена площ от 247 кв. м., находящ се в гр. Варна,
ул. „Габрово“ №28, представляващ имот в кв. 98, по плана на VII подрайон
на гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор №10135.1506.675 и
находящата се в него сграда с идентификатор №10135.1506.675.2, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от 14.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОТМЕНЯ Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която В. Т. Т., ЕГН
**********, е осъден да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, в качеството й
на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., ЕГН **********, сума в размер над 2023,66 лв. до претендираните
3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена
последната за гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул.
„Панагюрище“ №15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от 14.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. К., ЕГН **********, в качеството й на
правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС срещу В. Т.
Т., ЕГН **********, за сума в размер над 2023,66 лв. до претендираните
3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена
последната за гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул.
„Панагюрище“ №15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от 14.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която В. Т. Т., ЕГН
**********, е осъден да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, в качеството й
на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., ЕГН **********, сума в размер на 2023,66 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за
гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“
№15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от 14.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОТМЕНЯ Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която В. Т. Т., ЕГН
**********, е осъден да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, в качеството й
на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., ЕГН **********, сума в размер над 1333,33 лв. до претендираните
2832,50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена
последната за периода от 01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за
гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Габрово“
№28, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
24
14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал.
3 ЗС, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. К., ЕГН **********, в качеството й на
правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС срещу В. Т.
Т., ЕГН **********, за сума в размер над 1333,33 лв. до претендираните
2832,50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена
последната за периода от 01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за
гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Габрово“
№28, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която В. Т. Т., ЕГН
**********, е осъден да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, в качеството й
на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., ЕГН **********, сума в размер на 1333,33 лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за периода от
01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за гореиндивидуализираните имоти, находящи
се в гр. Варна, ул. „Габрово“ №28, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОТМЕНЯ Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която Н. С. Т., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, сума в размер
над 2023,66 лв. до претендираните 3158,75 лв., представляваща обезщетение
за ползите, от които е била лишена последната за двуетажната сграда с
пристройка, заедно с 306 кв. м. застроено и незастроено дворно място,
находящо се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“ №15, съставляващо част от имот
пл. №11, кв. 82 по плана на VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с
идентификатор №10135.1506.603 и находящите се в него сграда с
идентификатори № №10135.1506.603.1 и идентификатор №10135.1506.603.2,
за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. К., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС срещу Н. С. Т., ЕГН **********, за сума в размер
над 2023,66 лв. до претендираните 3158,75 лв., представляваща обезщетение
за ползите, от които е била лишена последната за двуетажната сграда с
пристройка, заедно с 306 кв. м. застроено и незастроено дворно място,
находящо се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“ №15, съставляващо част от имот
пл. №11, кв. 82 по плана на VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с
идентификатор №10135.1506.603 и находящите се в него сграда с
идентификатори № №10135.1506.603.1 и идентификатор №10135.1506.603.2,
за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която Н. С. Т., ЕГН
25
**********, е осъдена да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, сума в размер
на 2023,66 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била
лишена последната за двуетажната сграда с пристройка, заедно с 306 кв. м.
застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.
„Панагюрище“ №15, съставляващо част от имот пл. №11, кв. 82 по плана на
VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор
№10135.1506.603 и находящите се в него сграда с идентификатори №
№10135.1506.603.1 и идентификатор №10135.1506.603.2, за периода от
01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОТМЕНЯ Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която Н. С. Т., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, в качеството й
на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., сума в размер над 2023,66 лв. до претендираните 3158,75 лв.,
представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена последната
за гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул.
„Панагюрище“ №15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. К., ЕГН **********, в качеството й на
правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС срещу Н. С.
Т., ЕГН **********, за сума в размер над 2023,66 лв. до претендираните
3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена
последната за гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул.
„Панагюрище“ №15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която Н. С. Т., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, в качеството й
на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., сума в размер на 2023,66 лв., представляваща обезщетение за
ползите, от които е била лишена последната за гореиндивидуализираните
имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“ №15, за периода от
01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОТМЕНЯ Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която И. Д. К., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на В. Т. Т., ЕГН **********, сума в размер
над 129,14 лв. до 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на
ул. „Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г. на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
26
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. Т., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД срещу И. Д. К., ЕГН **********, за сума в размер
над 129,14 лв. до 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на
ул. „Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която И. Д. К., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на В. Т. Т., ЕГН **********, сума в размер
на 129,14 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г., както и в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за
разликата до пълно предявения размер от 5929,25 лв., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която И. Д. К., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на Н. С. Т., ЕГН **********, сума в размер
над 129,14 лв. до 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на
ул. „Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г. на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. Т., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД срещу И. Д. К., ЕГН **********, за сума в размер
над 129,14 лв. до 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на
ул. „Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която И. Д. К., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на Н. С. Т., ЕГН **********, сума в размер
на 129,14 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.
„Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до
2018 г., както и в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за
разликата до пълния предявен размер от 5929,25 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която И. Д. К., ЕГН
**********, в качеството й на правоприемник на починалата в хода на
съдебното производство страна М.М.Б., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на В. Т. Т., ЕГН **********, сума в размер над 129,14 лв. до 217,96
лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г. на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. Т., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД срещу И. Д. К., ЕГН **********, в качеството й на
27
правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., ЕГН **********, за сума в размер над 129,14 лв. до 217,96 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която И. Д. К., ЕГН
**********, в качеството й на правоприемник на починалата в хода на
съдебното производство страна М.М.Б., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на В. Т. Т., ЕГН **********, сума в размер на 129,14 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., както и в частта, с
която исковата претенция е отхвърлена за разликата до пълния предявен
размер от 1174,16 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която И. Д. К., ЕГН
**********, в качеството й на правоприемник на починалата в хода на
съдебното производство страна М.М.Б., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на Н. С. Т., ЕГН **********, сума в размер над 129,14 лв. до 217,96
лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г. на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. Т., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД срещу И. Д. К., ЕГН **********, в качеството й на
правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна
М.М.Б., ЕГН **********, за сума в размер над 129,14 лв. до 217,96 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която И. Д. К., ЕГН
**********, в качеството й на правоприемник на починалата в хода на
съдебното производство страна М.М.Б., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на Н. С. Т., ЕГН **********, сума в размер на 129,14 лв.,
съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Панагюрище“ №15 в
качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., както и в частта, с
която исковата претенция е отхвърлена за разликата до пълния предявен
размер от 1174,16 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлена
претенцията на В. Т. Т., ЕГН **********, да му бъде заплатена от И. Д. К.,
ЕГН **********, сума в размер на 7823,20 лв., съставляваща подобрения,
извършени в имот на ул. „Габрово“ №28 в качеството си на съсобственик със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, извършени
28
през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлена
претенцията на В. Т. Т., ЕГН **********, да му бъде заплатена от И. Д. К.,
ЕГН **********, в качеството й на правоприемник на починалата в хода на
съдебното производство страна М.М.Б., ЕГН **********, сума в размер на
1611,55 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Габрово“
№28 в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето
на останалите съсобственици, извършени през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която е отхвърлена
претенцията на Н. С. Т., ЕГН **********, да й бъде заплатена от И. Д. К.,
ЕГН **********, сума в размер на 1611,55 лв., съставляваща подобрения,
извършени в имот на ул. „Габрово“ №28 в качеството си на съсобственик със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, извършени
през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като недопустимо и постановено в
нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, както и по в. гр. д. №1993/2022 г. по
описа на ОС – Варна, в тази част.
ОБЕЗСИЛВА Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която е отхвърлена
претенцията на Н. С. Т., ЕГН **********, да й бъде заплатена от И. Д. К.,
ЕГН **********, в качеството й на правоприемник на починалата в хода на
съдебното производство страна М.М.Б., ЕГН **********, сума в размер на
1611,55 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул. „Габрово“
№28 в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето
на останалите съсобственици, извършени през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2
ЗЗД, като недопустимо и постановено в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №9414/2016 г. по описа на РС -
Варна, както и по в. гр. д. №1993/2022 г. по описа на ОС – Варна, в тази част.
ОТМЕНЯ Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д.
№9414/2016 г. по описа на РС - Варна, в частта за разноските по чл. 78, ал. 1 и
3 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Т. Т., ЕГН **********, да заплати на И. Д. К., ЕГН
**********, сума в размер на 1217,56 лв. /хиляда двеста и седемнадесет лева
и петдесет и шест стотинки/, представляваща сторените в
първоинстанционното и във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН **********, да заплати на И. Д. К., ЕГН
**********, сума в размер на 544,98 лв. /петстотин четиридесет и четири лева
и деветдесет и осем стотинки/, представляваща сторените в
първоинстанционното и във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
29
ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН **********, да заплати на И. Д. К., ЕГН
**********, сума в размер на 339,70 лв. /триста тридесет и девет лева и
седемдесет стотинки/, представляваща сторените в първоинстанционното и
във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.
4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30