Решение по дело №7218/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 06.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                    Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7218 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В.К.Г.  срещу решение от 07.03.2019 г. по гр.д. №16195/2017 г. на Софийския районен съд, 43 състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за сумата от 15 788,21 лв. по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 07.03.2008 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлен на ответното дружество по силата на договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 06.03.2012 г., поради настъпила погасителна давност, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно и неправилно. Излага, че процесният договор е срочен, въпреки че липсват данни за конкретните му параметри в тази насока. Твърди, че не е револвирал кредита си пет поредни месеца и не е ползвал издадената му кредитна карта, като е преустановил ползването и, като счита, че договорът е прекратен, считано от 11.11.2008 г., когато кредитната му карта е деактивирана и дължимата сума е прехвърлена по друга сметка, и вземането е оформено като неразрешен овърдрафт. Смята, че за периода от прекратяване на договора до предявяване на иска пред първата съдебна инстанция е изтекъл давностният срок за вземанията на кредитора му, който предвид характера на кредита, е тригодишен. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемият „О.Ф.Б.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо поради следното:

Производството по гр.д. №16195/2017 г. по описа на СРС, 43 състав, е образувано по искова молба от В.К.Г., с която срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за сумата от 15 788,21 лв. по договор за кредитна карта, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, цедирана на ищеца.

С определение, постановено в о.с.з., проведено на 21.02.2020 г., г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба и е дал на ищеца указания да конкретизира сумата от 15 788,12 лв., за която е предявен отрицателният установителен иск, като уточни как е формирана – дали същата включва главница, лихви и разноски по сочената кредитна карта, с предупреждение за последиците от неизпълнение. В предоставения срок въззивникът-ищец не е изпълнил дадените му от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.

Съгласно т.4 от ТР №1/17.07.01 г. на ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередивности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани.

Поради изложеното, поради което исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. №16195/2017 г. по описа на СРС, 43 състав, следва да бъде върната, решението на СРС - обезсилено, а производството да се прекрати.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.4 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

          Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №58457/07.03.2019 г., постановено по гр.д. №16195/2017 г. по описа на СРС, ГО, 43 състав.

ВРЪЩА исковата молба по гр.д. №16195/2017 г. по описа на СРС, ГО, 43 състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА В.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.4 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.