Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр. Пазарджик, 17.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 2427/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.К. Ч., с ЕГН- **********, с
адрес: *** чрез пълномощника адв. М.П. от ПАК, против Наказателно постановление
№ 18-0340-002118 от 09.05.2019 г. издадено от Началника на РУ- Септември при
ОДМВР гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и
излага обосновано становище за незаконосъобразност на НП, чиято отмяна иска.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. С АНП е изпратено писмено становище, в
което се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване
на НП като законосъобразно и обосновано.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и
становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на
04.12.2018 г., около 17,00 часа, в с. К., на „16-та“ в посока с. К., е
управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, видно от
договор за покупко-продажба № 4467/17.08.2018 г., със служебно прекратена регистрация
по чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Това било установено от автопатрул на РУ- Септември
при ОДМВР- Пазарджик, в състава на който бил актосъставителят- св. В.Т.. По
този повод той съставил против жалбоподателя АУАН с бл.№ ********г. за
нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на който
бил предявен и връчен срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал собственоръчни
възражения, че не знаел, че бусът бил дерегистриран.
По случая била образувано ДП № *******г. по описа на
РУ- Септември, прокурорска преписка Вх. № ***г. по описа на РП- Пазарджик. След
проведеното разследване и на база събраните от същото доказателства, прокурорът
преценил, че извършеното от Р. Ч. не съставлявало престъпление по чл.345 ал.2
във вр. с ал1 от НК, поради което с постановление от 03.05.2019 г. прекратил
наказателното производство и изпратил материалите по ДП на началника на РУ
Септември при ОДМВР Пазарджик с оглед преценка за евентуално извършено адм.
нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на Ч..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 09.05.2019 г. срещу Р. Ч. било
съставено атакуваното НП. Последното било връчено лично на санкционираното лице
на 13.12.2019 г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното е
депозирана от надлежно упълномощено от наказания лице до съда чрез АНО и била
входирана в деловодството на РУ- Септември на 16.12.2019 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, материалите по
ДП № *******г. на РУ- Септември, пр. пр. Вх. № ***г. на РП-
Пазарджик пр. преписка Вх. № 690/2019 г. на РП- Пазарджик
и показанията на св. В.Т..
Настоящият съдебен състав кредитира в
цялост показанията на свидетеля, като същите се явяват логични, последователни,
вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Съдът възприема и приобщените по делото писмени доказателства,
тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и
да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното
следствие.
При така установената фактическа обстановка
от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, намира че е налице съществен процесуален порок на
същото, т.к. не са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП. На първо
място не е посочено точното място на извършване на нарушението. В акта и НП е
посочено, че нарушението е извършено в с. К. на ул. „16-та“ в посока с. К..
Неясно е обаче на кой точно участък от посочената улица е извършено нарушението,
респ. е бил спрян за проверка водача на МПС. По-нататък не е дадено ясно и
точно описание на нарушението. В НП буквално е записано, че жалбоподателят
управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация по чл.143 т.15 от ЗДвП. Не е посочено обаче по какъв начин и с какъв акт е извършена
дерегистрацията на автомобила, нито кога е била прекратена. Следва да се каже
също, че в АУАН в описанието на нарушението, е посочено, че в едномесечен срок
от закупуването на автомобила с договор за покупко-продажба № 4467,
собственикът не е изпълнил задължението си в едномесечен срок от закупуването.
Неясно е обаче и тук е какво задължение не е изпълнил собственика, от кога тече
едномесечния срок, респ. кога е изтекъл, още повече че не е посочена дата на
сключване на договора за покупко-продажба. И в АУАН е отразено, че
регистрацията на автомобила е прекратена, като е допълнено, че това е сторено в
законоустановения срок, но отново не е посочено на коя дата е прекратена и по
какъв начин. Посочването на правната норма (чл.143 ал.15 от ЗДвП) за
прекратяване на регистрацията на автомобила не е достатъчна и не може да валидира
липсата на обстоятелствата елементи от фактическия състав на нарушението.
Непосочването на обстоятелствата визирани
по-горе лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно
административно нарушение му се вменява и от там адекватно да организира своята
защита. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН при
съставянето на АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването на НП. Това
нарушение на процесуалните правила е съществено, предвид изложеното по-горе и
съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Налице е и друго основание за отмяна на
НП. Това е така, тъй като в НП при описанието на нарушението е допълнено
обстоятелство, което не е посочено в описанието, направено в АУАН, а именно
допълнена е датата на договора за покупко-продажба. От друга страна пък е
налице непълнота в описанието, като не са посочени обстоятелства, посочени при
описанието в АУАН, свързани с неизпълнението на задължението за регистрация.
Казано с други думи налице е несъответствие в описанието на нарушението в АУАН
и това в НП, което е недопустимо и води до незаконосъобразност на НП, каквато е
константната съдебна практика по този въпрос.
Според настоящия съдебен състав е налице
още един порок в НП, който съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Няма спор по делото, че на инкриминираната дата
жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което е негова собственост по силата
на сключения договор за покупко-продажба. По несъмнен начин се установи, че
въпросното МПС към момента на проверката е било без регистрация, тъй като на
2.11.2018 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно при
условията на чл.143 ал.15 от ЗДвП от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик (виж
справка на л.18 от ДП № *******г.). От събраните писмени доказателства, се
установи, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, поради
това, че след придобиването на собствеността върху МПС, същото не е било
регистрирано в срок. Установи се още от събраните доказателства от проведеното
разследване по ДП, че жалбоподателят Ч. е закупил лекия автомобил от лицата В.Г.
В.и М.М.В.на 17.08.2018 г., за което бил сключен писмен договор, нотариално
заверен (виж л.11 от делото). След придобиването на автомобила жалбоподателят
не регистрирал същия в едномесечния срок по закон, тъй като от служителите в
Сектор ПП отказали, поради неплатените от него глоби, наложени му за нарушения
на ЗДвП, част от които платил, а за другите подал възражение за изтекла
погасителна давност в НАП (виж показания на л.31 от ДП). Поради тази причина
регистрацията на автомобила била прекратена служебно. Жалбоподателят Ч. не бил
уведомен от Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик за прекратяването на регистрацията
на МПС, тъй като органът нямал задължение да стори това, което се установява от
писмото на началника на Сектор ПП на л.18 от делото.
От всичко това става ясно, че жалбоподателят Ч. не е
знаел, че управляваният от него автомобил бил с прекратена регистрация поради
това, че след покупко-продажбата на автомобила, същият не е бил регистриран.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства
не се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят е
действал виновно, т.е. субективният елемент от състава на адм. нарушение не е
доказан до необходимата степен на несъмненост. АНО не е ангажирал доказателства
за това, че жалбоподателят е съзнавал, че автомобилът е с прекратена по
служебен път регистрация. По делото липсва каквото и да е доказателство, че към инкриминираната дата жалбоподателят е съзнавал, че
управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че той не е
имал никакво знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация на
автомобила. Вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да
бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11
от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на
чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл в поведението на
жалбоподателя в нито една от двете му форми и при това положение от негова
страна не е било извършено адм. нарушение и поведението му не може да бъде
санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е санкционирал
същия за нарушение, което той не е извършил, поради което и НП се явява
незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна.
Налице е и още едно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Последното е било издадено на основание чл.36 ал.1 от ЗАНН, вместо при
условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава
въз основа на АУАН № 684710/04.12.2018 г. При това положение АНП е било
образувано и се е развило незаконосъобразно, което пък съставлява абсолютно
процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на издаденото НП.
В конкретния случай съставеният срещу жалбоподателя АУАН е бил изпратен в
РП- Пазарджик за преценка евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 във
вр. с ал.1 от НК. Както се посочи по-горе прокурорът е образувал ДП за
посоченото престъпление, което впоследствие е прекратил и е изпратил
материалите по ДП за преценка на АНО. Тоест АНП е следвало да се развие при
условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 изр.1 от ЗАНН, при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В
случая това не е било сторено, тъй като съставеният АУАН не е бил анулиран и
АНП не е било прекратено от наказващия орган.
Целта на разпоредбите на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е да не допусне за едно
деяние да се водят две паралелни производства- наказателно и
административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално и
да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, с което ще се наруши
принципа non bis in idem. В хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало наказателно
преследване, то органите на администрацията не следва да предприемат действия
по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните
органи- съд или прокуратура и едва ако преценят да препратят прекратеното
наказателно производство на административнонаказващия орган, то той вече ще е
компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2
от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус
не е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН,
който в същото време е бил изпратен на прокуратурата, т.к. деянието е съдържало
признаци на престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което
след произнасянето на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е
била нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2 изр.1 от ЗАНН, което е
опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на
собствено основание налага отмяна на издаденото НП.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя възражение, в смисъл че НП било
издадено в нарушение на чл.17 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят вече бил
санкциониран за извършеното от него нарушение с друго НП, а именно НП №
18-0340-002077/04.01.2019 г. Цитираното НП е издадено за друго нарушение
извършено от жалбоподателя, а именно по чл.145 ал.2 от ЗДвП. Процесното НП е
съставено за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Касае се за две различни
нарушения, вменени на жалбоподателя, макар и констатирането им да е станало
едновременно от контролните органи и същите да са осъществени на една и съща
дата и място и при управление на едно и също МПС. Казано с други думи с първото
НП жалбоподателят е санкциониран за това, че не е регистрирал в едномесечен
срок от придобиването на собствеността в службата по регистрация управляваното
от него МПС, а с второто НП (процесното) за това, че като не е изпълнил
цитираното задължение регистрацията на автомобила е била прекратена служебно и
към датата на проверката жалбоподателят е управлявал нерегистрирано МПС, което
всъщност е вмененото му нарушение. При това положение не е налице наказване на
жалбоподателя за едно и също нарушение с две отделни НП, а санкционирането му
за две различни нарушения. Тоест не е нарушен принципа non bis in idem и в този смисъл атакуваното НП не е издадено в
нарушение на чл.17 от ЗАНН.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на жалбоподателя, съдът намира, че същото е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право
на такива разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП по
изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща
към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие
(л.12 гърба от делото), от които се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят Ч. е заплатил в брой на
адвокат М.П. от ПАК. При това положение ОД на МВР Пазарджик, чието структурно
звено е Районно управление- Септември (органът издал НП) следва да бъде осъдена
да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски. Както се посочи РУ- Септември е структурирано към ОД на МВР-
Пазарджик, съгласно чл.42 ал.2 от ЗМВР и не е самостоятелно ЮЛ разполагащо със
собствен бюджет. Затова и с оглед разпоредбата на чл.37 ал.2 от ЗМВР следва
разноските сторени от жалбоподателя да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-
Пазарджик, която има статута на ЮЛ.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0340-002118 от 09.05.2019 г.
издадено от Началника на РУ- Септември при ОДМВР гр. Пазарджик, с което на Р.К.
Ч., с ЕГН- **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на Р.К. Ч., с ЕГН- **********, с адрес: ***
разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: