Р Е Ш Е Н И Е
10.05.2011г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и първи
април година 2011
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА
БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: П. С.-М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 5166 по
описа на съда за 2010 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод жалбата на З.Р.С. с ЕГН: **********,*** против
наказателно постановление № 5296 от 31.05.2010г., издадено от началника на
група в сектор ПП-КАТ към ОДП-Бургас, с което за нарушение на чл. 21 ал. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 182 ал. 2 т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено наказание глоба, в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
С жалбата се изразява несъгласие
с горепосоченото НП, като жалбоподателката твърди, че не е извършила
нарушението, за което е била санкционирана.
Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от легитимирано и заинтересовано лице.
В съдебно заседание, жалбоподателката
се явява лично. Моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява. В придружително писмо до РС-Бургас изразяват становище жалбата да бъде
оставена без уважение. Не ангажират нови доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 24.03.2010г. около 17.21 часа
на път ПП II- 99 в
посока гр. Созопол към гр. Бургас, на разклон с. Атия, жалбоподателката като
водач на МПС - лек автомобил „Форд” с per. № А 6498 ВК бил засечен от полицаи
от сектор ПП-КАТ към ОДП-Бургас, да управлява автомобила със скорост 97 км/ч,
при ограничение на скоростта за населено място с пътен знак В - 26 - 60 км/ч, като
скоростта била фиксирана със система за видеоконтрол „ЕRS-400” с фабр. № 003059049644, снимка № 0037.
За
констатираното нарушение срещу жалбоподателката бил издаден акт за установяване
на административно нарушение, който и бил предявен, като последната го подписала,
като пояснила, че колата е продадена, но не могла да посочи име на новия
собственик.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушението е безспорно установено и издал обжалваното
постановление, с което наложил на нарушителя административно наказание за нарушение на чл. 21 ал.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182 ал.2 т.4 - глоба, в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Установената с акта фактическа обстановка,
кореспондира с показанията на свидетеля И., дадени в съдебно заседание.
Служителят на ПП-КАТ-Бургас е категоричен, че фиксираната, отчетена и предявена
на жалбоподателя скорост е тази, с която последният е управлявал посоченото по-горе
моторно превозно средство.
Съдът
намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са
дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба
и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на
защита на жалбоподателя до степен даваща основание на съда да отмени оспореното
НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.
Съдът, след като се запозна с всички
материали по административнонаказателната преписка и след анализ на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, констатира следното. Видно от
представените по делото писмени доказателства, както и от извършена служебна
проверка, че в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване е вписана система за видео-контрол и измерване на скорост тип „ERS-400”, с фабр. № 003059049644, тъй
като тя е от одобрен тип.
За да бъде наложено
законосъобразно административно наказание, то нарушението следва да бъде
доказано по несъмнен начин с допустимите от закона доказателствени средства. От
приетата от съда фактическа обстановка следва, че скоростта на движение на
автомобила на жалбоподателя е установена с въпросната система за видеоконтрол.
Съгласно чл. 189, ал. 7 от ЗДвП изготвените със системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес. Самата система
следва да бъде одобрена, съгласно изискванията на Закон за измерванията и
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
защото с нея освен заснемане, т.е. фиксиране и възпроизвеждане на движещи се
обекти, се отчита и скоростта на автомобила. В настоящия случай такова
одобрение от председателя на Български институт по метрология е налице, тъй
като системата е вписана в регистър за одобрените типове средства за измерване
на основание чл. 34 от Закон за измерванията, поради което и видеоклипът може
да служи като годно доказателствено средство за скоростта, с която се е движил
водачът.
Предвид обстоятелството, че
скоростта, с която се е движила нарушителката, е установена със система, която
е одобрена по предвидения ред, за което има доказателства и в кориците на
делото и резултатите от нея могат да се ползват като годно доказателство, съдът
счита, че нарушението, което се вменява на жалбоподателката е доказано по
несъмнен начин, поради което наказателното постановление се явява
законосъобразно, а определената от актосъставителя и наказващия орган
квалификация е правилна и законосъобразна.
Съдът не споделя становището на
жалбоподателката, че не е извършила нарушението, за което е била санкционирана.
Твърденият факт за продажба на въпросния автомобил се доказва с валиден договор
за покупко-продажба, нотариално заверен и не може да бъде установен с
представените от жалбоподателката доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното”. В хода на съдебното следствие
не се събраха годни доказателства, които да обуславят невиновността на
жалбоподателката, поради което, настоящият състав възприема твърденията и като защитна
теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност.
Нарушението е осъществено от
обективна и субективна страна и определената от актосъставителя и наказващия
орган квалификация е правилна и законосъобразна.
Относно наложеното наказание, на
основание чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП - глоба, в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец, следва да се вземе предвид
обстоятелството, че към настоящия момент санкционната норма на чл. 182 ал.2 т.4
от ЗДвП има нова редакция /изм. ДВ бр.10/1.02.2011г./, според която наказанието
е само един вид – глоба, а в старата редакция има и кумулативна санкция
–лишаване от права. Воден от гореизложеното, съдът счита, че по отношение на
жалбоподателката, новата разпоредба е по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН. Поради това, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено в частта за лишаване от права и потвърдено в частта за наложената
глоба.
За пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи, че с измененията в ЗДвП от 01.02.2011г. размера на
глобата е завишен на 200 лв., за посоченото по-горе нарушение, но с оглед
забраната за влошаване положението на жалбоподателя, съдът не може да наложи
този по-висок размер на наказанието глоба.
Наказанието „глоба” в размер на 100
лв. е адекватно на степента на обществената опасност на деянието и е достатъчно
за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН. Достатъчно е
за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН, поради
което НП, следва да бъде потвърдено изцяло в тази част.
Мотивиран
от гореизложеното на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 5296 от 31.05.2010г., издадено
от началника на група в сектор ПП-КАТ към ОДП-Бургас против З.Р.С. с ЕГН: **********,***,
с което за нарушение на чл. 21 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 182 ал. 2 т.4 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено наказание
глоба, в размер на 100 лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 5296 от 31.05.2010г., издадено
от началника на група в сектор ПП-КАТ към ОДП-Бургас против З.Р.С. с ЕГН: **********,***,
с което за нарушение на чл. 21 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 182 ал. 2 т.4 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас, в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала : М.Д.