№ 393
гр. Варна , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу
Решение № 4017 от 14.12.2020г. по гр.д. № 10418/2020г. по описа на ВРС, ХXVI-ти състав, с
коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД дружеството въззивник е осъдено да заплати
на Г. П. И. с ЕГН ********** сумата от 1075.66 лева, представляваща стойност на
начислена за периода от 19.10.2017г. до 18.10.2018г. без правно основание електроенергия
за обект на потребление в ***, с аб. № ********** и кл. № **********, за която сума е
издадена фактура № **********/30.09.2019г., платена в брой на 06.10.2019г. при
първоначална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 27.08.2020г. до окончателното й изплащане.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното
решение. Изложени са доводи, че е налице правно основание за плащане на исковата сума, а
именно под формата на цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия,
дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия,
количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията
на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на
електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на
1
грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в
параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за неоснователно обогатяване е
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС
и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
В отговор на жалбата Г. П. И. оспорва доводите в нея, като излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението. Моли същото да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Г. П. И. срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1075.66 лв. платена без правно основание сума
по начислена корекция на сметка, ведно със законната лихва върху сумата считано от
предявяване на исковата молба.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: узнал за
извършен софтуерен прочит на паметта на СТИ и извършено преизчисление на
количеството потребена ел. енергия и корекция на сметка, като на това основание под
заплаха от преустановяване на ел. захранването в обекта му, дружеството ответник
претендира исковата сума. На 06.10.2019г., за да не му бъде прекъснато ел. захранването,
ищецът заплатил процесната сума. Плащането е извършено при липса на основание.
Оспорва в тази връзка действието и валидността на ОУ на договорите за продажба и за
пренос; законосъобразността на извършената проверка на СТИ; дължимостта на сумата, с
аргумент за липса на реална доставка и предпоставките на чл. 48-50 от ПИКЕЕ за служебно
начисляване на сметката, както и че не е установен периода на грешно измерване или
неизмерване на СТИ и дали това е резултат от неправомерно действие на потребителя.
Извършеното плащане е лишено от правно основание, поради което моли за постановяване
на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че исковата сума е цена на реално доставено и
потребено количество ел. енергия, дължима на основание сключен между страните договор
за доставка на ел. енергия при общи условия, по който ищеца е потребител, а дружеството –
доставчик. При техническа проверка изправността на СТИ, обективирана в съставен
констативен протокол е установено натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е
демонтиран със съмнение за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и
2
изпратен за експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в регистър 1.8.0, който не е
визуализиран на дисплея. Съставено е становище за начисление на ел. енергия и издадена
фактура за исковата сума. Моли поради това за постановяване на решение, с което искът
бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В Протокол № 1196618 от 30.01.2017г. в обекта на потребление на ищеца е монтиран
електромер № 7242593, при следните показания: нощна /6928/ и дневна /19533/, без данни за
показанията във върхова тарифа.
Няма спор по делото, а и от съдържанието на Констативен протокол №
1105085/18.10.2018г. се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и
свързващите ги инсталации на собствения на Г. П. И. обект, в присъствие на съпругата му и
свидетел, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507002.
Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД, от Невена И.а
и от свидетел.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2180/19.09.2019г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, като действително потребената енергия е натрупана върху
сумарна тарифа 1.8.0, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът
не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност
при измерване на електроенергия.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа
енергия от 26.09.2019г. в размер на 5675 кWh за периода 19.10.2017г. – 18.10.2018г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
От заключението на приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се
установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност. Констатираното наличие на показания в регистър 1.8.0
сочи разлика между сумарния регистър и сумата на електроенергията на видимите тарифи Т
1 и Т2, която разлика е натрупана в регистър, който не се визуализира при нормален отчет.
Констатираната намеса е извършено неправомерно софтуерно въздействие върху
електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи, като е въздействано чрез
специализирана техника и парола за достъп за второ ниво. Манипулацията цели неотчитане
3
в пълен обем на количествата ел. енергия по двете видими тарифи. Препрограмирането
осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър, който не се визуализира на
дисплея при редовен отчет и реално не се заплаща.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Безспорно е по делото, че между „Енерго-Про Продажби“ АД, като лицензиран
доставчик на ел. енергия и Г. П. И., като потребител на ел. енергия за битови нужди е
сключен договор за продажба на ел. енергия в собствения на ищеца недвижим имот и за
измерване на потребената в обекта на потребление ел. енергия е монтирано средство за
търговско измерване. Обекта е присъединен към електропреносната мрежа, поради което
потребителят има задължение да заплаща цената на ползваната ел. енергия.
Спорни по делото са въпросите за законосъобразността на процедурата по
установяване на неизмерена ел. енергия в обекта, факта на доставка на количествата,
предмет на корекцията и начисляване на исковата сума, под формата на преизчисление на
сметка за минал период.
По оспорената възможност за коригиране на сметки за минал период, съдът приема,
че с изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при наличие на действащи правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда
и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни /действаща
редакция към момента на извършване на проверката, Изм. - ДВ, бр. 38 от 2018г., в сила от
8.05.2018 г./.
Ред за уведомяване на клиентите при коригиране на сметките за ел. енергия за минал
период е предвиден в чл. 24, ал. 2 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ/2007г. на
въззивното дружество.
Установено е на следващо място, че на основание чл. 13, т. 3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ/2007г. на „Енерго-Про Мрежи“ АД/“ЕРП Север“ АД, служители на последното
дружество са извършили проверка на СТИ, измерващо потребените количества ел. енергия в
обекта на потребителя, обективирана в констативния протокол от 18.10.2018г. Към този
4
момент е била действаща разпоредбата на чл. 50 от Правила за измерване на количеството
ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, отменена с Решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС /в сила
от 23.11.2018г./. Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ /2013г. – отм./ в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Т.е.
преизчислението в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ/2013г./отм. има за предмет количествата
ел. енергия съставляващи разлика между отчетените такива и действително преминалите и
останали неотчетени количества през СТИ. Установено е от заключението на СТЕ по делото,
че вследствие препараметризирането, данните от самоотчетите по дни и месеци за
процесния период не са съхранени в паметта на електромера. Същевременно е основателен
доводът в отговора на въззивната жалба, че липсват доказателства, установяващи
конкретния период на консумация на количествата, предмет на извършената корекция. В
тази връзка съдът съобрази, че по делото не са представени доказателства, установяващи
движението по отделните регистри на електромера, в това число и на сумиращия всички
1.8.0. Не са ангажирани доказателства установяващи, че невизуализираният общ регистър на
СТИ, в който е установено натрупване на количества ел. енергия е бил с нулеви показания
към момента на монтирането му в обекта на потребление на ищеца. В протокола за монтаж
на електромера са отразени данни за два регистъра – налични са показания в дневна и нощна
тарифа, като налични показания в сумарния регистър не са отразени. Въз основа на тези
данни, съдът не може да обоснове категоричен извод, че натрупаните в невизуализиран
регистър количества са доставени и потребени именно от ищеца след монтиране на СТИ в
обекта му. Не е установено друго движение на данните в регистър обща активна енергия
/1.8.0/ за относимия период, от анализа на които да се установи и обосновано да се приеме,
че натрупването е осъществено вследствие на доставени и потребени количества именно в
обекта на ищеца и в рамките на корекционния период. В този смисъл, съдебният състав
приема, че ответникът – въззивник не е провел доказване, установяващо настъпването на
елементите от фактическия състав на приложената методика за преизчисление на сметки по
чл. 50 от ПИКЕЕ/2013г./отм., както и тези на отговорността на купувача по договора за
покупко продажба.
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от въззивника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период не обвързва
потребителя, поради което начислената чрез корекция сума е недължима от потребителя, а
извършеното плащане – лишено от правно основание. На основание чл. 55, ал. 1, пр. I от
ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Предявеният иск
следователно е основателен и следва да се уважи. Идентичен правен резултат е постановил и
първоинстанционният съд в обжалваното решение, което като правилно следва да се
5
потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на поискани разноски.
Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено възнаграждение
на адвокат в размер на 320 лв. В този размер, съответен на минималния съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/2004г., разноските следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4017 от 14.12.2020г. по гр.д. № 10418/2020г. по описа
на ВРС, ХXVI-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. И. с ЕГН ********** сумата от 320.00 /триста и
двадесет/ лева, представляваща реализирани по делото съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6