№ 61
гр. Котел, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20232210100077 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. С. И., ЕГН
**********, чрез адв. М. Г. от АК Сливен, срещу Община Котел, за
признаване на установено правото на собственост на ищеца върху сграда с
идентификатор № 39030.502.1338.1, със застроена площ от 64 кв. м.,
построена в Общински поземлен имот с идентификатор № 39030.502.1338, по
КК и КР на гр. Котел, одобрена със заповед рд-18-95/29.12.2009 г. на АГКК, с
последно изменение от 11.03.2019 г., с площ от 429 кв. м., находящ се в с.
Тича., поради изтекла в негова полза придобивна давност.
Ищецът твърди, че живее в сграда с идентификатор № 39030.502.1338.1,
със застроена площ от 64 кв. м., построена в Общински поземлен имот с
идентификатор № 39030.502.1338, по КК и КР на гр. Котел, одобрена със
заповед рд-18-95/29.12.2009 г. на АГКК, с последно изменение от 11.03.2019
г. Сочи, че сградата е тип „бунгало“ и се намира в бивш стопански двор в гр.
*****************. Той живял в сградата от 1992 г., заедно с майка си.
Последната му предоставила обаче сградата през 2002 г. и от този момент до
предявяване на иска счита, че е владял имота, и е придобил правото на
собственост върху него по давност. Сочи, че е извършвал подобрения в
имота. През 2019 г. ищецът узнал, че за ПИ № 39030.502.509, стария
идентификатор на процесния имот, имало издадени актове за общинска
собственост №2872 и № 2873/27.11.2013 г., и акт № 127/том 1 от 28.02.2019
г. на СВ Котел. Ползваната от него сграда № 39030.502.1338.1 също била
записана като общинска собственост, а не като негова.
Иска от съда да уважи предявения установителен иск за собственост и да
му бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Община
1
Котел.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба и направеното в него искани,
като счита, че предявеният иск е основателен.
В с. з. ответникът, редовно призован, не се явява и представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от
фактическа страна:
Сграда с идентификатор № 39030.502.1338.1, застроена площ 64 кв. м., на
един етаж с предназначение за друг вид сграда за обитаване, попада в
границите на поземлен имот с идентификатор № 39030.502.1338, по КККР на
гр. Котел, одобрен със Заповед РД-18-95/29.12.2009 г. на ИД на АГКК,
последно изменение, засягащо имота е от 11.03.2019 г. Предназначението на
поземления имот върху който попада сградата е на урбанизирана територия с
площ 429 кв. м., ниско застрояване до 10 метра.
По данни от АГКК собственик на поземления имот описан по-горе е
Община Котел, като собствеността произтича от акт за частна общинска
собственост № 127, том 1, рег. № 169/26.02.2019 г., издаден от СВ при Котел.
От извадка на кадастралния регистър от 02.02.2023 г. за сграда с
идентификатор № 39030.502.1338.1, се установява, че като собственик в
регистъра е посочена Община Котел, но без данни за акта от който произтича
правото му.
От показанията на свид. А.Р. и Р.Р. се установява, че сградата се намира
в бивше АПК, като от една страна граничи с имот на Г., а от друга със С.К..
Сградата не била масивна и представлява паянтова постройка. Преди 2002 г.
ищецът живеел в нея със своята майка и брат. От 2002 г. ищецът започнал да
живее сам в сградата, като ежегодно извършвал ремонти – на стаите / баня,
кухня и др./, поставил изолация на сградата, както и покрив. Изградил ограда
около бунгалото, която се състои отчасти от мрежа и отчасти от бетон. Той
изчистил двора около бунгалото, тъй като бил с висока растителност и
засадил туи в него. Постоянно поддържал сградата и нямало спорове и
претенциите към бунгалото.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра,
тъй като са последователни, вътрешнологични и непротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е допустим положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Основателността на иска е предпоставена от доказвана от страна ищеца
на следните факти: непрекъснато упражняване на фактическа власт върху
процесната сграда, началният момент от който е започнал да упражнява
фактическа власт – 2002 г., изтичане на предвидения в закона десет годишен
давностен срок, както и липсата на пречки да придобие имота въз основа на
2
давностно владение.
Разпоредбата на чл. 69 от ЗС създава оборима презумпция, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, поради
което доказването на този субективен факт от страна на ищеца не е
необходимо.
Безспорен е правният интерес на ищеца, тъй като в публичен регистър е
отразено, че постройката в която живее, принадлежи на ответника, без да са
посочени данни за акта от който произтича правото на собственост на
последния. Посоченият в регистъра акт за частна общинска собственост е
описан само за земята, но не и за постройката.
Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОбС актът за общинска собственост няма
правопораждащо действие. По своя характер той представлява официален
писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в
закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него
факти - актуването в актовите книги, правното основание за това, вида на
собствеността - частна или публична, описанието на имота, бивши
собственици и др., но не и за самото право на собственост. Съгласно чл. 64
ЗОбС имотите, които са актувани неправилно се отписват от актовите книги
със заповед на кмета на общината и се предават на собственика, включително
и след разрешаването на спора за материално право.
В конкретния случай ответникът е предприел пасивно поведение по
делото и посочения в регистъра АЧОС не е представен, поради което не може
да бъде направен извод дали този акт се ползва с обвързваща доказателствена
сила/ при налично фактическо и правно основание/ относно удостоверение в
него факти от който се поражда правото на собственост на ответника върху
поземления имот, респ. и на постройките и насажденията в него съгласно чл.
92 от ЗС.
С оглед показанията по делото съдът намира, че ищецът е провел
успешно пълно и главно доказване на факта, че е установил владение върху
процесната постройка от 2002 г., което продължава и до настоящия момент.
От обективна страна е безспорно, че ищецът е живял в постройката,
упражнявал е фактическа спрямо нея, предприемайки действия / ремонт на
стаи, покрив, изолация на постройката, поставяне на ограда от бетон и мрежа,
посаждането на растения/, които в своята съвкупност изпълват съдържанието
на правото на собственост. От субективна страна той е държал вещта като
своя, като законната презумпция не е оборена от ответника. Упражняването
от ищеца владение по смисъла на ЗТСУ (отм.) е постоянно, непрекъснато,
явно, спокойно и несъмнено. През целия период на владение не е имало
претенции към постройката, в която ищецът е живял, а извършените от него
действия по своене са били видни за обществото. Изтекъл е и предвидения в
чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен давност срок още през 2012 г., като спрямо
този обект не е налице правна невъзможност да бъде придобит по давност.
Това е така, защото по делото не се установи той да е публична или частна
общинска собственост за да намери приложение нормата на чл. 86 от ЗЗД,
която забранява придобиването по давност на такива вещи или нормата на
3
параграф 1 от ЗДЗС, дв. Бр. 46/2006 г. в сила от 1.06.2006 г.
Предвид горното, съдът достигна до извода, че предявеният
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗС е основателен и като такъв следва да бъде уважен, тъй като
безспорно се установи, че ищецът е упражнявал непрекъснато владение върху
сграда с идентификатор № 39030.502.1338.1, в продължение на повече от 10
години.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да понесе сторените от ищеца разноски в размер на 700 лв. за
адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса за предявения иск.
Ръководен от горното, Районен съд Котел
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Котел,
представлявано от Кмет Коста Каранашев, с адрес: гр. Котел, пл.
„Възраждане“ № 1, че Н. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****************, представляван от адв. Г., със съдебен адрес: гр. Котел,
ул. „Проф. Павлов“ № 12, на основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС,
е собственик на сграда с идентификатор № 39030.502.1338.1, със застроена
площ 64 кв. м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за
обитаването, построена в Общински поземлен имот с площ 429 кв. м. с
идентификатор № 39030.502.1338 по КККР на гр. Котел, общ. Котел,
одобрени със Заповед РД-18-95/29.12.2009 г. на ИД на АГКК, последно
изменение от 11.03.2019 г., с предназначение на урбанизирана територия,
ниско застрояване до 10м, предишен идентификатор № 39030.502.509,
39030.502.508; номер по предходен план: кв. 121, парцел XXV, съседи:
39030.502.1337, 39030.502.1336, 39030.502.1335, 39030.502.1334,
39030.502.520.
ОСЪЖДА Община Котел, представлявано от Кмет Коста Каранашев, с
адрес: гр. Котел, пл. „Възраждане“ № 1, да заплати на Н. С. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****************, представляван от адв. Г., със
съдебен адрес: гр. Котел, ул. „Проф. Павлов“ № 12, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 750 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд Сливен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4