МОТИВИ към НОХД
№1346/2010 г.:
Обвинението е
против подсъдимия
А.Х.Р. ***
за престъпление по престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 от НК.
Подсъдимият
се обвинява за това, че на 15.09.2009 г. в гр.П. пред М.Г.В.,
системен оператор в сектор КАТ „ПП” при ОД на МВР Пазарджик съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ - дубликат на
свидетелство за завършено основно образование с рег.№1214/27.09.2008 г.,
серия ДС №076318 на ОУ „Л. К.” гр.П., като за
самото съставяне не може да му се търси отговорност.
В хода на съдебното следствие подсъдимият А.Р., подсъдимият не се явява.
Назначеният слубен защитник поддържа становище, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Подсъдимият А.Р. никога не се е обучавал в Основно училище „Л.К.” гр.П. и не му е
било издавано
свидетелство за завършено основно образование или дубликат на такова
свидетелство.
През
2009 г.
Подсъдимият Р. решил да се запише на курс за придобиване на шофьорска
правоспособност и отишъл в ЕТ „Авто-Мото клуб Н. Н.” гр.К.. Преминал
теоретично обучение през периода 03.08.2009 г.-12.08.2009 г.,
както и практическо обучение за времето от 10.08.2009 г. до
27.08.2009 г. и успешно положил изискуемите изпити. След
това той следвало да подаде набор от документи в сектор „КАТ” при ОД-МВР
Пазарджик, за да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство. За целта подсъдимият Р. се
снабдил с неистинско свидетелство за
основно образование с рег.№1214/27.09.2008 г., серия ДС
№076318, на което било отразено, че представлява дубликат на свидетелство
№2054/29.06.2004г. и, че е издадено от ОУ „Любен Каравелов” гр.Пещера на името
на подсъдимия Р.. Подсъдимият Р. подготвил необходимият набор от документи за издаване на
СУМПС и на 15.09.2009 г. се явил в сектор КАТ
„ПП” при ОД на МВР П.. На тази дата като системен оператор в сектора
работела свидетелката М.В.. Подсъдимият Р.
попълнил заявлението за издаване на СУМПС и собственоръчно се подписал на него.
Съгласно установената процедура свидетелката В.
прегледала набора от документи, представени от подсъдимия Р..
Той представил неистинския дубликат на свидетелство с №1214/27.09.2008 г. в ксерокопие.
В присъствието на свидетелката В. подсъдимият Р.
собственоръчно заверил ксерокопието с частна заверка “Вярно с оригинала” и се
подписал. Свидетелката В. приела заявлението, неистинския
дубликат на свидетелство за завършено образование и останалите документи и ги
изпратила в служба „Български документи за самоличност” при ОД на
МВР
Пазарджик. На 18.09.2009 г. на подсъдимият Р.
било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство ведно с
контролен талон.
По
делото е назначена и изготвена почеркова експертиза,
от заключението на която е видно, че подписът,
разположен след текства „Вярно с оригинала” в копие от свидетелство за основно
образование с рег.№1214/27.09.2008 г., серия ДС
№076318, дубликат на свидетелство №2054/29.06.2004 г. и, че е
издадено от ОУ „Л. К.” гр.П. на името на подсъдимия Р. е
положен от подсъдимия А.Р..
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите М.В.,
В.В., заключението на почерковата
експертиза, както и писмените доказателства приложени по
делото.
От
показанията на свидетелката В.В., директор на ОУ „Л.К.” гр.П. не оборени от
други събрани по делото доказатилства категорично се установи, че подсъдимият Р.
не е фигурира в регистрационните книги на училището, както и в регистръционната
книга за издавани дупликати на свидтелества за основно образование. Освен това
печата поставен върху дубликата на свидетелството от 2008 г., когато дирактор на
учелището е била свидетелката, представено на свидетелката В. не е оричиналния
печат на ОУ, а подписа за директор не е нейния.
При тези
установени данни, съдът прие, че подсъдимият А.Х.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпление по чл.316 във връзка с
чл.308, ал.2 от НК, като на 15.09.2009 г.
в гр.П. пред М.Г.В., системен оператор в сектор КАТ
„ПП” при ОД на МВР Пазарджик съзнателно се е ползвал от неистински
официален документ - дубликат на
свидетелство за завършено основно образование с рег.№1214/27.09.2008 г.,
серия ДС №076318 на ОУ „Л. К.” гр.П., като за
самото съставяне не може да му се търси отговорност.
Безспорно
е, че инкриминираното
свидетелство за завършено основно образование представлява официален документ,
тъй като се съставя от длъжностно лице в
кръга на службата му и в опраделена форма. Но същият е неистински, тъй като не
е издаден от лицето посочено, като негов автор. С представянето на документа по
предназначение пред съответните служители е бил ползван от подсъдимия, за да
удостовери наличието на завършено от него основно образование, което да послужи
за записване в курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС и
издаване на свидетелство за такава правоспособност.
При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като
е съзнавал всички обективи и субективни признаци на състава на престъплението и
е искал настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия А.Р. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
индивидуализацията им.
Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Това
престъпления, засягащи обществените отношения свързани правилното функциониране
на държавния и обществения апарат.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе
предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, чистото съдебно минало, както
мотивите за извършване.
Съдът счете,
че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия А.Х.Р. за извършеното
престъпление от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на
подсъдимия А.Р., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е
необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия А.Р. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 85
лева, платими в полза на държавата, от които 70 лева по сметка на Окръжна
прокуратура и 15 лв. по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: