№ 92537
гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110126595 по описа за 2025 година
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба, подадена от „.“
АД срещу Я. Д. И. съдът намира че същата е нередовна.
Съдът констатира, че е налице несъответствие между изложеното в обстоятелствената
част на исковата молба и формулирания петитум досежно въпроса за цената на предявените
искове. В титулната част на исковата молба се сочи, че цената на исковете е общо 3076.42
лева, а в обстоятелствената част е посочено, че претендираните суми са в общ размер
2668.14 лева, която сума представлява сбор от различни вземания – 1400 лева главница,
330.12 лева – неустойка за директен дебит, 50.73 лева – законна лихва, 208.20 лева –
договорна лихва, 81.65 лева – неустойка за липса на удостоверение, 164 лева – такса за
забава, 351.79 лева – такса ангажимент и 81.65 лева – удостоверение за липса на задължения.
Същевременно е формулиран петитум на исковата молба, съгласно който се претендират
суми в по-голям размер – общо 2758.99 лева, който не съответства нито на сумата в
титулната част – 3076.42 лева, нито на посочената в обстоятелствената част на исковата
молба – 2668.14 лева. В петитума на исковата молба е формулирана претенция за сумата от
172.50 лева, която сума не фигурира в представената в обстоятелствата част на исковата
молба таблица, а в посочената таблица фигурира сумата от 81.65 лева – удостоверение за
липса на задължение. Нещо повече в обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че се
претендира и законна лихва върху сумата от 1400 лева, която е в размер на 408.28 лева, която
сума също не фигурира в петитума на исковата молба.
Исковата молба не отговоря и на изискванията на чл.128, т. 2 от ГПК, въпреки че е
заплатена държавна такса в размер на 123.06 лева, доколкото не е съобразено, че се дължи
държавна такса в размер на 4 % от размера на всяка отделна искова претенция, а не върху
общия размер на претендираните по делото суми, доколкото различните вземания имат
различно основание, на което се претендират – една част от сумите са претендира на
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, друга част се претендират на основание чл. 92 ЗЗД,
трети на основание чл. 86 ЗЗД. Доколкото обаче не са конкретизирани размерите на всеки
един предявен иск, съдът не може да посочи точен размер на дължимата държавна такса.
1
С оглед изложеното следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК,
поради което съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца „.“ АД в едноседмичен срок от получаване на препис от
разпореждането с настоящите указания, с писмена молба, с преписи за ответника:
да изложи ясни и непротиворечиви твърдения относно размера на претендираните с
исковата молба суми, като формулира в съответствие с изложените твърдения и
надлежен петитум на исковата молба, така че да не е налице несъответствия в сочените
за дължими и претендирани суми;
да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на Софийски
районен съд в размер на 4 % от размера на всяка искова претенция.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в срок и в цялост на посочените
нередовности, исковата молба ще бъде върната.
Препис от разпореждането да бъде връчено на ищеца.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2