№ 989
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502527 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 92 от 13.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 294/2023 г., състав на Видинския
окръжен съд /ВдОС/ е осъдил „Дженерали Застраховане” АД да заплати на В. Е. Р. и на Д. Д.
Р. сумите от по 4000 /четири хиляди/ лева обезщетения за неимуществени вреди ведно с
мораторна лихва за забава върху главниците от 10.02.2023 г. до окончателното им
изплащане, а на В. Р. и обезщетение за имуществени вреди от 1236.50 лв. ведно с
мораторната лихва за забава от 10.02.2023 г. до окончателното издължаване. Отхвърлени са
исковете за обезщетяване на неимуществени вреди за горниците до 34 000 лв. за Р. и до
26 000 лв. за Р., както и частично исковите претенции за мораторна лихва за забава върху
търсените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за периода от 03.01.2023 до
10.02.2023 г. Въз основа на този изход в производството, страните взаимно са осъдени да
платят съдебно-деловодни разноски по правилата на чл. 78 ГПК, а на основание чл. 38 ЗА е
определено и адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на
адвоката на В. Р. и Д. Р..
В срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано от „Дженерали Застраховане“ АД
изцяло, а от В. Р. – в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за обезщетяване на
неимуществени вреди за сумата над 4000 лв. до 34 000 лв., както и в частта за присъдената
мораторна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, като се счита, че
тя се дължи от 03.01.2023 г., когато е депозирал писмената си извънсъдебна претенция до
1
застрахователя, а не от 10.02.2023 г., както е приел окръжния съд.
По делото са налице два писмени отговора на жалбите по реда на чл. 263 ГПК, с които В. Р.
и Д. Р. оспорват тази на „Дженерали Застраховане“ АД като неоснователна, като такава е и
преценката на процесуалния представител на дружеството спрямо жалбата на В. Р..
Разглежданите въззивни жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в
процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което са процесуално допустими. Пред настоящата инстанция нови доказателства не
са искани и не са събирани.
По съществото на спора Софийският апелативен съд намира следното:
Делото е образувано по искова молба от В. Р. и Д. Р. против “Дженерали Застраховане“ АД с
правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди във връзка с ПТП на 30.07.2022 г., в който двете лица са пострадали, като ответното
дружество е оспорило исковете по основание и размер и е направил възражение за
съпричиняване поради непоставен предпазен колан за двамата ищци, респ. поради движение
с несъобразена скорост на управлявания автомобил Опел Зафира, в който са били двамата
ищци.
По делото не е спорно, че за процесния пътен инцидент е налице влязъл в сила акт на
наказателния съд относно застрахования при „Дженерали Застраховане“ АД водач на лек
автомобил, който следва да бъде взет предвид от настоящата инстанция по въпросите,
очертани с нормата на чл. 300 ГПК, а не е спорно и това, че поради получените от двамата
ищци травми, при ответната застрахователна компания е образувана щета /извънсъдебна
претенция за плащане на причинените вреди/, по която акционерното дружество е заплатило
1000 лв. на Р. за причинените й болки и страдания, както и 16 000 лв. на Р. за
неимуществените му вреди по повод същия инцидент, при който е пострадал.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на
акта, е ограничен от посоченото в жалбите. След извършена служебна проверка на
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло
валидно и допустимо.
Преценявайки правилността на обжалваното решение, настоящият състав на съда намира
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Доброволните и извънсъдебни плащания от „Дженерали Застраховане“ АД към двамата
ищци мотивира въззивния съд да прецени, че не се спори относно наличието на двете групи
факти, предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалите срещу
застрахователя на делинквента: (1) наличието на застрахователно правоотношение между
ответника /в качеството на застраховател/ и прекия причинител на увреждането /в
качеството на застрахован/, както и (2) кумулативното наличие на всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане /действие или бездействие, което
2
материализира противоправно деяние, извършено от делинквента; същото да е извършено
виновно; да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице
вреди/. Спорът се концентрира върху това дали първоинстанционният съд правилно е
приложил разпоредбите на чл.52 ЗЗД, чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и дали правилно е определен
началния момент на начисляване на мораторната лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди при В. Р., доколкото това са оплакванията в двете въззивни жалби.
По отношение на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД/, тъй като
са налице оплаквания за това и в двете жалби.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са
определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно,
свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Горното предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/.
По повод процесния пътен инцидент е безспорно установено, че двамата ищци са
претърпели следните увреждания: при В. Р. - причинена контузия на гръдния кош със
счупване на гръдната кост /стернума / на ниво 3- то ребро.В медицинската документация е
отразено първоначално „суспектна фрактура на стернума"- т.е. съмнително счупване,
впоследствие уточнено като фрактура с вентрална дислокация.Проведено е лечение в
болнично заведение за периода от 30.07.2022 г до 3.08.2022 г .Последвало лечение по
желание на пациента в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за периода от 5.08.2022 г. до 9.08.2022 г.
По време на ПТП пострадалият не е изпадал в безсъзнателно състояние.По време и след
травмата не са проявени признаци на застрашаващи живота състояния.
Р. е бил контактен,адекватен,с оплаквания от болки в гръдната кост при дишане и завъртване
на тялото,без други оплаквания.
По време на болничното лечение липсват усложнения.Проведено е лечение с вливания и
противотромботични средства,обезболяващи.
В никакъв момент не е съществувала опасност за живота на пострадалия,такава липсва и за в
бъдеще,свързано с гръдната травма .
Според вещото лице, изслушано пред ВдОС травмата е причинила болка и страдание
със среден интензитет за време от около 30-45 дни,без опасност за възобновяване при
спазване на правилен двигателен режим- пострадалият е необходимо да не натоварва
гръдния кош и да се пази от удар и притискане.
3
При Д. Р. - ПТП е причинило контузия на коремната стена с кръвонасядане на кожата на
ляв хълбок и лява срамна област,издрасквания в горната част на корема.Проведено болнично
лечение от 30.07.2022 г. до 3.08.2022 г. с обезболяващи и противовъзпалителни препарати.
Описаните травматични увреждания на коремната стена не са съпроводени от силни болки и
преминават срок 10-15 дни, без да имат усложнения и да застрашават живота на
пострадалата.Уврежданията преминават за горепосочения срок и се възстановяват
напълно.Травматичните увреждания според вещото лице, изслушано пред първостепенния
съд, се дължат на удар от или върху тъп,твърд предмет и притискане от такъв и отговарят да
са получени при ПТП, като издраскванията в коремната област са причинени от
обезопасителния колан.Травматичните увреждания са последица от процесното ПТП -
налице е пряка причинно - следствена връзка с него.Причинени са болка и страдание с
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Пред първата инстанция са изслушани и гласни доказателства, които няма да бъдат
повтаряни в настоящия съдебен акт, поради достоверното им представяне в обжалваното
решение.
Горните доказателства /писмени, гласни и заключения на вещи лица/ сочат, че ищците са
претърпели неимуществени вреди, които заслужават обезщетяване по реда на чл. 52 ЗЗД с
20 000 лв. за Р. и 5 000 лв. за Р.. При ищеца следва да се отчете счупването, а при ищцата
липсата на по-значими увреждания, но предвид датата на процесното ПТП, лимитите на
отговорност на застрахователите /макар и последните да нямат самостоятелно значение, но
следва да бъдат взети предвид при съвкупната оценка на вредите/, както и социаллно-
икономическата обстановка в страната през 2022 г., обезценката на парите във времето, а
това предполага адекватно обезщетяване на претърпените болки и страдания.
Поради изложеното, оценката на неимуществените вреди по чл. 52 ЗЗД на ВдОС следва
да се подкрепи безусловно ведно с направените приспадания с доброволно направените
плащания от застрахователя.
Досежно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
И тук САС се солидаризира с ВдОС, че принос не е налице, доколкото не е проведено пълно
и главно доказване на наведените възражения за съпричиняване от застрахователното
дружество, както относно несъобразената скорост, така и за неносенето на предпазен колан –
за последното има само предположения от вещите лица, опровергани със свидетелски
показания, поради което нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде приложена с случая и
съответната практика на ВКС, сочеща, че приносът не може да бъде предполагаем, а следва
да се докаже от застрахователя – така решение №45 от 15.04.2009 г. по т.д.№525/2008 г. на
ВКС, ТК, II ТО; решение №206 от 12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО;
решение №58 от 29.04.2011 г. по т.д.№623/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО и други.
Последното оплакване е относно това от кога е постановено да се начислява законната лихва
за забава върху обезщетението за неимуществени вреди:
В това отношение, жалбата на В. Р. е основателна.
4
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, а на основание чл.497, ал.1 КЗ дължи законна лихва за собствената си забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
какъвто е и процесния казус. Това е така, защото спрямо увреденото лице по отношение на
лихвите за забава при плащане на застрахователното обезщетение по прекия иск,
кумулативно, а не в конкуренция и съотношение на обща и специална разпоредба,
приложение намират: 1./ регламентираната в чл. чл.493,ал.1,т.5 във връзка с чл.429,ал.2,т.2
във връзка с ал.3 КЗ отговорност на застрахователя, който покрива спрямо увреденото лице
(с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента) отговорността на застрахования делинквент за дължима лихва за забава от
най-ранната измежду датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното
събитие било от застрахования, било от увредения, респ. от последния чрез завеждане на
застрахователна претенция (чл.493,ал.1,т.5 във връзка с чл.429,ал.2,т.2 във връзка с ал.3 КЗ);
2./ правилото, че за собствената си забава след изтичането на срока по чл.496,ал.1 КЗ и при
липса на определяне или плащане на обезщетението, застрахователят дължи лихви за
собствената си забава по чл.497 КЗ.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съответно от предявяване на претенцията от увредения
като релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се
дължи от делинквента на основание чл.86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор; след
уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения,
съответно от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата)
на основание чл.493,ал.1,т.5 във връзка с чл.429,ал.2,т.2 КЗ застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл.496,ал.1 КЗ при липса
на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената си
забава. В този смисъл са решенията по т.д.№ 2273/2018г. на 2 т.о. и по т.д.№ 2466/2018г. на 1
т.о. на ВКС, както и в решенията по т.д.№ 1191/2021г. на 2 т.о., по т.д.№ 122/2020г. на 1 т.о.,
по т.д.№ 1865/2021г. на 1 т.о. и по т.д.№ 2026/2021г. на 1 т.о. на ВКС.
По делото няма спор, че Р. е подал уведомление до ответното застрахователно
дружество за настъпило застрахователно събитие по чл. 429, ал. 3 КЗ на 03.01.2023 г.,
представляващо едновременно с това и извънсъдебна претенция по чл. 380 КЗ за заплащане
на застрахователни обезщетения, като това е и първият документ по представената по
делото застрахователна преписка. Ответникът е направил частично плащане и за разликата
над доброволно платената сума до присъдения съдебен размер е изпаднал в забава от същия
ден по претенцията на Р.. Затова, присъдената му главница по обезщетението за
5
неимуществени вреди следва да е с мораторна лихва за забава от 03.01.2023 г. Това обаче не
може да бъде приложено досежно обезщетението на Д. Р., тъй като липсва от нея жалба, а
съдът не може да влошава положението на застрахователя при липса на жалба от
съответното лице – в случая от Д. Р..
В обобщение, атакуваното решение на ВдОС следва да се потвърди с изключение на
частта, в която е постановено върху главницата на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в полза на В. Р., мораторната лихва за забава да се начислява и
присъжда от 10.02.2023 г., а вместо това, като такъв начален момент да се определи датата
03.01.2023 г. В останалите обжалвани части, решението на окръжния съд е правилно и ще
следва да се потвърди.
Разноските за първата инстанция не следва да се коригират, а за втората
инстанция, съдът прецени, че върху неуважената част от жалбата на Р. следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на „Дженерали Застраховане“
АД в размер от 200 /двеста/ лева, докато поради неуважената жалба на застрахователя, респ.
поради частично уважената жалба на Р. /само относно началния момент на начисляване на
законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди/ в полза на
процесуалния му представител - адв. Т. П. от САК следва да се определи възнаграждение по
чл. 38 ЗА за безплатно процесуално представителство в размер от 500 /петстотин/ лева.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 92 от 13.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 294/2023 г. на Видинския
окръжен съд, само в частта, в която е отхвърлена исковата претенция на В. Е. Р. за
заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата на присъденото обезщетение от
4000 лв. за неимуществени вреди за периода от 03.01.2023 г. до 10.02.2023 г., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД с ЕИК: *********, гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ 68 да заплати на В. Е. Р. с ЕГН: ********** , адрес *** мораторна лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 4000 /четири хиляди/ по повод
ПТП, настъпило на 30.07.2022 г., считано от 03.01.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 8 ГПК В. Е. Р. с ЕГН: ********** , адрес *** да заплати
на „Дженерали Застраховане” АД с ЕИК: *********, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ 68
сумата от 200 /двеста/ лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА Дженерали Застраховане” АД с ЕИК: *********, гр.
София, бул. „Княз Дондуков“ 68 да заплати на адв. Т. П. от САК възнаграждение за
безплатно процесуално представителство в размер на 500 /петстотин/ лева за настоящата
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92 от 13.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 294/2023 г. на
6
Видинския окръжен съд в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7