№ 432
гр. Бургас, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500171 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Й.Х.И. с ЕГН ********** с адрес
гр.*** ж.к. *** бл.№*** вх.* ет.* ап.№* и М.Х.Г. с ЕГН **********, с адрес
гр.*** об.*** ул.*** № **, чрез адв. Светла Христова Гонкова Трайкова
срещу Определение № 43/20.01.2022 г. по гр. д. №1416/2021 г. по описа на РС
– Карнобат, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено
производството по предявените от Й.И. и М.Г. искове с правна квалификация
чл. 26, ал. 2 пред. второ ЗЗД и чл. 34 ЗЗД за прогласяване нищожността на два
договора за аренда на земеделски земи и съответно като последица от това за
осъждането на ответниците да върнат на всяка една от страните по договора,
фактическата власт върху посочените в същите арендни договори недвижими
имоти.
Жалбоподателят излага съображения, че не са налице сочените от
първоинстанционния съд нередовности на исковата молба, дали основание за
прекратяване на делото. Сочи, че съгласно чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК исковата
молба трябва да съдържа цена на иска, когато той е оценяем и в подадената
по делото искова молба ищците били вписали цената на всеки от предявените
искове. Аргументира тезата, че когато съдът констатира неправилно
определяне на цената на иска не следва да прекратява делото, а да процедира
съобразно чл. 70 ГПК. Посочва, че цената на иска в конкретния случай следва
да бъде определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процесният
договор е за аренда на земеделски земи. Моли за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
1
акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал.3 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите
на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Карнобатски PC е сезиран с искова молба подадена от Й.Х.И. и М.Х.Г.
срещу „БМД Агро” ЕООД с ЕИК: ********* и Д. Н. К. с ЕГН: ********** , с
която са предявени искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.второ ЗЗД и чл.
34 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключените от тяхно име договори за
аренда и връщане на предоставените земеделски земи, както следва:
1. договор за аренда на земеделски земи общо 46.322 дка с рег.№
386/2021 от 28.01.2021 г. том 1 № 94 на нотариус Т.Великов вписан в АВ-СВ
гр.Карнобат вх.рег.№ 235 от 28.01.2021 г., акт № 112, том 1, сключен между
М.Х.Г. и Й.Х.И., заедно от една страна като арендодател, представлявани от
Д. Н. К., и „БМД Агро” ЕООД, от друга страна като арендатор,
представлявано от Д. Н. К., по отношение на поземлени имоти, находящи се в
землището на с. Съединение, ЕКАТТЕ 70514 , общ.Сунгурларе, обл.Бургас с
идентификатор: 70514.3.27, 70514.205.17, 70514.230.57 , 70514.490.23 ,
70514.520.44;
2. договор за аренда на земеделски земи общо 13.749 дка с рег.Ха
387/2021 от 28.01.2021 г. том 1 № 95 на нотариус Т.Великов вписан в АВ-СВ
гр.Карнобат вх.рег.№ 236 от 28.01.2021 г. ,акт № 113, том 1 , сключен между
М.Х.Г.,от една страна като арендодател, представлявана от Д. Н. К., и „БМД
Агро” ЕООД,от друга страна като арендатор, представлявано от Д. Н. К., по
отношение на поземлени имоти, находящи се в землището на с. Съединение,
ЕКАТТЕ 70514, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, с идентификатор:
70514.230.58, 70514.270.24, 70514.430.19.
Цитираните договори за аренда са сключени за срок от 11 стопански
години считано от 2021/2022 г., срещу арендна вноска от 50 кг зърно / дка или
не по-малко от 10 лв./дка. Уговорената по договорите арендната вноска за
46.322 дка (по единия договор) възлиза на 463.22 лв., а за 13.749 дка( по
другия договор) възлиза на 137.49 дка. В подадената искова молба е посочена
цена на искове за прогласяване нищожност за всеки аренден договор
съответно 463.22 лв. и 137.49 лв. и е приложена квитанция за платена
държавна такса от по 50 лв. за двата иска, общо 100 лв.
С разпореждане № 1035 от 23.12.2021 г., първия съд е приел, че цената
на предявените искове следва да се определи по реда на чл. 69 ал. 1 т.4 ГПК
като се довнесе съответна държавна такса и на основание чл.129 ал.2
вр.чл.127 ал.1 т.3 ГПК оставил исковата молба без движение като нередовна,
тъй като ищците следвало да отстранят допусната нередност като посочат
правилната цена на всеки иск и внесат съответно дължимата се държавна
такса за всеки от тях.
С обжалваното определение, първостепенния съд констатирал, че
ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба и на основание
чл.129 ал. 3 ГПК прекратил производството по делото.
Според настоящия съдебен състав частна жалба е основателна и
2
направените в нея правни доводи са правилни. Предявяването на иска е
процесуално действие на страната, с което се поставя началото на исковия
процес, с него се определя спорния предмет и надлежните страни по делото,
вида на търсената от ищеца защита, като едновременно с това се
предопределя и защитата, която може да иска и да получи ответника,
определя се и предмета на решението като отговор на исковата защита.
Предвид това, правото на иск следва да бъде надлежно упражнено от ищеца и
затова в закона е поставено изискване за редовност на исковата молба. Така,
нормата на чл. 127, ал.1, т.3 ГПК задължава ищеца в исковата си молба да
посочи цената на иска. Въпреки това, посочването на неправилно определена
цена на иска не съставлява основание за връщане на исковата молба. Точното
определяне съобразно правилата на чл. 69 ГПК е в компетентността на съда,
също както и правната квалификация на иска. Това означава, че съдът е
длъжен сам да определи цената на иска с нарочен акт и след това да укаже на
ищеца да довнесе дължимата държавна такса, ако такава се дължи съобразно
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс. Този извод е верен съобразно
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 70 ГПК
и се потвърждава от изискването за внасяне на държавна такса определена
съобразно цената на иска, за чието правилно определяне отново служебно
следи съдът.
Правилни са съображенията на жалбоподателя, че цената на
предявените отрицателни установителни искове за нищожност следва да се
определи съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК. В хипотезата на тази
норма влизат всички установителни искове за съществуването или
нищожността на договори за аренда на земеделски земи, т.е. без значение е
дали предявените установителни искове са положителни или отрицателни
такива. Иска се прогласяването на нищожността на два договора за аренда на
земеделски земи, които договори по своята същност наподобяват уредения в
ЗЗД договор за наем и цената на иска следва да бъде определена съобразно
чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК – арендното плащане за една година.
Предвид изложеното обжалваното определение, следва да бъде
отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран Бургаския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 43/20.01.2022 г. по гр. д. №1416/2021 г. по
описа на РС – Карнобат.
ВРЪЩА делото на РС – Карнобат за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените от Й.И. и
М.Г. искове.
3
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4