Решение по адм. дело №109/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, изр. първо от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. В. М., [ЕГН], [населено място], [улица] А. В. М., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез пълномощника си адв. А. К.-П., АК-[област], съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: адв. А. К.-П., [населено място], бул. „[държава]“ № *, ет. *, офис *, срещу Заповед № РД-0165/18.02.2025 г. на Кмета на Община [област].

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед, като издадена в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми, и се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателите С. В. М. и А. В. М., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат А. К.-П., която поддържа жалбата. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед и моли същата да се отмени. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата - Кмета на Община [област], редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт З. К., който оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорваната заповед и моли жалбата срещу нея да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски.

Заинтересованите страни Н. В. С. и К. В. С., редовно призовани, не се явяват. Заинтересованата страна З. К. Р., редовно призован, се явява лично. Заинтересованите страни се представляват от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Б. К., който оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорваната заповед и моли жалбата срещу нея да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

С. административен съд като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените на л. 36 от адм. д. № 302/2021 г. по описа на Административен съд - гр. [област] Нотариален акт за собственост по давностно владение и съдебно решение № 194, том I, рег. № 2779, дело 178/2021 г. на нотариус с рег. № 613 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - съдебния район на Смолянския районен съд, жалбоподателите С. В. М. и А. В. М. се легитимират като собственици на поземлен имот с [идентификатор], с площ от 233 кв.м по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт, който попада в улична регулация, с площ от 215 кв.м, с 13 кв. м в УПИ ХVІ-763 и с 15 кв.м в УПИ ХV-761, находящи се в кв. 37 по плана на [населено място].

Видно от приложените на л. 87-90 от делото Договор за покупко-продажба на общински имот от 20.04.2005 г. и Договор за покупко-продажба на общински имот от 06.04.2005 г. заинтересованите страни Н. В. С. и К. В. С. се легитимират като съсобственици на УПИ ХV-761, кв. 37 по плана на [населено място], [жк], с площ 623 кв.м (поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]).

Видно от приложените на л. 74-77 и л. 78-81 от делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, рег. № 3389, дело № 189/2018 г. на нотариус с рег. № 166 в Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - района на Районен съд - гр. [област] и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, рег. № 3207, дело № 291/2023 г. на нотариус с рег. № 166 в Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - района на Районен съд - гр. [област], заинтересованата страна З. К. Р. се легитимира като собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] и на втори жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект с [идентификатор] по КККР на [населено място], административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ведно с 1/2 идеална част от сутеренния етаж, представляващ самостоятелен обект с [идентификатор] по КККР на [населено място], административен адрес: [населено място], [улица], ет. 0, които обекти се намират в жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], разположена в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с площ 522 кв.м, трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (10 м), образуващ УПИ ХХIV-753, кв. 37 по плана на [населено място], [жк], ведно с 1/2 ид. част от правото на собственост върху общите части на жилищната сграда и 1/2 ид. част от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.

Със Заповед № РД-1126/08.11.2021 г. на кмета на Община [област] (л. 19-20 от адм. д. № 302/2021 г. по описа на Административен съд - гр. [област]) е отчужден част от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г., отреден за улична регулация, в кв. 37 по плана на [населено място], с площ от 213,00 кв.м, собственост на А. В. М. - 1/2 ид. част и С. В. М. - 1/2 ид. част според скица-проект от 14.09.2021 г., изготвена от лицензиран геодезист.

С Решение № 39/10.02.2022 г., постановено по адм. д. № 302/2021 г. по описа на Административен съд - гр. [област] е отменена изцяло Заповед № РД-1126/08.11.2021 г., издадена от кмета на Община [област], с която се отчуждава част от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], отреден за улична регулация, в кв. 37 по плана на [населено място], с площ от 213 кв.м и определено обезщетение в размер [рег. номер].

Със Заповед № УТ-084/11.08.2022 г. на кмета на Община [област] (л. 21-23 от адм. д. № 260/2022 г. по описа на Административен съд - гр. [област]) е одобрен подробен устройствен план - план за регулация в кв. 37 по плана на [населено място], кв. Г. [област]. Изменение на уличната регулация от о.т. 359 до о.т. 53 в кв. 37 по плана на [населено място], кв. Г. [област] по кафяво нанесеното на приложената към заповедта скица. Същата заповед е отменена с Решение № 322/09.12.2022 г., постановено по адм. д. № 260/2022 г. по описа на Административен съд - гр. [област].

С Нотариална покана на нотариус с рег. № 122 в Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд - гр. [област] (рег. № 1479/23.04.2024 г.), изпратена до С. В. М., [ЕГН] и А. В. М., [ЕГН], заинтересованите страни Н. В. С., К. В. С. и З. К. Р. на основание чл. 190, ал. 6 от ЗУТ са направили предложение да сключат писмен договор с нотариална заверка на подписите за прокарване на временен път през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], тяхна собственост, до собствените им поземлени имоти с [идентификатор] и 67653.912.452 по КККР на [населено място], община [област], [област]. Със същата нотариална покана алтернативно - на основание чл. 192, ал. 1 от ЗУТ са предложили на С. В. М. и А. В. М. да сключат писмен договор с нотариална заверка на подписите за учредяване право на преминаване през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община [област], [област], тяхна собственост, до собствените им поземлени имоти с [идентификатор] и 67653.912.452 по КККР на [населено място], община [област], [област] - л. 68-70 от делото.

Нотариалната покана на нотариус с рег. № 122 в Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд - гр. [област] (рег. № 1479/23.04.2024 г.), е връчена на жалбоподателите С. В. М. и А. В. М. на 12.06.2024 г. - л. 71 от делото.

Със заявление вх. № [рег. номер]/25.06.2024 г. по описа на Община [област] (л. 65-67 от делото) заинтересованите страни Н. В. С., К. В. С. и З. К. Р. са поискали кмета на Община [област] достъпът до собствените им недвижими имоти: УПИ ХV-761, кв. ** по плана на [населено място], [жк], с площ 623 кв.м (поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община [област], [област]), собственост на Н. В. С. и К. В. С. и поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], собственост на З. К. Р., да се осъществява през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица], площ - 233 кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг поземлен имот за движение и транспорт. Посочено е в заявлението, че този имот по действащата регулация на [населено място], [жк], утвърдена със Заповед № РД-1424/21.11.1983 г., изменена със Заповед № 119/21.07.2008 г., представлява част от [улица], която се явява обслужваща за собствените им урегулирани поземлени имоти и към нея е определено тяхното лице по смисъла на чл. 54 от ППЗТСУ (отм.), и затова същата се явява и единствения възможен и икономически най-целесъобразен достъп до техните имоти. Със заявлението е направено искане кмета на Община [област] да издаде заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община [област], [област], тяхна собственост, до собствените им поземлени имоти с [идентификатор] и 67653.912.452 по КККР на [населено място], община [област], [област], респ. заповед по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на временен път до имотите им, с трасе на правото на преминаване, респ. на временния път - в параметрите на съществуващата [улица]до собствените им недвижими имоти.

Към заявлението са били приложени: Нотариална покана на нотариус с рег. № 122 в Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - района на Районен съд - гр. [област]; Скица на поземлен [имот номер]-930135 от 23.08.2021 г. на СГГК - [населено място]; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, рег. № 3389, дело № 189/2018 г. на нотариус с рег. № ** в Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - района на Районен съд - гр. [област]; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, рег. № 3207, дело № 291/2023 г. на нотариус с рег. № 166 в Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - района на Районен съд - гр. [област]; [нотариален акт], том ХV, дело № 198/1973 г. на районен съдия при С. районен съд; Заповед № 500/15.03.2005 г. на кмета на Община [област]; Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том ХV, дело № 198/1974 г. на районен съдия при Смолянски районен съд; Договор за покупко-продажба на общински имот от 20.04.2005 г. и Договор за покупко-продажба на общински имот от 06.04.2005 г. (л. 65-90 от делото).

С писмо изх. № [рег. номер]/02.07.2024 г. на кмета на Община [област], заинтересованите страни Н. В. С., К. В. С. и З. К. Р. са уведомени, във връзка със заявление вх. № [рег. номер]/25.06.2024 г. по описа на Община [област], че за да започне процедура за осигуряване на достъп до поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] и до УПИ ХV-761, кв. ** по плана на [населено място], е необходимо в заявлението да се конкретизира каква заповед искат да се издаде по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване или по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за временен път. Указано е да се представи протокол от нотариуса за неявяване в определения срок в нотариалната покана на собствениците на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], както и да се представи схема с нанесено трасе и площ, по която да се издаде заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване или по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за временен път.

Със заявление вх. № [рег. номер]/19.08.2024 г. по описа на Община [област] (л. 56-57 от делото) заинтересованите страни Н. В. С., К. В. С. и З. К. Р. са заявили, че подаденото от тях заявление вх. № [рег. номер]/25.06.2024 г. касае издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община [област], [област], тяхна собственост, до собствените им поземлени имоти с [идентификатор] и 67653.912.452 по КККР на [населено място], община [област], [област]. Със заявлението са представили Констативен протокол по чл. 593 от ГПК от 16.08.2024 г., Акт № 134, том I, общ рег.№ 2962/16.08.2024 г. на нотариус с рег. № 122 в Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд- [населено място] и Схема-проект за учредяване право на преминаване по чл. 192 от ЗУТ през [ПИ] по КККР на [населено място], изработена от инж. К. У. - рег.№ 04945 на КИИП - л. 58-62 от делото.

С влязло в сила на 18.12.2024 г. Решение по чл. 210 от ЗУТ от 09.10.2024 г. на комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-0862/12.10.2017 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-0663/14.08.2018 г. на кмета на Община [област], в състав: П.: инж. Й. Щ. Щ. - Директор на Дирекция „УТ“ при Община [област] и членове: З. К. - юрисконсулт при Община [област] и Д. А. К. - мл. експерт в Дирекция „УТ“ при Община [област] (л. 43-45 и л. 147-149 от делото), е определен размер на еднократното обезщетение, представляващо цена на учреденото право на преминаване за обслужване на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на ИД на АГКК - [област], с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), собственост на Н. В. С. и К. В. С. и самостоятелен обект с [идентификатор] - втори жилищен етаж, ведно, с 1/2 сутеренен етаж, представляващ самостоятелен обект с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-14 от 10.05.2005 г., последно изменена със заповед № КД-14-21-100/29.09.2018 г. на началника на СГКК-[област], собственост на З. К. Р., съгласно [нот. акт], том II, рег. №3389, дело №189/2018 год. както следва: 1.1. За поземлен имот с [идентификатор] с начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт, собственост на С. В. М. и А. В. М. - еднократно обезщетение в размер на 1428,00 лв., с обща площ на засегнатия поземлен [имот номер] кв.м. Посочено е в решението по чл. 210 от ЗУТ от 09.10.2024 г. на комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-0862/12.10.2017 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-0663/14.08.2018 г. на кмета на Община [област], че сумата по т. 1.1 следва да се преведе от Н. В. С., К. В. С. и З. К. Р. по сметка на община [област] за обезщетяване на собствениците след влизане в сила на решението на комисията, като изплащането на същите е след представяне на документ за собственост, удостоверение за наследници при необходимост, разпределение на дяловете и банкови сметки на всички собственици и наследници. Комисията е направила предложение на Кмета на Община [област] след влизане в сила на оценките по т. 1.1 и изплащане на дължимите обезщетения да бъде издадена заповед за учредяване право на преминаване през описания чужд поземлен имот по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.

Със заявление вх. № [рег. номер]-002/20.12.2024 г. по описа на Община [област], заинтересованите страни Н. В. С., К. В. С. и З. К. Р. са уведомили кмета на Община [област], че на 20.12.2024 г. са внесли таксата за еднократно обезщетение за учредяване на право на преминаване през поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място]. Към заявлението са приложили операционна бележка за плащане към бюджета на сума в размер [рег. номер]. - л. 34-35 от делото.

Със Заповед № РД-0165/18.02.2025 г. на Кмета на Община [област], на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, е учредено в полза на Н. В. С., с [ЕГН] и К. В. С., с [ЕГН], собственици на ПИ с [идентификатор], с административен адрес: [населено място], [улица] на З. К. Р., с [ЕГН], собственик на самостоятелен обект с [идентификатор] - втори жилищен етаж с площ 126 кв.м, ведно, с 1/2 сутеренен етаж представляващ самостоятелен обект с [идентификатор], с административен адрес: [населено място], [улица], възмездно и безсрочно право на преминаване по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ през следния имот: 1. Поземлен имот с идентификатор № 67653.912.218 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК-[област], собственост на С. В. М., с [ЕГН] и А. В. М., с [ЕГН], с площ по кадастралната карта от 233 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана територия и с начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение. Разпоредено е със заповедта учреденото по т. 1 възмездно и безсрочно право на преминаване да се извърши по трасето, отразено в схемата-проект, неразделна част от заповедта и ще обслужва поземлени имоти - собственост на Н. В. С., с [ЕГН] и К. В. С., с [ЕГН] с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005г. на ИД на АГКК-[област], с площ по кадастрална карта 613 кв.м, с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), находящ се на административен адрес [населено място] [улица], при граници: поземлен имот с [идентификатор], поземлен имот с [идентификатор], 67653.912.225, поземлен имот с [идентификатор], поземлен имот с [идентификатор], поземлен имот с [идентификатор] и самостоятелен обект, собственост на З. К. Р., с [идентификатор] - втори жилищен етаж, ведно с 1/2 сутеренен етаж, представляващ самостоятелен обект с [идентификатор], собственост на З. К. Р., с [ЕГН], съгласно [нот. акт], том II, рег. № **, дело № 189/2018 г., със следното описание: самостоятелен обект, с [идентификатор] - втори жилищен етаж, с площ 126 кв.м, ведно с 1/2 сутеренен етаж, представляващ самостоятелен обект с [идентификатор], с площ 118,65 кв.м по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-14 от 10.05.2005 г. на ИД на АГКК-[област] при граници: самостоятелен обект с [идентификатор]. Посочено е в оспорваната заповед, че цената на учреденото право на преминаване по т. 1 е в размер на 1428,00 лв., представляваща еднократно обезщетение за придобиване правото на преминаване през площ от 51 кв.м, както и че обезщетението в размер на 1428,00 лв. е преведено в търговска банка по банкова сметка на Община [област] и е на разположение на собствениците - С. В. М. и А. В. М.. Със заповедта е разпоредено при осъществяване на правото на преминаване да не влошават условията за застрояване на поземлените имоти, през които се преминава, да не се препятства установеният начин на трайно ползване на имотите, както и да не се засягат разрешените строежи или съществуващите сгради. Наредено е, ако заповедта не бъде изпълнена доброволно от собствениците на имота в тежест, на които се учредява правото на преминаване, същата да се изпълни принудително, а при необходимост със съдействието на органите на Национална служба „Полиция“.

В мотивите на заповедта е посочено, че учредяването на правото на преминаване засяга поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК-[област], собственост на С. В. М., с [ЕГН] и А. В. М., с [ЕГН], с площ по кадастралната карта от 233 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана територия и с начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт, при граници на поземления имот: поземлен имот с [идентификатор], поземлен имот с [идентификатор], поземлен имот с [идентификатор], поземлен имот с [идентификатор], 67653.912.225, поземлен имот с [идентификатор], поземлен имот с [идентификатор], поземлен имот с [идентификатор] по регулационния план представляващ улична регулация, в кв.37 по плана на [жк], че учреденото право на преминаване ще обслужва поземлен [имот номер], собственост на Н. В. С., с [ЕГН] и К. В. С., с [ЕГН], съгласно договор за покупко-продажба на общински [имот номер], том I, рег. №1033/18.04.2005 г. и договор за покупко-продажба на общински [имот номер], том I, рег. № 1116/26.04.2005 г. със следното описание: поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на ИД на АГКК-[област], с площ по кадастрални карта 613 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), находящ се на административен адрес: [населено място] [улица]при граници: поземлен имот с [идентификатор], поземлен имот с [идентификатор], 67653.912.225, поземлен имот с [идентификатор], поземлен имот с [идентификатор], поземлен имот с [идентификатор] и самостоятелен обект с [идентификатор] - втори жилищен етаж, ведно, с 1/2 сутеренен етаж представляващ самостоятелен обект с [идентификатор], собственост на З. К. Р., с [ЕГН], съгласно [нот. акт], том II, рег. №3389, дело №189/2018 год. със следното описание: самостоятелен обект с [идентификатор] - втори жилищен етаж с площ 126 кв.м, ведно, с 1/2 сутеренен етаж представляващ самостоятелен обект с [идентификатор], с площ 118,65 кв.м по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-14 от 10.05.2005 г. на ИД на АГКК-[област] при граници: самостоятелен обект с [идентификатор]. Сочи се в заповедта, че на собствениците С. В. М. и А. В. М. е изпратена нотариална покана за сключване на писмен договор с нотариални заверка на подписите на основание чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. Видно от констативен протокол от 16.08.2024 г. собствениците на засегнатия имот са получили нотариалната покана, но не са налични каквито и да е нотариални производства, касаещи предложението на нотариалната покана, а именно сключване на писмен договор с нотариална заверка на подписите на основание чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. В оспорваната заповед е посочено, че проектното трасе преминава през поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-14 от 10.05.2005 г. на ИД на АГКК - [област], като засяга същия с площ от 51 [жк], че във връзка с изложеното безспорно е установено, че не е постигнато съгласие между собствениците на описаните имоти за учредяване на преминаване на Н. В. С., К. В. С. и З. К. Р., както и друго техническо решение, различно от предложеното схемата-проект би било явно икономически нецелесъобразно, което се потвърждава от следните обстоятелства: избраното трасе на преминаване засяга недвижим имот, който по КККР на [населено място] е с начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт, а по действащия устройствен план на [населено място] представлява улична регулация, което означава, че засегнатия имот е с такова предназначение. Също така избраното трасе на преминаване не влошава условията на застрояване на служещия поземлен имот, не препятства установения начин на трайно ползване и не засяга разрешени строежи и съществуващи сгради в имота. Наред с това техническото решение на трасето за преминаване е възможно най-кратко, засяга служещия имот в най-малка степен и при изпълнението му ще се нанесат най-малко нарушения на околната среда. Посочено е в оспорваната заповед, че цената на правото на преминаване през поземлен имот с [идентификатор] е в размер на 1428,00 лв. за площ 51 [жк], ал. 1 от ЗУТ, съгласно влязло в сила Решение от 09.04.2024 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-0862/12.10.2017 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-0663/14.08.2018 г. на Кмета на Община [област]. Посочено е, че решението по чл. 210 от ЗУТ е съобщено на страните по реда на АПК, видно от разписката за получаване и съобщението на основание чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 18а, ал. 9 от АПК, приложени към административната преписка, от което се обосновава извод, че решението е влязло в сила към датата на издаване на заповедта. Сочи се, че в съответствие с чл. 210, ал. 4 във връзка с чл. 192, ал. 6 от ЗУТ сумата на обезщетението, представляващо цена на учреденото право на преминаване е внесено по сметка на Община [област] в търговска банка на разположение на правоимащите.

Административният орган е приел в оспорената заповед, че предвид изложеното се явява необходимост от издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през имота, собственост на С. В. М. и А. В. М., а именно: налице е отказ от собствениците на засегнатите от право на преминаване имот, водещо до невъзможност да се сключат договори по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ; видно от схема-проект не е налице друго техническо решение, което да е явно икономически целесъобразно, както и че цената на учреденото право е определена по реда на чл. 210 от ЗУТ и сумата на обезщетението е внесена в търговска банка по сметка на Община [област] и е на разположение на правоимащите.

Изпратените до жалбоподателите С. В. М. и А. В. М. известия за доставяне (л. 18-19 от делото) за връчване на Заповед № РД-0165/18.02.2025 г. на Кмета на Община [област], са върнати в цялост с отбелязване върху тях „непотърсени“.

Съгласно приложеното на л. 15 от делото удостоверение за залепване на съобщение, съобщение на основание чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 18а, ал. 9 от АПК, във връзка с &[Наименование]; 4 от ДР на ЗУТ, до жалбоподателите за издадената Заповед № РД-0165/18.02.2025 г. на Кмета на Община [област], е залепено на 24.03.2025 г. на входната врата/на видно място на адреса на [улица]от Д. А. К. - мл. експерт при Община [област], в присъствието на свидетелите инж. Й. Щ. и Д. М., които са положили подписи.

Заповед № РД-0165/18.02.2025 г. на Кмета на Община [област] е съобщена писмено на жалбоподателя С. В. М. на 31.03.2025 г., видно от приложената на л. 20 от делото разписка.

Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 11.04.2025 г. - л. 6 от делото.

Установява се от заключението на вещото лице инж. М. по назначената съдебно-техническа експертиза (неоспорено от страните), че по-голямата част от поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] от 2005 г. на [населено място] попада в улична регулация, а малки части от него са включени в УПИ Х-761 и УПИ ХVI-763 в кв.37 по плана от 1983 г. Трасето за преминаване през ПИ с [идентификатор] определено с обжалваната заповед е с площ от 51 кв.м, от които 46 кв.м са в улична регулация и 5 кв.м. са включени в УПИ Х-761. Вещото лице сочи, че с учреденото право на преминаване (трасето) през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] не се засягат строежи. Сочи, че не съществуват други възможности за осигуряване на достъп до имотите на заинтересованите страни - поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица] самостоятелен обект с [идентификатор] - втори жилищен етаж с площ 126 кв. м, ведно с 1/2 сутеренен етаж, представляващ самостоятелен обект с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]. Същият осигурява транспортен достъп до имотите и е съществуващ. Сочи се от вещото лице, че лицата на ПИ с идентификатори 67653.912.226 и 67653.912.452 (идентични съответно с УПИ Х-761 и УПИ ХХIV-753 в кв. 37), в които се намират сградите на заинтересованите страни Н. В. С., К. В. С. и З. К. Р., са от страната на [улица]. На тази улица е и административния им адрес и през нея се учредява правото на преминаване.

В съдебно заседание вещото лице инж. М. поддържа заключението си и сочи, че процесните имоти освен достъпа до [улица], няма от къде да се организира. В южната страна на [имот номер] има имот - река Ч.. Сочи, че ако се преценява само обслужването на [имот номер], правото на преминаване може да се организира с по-малка дължина, но предвид това, че трябва да се организира подход и към жилищната сграда в [имот номер], затова е развито по този начин - да се достигне до стълбището към тази жилищна сграда. Вещото лице сочи, че трасето е повдигнатото с жълт цвят на комбинираната скица, приложена към заключението - с жълто е улична регулация, а със зелено е част, която е включена в парцела на С.. Сочи, че имота на жалбоподателите е с черните линии - 218, попадащ в предвидената по регулационния план улица. Посочва, че правото на преминаване започва от източната страна на [имот номер] и върви на запад. Сочи се от вещото лице, че правото на преминаване е да се осигури определен достъп - или пешеходен само, или транспортен, в случая се явява и транспортен.

С оглед установеното от фактическа страна и след като извърши проверка на оспорения административен акт съобразно чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В случая процедурата на съобщаване по реда на &[Наименование]; 4, ал. 2, изр. второ от ДР на ЗУТ за издадената заповед е приложена без да са налице предпоставките за това. Общият ред за уведомяване на лицето по &[Наименование]; 4, ал. 2, изр. първо от ДР на ЗУТ чрез изпращане на писмено съобщение не е изпълнен. Изпратените до жалбоподателите известия за доставяне са върнати с отбелязване „непотърсено“, без да са посочени причини за това. Следователно липсват данни адресите им да са неизвестни или същите да не са открити на адресите, което да обоснове прилагане на разпоредбата на &[Наименование]; 4, ал. 2, изр. второ от ДР на ЗУТ. Ето защо не може да се приеме, че съобщаването на оспорваната заповед чрез съобщение, залепено на входната врата/на видно място до адреса на [улица]на 24.03.2025 г. е редовно и поставя началото на срока за обжалване на издадената заповед.

Следователно жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и от активно легитимирана страни (адресати на оспорваната заповед), поради което е процесуално допустима. Оспорваната заповед е индивидуален административен акт по чл. 214, т. 2 от ЗУТ с утежняващ за оспорващите характер, т. к. създава тежест за имота и пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост.

По съществото й, съдът взе предвид следното:

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Учреденото със заповедта право на преминаване през имота на жалбоподателите за осигуряване на достъп до имотите на заинтересованите страни намира правно основание в чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Компетентен орган за учредяване на правото е кмета на общината. Издателят на заповедта има качеството на кмет на Община [област], в рамките на която община се намират имотите на засегнатите правни субекти.

Нормите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) не уреждат съдържанието на заповедта по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, поради което е приложимо общото правило на чл. 59, ал. 2 от АПК.

В случая органът е формирал непълни фактически основания за издаване на акта, които не покриват изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Непълна е преценката на органа за предпоставките по чл. 192, ал. 4 от УЗТ. С учреденото право на преминаване органът е установил, че няма да се препятства установения начин на трайно ползване на служещия поземлен имот и няма да се засегнат съществуващи сгради. Липсва обаче преценка дали ще се влошат условията на застрояване в имота на жалбоподателите. За тази преценка органът следва да установи и посочи какви са предвижданията на застроителния план за имота на жалбоподателите и дали мястото на преминаване може да засегне предвидени по плана строежи. Липсата на мотиви за всички ограничения по чл. 192, ал. 4 от ЗУТ прави неясна волята на органа и представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта.

Издаването на заповедта се предхожда от определяне на цената на преминаването по реда на чл. 210 от ЗУТ във връзка с правилото на чл. 192, ал. 6 от ЗУТ.

Законът за устройство на територията и подзаконовите актове по устройство на територията ясно разграничават улиците от поземлените имоти, по предназначение, статут и специфики и изисквания към тях. Съгласно &[Наименование]; 5, т. 2 от ДР на ЗУТ, „поземлен имот“ е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. Съгласно &[Наименование]; 5, т. 11 от ДР на ЗУТ „урегулиран поземлен имот“ или „урегулиран имот“ е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Съобразно чл. 8, т. 1 от ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план. Чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ регламентира, че с подробните устройствени планове се урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване, като улиците и кварталите се урегулират с улични регулационни линии. В чл. 14, ал. 3, т. 1 от ЗУТ също е предвидено, че поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота), а съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. Според чл. 70, ал. 1 от Г. Ч. „Мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“, Раздел II - „Улични мрежи и техническа инфраструктура“ на ЗУТ, проводите на техническата инфраструктура и съоръженията на транспортната инфраструктура, свързани с движението на превозни средства и пешеходци, се проектират и изграждат като улични мрежи и съоръжения. Чл. 70, ал. 2 от ЗУТ регламентира, че местоположението на подземните и надземните улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се определя с общите и подробните устройствени планове при спазване на съответните технически правила и нормативи. В случая, издаването на заповед от административния орган за учредяване на право на преминаване е в условията на нереализирана улична регулация. Съгласно решение № 17 от 4 ноември 2021 г. по конституционно дело № 11 от 2021 г., обн. ДВ, бр. 94 от 12.11.2021 г.: „Подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания, като техните предвиждания са задължителни за инвестиционното проектиране, както предвижда чл. 108, ал. 1 ЗУТ.“. Според мотивите на цитираното конституционно дело, в урбанизираните територии терените, отредени за изграждане на транспортната техническа инфраструктура, са основа за изграждането на улиците и на останалите елементи. За да е налице реален достъп до тази инфраструктура, планът, с който тя е предвидена, трябва да бъде приложен. В &[Наименование]; 22, ал. 1 от заключителните разпоредби на ЗУТ са посочени изчерпателно три способа, посредством всеки един от които подробният устройствен план се счита приложен по отношение на регулацията, в т.ч. и уличната: а) с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16; б) със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Третият способ за прилагане на регулацията е класическият начин за придобиване на необходимите на общината имоти чрез провеждане на отчуждителната процедура по Закона за общинската собственост (ЗОбС). При него общината придобива частни имоти и регулацията се счита за приложена след изплащането на справедливо обезщетение. В тази хипотеза прилагането на регулацията зависи изцяло от волята на общината да започне и приключи отчуждително производство по ЗОбС за частите от УПИ, попадащи в трасето на предвидена улица - обект по чл. 205, т. 1 от ЗУТ. Срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗОбС на недвижими имоти съгласно чл. 208, ал. 1 от ЗУТ, определени по подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, е десет години от влизането в сила на подробния устройствен план. Прилагането на уличната регулация е в правомощията на общината и собствениците на засегнатите имоти не могат да предприемат никакви мерки, нито пък могат да извършат самостоятелно действия за прилагането на тази регулация, доколкото никъде в закона не е предвидена възможност за частноправните субекти да прилагат плановете за регулация. Затова при неприложена улична регулация и с цел да не се възпрепятства инвестиционният процес по застрояване на УПИ от собствениците им, в чл. 190 от ЗУТ е предвидена възможност да се допусне строителство в УПИ чрез прокарване на временни пътища, които осигуряват лице и достъп до имота. Допустимо е и строителството на проводи до имота при условията в чл. 73, ал. 2 от ЗУТ. Конституционният съд е последователен в позицията си, че всяко ограничение на основно право трябва да е наложително за защитата на определена категория обществени интереси, да бъде най-подходящото и възможно най-мекото средство за постигане на конституционно оправдана цел (Решение № 14 от 2014 г. по к. д. № 12 от 2014 г.; Решение № 7 от 2016 г. по к. д. № 8/2015 г.; Решение № 5 от 2019 г. по к. д. № 12/2018 г.).“.

В оспорената заповед не е преценен всестранно ефектът (с потенциалните негативи), от учреденото право на преминаване върху характеристиките и функционирането на предвидената по регулация второстепенна улица, както и фактът, че същата е предвидена да осигурява достъп до и да обслужва не само имотите на заинтересованите страни, но и на други имоти. Възможно е този вариант на учредено право на преминаване да се окаже явно икономически нецелесъобразно, с оглед ограниченията върху достъпа до всички засегнати имоти. В заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е посочено, че не съществуват други възможности за осигуряване на достъп до имотите на заинтересованите страни, но това не е тъждествено с кумулативното изискване по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, а именно друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, а съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК доказателствата се събират служебно от административния орган. В аналогичен смисъл е решение № 10862 от 14.10.2024 г. по адм. дело № 6611/2024 г., ІІ отд. на ВАС. В заключението на вещото лице е отбелязано, че учреденото право на преминаване (трасето) през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] осигурява транспортен достъп до имотите и е съществуващ. Няма как това да е водещ критерий при преценката за явна икономическа нецелесъобразност. В случая не е съобразен и чл. 192, ал. 4 от ЗУТ, съгласно който с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1. Второстепенната улица представлява строеж - четвърта категория по чл. 137, ал. 1, т. 4, буква „а“ от ЗУТ, във връзка с &[Наименование]; 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „а“ от ЗУТ, в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се категоризират както следва: т. 4 - четвърта категория: буква „а“ - частни пътища, улици от второстепенната улична мрежа V и [Наименование]клас и съоръженията към тях. Безсъмнено е, че улиците са със специфичен устройствен статут и обществено значима функционалност.

От документите в административната преписка и заключението вещото лице, което съдът кредитира, се установи, че за имота на жалбоподателите и заинтересованите страни има влязъл в сила регулационен план. По-голямата част от поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] от 2005 г. на [населено място] (собственост на жалбоподателите) попада в улична регулация, а малки части от него са включени в УПИ Х-761 и УПИ ХVI-763 в кв. 37 по плана от 1983 г. Лицата на поземлените имоти с идентификатори 67653.912.226 и 67653.912.452 (идентични съответно с УПИ Х-761 и УПИ ХХIV-753 в кв. 37), в които се намират сградите на заинтересованите страни Н. В. С., К. В. С. и З. К. Р., тяхна собственост, са от страната на [улица]. На тази улица е и административния им адрес и през нея се учредява правото на преминаване. Следователно, налице е влязъл в сила регулационен план, който очертава и уличната мрежа. По плана е предвидена улица, която да достига до имотите на заинтересованите страни като преминава през поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], която улица не е фактически прокарана, т. е. не е приложена уличната регулация в тази част от плана.

Следователно до имотите на заинтересованите страни с идентификатори 67653.912.226 и 67653.912.452 (идентични съответно с УПИ Х-761 и УПИ ХХIV-753 в кв. 37), има осигурен достъп посредством улица ([улица]), създадена още с урегулирането на самите имоти. С одобрен и действащ ПУП е отредена улица, осигуряваща достъп до имотите. Съдебно-техническата експертиза потвърждава, че този ПУП е действащ, но регулацията по отношение на улицата не е приложена. Следователно по отношение на процесните имоти е налице техническо решение за осигуряване на достъпа до тях посредством създадената за целта улица. Обстоятелството, че регулацията по отношение на въпросната улица не е приложена е ирелевантно към предпоставките, валидни за приложимостта на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Този въпрос може да бъде разрешен евентуално по реда на чл. 190, ал. 1 или ал. 2 от ЗУТ (временен път), но не и посредством учредяването на право на преминаване през чужд имот по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. В случая следва да се отчете наличието на предвидена улица по действащ, влязъл в сила ПУП, осигуряваща достъп до процесните имоти (и на други съседни имоти), което изключва приложението на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. В този смисъл е тълкуването, дадено с Решение № 3938 от 14.04.2025 г. по адм. дело № 510/2025 г., ІІ отд. на ВАС, Решение № 8800/15.07.2024 г. по адм. д. № 1933/2024 г., ІІ отд. на ВАС, Решение № 1990/26.02.2007 г. по адм. д. № 10627/2006 г., ІІ отд. на ВАС и Решение № 7645/10.07.2006 г. по адм. д. № 3017/2006 г., [Наименование]отд. на ВАС. Намесата на административния орган по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е допустима само при липса на друг подходящ начин за достъп до господстващия имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение. В случая е налице начин за достъп до имота на заявителите чрез улица и това изключва учредяването на право на преминаване през чужд имот по административен ред.

По изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, поради което същата следва да се отмени.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното от пълномощника на жалбоподателите искане за присъждане на разноски, съдът намира, че на жалбоподателите следва да се присъдят разноски по производството в размер на по 635 лв., от които по 625 лв. (1/2 от заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат в общ размер [рег. номер].) и по 10 лв. внесена държавна такса за разглеждане на делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-0165/18.02.2025 г. на Кмета на Община [област].

ОСЪЖДА Община [област], представлявана от Н. М. - Кмет, да заплати на С. В. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 635 лв. (шестстотин тридесет и пет лева).

ОСЪЖДА Община [област], представлявана от Н. М. - Кмет, да заплати на А. В. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 635 лв. (шестстотин тридесет и пет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на [държава] в 14-дневен срок от съобщението на страните.