Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от съдия Сн.Чолакова АД № 27 по описа за 2023 година на Административен съд – гр.Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Съдебното производство по делото
е образувано по жалба на «Г.» ЕООД, с ЕИК ******, представлявано от управителя Ц.Т.К.,
със седалище и адрес на управление ***, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № 7-ФК/05.01.2023г., издадена от
Началник на отдел "Оперативни дейности" - гр.Варна в ГД"Фискален
контрол" при ЦУ на НАП-гр.София.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до
постановяването й в противоречие с целта на закона. В тази връзка се сочи, че
ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС се налага независимо от предвидените глоби и санкции,
поради което и доколкото дружеството е санкционирано по надлежния ред с
административно наказание, процесната ПАМ не би могла да преустанови
евентуалното административно нарушение, нито да предотврати последиците от
него, тъй като към момента на констатирането му последното е вече довършено.
Прилагането на ПАМ не би могло да предотврати и бъдещи административни
нарушения и вредните последици от тях, а само преустановява търговската дейност
в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно постъпване на данъци във
фиска. Въз основа на наведените доводи се обосновава извод за несъответствие на
приложената ПАМ с предвидените в чл.22
от ЗАНН цели и с регламентирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност. Твърди
се също, че срокът на наложената ПАМ е
определен в нарушение на чл.6, ал.2 от АПК, тъй като засяга правната сфера на
адресата на заповедта в по-голяма степен от необходимото, като по този начин се
игнорира целта на закона, а именно – защита на обществения интерес чрез
налагането на адекватни на нарушението мерки. Отправя се искане за отмяна на
атакуваната заповед, като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на
деловодни разноски.
В съдебно
заседание оспорващото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Ответникът по жалбата – Началник на отдел
"Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ц.С., в
първото заседание по делото и в приложено писмено становище излага доводи за
законосъобразност на атакуваната заповед. Посочва, че същата е издадена от оправомощен за
това орган и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено
нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. С тези
доводи отправя
искане
жалбата срещу нея да бъде
отхвърлена, като
неоснователна.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното производство е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 7-ФК/05.01.2023г., издадена от Началник на
отдел "Оперативни дейности" - гр.Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.София, с която на «Г.»ЕООД с ЕИК ******
е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин
за хранителни стоки, находящ се в с.***, ул.*** № 5, общ.Шумен и е забранен достъпът до него за срок от 3
(три) дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като е
определено запечатването да се извърши в срок до три дни от влизане в сила на заповедта.
Обжалваната заповед е издадена след извършена
на 17.12.2022г. от лицата Д.Б.К. и В.И.Н. - инспектори
по приходите в Отдел "Оперативни
дейности", гр.Варна в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, оперативна проверка на
търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в с.***,
ул.*** № 5, общ.Шумен, стопанисван от „Г.“ ЕООД с ЕИК ******. Проверката започнала с контролна
покупка на 1 брой хляб и 0,300 кг кашкавал, за което бил издаден фискален касов
бон с № 30842/17.12.2022г., в който продажбата на бял хляб „Демея“ бил отразен
в данъчна група Б с 20%, вместо в група А с 0% ДДС, в разрез с изискванията на
чл.27 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. След последвалата легитимация от страна
на данъчните инспектори бил извършен опис на паричните средства в обекта, като
била установена разлика в размер на 348,32 лева между разчетените и фактически
касови наличности, в наличното в обекта ФУ.
Органите по приходите установили, че в деня на проверката е налице
извършено едно плащане в 10:47 часа за сумата от 3,90 лева през ПОС устройство
за картови разплащания на АSSET
BANK, като сумата била
заплатена от клиент с банкова карта MASTERCARD,
за което била издадена само бележка от ПОС – терминала и не се виждала на ФУ
като плащане с карта. Поради технически проблем с ФУ бил изведен само Х –
отчет, в който не било регистрирано плащане с карта. След невъзможност за
извеждане на КЛЕН, от лицето било изискано същият да бъде представен в
14-дневен срок от датата на проверката. Описаните обстоятелства били
документирани в Протокол за извършена проверка в обект серия АА, № 0063384 от
17.12.2022г., подписан от проверяващите и управителя на „Г.“ЕООД, Ц.Т.К..
Впоследствие, на 01.01.2023г. било установено, че
в изпратения КЛЕН от лицето на 21.12.2022г. на служебния е-mail на проверяващия Д.Б., за извършеното плащане на 17.12.2022г.
в 10:47 часа за сумата от 3,90 лева през ПОС – устройство за картови
разплащания на АSSET BANK, не е издаден фискален касов бон
от въведеното в експлоатация и работещо в обещта ФУ модел ELTRADE A3 UL с ИН на ФУ ED298859 и ИН на ФП с № 44310585. За нарушението, извършено
на 17.12.2022г. и установено на 01.01.2023г., бил съставен Протокол за
извършена проверка серия АА, № 0063388/01.01.2023г., в който било отразено, че с
описаната в него деятелност е нарушен съставът на чл.25, ал.1, във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118 от ЗДДС, доколкото
фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, като лицата по
чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. са длъжни едновременно с получаване на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Поради
това срещу ЕООД бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № F689698 от 13.01.2023г. за нарушение на чл.25, ал.1, т.1, във вр.с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във вр.с чл.118, ал.1 от ЗДДС. По делото не са
представени доказателства дали въз основа на този АУАН е съставено НП. По повод нарушението по чл.25, ал.1, т.1, във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ с оспорваната
по настоящото дело заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, Началникът на отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП приложил и ПАМ по отношение
на „Г.“ЕООД -
запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 3(три) дни.
Заповедта е връчена на
представляващия ЕООД на дата 13.01.2023г., видно от
разписката към нея
(л.141).
Недоволно от заповедта, дружеството я е оспорило пред Административен съд - гр.Шумен с жалба вх. № вх.№ 1131/27.01.2023г., въз
основа на която е образувано настоящото адм.д.№ 27/2023г. по описа на ШАдмС.
Като писмени доказателства по
делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорената заповед.
При така установените
факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на
оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от
неговия
адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена
на оспорващото ЕООД на 13.01.2023г., поради което жалбата, входирана в
деловодството на ТД на НАП-гр.Варна на 27.01.2023г., се явява подадена в срока по чл.149, ал.1
от АПК, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл. 7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че
изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП (л. 33 от
делото), директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол"
в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В
случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности",
гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална
компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалването й. Съобразно нормата на чл. 186, ал.
3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед,
т.е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства
като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изискванията на чл. 59 от АПК са
изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването ѝ.
В обжалваната заповед се съдържат и мотивите на административния
орган досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка.
Доколкото се касае за принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си
относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е аргументирал
продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок към минималния, предвиден в
закона, а именно – 3 дни.
Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с
конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на налагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на
закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая,
определеният срок за налагане на ПАМ от 3 дни е в рамките на законоустановения такъв, като
изложените в самият акт мотиви на административния орган относно прилагането на
ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане
целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за
срок от 3 дни,
административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се
смята, че преустановяването търговската дейност в обекта на жалбоподателя посредством
прилагането на ПАМ, би
ограничило правата на субекта
в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Доколкото законът
регламентира задължение за
правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях
продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане,
неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им
посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на
ПАМ от вида на процесната.
Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на
противоправното поведение на търговеца - неотчитане на приходи и
предотвратяване на последващо
нарушение от същия вид. Административният орган се е
съобразил с вида на търговския обект – магазин за хранителни стоки в централната част на с. ***,
т.е. търговски обект за стоки от първа необходимост, с голям клиентопоток, явяващо се
индиция за търговска дейност, водеща до значителен оборот, респективно
представляващо предпоставка за укриване на значителен оборот, с оглед така
констатираната незаконосъобразна практика; с установената положителна касова
разлика на фискалното устройство в размер на 348,42 лева, както и установените
публични задължения в ТД на НАП-гр.Варна в размер на 1244,37 лева към 03.01.2023г. В заповедта са
цитирани и 3 броя АУАН от 18.12.2022г., съставени срещу дружеството за различни
нарушения на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., които актове не са представени по
делото, но тяхната липса не променя направения от административния орган извод
относно определения срок за запечатване на обекта, тъй като останалите посочени
обстоятелства са напълно достатъчни, за да обосноват прилагането на ПАМ с
определения от административния орган близък до минимума, срок. Освен това, съдът
намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно
съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно
условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран, е от
изложените в него съображения
да е ясна волята на издателя - защо е издал административен акт точно с такова
съдържание. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на
административния орган за издаването ѝ, т.е. същата е надлежно мотивирана и не страда от порок по чл.146, т.2 от АПК.
Освен това в оспорвания акт
фигурира изрично позоваване на Протоколи за извършена проверка серия АА, №
0063384/17.12.2022г. и серия АА, № 0063388/01.01.2023г., на изведения КЛЕН (контролен
лист на електронен носител) от фискалната памет на ФУ за 17.12.2022г., на описа
на касовата наличност, на АУАН № F689698 от 13.01.2023г.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание. Проверката е извършена в
присъствието на представляващия ЕООД, а резултатите от проверката са подробно
описани в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0063384/17.12.2022г.,
подписан без възражения от Цветалина Крумова – управител на дружеството, като
по този начин адресатът на заповедта своевременно е уведомен за започване на
административното производство и му е осигурена възможност да даде обяснения,
да направи възражения и да представи доказателства, оборващи направените в
протокола констатации, което не е сторено.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Съгласно приложимата материалноправна норма - чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен
документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. С чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в
търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от фискално
устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо дали е
поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и
системният бон са хартиени документи, регистриращи продажбата/доставката на
стоки или услуги в търговския обект, по която е заплатено в брой, с чек, с
ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите
платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от
одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. Задълженията по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в издадената
от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, Наредба №
Н-113.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. изрично е предвидено
задължение на лицата по чл. 3, ал. 1, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ,
задължително да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова
бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в
разпоредбата случаи. След като в настоящия казус е безсъмнено, че процесният обект – магазин, отговаря на легалната дефиниция за търговски
обект по § 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС, то при
извършването на продажби на стоки и услуги в него за търговеца на общо
основание съществува задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респективно по чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. Нарушаването на това
задължение, на каквото се е позовал административният орган, за да приложи
процесната ПАМ, е
установено със съставените
от контролните органи Протоколи за извършена проверка серия АА, № 0063384/17.12.2022г. и серия
АА, № 0063388/01.01.2023г., които
като изготвени по установените
форма и ред от органи по приходите при изпълнение на служебните им правомощия, представляват на основание чл. 50, ал. 1 ДОПК годно доказателство за установените от тях при проверката факти и
обстоятелства. Те се подкрепят изцяло и от описаните в протокола и приложени по
административната преписка писмени доказателства. От всички събрани доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, че установява по категоричен начин, че за извършената
на 17.12.2022г. продажба на стойност 3,90 лева, заплатена с банкова карта, не е
издаден фискален касов бон за заплатената сума. Обективираните в констативния
протокол констатации не са оборени от жалбоподателя с ангажиране на
допустими и относими доказателства, поради което съдът приема за безспорно установено, че „Г.“ЕООД не е изпълнило задължението си по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., да издаде фискален бон при извършване
на плащането. Това неизпълнение на задължението е юридически факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Налице е предвидената в закона
хипотеза, обуславяща материална законосъобразност на приложената мярка. Доказателство за неотразената продажба при извършената покупка на стока на
стойност 3,90 лева е и констатираната положителна разлика между фактическата
наличност на парите в касата и липсата на отразена такава във фискалното
устройство. Видно от констативния протокол и приложения опис на касовата
наличност, за деня до момента на проверката оборотът, регистриран от ФУ, е в
размер на 63,23 лева, а фактическата касова наличност в обекта е в размер на 411,50
лева. Наличието на
такава разлика, съпоставена със стойността на извършената при проверката
продажба, за която не е издадена фискална бележка – 3,90 лева, свидетелства за неинцидентно неизпълнение на задължението за регистриране
на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.
С оглед изчерпателност съдът намира за нужно да
посочи, че стойността на контролната покупка при
извършената от приходните органи проверка няма
обвързваща сила и значение за тежестта на нарушението, тъй като законът не
обвързва налагането на мярката с това за каква стойност не е издадена фискална бележка.
Атакуваната заповед е издадена и при съблюдаване на
законовата цел. В тази връзка следва да се отбележи, че при налагане на ПАМ по
чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от това забрана достъпа до обекта по
чл.187, ал.1 от с.з., административният орган действа при обвързана
компетентност, което означава, че при установяване посочените в чл.186 от ЗДДС
обстоятелства, в т.ч. и по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, органът е длъжен
да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил правото да прецени
за какъв конкретен срок следва да бъде наложена мярката, стига този срок да се
вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва, че при упражняване на
правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на
съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 3 дни е в рамките на законоустановения
такъв, като изложените в самия акт мотиви на административния орган относно
прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и
обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен
субект. Прилагайки ПАМ за срок от 3 дни, административният орган е действал в
съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6,
ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на търговската дейност в обекта на жалбоподателя посредством прилагането на
ПАМ, би ограничило
правата му в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел. Доколкото законът регламентира
задължение за правните
субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед
определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това
задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на
съответното административно наказание, съчетано с прилагането на ПАМ от вида на процесната. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на
противоправното поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и
предотвратяването на последващо нарушение от същия вид, с оглед защитата
интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно
установяване размера на публичните задължения. Очевидно административният
орган се е съобразил със спецификите на търговския обект, с установения оборот и размера на
констатираното разминаване между действителната и касовата наличност, и обосновано е счел, че за
постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския
обект и забрана на достъп до същия за 3 дни.
В този смисъл,
доводите на оспорващия, че изпълнението на ПАМ ще доведе не само до преустановяване
на търговската дейност на обекта, но и до преустановяване генерирането на
приходи от нея, респективно на данъци за фиска, са неоснователни, тъй като ПАМ
се явява последица от неиздаване на фискална касова бележка от дружеството –
жалбоподател, което поведение безспорно рефлектира неблагоприятно върху фиска,
а мярката се налага именно с цел преустановяване занапред на установената
порочна практика. Действително, нарушението, по повод на което е издадена
заповедта за ПАМ, към момента на нейното издаване вече е било довършено, но
това категорично не обезсмисля прилагането на същата, тъй като по силата на
чл.22 от ЗАНН, ПАМ могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, а в случая, както беше посочено по-горе, с
налагането й се цели преустановяване на установената вече неправомерна практика
да не се издават касови бележки за реализирани продажби.
Съобразно изложеното, настоящият
състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената
против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и предвид
липсата на отправено искане от ответната страна за присъждане на деловодни
разноски, такива не следва да се присъждат в настоящото съдебно производство.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на «Г.» ЕООД, с ЕИК ******,
представлявано от управителя Ц.Т.К., със седалище и адрес на управление ***,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
7-ФК/05.01.2023г., издадена от Началник на отдел "Оперативни
дейности" - гр.Варна в ГД"Фискален контрол" при ЦУ на
НАП-гр.София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, на „Г.“ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес ***, представлявано от Ц.Т.К.,
е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект
– магазин за хранителни стоки, находящ се в с.***, ул.*** № 5, община Шумен и
забрана за достъп до него за срок от 3(три) дни.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: