ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1401
В името на народа
гр. Пловдив,
18.12.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на
осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИНА КУЗМАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Иванов ВЧНД № 2182 по описа на ПОС
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 243, ал. 6 и сл. НПК.
С Определение № 1739/04.11.2019 г., постановено по ЧНД № 6081/2019 г., по
описа на Пловдивски районен съд, е оставена без разглеждане жалбата от В.Т.П. *** срещу Постановление
за прекратяване на досъдебно производство по пр.пр.№ 1964/2019 г. по описа на
РП-Пловдив, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Против така постановеното определение е
постъпила жалба от В.Т.П., с
която се излагат съображения за неправилност на така постановения съдебен акт,
поради което се иска неговата отмяна.
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Производството пред първата
инстанция е инициирано по жалбата на В.Т.П. против
Постановление на Районна прокуратура, гр. Пловдив за прекратяване на
наказателно производство, искайки същото да бъде отменено и делото да бъде
върнато за продължаване на процесуално-следствените действия като бъдат дадени
указания на прокуратурата за правилното прилагане на материалния закон. Районният
съд, като е обсъдил събраните по делото доказателства е преценил, че В.Т.П. няма правен интерес от подаването на
жалбата и в този смисъл е нелегитимирана страна. С оглед на тези констатации е
преценил, че жалбата се явява недопустима, оставена е без разглеждане и
производството по делото е прекратено.
Настоящият съдебен състав, като прецени
законосъобразността на атакувания съдебен акт, намери следното:
За да бъде допустима жалбата пред
пъровинстанционния съд е необходимо същата да бъде подадена от кръга лица,
изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК. Право да подадат жалба
срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство имат
единствено и само обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите
наследници, ощетеното юридическо лице. Това изброяване е изчерпателно. Споделя
се изводът на първостепенния съд, че доколкото жалбоподателката не притежава
нито едно от посочените по-горе качества, които да я легитимират като част от
кръга лица, то същата не е легитимирана да обжалва актовете на прокуратурата,
свързани с наказателното производство, касаещи гореописаното досъдебно
производство.
Наказателното
производство е било прекратено от РП-Пловдив, защото от събраните по делото
доказателства не се доказва по несъмнен начин, че лицето, дало инкриминираните
показания пред съда, е заявило неистина.
Престъплението
по чл.290 ал.1 от НК намира правна уредба в гл.VIII, раздел „Престъпления против правосъдието“. С тези
престъпления се засягат обществените отношения, които обезпечават нормалното и
правилно функциониране на правосъдната система, на органите на съда,
прокуратурата и следствието. Престъплението по чл.290 ал.1 от НК инкриминира устното или писмено съзнателно
потвърждаване на неистина или затаяването на истина пред надлежен орган на
властта, като свидетел. т.е. общия /групов/обект
на престъплението или основният непосредствен обект на престъплението/изведен от заглавието на
съответния раздел/ не се насочва
директно към защита на индивидуална
правна сфера. Съдът приема, че за
да придобие едно лице качеството на
пострадал, то това лице следва да е
претърпяло такива вреди от самото престъпление, които биха му
позволили да встъпи в процеса като
граждански ищец или частен обвинител, т.е. активната легитимация за
обжалване на прекратителното постановление е поставена на плоскостта на обективно претърпени вреди и тяхното наличие не може да бъде
резултат на субективно
усещане. Тези вреди трябва да са преки и непосредствени. Въпреки това,
за да се направи преценка за това, дали
от дадено престъпление са претърпени такива вреди и съответно
възникнала ли е процесуална правоспособност на определено лице да бъде
страна в съдебната фаза и от тук
възможността да атакуват постановлението на прокурора по чл.243 от НПК , следва
да се проверят характеристиките на конкретното
престъпление, а именно- предмета на обвинението, съставомерните
общественоопасни последици(престъпен
резултат), в какво се изразяват, ако ги има и доколко са свързани с
правната сфера на определен правен
субект. Вредата като негативно
въздействие върху благо, охранявано от правото, по принцип се състои
в отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на
даден правен субект . Респективно
отнесено към наказателното право,
това общо положение обосновава, че
засегнатия с престъплението
обект следва да е свързан
с имуществени или
неимуществени права на гражданите. (В този смисъл Решение № 536/22.1102г.
по н.д. 432/02г. ІІ н.о., Решение № 301/20.05.2003 н.д.87/03 І н.о.)
Критериите
за регламентираното в закона качество
пострадал, са обективно установени и съответно трябва да бъдат изследвани
подробно. В конкретиката на настоящия случай липсват всякакви данни, а и самата
жалбоподателка не споделя доводи, които да свързват евентуалното извършване на
гореописаното деяние с претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението, за което се води наказателното производство в досъдебната му
фаза. Инкриминираното деяние не е довело до съдебно
решение в нейна вреда , а тъкмо напротив – гражданското дело, по което се
твърди да има лъжесвидтелстване, е приключило с уважение на нейната молба. Този
факт сам по себе си означава, че в случая няма как да са засегнати нейни
субективни права и интереси. От тези действия жалбоподателката не би могла да понесе
каквито и да е било
преки вреди, още по-малко на деликтно основание. В този смисъл жалбоподателката няма качеството на пострадало лице и не е активно легитимирана да оспорва
прокурорския акт, посредством който е сложен край на досъдебното производство.
По изложените по горе съображения, обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 1739/04.11.2019 г., постановено по ЧНД № 6081/2019 г., по
описа на Пловдивски районен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: