Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 416
02.06.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и трети май две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор: Антон
Стоянов
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 563 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Д.А.М., с ЛНЧ **********,
гражданин на С., против Решение № 3348/16.02.2023г. на Заместник – Председател
на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС).
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност
на оспореното решение, поради допуснати при постановяването му съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с
приложимия материален закон. Сочи се, че обжалваният административен акт е
постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Твърди се, че изложените
съображения, основаващи отказа, са незаконосъобразни, тъй като
административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били
свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия. Сочи, че
причините, поради които напуснал С., изложил добросъвестно пред
административния орган и те са възприети правилно. Твърди, че административният
орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Т. е трета
сигурна държава за оспорващия. Приел също, че чужденецът би могъл да бъде
върнат в Т., без да обсъди доводи защо счита това за възможно. Сочи се, че
съгласно пар.1, т.9, б.“г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се
приеме, че спрямо чужденеца Т. е трета сигурна държава, то в Т. следвало да
съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при
предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. В жалбата
се коментира законодателството на Т. спрямо търсещите убежище лица и се сочи,
че сирийците, влезли масово в Т., първоначално получили статут на „посетители“
и впоследствие статут на временна закрила, без обаче да имат правото да подадат
молба за статут на бежанец. Твърди се, че целта е да се гарантира, че те ще
останат в Турция само докато трае военният конфликт в Сирия и ще се върнат там,
когато ситуацията се подобри. Освен това, що се отнася до определянето на Т. за
„сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по отношение на спазването на
принципа на забрана за връщане, залегнал
в чл.33 параграф 1 от Женевската конвенция, чл.3 от Европейската конвенция за
правата на човека и чл.3 параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и други
форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Навеждат се доводи, че
няма гаранции за това, че принципът на забрана за връщане се спазва ефективно. Твърди
се, че Т. принудително изселва от собствената си територия сирийски граждани,
най-вече араби, за да ги засели в районите на С., където преди това живеели
сирийски кюрди. С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени
оспореното решение със законните последици от това.
Ответникът – Заместник- Председател на ДАБ при МС,
чрез процесуален представител моли да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба УРИ 105400-4952/19.09.2022г. по описа на СДВНЧ
– София, Дирекция „Миграция“, А. Ж. от С. е поискал закрила в Република
България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх. №4513/29.09.2022г. на
РПЦ – Харманли с посочени в нея имена Д.А.М. от С.. Чужденецът е бил
регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП-23563/29.09.2022г.
като Д.А.М., гражданство – С., етническа принадлежност - ***, роден на ***г. в
С., гр. Х., със същия постоянен адрес, образование - ***, професия ***, религия
– ***, ***, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист
са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите, както и относно
съпругата и децата на чужденеца и
тяхното местонахождение към момента, а именно – Т.. Самоличността на чужденеца
е била установена чрез декларация с рег. № УП-23563/29.09.2022г. по чл.30,
ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с
имената Д. (собствено) М. (бащино) А. (фамилно), гражданин на С., роден на ***г.
в С., гр. Х., ***. Видно от Решение за
настаняване №4136/28.09.2022г. с рег. №УП 23563/29.09.2022г., чужденецът е бил
настанен в РПЦ гр. Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания
относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата,
която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за
закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи с
бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 29.09.2022г.
към търсещия закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю
на 25.11.2022г.
С Писмо с рег.№ УП-23563/04.10.2022г. на ДАБ, И. Д.
Началник отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция
„Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.
Видно от писмо рег. №М-23851/29.11.2022г., ДАНС не възразява да бъде
предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията
по ЗУБ.
На 25.11.2022г. било проведено интервю с Д.А.М., като
част от административната процедура по предоставяне на международна закрила,
видно от Протокол от проведено интервю рег. № УП-23563/25.11.2022г., с което му
е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто
чужденецът посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на
регистрационния лист. Роден бил в гр. Х. и там живял. През 2016г. се преместил
в с. Д. А., обл. Х.. Семейството му в момента било в Т., в гр. Г. Влязъл в Т.
през 2018г., направил си операция. Сега на 02.07.2022г. влязъл в Т. заедно със
семейството си, но продължил насам без
тях. Тръгнали още с шестимата му братя и техните семейства, единият стигнал до
С., но го върнали обратно в Т.. Съпругата му се казвала Х. Б. Н., родена била
през 2003г. в Х.. Имали сключен и религиозен, и граждански брак на
01.01.2018г., имал семейна книжка. Тя в момента била изпратена в С., за да
впишат децата им, защото не били вписани. Децата не били вписани в семейната
книжка, защото нямало официална власт при
тях. Децата се казвали С., родена през април 2019г. и М., роден през
декември 2021г. Заявил, че децата са родени в С., гр. Х.. Нямал роднини в
държава-членка на ЕС. След поставен въпрос уточнил, че напуснал С. на
02.07.2022г. със семейството си и нелегално преминали в Т.. Заявил, че не е
подавал документи за пребиваване или за временна закрила в Т.. През 2018г. му
дали кимлик, за да могат да го оперират. После го върнали с линейка в Т.. След
като на чужденеца бил показан кимлика, който представил и на поставен въпрос
дали този документ е негов, отговорил, че е негов, това бил кимлика, който му
издали през 2018г. На 07.09.2022г. влязъл незаконно в България. После вървели
четири дни в гора, после с кола тръгнали за С. и били задържани от полицията. С
брат му, братовчед му и други роднини. Чичо му и брат му веднага ги върнали в Т..
Заявил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка
на ЕС. Освен тук, не бил подавал молба за закрила в друга държава. Съпругата му
не подавала документи за закрила в Т.. Тя не ходела никъде, не излизала, защото
турската държава взела някакво решение, с което променяла отношението си към
сирийците. Децата не посещавали учебно заведение. Нямали достъп до медицинска
помощ. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга
държава. Относно причините да напусне държавата си по произход разказал, че се
преместили от Х. в с. Д. А. заради войната. Домът им бил разрушен през 2016г.
при бомбардировка. Когато паднала бомбата, загинали чичо му и дъщеричката на
брат му. А преди 15 дни починал и баща му. Селото Д. А. напуснали заради
войната. Кюрдската армия и Свободната войска се сражавали в близост до селото и
започнали да падат бомби в селото. В началото на 2022г. пак при бомбардировка
загинал другият му чичо и синът му. На въпроса защо не напуснал по-рано
страната си, след като семейството му преживяло
толкова лоши неща, отговорил, че една от причините била, че баща му бил
болен и бил трудно подвижен. Освен това нямали финансови средства. Заявил, че
децата му вече растат, в С. няма училища, нищо няма. Посочил, че не е имал
проблеми в Сирия заради това, че е арабин. Не е имал проблеми заради
изповядваната от него религия. Не е имал проблеми с официалната власт в
страната си. Не е членувал в политическа
партия или организация. Не е бил член на въоръжена групировка. Към него нямало
отправени заплахи. В С. обаче нямало
никаква сигурност за никого, постоянни бомбардировки – роднини загинали. Върху
него лично не било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в държавата
си по произход, в момента искал единствено сигурно бъдеще за децата си. Подал
молба за закрила в Република България, защото била сигурна и спокойна страна.
На 26.01.2023г. било проведено второ интервю с Д.А.М.,
в което чужденецът уточнил, че напуснал С. на 02.07.2022г. със семейството си и
нелегално преминали в Т.. Имал едно влизане през 2018г., дали му кимлик, защото
влязъл в болница – за един месец. Заявил, че има кимлик.Във връзка с това, че
представил кимлик – турски документ за временна закрила, на който пишело, че е
регистриран през 2018г., а документът бил издаден на 11.02.2022г., чужденецът
обяснил, че това е така. Редовно пребивавал. Но било възможно въпреки, че има
кимлик, да го върнат в С.. Съпругата му не подавала документи за закрила в Т..На
въпроса къде е семейната му книжка отговорил, че все още не била готова.Не е
имал проблеми в Т. заради това, че е арабин. Имало обаче расизъм срещу арабите.
Турски мъже дошли в дома им и искали да се връщат в С. – юли или август 2022г.
Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия в Т.. Не е имал проблеми
с официалната власт в Т.. Не е имало заплаха, отправена лично към него в Т.,
само това, че дошли турски граждани и искали да се връщат в С.. Не му било
оказвано насилие в Т.
.
Представено е становище рег. № УП-23563/30.01.2023г.
от младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по
преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето
на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение №3348/16.02.2023г., Зам. Председател на ДАБ
при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д.А.М.,
на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.
На 28.02.2023г., срещу подпис, решението е връчено на
жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който
владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е
подадена чрез административния орган на 13.03.2023г. Същата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от
ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Оспореното в настоящото производство решение изхожда
от компетентен орган – Заместник - Председател на ДАБ, който съобразно нормата
на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото
Заповед №03-15/03.05.2022г. има законоустановено правомощие да отказва
международна закрила в Република България.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода
на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.
Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протоколите също е прочетено на
интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в
случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди
произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по
предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Административният акт отговаря и на общите изисквания
за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически,
така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са
посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с
основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
При регистрацията на жалбоподателя същия е регистриран
като сирийски гражданин, с постоянен адрес Сирия, с оглед на което за държава
по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С..
В настоящия случай правилно административният орган е
преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо
последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени
конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за
опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните
права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на
основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или
повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да
бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски
или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел
дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от
жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е
преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за
напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита,
тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е
заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или
организации и недържавни субекти нито в страната му на произход – С., нито в
страната, в която е пребивавал – Т.. Основният мотив, който кандидата за
закрила изтъква за напускането на С., е общата обстановка на несигурност в
страната заради войната. Макар и административният орган да приема за
достоверни тези страхове, правилен е изводът, че тези притеснения не са
продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. На
практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи
преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за
преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван и
върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто
си. Същият не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти в С. и Т..
Не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини нито в С.,
нито в Т..
По така изложените съображения, правилен и
законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на
материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал.
1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне
на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от
негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква
разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за
наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е извършил преценка и относно
материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и
условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си по
прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка
№ МД-743/15.11.2022г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация
относно Сирийска арабска република, като е приел, че обстановката по
сигурността в С. е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на
вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война. Достигнал е до
заключение, че не може да се очаква молителят да се установи в друга част от
територията на държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна
закрила, и че не могат да бъдат изпълнени критериите за възможността за
вътрешно разселване и следователно тази алтернатива в момента е неприложима за
него.
Съдът изцяло споделя извода в проверяваното решение,
че жалбоподателят се явява принуден да остане извън държавата си по произход
Сирия, тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава като
гражданско лице е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради
насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт.
Същевременно административният орган е взел предвид
факта, че жалбоподателят е пребивавал на територията на Т., и е извършил
преценка относно сигурността на територията на тази държава. Въз основа на
това, административният орган е приел, че са налице всички кумулативно
изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията,
на която е пребивавал жалбоподателят, да се приеме за трета сигурна държава по
отношение на него.
В решението е направен изводът, че за чужденеца не
съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 -
3 от ЗУБ при завръщането му в Турция и че искането за закрила и в частта за
предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че този извод на
административния орган е правилен и съответен на събраните по делото
доказателства. Правилно в решението е прието, че чужденецът е пребивавал в
трета държава, различна от държавата му по произход, и че същата представлява
„трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. От събраните по делото писмени доказателства,
включително от заявеното от кандидата за
закрила в проведеното интервю, може да се направи извода, че същият няма основания да се опасява за живота или
свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване
или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание. С оглед данните, съдържащи се в приетите справки относно Република Т.,
и видно от изложеното в проведеното интервю, следва да се приеме, че от тази
страна жалбоподателят би бил защитен от
връщане до територията на страната си по произход. Предвид тези обстоятелства, то съдът стига до
извода, че са налице достатъчно основания да се счита, че Д.А.М. ще бъде
допуснат до територията ѝ. Административният орган е извършил преценка на
сигурността в тази държава с оглед данните в изготвената справка, правилно е
установил, че на територията ѝ няма въоръжен конфликт до степен на
изключително и безогледно насилие и е
налице възможност оспорващия да
поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от
международна закрила като бежанец. Съгласно чл.21, т.7 от устройствения
правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за
сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони
и за бежанските потоци. Следователно цитираните справки са изготвени от
компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват
официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е
издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени
в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си,
регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да
прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с
държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга
държава.
Извършената преценка за липса на основания
жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия
поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в Т., не се опровергава
от останалите събрани по делото доказателства. Налага се изводът, че при
вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и
не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение
съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от
порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него
жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.М., с ЛНЧ **********, гражданин на С., против Решение № 3348/16.02.2023г. на
Заместник – Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет .
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: