№ 17
гр. Добрич, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Стоянка Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230201005 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Изида Логистик” ООД, ЕИК ********* с
представляващ Г.Д.М., срещу Наказателно постановление № 23-0000910 от
24.06.2021 г. на Директора на РД „АА” гр. Варна, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
3 000 /три хиляди/ лева.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано. Редовно уведомен, представляващият дружеството се явява
лично в съдебно заседание, като поддържа жалбата на изложените в нея
доводи и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено
становище се предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира, че жалбата е допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
1
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното от фактическа страна:
На 19.03.2021г. около 14.00 часа в сградата на ОО „АА” гр. Добрич, бул.
„25 – ти септември” № 8, св. ПЛ. ХР. Й. и св. К. Н. К. – инспектори в РД „АА“
гр. Варна извършили тематична проверка на превозвача „Изида Логистик“
ООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари с № 12958. В
хода на проверката било констатирано, че на 29.09.2020 г. в гр. Добрич, ул.
„Антон Стоянов“ № 2, превозвачът е допуснал извършването на обществен
превоз на товари от водача Т.Т. ЕГН **********, управлявал товарен
автомобил „Даф“, с рег. № ***, кат. N3, като водачът не притежавал валидна
карта за квалификация. Водачът Т. е притежавал Карта за квалификация №
Р0***, която е била със срок на валидност до 01.08.2019 г. Нарушението било
установено след справка в програма „Карти за квалификации на водача“ и
разпечатка от снета информация от картата на водача.
При така установеното административно нарушение, което
актосъставителят Й. квалифицирал по смисъла на чл. 7б, ал. 1, изр. 2 ЗАвтП,
той образувал административно-наказателно производство срещу „Изида
Логистик” ООД, ЕИК ********* с представляващ Г.Д.М., като съставил Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2020 №
289563 от 19.03.2021 г.
Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган
издал процесното НП № 23-0000910 от 24.06.2021 г., в което описвайки
установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното
деяние по чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтП и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвтП е наложил на юридическото лице имуществена санкция в размер на 3
000 лв.
В хода на съдебното производство не била установена различна
фактическа обстановка. В показанията си двамата свидетели – инспекторите,
извършили проверката, потвърдили констатциите си, описани в акта и
посочили, че водачът има „карта дигитален тахограф“, която е лична и е само
една за всеки водач. От свалените данни от тази карта, обективирани в
справка, приложена по делото на л. 15 и л. 16, се е установило, че на
посочената в АУАН дата – 29.09.2020 г. водачът Т. е управлявал 4 часа и 30
минути посоченото МПС. Самото нарушение се изразявало в това, че
2
дружеството е допуснало този водач да извършва обществен превоз на
товари, без да притежава валидна карта за квалификация на водача, което пък
било установено след справка в съответната база данни с тази информация.
В хода на съдебното следствие и с оглед наличието по делото на пътен
лист, представен с жалбата от наказаното лице, в който е посочено, че на
29.09.2020 г. процесният товарен автомобил е бил управляван от друго лице –
С.С., бил призован и разпитан като свидетел водачът Т.. В показанията си
същият заявил, че не се сеща дали на 29.09.2020 г. е извършвал курс. Докато е
работил при жалбоподателят е карал камион ДАФ с рег. № ***. Картата му за
квалификация изтекла 2020 г. месец септември, като мисли, че към 29.09.2020
г. картата му вече е била изтекла. След това заявил, че на 29.09.2020 г. не е
управлявал МПС. На въпрос на съда посочил, че товарителниците за
осъществения превоз се попълват от шофьорите. Съдът, на основание чл. 284
от НПК е предявил на свидетеля Товарителница за обществен автомобилен
превоз в страната, Серия А, № 1 намиращ се на л. 7 от делото и
Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната, Серия А, № 2
намиращ се на л. 7 /гръб/от делото, както и Товарителница за обществен
автомобилен превоз в страната, Серия А, № 3 намиращ се на л. 8 от делото.
На въпрос на съда св. Т. посочил, че той е попълнил Товарителници,
находящи се на лист 7, лист 7 /гръб/ и лист 8. На въпрос на съда каква е
практиката, ако не е управлявал автомобила, защо е попълнил
товарителницата, св. Топалов заявил: „Трябваше да я попълня“. Според св. Т.
не било изключено едно МПС в един и същи ден да се управлява от двама
водачи.
Съдът кредитира отчасти показанията на този свидетел, доколкото
същият отговаря уклончиво на поставените въпроси, като на практика първо
не отрекъл да е управлявал процесния камион на 29.09.2020 г., след което
заявил, че не го е управлявал. Последното му твърдение обаче съдът не
приема за вярно, доколкото, видно от приложените по делото материали,
товарителници и справки от дигиталната карта на водача, то не кореспондира
с останалите събрани доказателства по делото. Ето защо, съдът приема за
отговарящо на обективната действителност заявеното от св. Т., макар и
уклончиво, твърдение, че не си спомня да е управлявал МПС на процесната
дата, което на практика не изключва да го е направил, в каквато насока са
останалите доказателства по делото.
3
Относно приложеното по делото писмено доказателство - Пътен лист
серия А, № 313350, в който като водач на МПС е записано друго лице, съдът
счита, че този документ не опровергава установената фактическа обстановка,
доколкото часът, посочен в Пътния лист – 15,40 ч., съвпада с времето за
почивка на св. Т., съгласно приложената на л. 16 от делото детайлна справка
на информацията, извлечена от дигиталната му карта.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя – св. П.Й. и св. К.К., както и от показанията на св. Т. в
кредитираната им част и съобразно горния анализ, както и от приобщените по
делото писмени доказателства - Жалба вх. № 52-00-51-2692/2/12.07.2021 г.;
Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната, серия А, № 1 от
29.09.2020 г.; Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната,
серия А, № 2 от 29.09.2020 г.; Товарителница за обществен автомобилен
превоз в страната, серия А, № 3 от 29.09.2020 г.; Пътен лист серия А, №
313350; АУАН, серия А-2020, № 289563 от 19.03.2021 г.; Наказателно
постановление № 23-0000910/24.06.2021 г.; Справки от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“.
Анализът на събраните доказателства и описаната и приета от съда
фактическа обстановка навеждат на следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на
представляващия санкционираното юридическо лице, документирано с
подписа му и в присъствие на един свидетел и е надлежно връчен на
представляващия дружеството. При съставяне на акта, последният е изписал,
че ще обжалва. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са били депозирани писмени
възражения по акта, като АНО е извършил проверка на изложените
обстоятелства, приел е, че същото е неоснователно и е издал НП.
Обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
4
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съобразно приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на вмененото административно нарушение:
Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтП гласи, че Лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни
средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на
изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация
на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно
превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него
длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на
валидност 5 години.
Видно от показанията на разпитаните свидетели и приобщените писмени
доказателства по делото, шофьорът Т.Т. – служител на жалбоподателя, е
притежавал Карта за квалификация № Р0*** с изтекъл срок на валидност
01.08.2020 г. и на 29.09.2020 г е извършил обществен превоз, без да
притежава валидна карта за квалификация.
5
Съдът не споделя навените в депозираната до РС Добрич жалба доводи
от страна на нарушителя, доколкото писмените диказателства и показанията
на разпитаните свидетели са еднопосочни и непротиворечиви. Приобщените
по надлежния ред писмени документи произлизат от санкционираното
дружество, чийто представител е бил напълно наясно относно датата и
мястото на превоза. Следователно, наказателното постановление съдържа
всички изискуеми по ЗАНН реквизити. Нарушението е описано точно и ясно,
без да създава неяснота за нарушителя в какво точно е обвинен. Описаната в
АУАН и НП обстановка не въвежда неяснота относно извършеното
нарушение и не нарушава правото на защита на санкционираното юридическо
лице, което с факта на оспорване на наказателното постановление по съдебен
ред е осъществило в пълен обем правото си на защита.
Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните
интереси с нарушената материално правна разпоредба. По делото не са
налице данни за смекчаващи обстоятелства, които да правят нарушението
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. В настоящия случай,
жалбопдоателят е наказан за това, че е допуснал извършване на превоз от
водач, който не е притежавал валиден изискуем документ. Не се явява
изключително смекчаващо и обстоятелството, че нарушението е установено
като извършено за първи път. По делото не са налични други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които поради своята многобройност да са
основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сред тях липсва и
изключително такова, което да отличава конкретния случай от обичайните
случаи от същия вид по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК и да обосновава
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По отношение на наложеното административно наказание:
Съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози законодателят е предвидил фиксиран размер на
приложимата имуществена санкция – 3000 лв., поради което пред съда не е
поставен въпросът за нейната евентуална завишеност, респ. несправедливост.
Същото се явява само по себе си справедливо и съответстващо на целите на
административното наказване предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
6
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000910 от
24.06.2021 г. на Директора на РД „АА” гр. Варна, с което на „Изида
Логистик” ООД, ЕИК ********* с представляващ Г.Д.М., за нарушение на
чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7