№ 207
гр. Габрово, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Кремена Големанова
Габриела Б. Илиева
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20254200500312 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение рег. № 78 от 19.03.2025 г. постановено по гр.д. № 1039/2023 г. по описа на
***** районен съд, възложил в дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на Ц. С. Б., с ЕГН
********** и с адрес: гр. *****, ул. „*****” № 5, следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот, с идентификатор 65927.501.1746 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК
Габрово, с адрес на имота: гр. *****, ул. „*****” № 5, с площ от 2 4 5 кв.м., при съседи: с
идентификатори №№ 65927.501.1747, 65927.501.4198, 65927.501.1745, 65927.501.1740 и
65927.501.1739, със сграда с идентификатор 65927.501.1746.1, която е разположена в
поземлен имот с идентификатор 65927.501.1746 и е със застроена площ от 67 кв.м., на един
етаж, с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор
65927.501.1746.2 на адрес гр. ***** ул. „*****” № 5, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65927.501.1746, със застроена площ от 30 кв.м., с предназначение - жилищна
сграда-еднофамилна. Осъдил е Ц. С. Б., на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, да заплати в 6-
месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, за уравнение на дела на съделителя
П. Й. В., с ЕГН ********** и с адрес: гр. *****, ул. „*****” № 10, вх. „А”, ет. 4, ап. 8,
сумата от 26 265 лева, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила. Осъдил е
Ц. С. Б., ЕГН ********** с адрес в гр. *****, ул. „*****“ № 5, на основание чл. 349, ал. 5 от
ГПК, да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, за уравнение на
дела на съделителя С. В. В., с ЕГН ********** и с адрес: гр. *****, ул. „*****” № 5, сумата
от 26 265 лева, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила. Осъдил е П. Й. В.,
да заплати на Ц. С. Б., сумата от 6 500 лева, представляваща съответна на частта й сума
относно направените от страна на ответницата Ц. С. Б., с ЕГН **********, разходи за
необходими ремонтни дейности в процесния имот. Осъдил е П. Й. В., с да заплати по сметка
на Районен съд - *****, държавна такса, в общ размер на 1 310,61 лева, от които – 1 050,61
1
лева, представляващи държавна такса за производството съобразно стойността на дела в
съсобствеността и 260,00 лева – държавна такса съобразно уважената част от претенциите
по сметки. Осъдил е Ц. С. Б., да заплати по сметка на Районен съд - *****, държавна такса,
в размер на 1050,61 лева, съобразно стойността на дела в съсобствеността. Осъдил е С. В.
В., да заплати по сметка на Районен съд - *****, държавна такса, в размер на 1 050,61 лева,
съобразно стойността на дела в съсобствеността.
Срещу така постановеното решение е постъпила е въззивна жалба вх. № 1933 от
31.03.2025 г., в срок от П. В., чрез адвокат И. от Габровска адвокатска колегия. Счита
същото за неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и
допуснати процесуални нарушения. Счита, че е допуснато процесуално нарушение при
процедурата по тайно наддаване между страните претенденти /ответниците/, направили
възлагателното искане, като всеки от тях следва определено о.с.з в писмена форма в
затворен плик да представи на съда подписана лично или от пълномощник предложение при
минимална цена на имота, с оглед ликвидиране на съсобствеността е пристъпил към
изпълнение. Реализирането на процедурата е оспорено, като са изложени възражения,
касаещи процесуалната и недопустимост.
Сочи, че волеизявлението е допустимо и то може да породи ефект, само при наличие
на съгласие, ако е предприето след края на първото по делото заседание. Такова не е
направено и същата е оспорена. Първоначално първоинстанционния съд е бил сезиран с
искане в нарушение на закона за възлагателни претенции от съделителите Ц. Б. и С. В. за
възлагане в дял на неподеляем жилищен имот. В преклузивният срок по чл. 349, ал. 4 от
ГПК няма направена валидна възлагателна претенция от един от двамата съделители
/ответници/, пораждаща желаните правни действия и последици, поради което на това
основание искането за възлагане в дял на процесният недвижим имот от Ц. С. Б. следва да
се отхвърли като процесуално недопустимо и не следва да бъде уважено. Основният способ
в конкретният случай с оглед ликвидиране на съсобствеността /приключване на делбата
между съделителите по делото/ е по реда на разпоредбата на чл. 348 от ГПК -изнасяне на
публична продан, тъй като другият чрез възлагане е неприложим.
Сочи, че субективно право да се иска възлагане на неподеляем имот жилище се
упражнява посредством предявяване на конститутивен иск от съделител, които покрива
фактическия състав на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, след като установи наличието
на следните кумулативни предпоставки: основно законово изискване делбеният недвижим
имот да има характер на жилище и да е неподеляем като при откриване на наследството да е
живял в него и не притежава друго жилище. В хипотезата на постановеното оспорвано
решение от първоинстанционния съд Ц. С. Б. направила възлагателно искане за поставяне в
дял на процесният имот не доказва фактите, че към момента на откриване на наследството
смъртта б.ж.на Община ***** -С.С.Б. починал на 04.12.1996 г. имота да е служил за жилище
на наследодателят и да е живяла в процесният имот. Доказването на тези правнорелеванти
факти, не може да почива на предположения въз основа на регистрация по настоящ и
постоянен адрес, както и липсват доказателства процесният недвижим имот да е служил за
жилище на наследодателят към смъртта му. Липсват и гласни доказателства в тази насока.
Не е представена декларация за семейно и имотно състояние от съделителката Б.. По
никакъв начин, не се доказва наличието на тази предпоставка. Отсъствието и е достатъчно,
за да се обоснове неоснователност и недоказаност на искането и по чл. 349, ал.2 от ГПК.
Сочи, че не е налице и другата предпоставка в разпоредбата на текста- „не притежава друго
жилище“. Обяснението на страната Б. по реда на чл. 176 ГПК съставлява изявление за
факти, които подлежат на доказване. Те могат да бъдат ползвани само когато съставляват
изявления за неизгодни за нея факти, което съдът следва да цени наред с всички
доказателства. Доказателства в тази насока не са представени. В този смисъл са
задължителните указания в ТР № 1/19.05.2004г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК в т.7
предложение 2-ро и предложение 4-то.
2
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, с което е възложен в дял по
реда на чл. 349, ал.2 ГПК на Ц. С. Б. с ЕГН ********** от гр. ***** ул. „*****“ № 5
процесния имот. Претендира разноски.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от процесуалния представител на ответника
адв. Д. от ГАК. Моли въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Счита, че с въззивната жалба се повдига ново
възражение, което не е въведено в първото по делото заседание на втората фаза на процеса,
а именно че от представените доказателства не може да се направи извод, че същата към
смъртта на наследодателя е живял в него, а също и тя. Счита, че законът не изисква към
смъртта си наследодателя да е живял в процесния имот. Достатъчно е да съставлява
жилище, да е неподеляем и към момента на откриване на наследството съделителя да е
живял в него, за да иска да му се постанови в дял. Оспорва твърдението, че Ц. С. не е живяла
на адреса, за което има представена декларация за семейно и имотно състояние, както и
удостоверение от община *****. Моли да се остави решението в сила и претендира
разноски.
В съдебно заседание въззивника поддържа подадената въззивна жалба, а въззиваемия
подадения отговор. Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена е в
законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С влязло в сила Решение № 231/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1039/2023 г. по
описа на Районен съд - *****, е допуснато извършване на съдебна делба на следния
недвижим имот, а именно: Поземлен имот, с идентификатор 65927.501.1746 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г.
на Изпълнителен директор на АГКК Габрово, с адрес на имота: гр. *****, ул. „*****” № 5, с
площ от 245 кв.м., при съседи: с идентификатори №№ 65927.501.1747, 65927.501.4198,
65927.501.1745, 65927.501.1740 и 65927.501.1739, със сграда с идентификатор
65927.501.1746.1, която е разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.1746 и е
със застроена площ от 67 кв.м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда-
еднофамилна и сграда с идентификатор 65927.501.1746.2 на адрес гр. ***** ул. „*****” № 5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.1746, със застроена площ от 30
кв.м., с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна, при квоти, както следва: за П. Й. В.
- 1/3 идеална част, за Ц. С. Б. - 1/3 идеална част и за С. В. В. - 1/3 идеална част от имота.
Обжалваното решение е постановено във фазата на извършване на делбата, в частта,
в която процесния имот се възлага в дял на съделителката Ц. С. Б.. В останалата част като
необжалвано решението е влязло в сила.
Втората фаза на делбата е започнала с допускане на съдебно-техническа експертиза,
която да даде заключение за поделяемостта на допуснатия до съдебна делба имот. В първото
по делото заседание, Ц. Б., чрез процесуалния си представител е направила искане по реда
на чл. 346 и чл. 349 от ГПК. Изрично е поискано имотът да бъде възложен в неин дял.
Представят удостоверение за постоянен и настоящ адрес на С. В. и Ц. Б.. Ответната страна
се е противопоставила на искането за възлагане на имота. С протоколно определение от
25.10.2024 г., съдът е приел за съвместно разглеждане възлагателната претенция на Ц. Б.,
както и на ответника С. В. по чл. 349, ал. 2 от ГПК.
В заключението на вещото лице Б.И. е посочено, че имотът е неподеляем. Същото е
било оспорено и за това съдът е назначил повторна съдебно-техническа експертиза. От
заключението на вещото лице Х. се установява, че допуснатия до делба имот е реално
3
неподеляем. Действителната му пазарна стойност към датата на оЦ.та е 78 796,00 лв.
Определени са квотите на съделителите- 26 265,00 лв. за всеки един от тях.
В съдебно заседание от 24.02.2025 г., С. В. е оттеглил възлагателната си претенция.
Съделителката Ц. Б., в съдебно заседание от 06.12.2024 г. е дала обяснение по чл. 176
от ГПК, че на свое име няма нищо. В имота в село Горна Росица не може да се живее и там
са общо петима наследника. Невярно се оказва твърдението, че Б. е представила по делото
декларация за семейно и имотно състояние.
Други процесуални действия в първата инстанция не са извършени.
За да постанови решението си първоинстанционния съд относно възлагателната
претенция на съделителката Ц. С. Б. е приел, че ответницата Ц. С. Б. е предявила искането в
срока по чл. 349, ал. 4 ГПК. Приел е, че няма спор, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че процесният недвижим имот е придобит от наследодателите на страните -
Д.Л. Б. и С.С.Б., в условията на съпружеска имуществена общност. С Решението по първа
фаза на делбата е установено, че С.С.Б. е починал на 04.12.1996 г., като негови наследници
са: 1/ Д.Л. Б. – съпруга, починала на 01.08.2013 г., която е оставила за наследник П. Й. В.; 2/
Ц. С. Б. – дъщеря и 3/ С. С. Б., починала на 03.10.2022 г. и оставила за наследник С. В. В..
Приел е, че делбеният имот е жилище, което е неподеляемо, според съществуващите
технически правила и норми, като не е спорно, че Ц. Б. е живяла в него към момента на
откриване на наследството и не притежава други недвижими имоти, освен идеална части от
процесните недвижими имоти и идеална част от имот в с. Горна Росица. Приел е, че когато
сделката е осъществена между сънаследниците, не е налице смесена съсобственост и не е
налице пречка да се извърши делбата на съсобствения имот, на основание чл. 288, ал. 3 от
ГПК (отм.), при наличие на предпоставките за това, тъй като имотът е наследствен за всички
съсобственици, в съсобствеността не участват трети на наследството лица, а в духа на
закона е имотът да остане в патримониума на един от наследниците. С оглед изложеното,
съдът приел, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК и в дял на ответницата Ц.
С. Б. следва да бъде поставен процесният недвижим имот.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави
следните правни изводи:
Не е спорно, че процесния имот е неподеляем, като в този смисъл са и двете
заключения на съдебно-техническата експертиза.
Основен принцип при извършване на делбата е всеки съделител да получи дела си в
натура, като се съобразят притежаваните от всеки от съделителите дялове от общата вещ. От
изложеното по-горе е видно, че в допуснатото до делба жилище е невъзможно да се
обособят отделни самостоятелни обекти. Стойността на притежаваните от всеки от
съделителите дялове са равни, но тъй като имота е един и е невъзможно разделянето му на
повече обекти, то съставянето на дялове и тегленето на жребий или разпределение не е
удобно. В първото по делото след допускане на делбата съдебно заседание пълномощника
на Ц. Б. е заявил, че прави искане за възлагане на делбения имот, на основание чл. 349 от
ГПК.
По делото не е депозирана декларация, от която е видно, че съделителят Ц. Б. не
притежава друг жилищен имот, както се твърди. По реда на чл. 176 от ГПК е дала
обяснения, че не притежава друг недвижим имот, а само идеални части. Представила е
4
удостоверение за постоянен и настоящ адрес, издаден от Община *****, че е с регистрация в
гр. *****, ул. „*****“ № 005. В удостоверението за постоянен адрес е отразено, че Ц. С. Б. е
на този адрес от 12.07.2000 г., а наследодателя С.С.Б. е починал на 04.12.1996 г., т.е не е
изпълнено изискването съделителката да е живяла в това жилище с наследодателя към
датата на смъртта му. Представените по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес
не доказват правнорелевантния факт за случая, че съделителката е живяла в имота, което
предполага трайно фактическо състояние, продължило във времето и не може да почива на
предположения въз основа на адресната регистрация.
Съгласно разпоредбата на чл. 349 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
такова може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите
съделители се уравняван с други имоти или с пари. Основното изискване на закона е
делбения недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Същият следва да е
служил за жилище на наследодателя. Съделителят, направил претенция за възлагане следва
да не притежава друго жилище и при откриване на наследството да е живял в жилището на
наследодателя (т.7 ТР №1/19.05.2004г. по тъл.д.№1/2004г. но ОСГК на ВКС).
От представеното по делото заключение на вещото лице Х., относно поделяемостта
на делбеният имот и неговата пазарна стойност, което не е оспорено от страните и което
съдът възприма като обосновано и законосъобразно се установява, че процесният имот е
реално неподеляем, съобразно квотите на съделителите, като неговата пазарна стойност е 78
796,00 лв.
Тъй като делбеният имот е неподеляем съобразно броя на съделителите и
притежаваните от тях дялове, то същият не може да бъде поставен в дял на никой от
съделителите, още повече, че никой от съделителите не отговаря на изискванията по чл. 349,
ал. 2 от ГПК, поради което делбата му следва да се извърши чрез изнасянето му на публична
продан, която да се извърши от частен съдебен изпълнител, по реда на чл. 348 от ГПК.
Получената от продажбата сума на Поземлен имот, с идентификатор 65927.501.1746
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008
г. на Изпълнителен директор на АГКК Габрово, с адрес на имота: гр. *****, ул. „*****” № 5,
с площ от 245 кв.м., при съседи: с идентификатори №№ 65927.501.1747, 65927.501.4198,
65927.501.1745, 65927.501.1740 и 65927.501.1739, със сграда с идентификатор
65927.501.1746.1, която е разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.1746 и е
със застроена площ от 67 кв.м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда-
еднофамилна и сграда с идентификатор 65927.501.1746.2 на адрес гр. ***** ул. „*****” № 5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.1746, със застроена площ от 30
кв.м., с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна, следва да бъде разпределена между
съделителите съобразно техните дялове, а именно – за П. Й. В. - 1/3 идеална част, за Ц. С. Б.
- 1/3 идеална част и за С. В. В. - 1/3 идеална част.
Съделителите са осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% върху
равностойността на дяловете си от процесния имот, като в тази част решението не е
обжалвано и е влязло в сила
В случай, че имота бъде продаден за сума по-голяма от средната му пазарна оЦ. към
настоящия момент съдебния –изпълнител следва да досъбере съответната държавна такса.
По отношение на разноските:
С оглед на уважаване на въззивната жалба на въззивния жалбоподател следва да се
присъдят претендираните разноски по договора за правна защита и съдействие в размер на
700,00 лв.
На основание изложеното, Габровски окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение рег. № 78 от 19.03.2025, В ЧАСТТА, в която е възложил в дял по
реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на Ц. С. Б., с ЕГН ********** и с адрес: гр. *****, ул. „*****”
№ 5, следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, с идентификатор 65927.501.1746 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г.
на Изпълнителен директор на АГКК Габрово, с адрес на имота: гр. *****, ул. „*****” № 5, с
площ от 2 4 5 кв.м., при съседи: с идентификатори №№ 65927.501.1747, 65927.501.4198,
65927.501.1745, 65927.501.1740 и 65927.501.1739, със сграда с идентификатор
65927.501.1746.1, която е разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.1746 и е
със застроена площ от 67 кв.м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда-
еднофамилна и сграда с идентификатор 65927.501.1746.2 на адрес гр. ***** ул. „*****” № 5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.1746, със застроена площ от 30
кв.м., с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна. Осъдил е Ц. С. Б., на основание чл.
349, ал. 5 от ГПК, да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, за
уравнение на дела на съделителя П. Й. В., с ЕГН ********** и с адрес: гр. *****, ул.
„*****” № 10, вх. „А”, ет. 4, ап. 8, сумата от 26 265 лева, ведно със законната лихва от
влизане на решението в сила, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: Поземлен имот, с
идентификатор 65927.501.1746 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК Габрово, с адрес на
имота: гр. *****, ул. „*****” № 5, с площ от 245 кв.м., при съседи: с идентификатори №№
65927.501.1747, 65927.501.4198, 65927.501.1745, 65927.501.1740 и 65927.501.1739, със
сграда с идентификатор 65927.501.1746.1, която е разположена в поземлен имот с
идентификатор 65927.501.1746 и е със застроена площ от 67 кв.м., на един етаж, с
предназначение - жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор 65927.501.1746.2
на адрес гр. ***** ул. „*****” № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор
65927.501.1746, със застроена площ от 30 кв.м., с предназначение - жилищна сграда-
еднофамилна.
Публичната продан да се извърши от частен съдебен изпълнител от района на Окръжен
съд – Габрово или от съдебен –изпълнител при Районен съд – *****, по реда на чл. 348 от
ГПК.
Получената от продажбата сума да се разпреди, както следва: П. Й. В. - 1/3 идеална
част, Ц. С. Б. - 1/3 идеална част и С. В. В. - 1/3 идеална част.
ОСЪЖДА Ц. С. Б., ЕГН ********** с адрес в гр. *****, ул. „*****“ № 5 и С. В. В., с
ЕГН ********** и с адрес: гр. *****, ул. „*****” № 5 да заплатят на П. Й. В., с ЕГН
********** и с адрес: гр. *****, ул. „*****” № 10, вх. „А” сумата от 700,00 лв. /седемстотин
лева/– разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7