№ 11301
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Ц.Н
при участието на секретаря С.Д.К
като разгледа докладваното от И.Ц.Н Гражданско дело № 20231110150665 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „фирма“ ООД,
ЕИК ******, чрез адв. Д. М., с пълномощно по делото, срещу „фирма“ АД,
действащ чрез търговското си представителство в България, ЕИК *********, с
която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни
искове, както следва:
1. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 7, § 1, б. „в“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 600 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет
с направление София – Ню Йорк, излитащ по разписание на 02.09.2022 г.,
пътник на който е цедентът Д.Г.Х с ЕГН **********, който е прехвърлил
вземането си към въздушния превозвач на ищеца (цесионер) с договор за
цесия от 21.10.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
(22.06.2023 г. ) до изплащане на вземането;
2. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 82, изр. 1, предл. 1,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1 521 лева,
представляваща обезщетение за претърпяна загуба - стойността на
новозакупен билет за заместващ полет;
3. иск с правно основание чл. 9, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 119,33 лева,
1
представляваща цена на заплатен наземен транспорт от София до Белград;
4. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
228,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
обезщетение за отмяна на полет с направление София – Ню Йорк за периода
от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г., за които суми е издадена заповед № 19557 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.07.2023 г. по
ч.гр.д. № 34835/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
В исковата молба се твърди, че Д.Г.Х и други лица са сключили с ищеца
договор за организирана туристическа екскурзия до САЩ, която е следвало да
се осъществи с полет на 02.09.2022 г. от София до Ню Йорк през Франкфурт с
изпълнител на полета ответната авиокомпания. Навежда, че поради стачка на
пилотите на *фирма* полетът бил отменен, а съдействие от страна на
авиокомпанията не било оказано. Ищецът посочва, че с цел да изпълни
задълженията си по договора за туристическа услуга, същият е намерил
алтернативен транспорт до САЩ, като е организирал пътуване на туристите
до гр. Белград с автобус, а от там със самолет през гр. Стокхолм до гр. Ню
Йорк. С оглед последното, ищецът твърди, че е реализирал разходи по вид и
размер, съответващи на предявените искове, които иска да бъдат възстановени
от ответника, съобразно предвиденото в Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Ищецът обосновава
материалната си легиимация със сключен с пътника Д.Г.Х договор за цесия от
21.10.2022 г. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски за заповедното и исковото производства.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„фирма“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, чрез адв. П.
П. от САК, с пълномощно към отговора. Ответникът поддържа становище за
недопустимост на предявените искове, с аргумент, че от приложените към
исковата молба писмени доказателства не се установява, че Д.Г.Х е
прехвърлил реално съществуващи свои права на ищеца, доколкото от
приложения договор за цесия не може да се установи за кой точно полет са
прехвърлени съответните права на ищеца. Твърди, че не е бил редовно
уведомен за извершената цесия, съгласно изискванията на чл. 99, ал. 2 ЗЗД.
Навежда, че претенцията на ищеца за сумата в размер на 1 521 лева,
представляваща стойност на новозакупен самолетен билет за заместващ
полет, също се явява недопустима, доколкото в договора за цесия Д.Г.Х е
прехвърлил на ищцовото дружество правото да получи обезщетение за
направени разходи за допълнително закупени билети в размер на 1 500 лева.
По същество в отговора се оспорва ответната авиокомпания изобщо да има
полет по маршрута София-Ню Йорк. Посочва, че в Регламент (ЕО) 261/2004 е
предвидена възможност за обезщетяване на пътниците само до определените
там размери, не и за вреди, които ги надвишават. Ответникът признава, че
Д.Г.Х е притежавал два самолетни билета за полетите ***/02.09.2022 г. и
****/02.09.2022 г., които са били отменени, но посочва, че ответната
2
авиокомпания не е отговорна за отмяната на посочените полети и че е оказала
съдействие на пътника, като е предприела мерки, за да осигури алтернативни
полети на всички свои клиенти. В тази връзка посочва, че на Д.Г.Х са
предложени алтернативни полети AY4536/03.09.2022 г. и AY 029/03.09.2022 г.,
които последният е приел и е получил билети за тях безплатно, с оглед на
което възразява, че с исковата молба не са представени доказателства,
удостоверяващи закупуването на допълнителни самолетни билети в размер на
1 521 лева. Ответникът оспорва и приложените към исковата молба
документи за извършени разходи с мотив, че те не касаят лицето Д.Г.Х и не
може да се направи връзка, че именно той ги е направил. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда
на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове имат за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед №19557 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.07.2023 г. по
ч.гр.д. № 34835/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав. От
данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство
по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл. 415,
ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 7, § 1, б.
„в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11.02.2004 г.
Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г. урежда правото на парично обезщетение на пътниците на
отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради
неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи
въздушния превоз съобразно планираното разписание. Настоящият съдебен
състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим
горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите
на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение
и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка
летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и превозът,
осъществен от ответника. Няма спор между страните, че „фирма“ АГ е
"опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2,
б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на
друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7 от Регламент №
261/2004 г. презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл. такива,
свързани с нарушение на първоначално предвидения план, но отговорността
на въздушния превозвач не е лимитирана до размера на обезщетенията,
посочени в чл. 7, като всеки пътник, който е претърпял вреди над този размер
има право да получи допълнително обезщетение по общия ред. С проекта за
3
доклад по делото, приет за окончателен без възражения от страните, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че Д.Г.Х е сключил с ответното дружество договор за
въздушен превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да
изпълни полети ***/02.09.2022 г. от летище София до летище Франкфурт и
****/02.09.2022 г. от летище Франкфурт до летище „Джон Ф. Кенеди“ – Ню
Йорк, както и обстоятелството, че процесните полети са били отменени.
Страните не оспорват, че разстоянието между летищата е над 3500 км. По
делото не се установяват освобождаващи отговорността на превозвача
обстоятелства или извънредни обстоятелства.
От представения по делото договор за цесия от 21.10.2022 г. се
установява, че Д.Г.Х е цедирал в полза на „фирма“ООД вземането си във
връзка с правото му да получи от ответното дружество обезщетение за
отменените полети LН 1429/02.09.2022 г. и LН 400/02.09.2022 г., за които
разполагал със самолетен билет № ****, както и вземането за обезщетение за
направени разходи за допълнително закупени билети в размер 1500 лв.
Представено е пълномощно, с което цедентът упълномощава ищеца да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне. По делото не са ангажирани
доказателства, че ищецът, в рамките на пълномощията си, е уведомил
ответното дружество, че вземането на Д.Г.Х му е било прехвърлено.
Задължението на кредитора, да уведоми длъжника си, че вземането е
прехвърлено на трето на договора лице, не е лично, незаместимо действие, и
същото може да се прехвърли на цесионера, както е станало в настоящото
дело, като при липса на представени доказателства, че преди предявяване на
иска ответникът е уведомен за прехвърленото вземане, следва да се приеме, че
с връчване на препис от исковата молба, ответното дружество е уведомено за
цесията, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението. Предвид гореизложеното,
налице е и валидно правоприемство по договор за цесия на процесното
вземане между пътника Д.Г.Х и ищцовото дружество, като ответникът е
надлежно уведомен за цесията. Правото на парично обезщетение по
Регламента се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач,
който не е изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за
въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните
параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, т. 1, б. "в" от Регламента, при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на
600 EUR за всички полети на територията на Общността, непопадащи под
букви а) или б). При опреД.е на разстоянието базата е последният краен пункт
на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще
забавят пристигането на пътника след времето по разписание. Ответникът не
оспорва факта, че дължимото обезщетение за отменените полети е на стойност
600 евро, като поддържа, че същото е изплатено от дружеството. Според чл. 7,
ал. 2 от Регламента, когато на пътниците се предложи премаршрутиране до
крайния пункт на пристигане с друг полет съгласно член 8, времето на
пристигане не превишава времето на пристигане по разписание на
4
първоначално резервирания полет с четири часа за всички полети,
непопадащи под букви а) и б), опериращият въздушен превозвач може да
намали обезщетението, предвидено в параграф 1 с 50%.
Ответникът е изложил твърдения, че е предоставил на пътника
алтернативни възможности за промяна на резервацията, което обстоятелство
не се потвърждава от представените по делото писмени доказателства. От
представения препис от бланка на дружеството, в който е посочено, че
предложените от авиокомпанията възможности за промяна на резервацията са
алтернативните полети ***** и **** не се установява с категоричност, че
ответникът е изпълнил надлежно задължението си за отправяне на
предложение за премаршрутиране на пътниците до крайния пункт на
пристигане с друг полет. В тази връзка, настоящият съдебен състав приема за
безспорно установено наличието на виновно неизпълнение на договорните
задължения на превозвача, свързано с отмяна на полети ***/02.09.2022 г. от
летище София до летище Франкфурт и ****/02.09.2022 г. от летище
Франкфурт до летище „Джон Ф. Кенеди“ – Ню Йорк, като от представените
по делото доказателства не се потвърждава твърдението на ответното
дружество, че е изплатило стойността на дължимото обезщетение поради
отмяна на процесните полети. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен
състав приема, че всички предпоставки от фактическия състав на чл. 7, § 1, б.
"в" от Регламента са доказани по делото, поради което следва да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 евро,
представляваща обезщетение за вреди от отмяна на полети ***/02.09.2022 г. от
летище София до летище Франкфурт и ****/02.09.2022 г. от летище
Франкфурт до летище „Джон Ф. Кенеди“ – Ню Йорк, в качеството му на
цесионер на процесното вземане по силата на сключен договор за цесия с
пътника Д.Г.Х, ведно със законната лихва за периода от 22.06.2023 г. – датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 82, изр. 1,
предл. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
Според чл. 12, т. 1 от Регламента, същият се прилага, без да се засягат
правата на пътника за допълнително обезщетяване. Обезщетението,
предоставено по този регламент, може да се приспадне от такова обезщетение.
Следователно целта на обезщетението, предоставено на пътниците във
въздушния транспорт по реда на чл. 12 от Регламент № 261/2004, е пътниците
да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради
неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения.
В този смисъл посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди
въздушния превозвач да обезщети вредата, произтичаща за пътниците от
неизпълнението на договора за въздушен превоз, на различно от Регламент №
261/2004 правно основание, тоест по-специално при условията, предвидени в
Конвенцията от Монреал или от националното право.
На първо място, следва да бъде съобразено, че с договора за цесия
5
цесионерът е придобил вземане за обезщетение за направени разходи за
допълнително закупени билети в размер на 1500 лв., поради което за остатъка
от исковата претенция в размер на 21 лв. ищецът не е активно
материалноправно легитимиран и в тази си част искът подлежи на отхвърляне,
поради липсата на материалноправна легитимация. По делото е представен
протокол за самолетен билет № **********/01.09.2022 г., издаден от
„*фирма*“ ЕООД с получател ищцовото дружество, в който протокол е
описан новият самолетен билет на Д.Г.Х за заместващи полети по
направление летище Белград – летище Стокхолм и от летище Стокхолм до
летище Ню Йорк. От заключението на вещото лице по допусната и изслушана
в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че в счетоводството на „фирма“ ЕООД е начислено задължение
към „*фирма*“ ЕООД, в размер на 22815,00 лв. по Протокол №
**********/01.09.2022 г. за самолетни билети за САЩ на дата 03.09.2022 г.
Съгласно заключението на вещото лице, на 02.09.2022 г., „фирма“ ООД е
извършило превод на „*фирма*“ ЕООД в размер на 22 000 лв., с основание –
за самолетни билети до САЩ, като на 12.09.2022 г. ищецът е извършил в
полза на „*фирма*“ ЕООД паричен превод на стойност 2289,06 лв., с
основание самолетни билети по протоколи 88155, 156, 157, 102, 103, 104 и
119. В заключението си вещото лице е посочило, че с извършения на
12.09.2022 г. превод от „фирма“ ООД към „*фирма*“ ЕООД в размер на
2289,06 лв. е осчетоводена сумата от 1001,26 лв., с която окончателно е
погасено начисленото задължение по Протокол № **********/01.09.2022 г.
Посочените доказателства обосновават извода на съда, че въз основа на
договора за организирано туристическо пътуване, сключено между ищеца и
пътника, с планирано пътуване на 02.09.2022г., ищецът, след узнаване, че
процесните полети са били отменени от ответното дружество, на 01.09.2022г.
е резервирал чрез „*фирма*” ООД заместващи полети. От данните в
експертизата се установява, че стойността на билетите за заместващи полети в
полза на пътника Д.Г.Х е заплатена от ищцовото дружество с погасяването на
вземанията по Протокол № **********/01.09.2022 г. В полза на пътника е
възникнало правото да получи обезщетение за сторените от него разходи,
направени за закупуване на самолетен билет за алтернативен на отменения
полет. Задължението за плащане на стойността е на пътника, като няма
пречка, неговият туристически агент да заплати сумата от негово име и за
негова сметка. Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по
делото, че ответното дружеството в качеството му на превозвач по процесните
полети е допуснал виновно неизпълнение на договорните си задължения
поради настъпилата отмяна на процесните полети. В тази връзка, съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Регламента, превозвачът дължи пълната стойност на
билета на цената, на която е купен, за част или части от неосъществения път и
за част или части от вече осъществения път или премаршрутиране.
Твърденията на ответника за предложени алтернативни полети и реализирано
премаршрутиране не бяха подкрепени от приетите по делото писмени
доказателства, поради което същият дължи връщането на сумата за
6
неизползвания самолетен полет.
В частност пътникът е извършил разходи за закупуване на самолетен
билет за заместващ полет на стойност 1521 лв., като разходваните средства
имат характера на претърпени имуществени вреди под формата на претърпени
загуби, които се намират в пряка и причинно-следствена връзка с виновното
неизпълнение на договорните задължения на превозвача. В полза на платилия
е възникнало правото да получи обезщетение за сторените от него разходи,
направени за закупуване на самолетни билети за алтернативен на отменения
полет.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
превозвачът не са извършени плащания за възстановяване на разходи за
закупуване на допълнителен полет по сметка на „*фирма*“ ЕООД. Поради
изложените обстоятелства съдът приема, че искът е основателен до сумата в
размер на 1500,00 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. 9, т. 1, б. „б“ и „в“
от Регламент № 261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира извършени разходи на стойност 119,33 лв. – цена за
извършен наземен транспорт от гр. София до гр. Белград, както и мораторна
лихва в размер на 228,23 лв., начислено върху стойността на главницата,
представляваща дължимото обезщетение по чл. 7, т. 1, б. “в“, вр. чл. 5, т. 1, б.
“в“ от Регламент № 261/2004 г., за периода от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни претенциите на
ищеца за заплащането на посочените вземания, доколкото същите не попадат
в предметния обхват на цедираните в ползва на дружеството вземания от
страна на пътника. Видно от раздел I, чл. 1 от представения по делото договор
за цесия от 13.10.2022 г., Х. е прехвърлил в полза на ищцовото дружество
вземанията за обезщетение на отменени полети ***/02.09.2022 г. и
****/02.09.2022 г. и за обезщетение за направените разходи за допълнително
закупени билети в размер на 1500 лв.
В тази връзка, съдът приема, че ищецът не разполага с активна
материалноправналегитимация по отношение на процесните вземания за
сумите, както следва: 119,33 лв. – цена за извършен наземен транспорт от гр.
София до гр. Белград, както и мораторна лихва в размер на 228,23 лв.,
начислено върху стойността на главницата, представляваща дължимото
обезщетение по чл. 7, т. 1, б. “в“, вр. чл. 5, т. 1, б. “в“ от Регламент № 261/2004
г., за периода от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г., тъй като тези вземания не са
прехвърлени от цедента в полза на „фирма“ ООД с процесния договор за
цесия. Ето защо предявените искове по чл. 9, т. 1, б. „б“ и „в“ от Регламент №
261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
разноски възниква за всяка от страните по делото. С оглед задължителните
указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
7
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК,
ищецът е сторил разноски, както следва: 60,84 лв. – държавна такса в
заповедното производство, 600 лв. – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, 150,00 лв. – държавна такса в исковото
производство, 725,05 лв. - адвокатско възнаграждение в исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 1349,80 лв.
Ответникът е сторил разноски за депозит за възнаграждение на вещо
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза по делото в размер на 200
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника „фирма“ АГ
се следват разноски в размер на 77,54 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, т.
1, б. “в“ вр. чл. 12, т. 1 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент
и на Съвета от 11 февруари 2004 г. вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82
ЗЗД, че „фирма“ АГ, чрез „фирма“ – търговско представителство в България,
вписано в търговския регистър при БТПП, с БУЛСТАТ *********, с адрес:
*****, дължи на „фирма“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: *****, следните суми: 600 евро – главница, представляваща
обезщетение за отмяна на полет София - Ню Йорк (през Франкфурт) от
02.09.2022 г., за който Д.Г.Х е трябвало да отпътува на организирана от
"фирма" ООД групова екскурзия, за което е закупен самолетен билет ****,
като впоследствие Д.Г.Х е прехвърлил вземането си към "фирма" АГ на
"фирма" ООД с договор за цесия, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до
изплащане на вземането; 1500,00 лв. - обезщетение за вреди, изразяващи се в
цената за закупуване на самолетния билет за заместващ полет, ведно със
законната лихва от 22.06.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 1500 лв. до пълния предявен размер
от 1521 лв., за които суми е издадена заповед № 19557 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.07.2023 г. по ч.гр.д. №
34835/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ от „фирма“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: *****, срещу „фирма“ АГ, чрез „фирма“ – търговско
представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с
БУЛСТАТ *********, с адрес: *****, искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр с чл. 9, т. 1, б. „б“ и „в“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че „фирма“ АГ дължи на „фирма“ ООД заплащането на
8
следните суми: сумата в размер на 119,33 лева, представляваща цена на
заплатен наземен транспорт от София до Белград; и сумата в размер на 228,23
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за обезщетение за
отмяна на полет с направление София – Ню Йорк за периода от 03.09.2022 г.
до 21.06.2023 г., за които суми е издадена заповед № 19557 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.07.2023 г. по ч.гр.д. №
34835/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „фирма“ АГ, чрез „фирма“ – търговско представителство в
България, вписано в търговския регистър при БТПП, с БУЛСТАТ *********, с
адрес: *****, да заплати на „фирма“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1349,80 лв.,
представляваща сторените разноски в производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: *****, да заплати на „фирма“ АГ, чрез „фирма“ – търговско
представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с
БУЛСТАТ *********, с адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 77,54 лв., представляваща сторените разноски в производството пред СРС,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9