№ 199 / 2.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 02.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...трети наказателен състав в публично
заседание на 03 април.............……..…………....…………………………….
през две хиляди и деветнадесета година….......……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Т.Владинова........…..........………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………...…..............АН дело 399 по описа
за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-000336/ 13.02.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на К.Ц.Т. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева на основание чл.179 ал1 т.5 пр.1, 2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал К.Ц.Т., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно пълномощника му доразвива доводите изложени в жалбата, като представя и писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят К.Ц.Т. е наказан, за това, че на 29.01.2019г. в 17.17 часа в град Монтана, с посока на движение от ул.”Н.Й.Вапцаров” към бул.”Христо Ботев” управлява лек автомобил „Т. К.” с ДКН XXXX , като при наличие на пътна маркировка /М2/, извършва маневра „изпреварване” на колона от МПС, с което създава предпоставка за ПТП.
Предвид на горното актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта - В.В. и А.Д. съставили АУАН за допуснато нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП – не съобразява поведението си съсс пътните знаци и маркировка, като създава опасност.
Въз основан на констатираното проверяващите съставили АУАН от същата дата. Жалбоподателят не направил възражение. В срока по чл.44 от ЗАНН не е подал възражения срещу констатациите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Установената и възпроизведена по – горе фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните в хода на производството гласни доказателства – свидетелските показания на А.Д. и, В.В..Липсва каквато и да било индиция за заинтересованост. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Гергана Г. и Д. Т.. Двете са колежжки, а последната е съпруга на жалбоподателя. Налице е индиция за заинтересованост у тези свидетелки да подпомогнат защитната теза на жалбоподателя. Нещо повече, ако жалбоподателят не е извършил деянието, за което е наказан, то нямаше как патрулния автомобил, който също е бил в колоната от МПС, да забележи автомобила на наказания, тъй като е след него. Нещо повече, именно създалата се опасност от настъпване на ПТП с насреща идващите автомобили е провокирало служителите на въззиваемата страна да предприемат и съответните действия.
Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП визира, че участниците в движението съобразяват своето поведение ... с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретният случай пътната маркировка е била М2.
Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя, като нарушение на чл.179, ал.1 т.5 пр.1 и 2 от ЗДвП. Тази разпоредба визира, че се наказва с глоба в размер 150 лв. Водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението;
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание. От тях се установи по несъмнен начин, че жалбоподателя, като водач на МПС допеуснал нарушението, за което е наказан. Така от обективна и от субективна страна той е осъществил състава на административно нарушение.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като е наложил конкретно посочената в правната норма санкция - глоба в размер на 150 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК жалбоподателя следва да заплати направените разноски по водене на делото, а именно 10.00 лева пътни разноски за свидетеля Д., както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-000336/ 13.02.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на К.Ц.Т. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева на основание чл.179 ал1 т.5 пр.1, 2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К.Ц.Т. xxx да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК сумата от 10.00 лева пътни разноски, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: