РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря Д. ХР. К.
в присъствието на прокурора Кр. Сп. Н.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Частно наказателно дело №
20221110200466 по описа за 2022 година
Директорът на ДПБ „Св.И. Р.“ – гр.Н. И. е внесъл искане в СРС по реда на чл.157, вр.
чл.156, ал.1, вр. чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравето /ЗЗ/ за задължително
настаняване и лечение на лицето Н. Н. Г., която страда от параноидна шизофрения.
В съдебно заседание, Прокурорът поддържа искането, като счита, че Г. следва да
бъде настанена в здравно заведение за психиатрична помощ при стационарна форма, за
срок от два месеца, така, както е посочило вещото лице, защото страда от психично
заболяване по чл.146, ал.1 от ЗЗ, поради което е опасно за себе си и за околните.
Предлага информирано съгласието за лечението да дава длъжностно лице от отдел
Здравеопазване при Столична община.
Служебният защитник на освидетелстваната - адв.Т., моли съда, в случай че от
събраните доказателства намери, че са налице основанията по ЗЗ, да настани Г. за
срока и формата, предложени от вещото лице по СПЕ.
Освидетелстваната не се явява в заседанието, на което е даде ход на устните
прения и не пледира.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите
на страните и изслушването на освидетелстваната, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съдът доби и лични впечатления от Г. в съдебното заседание на 13.01.2022г.,
1
която беше неадекватна, не говореше и единственото, което повтаряше е, че не иска да
я наръгат с нож.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата СПЕ, Г. страда от
параноидва шизофрения, което е типична психоза в случаите на чл.146, ал.1, т.1 от
Закона за здравето. С поведението си е опасна за себе си и околните, поради
заболяването, тъй като е с психотично мотивирано поведение. Липсва критичност към
заболяването. Не може да дава информирано съгласие за лечението си. Предлага
задължително лекуван в стационарна форма в ЦПЗ София за срок от два месеца, а
информирано съгласие да дава длъжностно лице от Отдел „Здравеопазване“ при
Столична община.
Изслушана в съдебно заседание на 18.01.2022г., вещото лице посочи, че Г. е без
промяна в състоянието си от момента на спешното й настаняване в ДПБ „Св.И.Р.“ –
гр.Н.И. Никой не се е интересувал от нея, докато е в лечебното заведение и има данни
за фамилна обремененост, тъй като май й е със същото психично състояние.
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Налице са предпоставките визирани в чл.155, вр. чл.146, ал.1, т.1 и чл.162, ал.3
от ЗЗ, налагащи настаняването на Г. на задължително лечение в лечебно заведение за
психична помощ. Съдът установи, че лицето е с психично разстройство, като страда от
параноидна шизофрения, което е типично психично заболяване от визираните в чл.146,
ал.1, т.1 от ЗЗ.
Тя не е критична към състоянието си, тъй като е в неадекватно състояние, с
психотични прояви, с фамилна обремененост и е намерена в хотел, където е имала
агресивно поведение. Така, лицето е опасно за себе си и околните, поради заболяването
си, което налага извода за настаняването му в стационарна форма на задължително
лечение в ЦПЗ София, тъй като само по този начин може да се овладее обострянето и
чрез полагане на навременни и адекватни грижи от лекари-психиатри ще се достигне
до успокоение. Съществува риск при амбулаторна форма на лечение, тя да не приема
редовно предписаните медикаменти, да ги спре самоволно и така да се стигне до
влошаване на състоянието. Подходящият срок за задължителното лечение е два
месеца, както е предложило вещото лице, предвид интензивността на терапията, която
ще се приложи при стационарното лечение, както и обостреното състояние в момента и
липсата на подобряване, въпреки настаняването й от 12.01.2022г. в психиатричното
заведение.
Съдът, намира че интересите на освидетелстваната ще бъдат гарантирани ако
длъжностно лице от Отдел „Здравеопазване“ при Столична община дава информирано
съгласие за лечението й. Г. живее сама, не работи, няма кой да се грижи за нея. Никой
не е проявил интерес в продължение на шест дена, от както е настанена по спешност в
2
ДПБ „Св.Иван Рилски“ – гр.нови Искър, а име данни, че единствената й роднина -
майка й също е с психично заболяване.
Поради характера на това производство, направените по делото разноски,
следва да останат за сметка на държавата.
Воден от горните съображения, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
НАСТАНЯВА освидетелстваната Н. Н. Г., ......................г. в гр. Т., живуща в
гр.С., ж.к.“................“, ............................, българка, българско гражданство, неомъжена,
ЕГН: ********** на задължително лечение в ЦПЗ СОФИЯ по чл.162 от Закона за
здравето.
ОПРЕДЕЛЯ стационарна форма на задължителното лечение за срок от два
месеца.
НАЗНАЧАВА длъжностно лице от Отдел „Здравеопазване“ при Столична
община за лице, което да дава информирано съгласие за лечението на Н. Н. Г..
Препис от решението да се изпрати на ДПБ „Св.И. Р.“ – гр.Н. И. и ЦПЗ
СОФИЯ.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано в 7-дневен срок от днес
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3