Р Е
Ш Е Н
И Е
260234/19.2.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 17.02.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4638 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Б.Б. ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 20-0442-000768/ 05.10.2020г. на Началника сектор при
ОД-МВР-Варна, 4 РПУ, с което му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лв. на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
В жалбата се навеждат единствено доводи
за допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което и се иска отмяна
на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание , възз. Б. редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, депозира писмени бележки.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На
07.09.2020г. около 10.20 часа бил получен сигнал за настъпило произшествие с
мотоциклет в к.к.Шкорпиловци по крайбрежната алея. Пристигналите на место
полицейски служители установили настъпилото произшествие и факта, че
настъпването му въз.Б. управлявал мотоциклет газ с рег.№ 6465ILB, собственост
на CRISTIAN BUISAN испански гражданин. При проверка на документите било
установено, че липсва доказателства за платена гражданска отговорност на
автомобилистите за управляваното от въззивника МПС. В последствие след проверката
бил сключен договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на
регистрираното в друга държава МПС.
Страните
нямат спор по факта, че МПС е собственост на испански гражданин и не е
регистрирано на територията на страната.
При така изяснената фактическа обстановка,
неправилно в атакуваното НП е посочено, че санкцията за така реализираното от
жалбоподателя поведение е чл. 638, ал. 3
от КЗ.
Съгласно чл. 638,
ал.3 КЗ извършва административно нарушение лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Действителният смисъл и обхват на нормата обаче се разкрива
при систематичното тълкуване на чл. 638, ал.3 КЗ с чл. 483, ал.4, т. 1 КЗ,
съобразно който не се сключва договор за гранична застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за моторно превозно средство от друга държава членка. Тъй
като материално правното положение на лицето, което само управлява автомобил не
може да бъде по-тежко от това на собственика на автомобила, следва да се
приеме, че отговорност по чл. 638, ал.3 КЗ възниква за лицето управляващо
автомобил, без да е негов собственик, само ако за въпросният автомобил е било
задължително сключването на задължителна застраховка на автомобилистите. Както
бе посочено и по- горе, задължение за сключване на застраховка гражданска
отговорност не възниква, ако автомобила е от държава членка. В настоящия случай
това обстоятелство е безспорно, доколкото автомобилът е собственост на Испански
гражданин и е с испанска регистрация (именно там е издаден и поставен
регистрационният номер на автомобила ). В този порядък, следва да бъде посочена
и нормата на чл. 486, ал. 2 КЗ, според
която не се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на
моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга
държава членка или на Конфедерация Швейцария, Княжество Андора и Република
Сърбия (държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по
Многостранното споразумение), както и по отношение на моторните превозни
средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато
влизат на територията на Република България от територията на друга държава
членка. Какво се разбира под това автомобила да е от дадена държава или
обичайно да се намира в дадена държава е легално дефинирано в чл. 482 КЗ, като
в общия случай това е мястото където е издаден регистрационният номер на
моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен.
Дефиниция на понятията трета държава и държава членка се съдържат в т.6 и т.7
от ДР на КЗ. „Държава членка" е държава - членка на Европейския съюз,
или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство. „Трета държава" е държава, която не е държава членка по
смисъла на т. 6. Тоест, задължение за
сключване на българска застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
възниква по отношение на МПС с българска регистрация и с регистрация на
държава, която не е членка на ЕС или
ЕИП. Логиката на подобно законодателно разрешение се потвърждава от параграфи
8, 24 и 25 от Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, в които е прогласен
стремежът на държавите членки да създадат режим на задължителната застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите, която въз основа на единна
застрахователна премия да бъде с покритие на цялата територия на общността. В
този изричен смисъл и чл. 3 и чл. 14 от
Директивата. Република България е
изпълнила задължението си по Директивата, като в чл. 480 КЗ изрично е
предвидено, че застрахователното покритие на българската полица за задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ се разпростира на
цялата територия на ЕС. Аналогично е застрахователното покритие, осигурявано от
полиците издадени във всяка една държава членка. Тоест, доколкото полицата
издадена във всяка една държава членка покрива застрахователните рискове
настъпили на територията на България, то би се явило безпредметно за
автомобили, регистрирани в други държавни членки да се сключва и българска застраховка
гражданска отговорност, доколкото би се стигнало до дублиране на
застрахователното покритие. Нещо повече в чл. 484 КЗ е прогласена изрична
забрана за дублиране на застрахователни покрития. От всичко гореизложено
следва, че управлението на автомобил без сключена българска застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите не е съставомерно по чл. 638, ал.3 КЗ, ако автомобила е с регистрация в държава членка. В процесния случай
автомобилът е с регистрация във Испания, а тя е държава членка на ЕС. В
Директивата, посочена по- горе изрично е уреден и въпросът за контрола върху
изпълнението на задължението на водачите, да сключват задължителна застраховка
за гражданска отговорност на автомобилистите. Възприети са т.нар принципи на
компетентност на националния орган и принципът на взаимно доверие между
държавите- членки. Компетентни да следят дали за дадено МПС има сключена
задължителна застраховка за гражданска отговорност са националните органи на
държавата, в която е регистрирано МПС, а съгласно принципа на взаимно доверие
контролните органи от останалите държави членки не са оправомощени да извършват
своя собствена проверка, а следва да се доверят на органите в държавата по
регистрация на МПС. Тези принципи намират категоричен израз в Параграф 6 от Преамбюла
и чл. 4 от Директивата, в които изрично е постановена забрана контролните
органи от държавите членки да извършват проверки на застраховките
„Гражданска отговорност“ по отношение на превозни средства, които обичайно се
намират на територията на друга държава-членка (получили са регистрация в тази
държава членка съгласно т.4 от чл. 1 от Директивата) или които обичайно се
намират на територията на трета държава и които влизат на тази територия от
друга държава-членка. Нещо повече- с параграф 8 от Преамбюла се въвежда
презумпцията, че всички движещи се на територията на Общността моторни превозни
средства са покрити от застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Забраната за извършване на проверки от държави членки, различни от тези по регистрация
на МПС е скрепено и с правилото на параграф 46 от преамбюла, който обявява, че
името и адреса на собственика или обичайния водач на превозното средство и
номера на застрахователната полица или регистрационния номер на превозното
средство, представлява лични данни по смисъла на Директива 95/46/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на
физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на
тези данни.
В Директива 2009/103/ЕО
изрично са уредени и последиците, когато въпреки принципа на доверие, дадено
МПС, непокрито със застраховка извърши ПТП- а именно предвижда се във всяка
държава членка да се създаде орган, който да изплаща обезщетения за вреди
причинени от незастраховани МПС-чл. 10 от Директивата.
Тези
постановки изцяло са имплементирани в българския КЗ, като в цитираната вече
разпоредба на чл. 486, ал.2 КЗ е въведена не само забраната на систематични
проверки по отношение на МПС с регистрация в друга държава членка, но и
презумпцията за покритие на гражданската отговорност на виновния водач. Съгласно
основния принцип на административното право, че държавната администрация има
само тези правомощия които изрично са и възложени със съответния нормативен или
поднормативен акт, следва да се приеме, че органите на МВР нямат компетенции да
осъществяват контрол за наличие на задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, по отношение на автомобили регистрирани в
държава членка. От гореизложеното следва, че АУАН и НП са издадени от орган
който не е бил компетентен да констатира наличието, респективно отсъствие на
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и да наложи
санкция при евентуално установено нарушение.
По отношение възражението, че въззивника не е управлявал МПС съда само
ще посочи, че този факт не е бил оспорен от него по време на проверката, а
напротив бил е потвърден лично от него и от намиращите се на место свидетели.
Не са ангажирани доказателства за оборване на описаното нарушение в АУАН.
Според този
текст санкцията се налага "На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Собственика на това МПС не е бил
длъжен да сключи договор за застраховка на това МПС, тъй като то не е било
регистрирано, а и няма практическа възможност за нерегистриран автомобил да е
сключи застраховка. В случая има наложена законова забрана за управлението на
нерегистрирани по надлежния ред МПС и именно съставлява адм.нарушение.
Действително
с чл. 483, ал.1, т. от КЗ е въведено задължение договор за застраховка „ГО“ на
автомобилистите да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение.
От обективна
страна за да възникне това задължение кумулативно следва да са налице две
предпоставки – моторното превозно средство да е регистрирано и да не е спряно
от движение.
В настоящия
случай при извършената проверка контролният орган е установил , че автомобилът,
управляван от въззивника не е регистриран.
В този
случай след като МПС не е регистрирано, то не е налице и задължение за
сключване на застраховка ГО.
Горното води
до извод за липса на нарушение по чл. 483, ал.1 от КЗ.
Поради
всичко гореиложено обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
Постановление№ 20-0442-000768/05.10.2020г. на Началника сектор при ОД-МВР-Варна
4 РПУ, с което на М.Б.Б. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лв. на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в
сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: