№ 327
гр. Пазарджик, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20235220200781 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Т. П. Б. от гр.Пазарджик,
подадена чрез пълномощника адв.Р. И. от АК- Шумен, против НП № 23-1006-
000667 от 04.04.2023г. на Началник Група в ОДМВР-Пазарджик, Сектор ПП,
с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното НП. Жалбоподателят твърди, че деянието не е доказано от
субективна страна, доколкото в АНП липсват доказателства за това
нарушителят да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на
МПС. Счита, че това е достатъчно основание за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призван не се явява.
Представлява се от своя процесуален представител- адв.Р. И., който поддържа
жалбата. Допълва доводите за незаконосъобразност на обжалваното НП,
посочвайки наличието на несъответствие между отразената в НП дата на
служебното прекратяване на регистрацията на МПС на 17.10.2022г. и тази, на
която АНО приема, че е извършено нарушението- 15.10.2022г.. По тези
1
съображения пледира за отмяна на НП. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от
упълномощен от директора на ОДМВР-Пазарджик юрисконсулт, с което се
излагат доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата,
съобрази становищата на страните и анализира събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на
15.10.2022г., около 16:35 часа, в гр.Пазарджик, на кръстовището между бул.Г.
Бенковски с ул.Хан Крум, е управлявал собствения си лек автомобил марка
„Опел“, модел „Синтра“, с рег. № ****, който не бил регистриран по
надлежния ред, тъй като регистрацията му била служебно прекратена по реда
на чл.143 ал.10 от ЗДвП на 17.10.2022г.. Деянието е квалифицирано от АНО
като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Нарушението, предмет на обжалваното НП, било установено от
полицейските служители при Сектор ПП, ОДМВР- Пазарджик- Б. Р. и Д. С..
По случая била извършена проверка рег.№1006-11129/17.10.2022г. по описа
на Сектор ПП, ОДМВР- Пазарджик, в хода на която било снето обяснение от
водача на процесното МПС. Материалите по проверката били изпратени с
докладна записка и придружително писмо до РП- Пазарджик за произнасяне
по компетентност с оглед наличие на данни за извършено престъпление по
чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 14.11.2022г. прокуратурата
отказала да образува наказателно производство с мотив, че поведението на Б.
не изпълвало от субективна страна престъпния състав на чл.345 ал.2 от НК,
доколкото били събрани данни, че към инкриминираната дата същият не бил
уведомен за служебната дерегистрация на управлявания от него лек
автомобил, поради което нямал в съзнанието си субективна представа
относно неправомерния характер на своето поведение. В същото време обаче,
прокурорът преценил, че преписката следвало да бъде изпратена на
Директора на ОДМВР- Пазарджик за преценка необходимостта от
2
ангажиране на административнонаказателната отговорност на Б. по ЗДвП.
В тази връзка и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено
обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
26.04.2023г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 05.05.2023г..
С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния за
това съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, като каквито са приети
материалите по административнонаказателната преписка. Съдът кредитира
изцяло събраните доказателства, доколкото същите са еднопосочни и
непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е основателна по следните съображения:
Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал процесния, описан по-горе, собствен лек
автомобил. Установи се категорично и това, че регистрацията на този
автомобил била служебно прекратена на 22.09.2022г. по реда на чл.143 ал.10
от ЗДвП вр. чл.18б ал.1 т.8 вр. чл.18 т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Причина за
прекратяването на регистрацията било получено по електронен път в Отдел
ПП, СДВР уведомление от 21.08.2022г. от Гаранционен фонд за липса на
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесното МПС. За извършената в тази връзка на
22.09.2022г. от органите на МВР автоматична служебна дерегистрация на
лекия автомобил до жалбоподателя Б. било изпратено по „Български пощи“
ЕАД без обратна разписка писмо с рег.№100600-16392/23.09.2022г.. Поради
това на инкриминираната дата- 15.10.2022г., жалбоподателят управлявал
собственото си МПС, като нямал съзнанието, че същият е със служебно
прекратена регистрация. Научил за това едва след като бил спрян за проверка
3
от служители на МВР, които констатирали това обстоятелство.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че
поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците
на състава на административното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл.143 ал.10 от
ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който не изпълни задължението си за сключване на
задължителна застраховка ГО, е ситуирана в Глава ІІІ от ЗДвП, където са
посочени изискванията към ППС за допускане движението им по пътищата на
страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка
на техническата им изправност. В същото време, по своя характер и
наименование, прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство е
принудителна административна мярка и като такава е нормативно уредена в
глава VI на ЗДвП. В чл.171 т.2а от ЗДвП е посочено, че за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна
мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени
изчерпателно хипотезите, при които се предприема тази мярка. Сред
последните не фигурира неизпълнение от страна на собственика на
задължението да сключи задължителна застраховка ГО. Регламентирано е
обаче задължение за уведомяване на собственика на ППС за осъщественото
служебно прекратяване на регистрацията, съгласно чл.18б ал.2 вр. чл.18б ал.1
т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., каквото в настоящия случай не се
събраха доказателства да е било направено. Напротив, от приетото като
писмено доказателство по делото писмо рег.№100600-19193/09.11.2022г.,
представляващо част от материалите по пр.пр. №6155/202г. по описа на РП-
Пазарджик, се установява, че липсват данни за това жалбоподателят да е бил
уведомен за служебната дерегистрация на своя лек автомобил, поради което
няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил състава на
нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
4
деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от
страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било установено
категорично извършването на нарушението от субективна страна. Това пък
обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на
въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано да е извършил. Няма никакво съмнение, че
административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на
наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение
такава не се носи.
В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, ще означава тя да се
базира само и единствено на предположение, което е недопустимо. Нормата
на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да
почива на предположение. Тази норма е субсидиарно приложима и в АНП по
силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че наказателното постановление в
административнонаказателното производство има характера на присъдата в
наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически
акт на държавна репресия за извършено виновно административно
нарушение.
Горното налага обжалваното НП да се отмени като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че при издаването на
НП е допуснато процесуално нарушение касателно посочената в същото дата
на служебното прекратяване регистрацията на процесното МПС- 17.10.2022г.
Последната освен, че не отговаря на действително установената такава-
22.09.2022г., в същото време следва хронологично тази на извършване на
нарушението- 15.10.2022г., което не отговаря на всякаква логика. Поради
което възражението на пълномощника на жалбоподателя и в тази насока също
се явява основателно и представлява на свой ред друго самостоятелно
основание за отмяна на НП, доколкото по този начин правото на защита на
адресата на НП е винаги нарушено.
Предвид изхода на спора и доколкото разноски от жалбоподателя не се
претендират, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-1006-000667 от 04.04.2023г. на Началник Група в
ОДМВР-Пазарджик, Сектор ПП, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на Т. П. Б. от гр.Пазарджик ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6