Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,27.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ІV-А въззивен
състав, в открито заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
При участието на
секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело
6239 по описа за 2019 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 15.01.2019 г.,
постановено по гр. д.69181/16 г., СРС ,155 състав ПРИЗНАВА ЗА
НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 2 във връзка с чл. 193, ал. 2 от ГПК,
направеното от ответника С.П.П., чрез назначения му особен представител,
оспорване авторството на 19 броя разписки, издадени от ответника на следните
дати и за следните суми: 1. на 20.01.2002 г. за сумата от 1 200 лв., 2. на
16.09.2010 г. за сумата от 170 лв., 3. на 29.09.2010 г. за сумата от 680 лв.,
4. на
14.10.2010
г.за сумата от200
лв., 5. на19.10.2010 г. за
сумата от 200 лв., 6. на
21.10.2010
г.за сумата от 282 лв., 7. на 25.10.2010 г. за сумата от 150 лв., 8. на
20.10.2010
г. за сумата от 70
лв., 9. на 13.12.2010 г. за сумата от 600 лв., 10. на
13.12.2010
г. за сумата от
230 лв., 11. на 01.01.2011 г. за сумата от 3 220 лв., 12. на
12.01.2011
г. за сумата от 2
030 лв., 13. на 03.02.2011 г. за сумата от 1 000 лв., 14. на
31.03.2011
г.за сумата от 150 лв., 15. на 18.04.2011 г. за сумата от 900 лв., 16. на
25.11.2011
г.за сумата от 970 лв., 17. на 14.11.2011 г. за
сумата от 600 лв., 18. на г. за
сумата от 300 лв. и 19. на 10.04.2012 г. за сумата от 900 лв., както и 11 броя
заповеди на заповед, издадени от ответника на следните дати и за следните суми:
1. на 11.11.2010 г. за сумата от 2 952 лв., 12. на 13.12.2010 г. за сумата от
830 лв., 3. на
01.01.2011
г. за сумата от 3
220 лв., 4. на 12.01.2011 г. за сумата от 2 030 лв., 5. на
03.02.2011
г. за сумата от 1
000 лв., 6. на 31.03.2011 г. за сумата от 150 лв., 7. на
18.04.2011
г. за сумата от
1900 лв., 8. на 28.08.2011 г. за сумата от 970 лв., 9. на
14.11.2011
г. за сумата от
600 лв., 10. на 25.11.2011 г. за сумата от 300 лв. и 11. на
10.04.2012
г. за сумата от
900 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искови претенции от И.П.П., е ЕГН **********,***, против С.П.П., с ЕГН **********,
от гр. София, район „Слатина“, кв. „Гео Милев“, ул. „*********, за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата от общо 13 852 лв. /тринадесет хиляди
осемстотин петдесет и два лева/, дължима по договори за заем, както следва: 1.
сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ по договор за заем от 20.01.2002 г.,
2. сумата от 170 лв. /сто и седемдесет лева/ по договор за заем от 16.09.2010
г., 3. сумата от 680 лв. /шестстотин и осемдесет лева/ по договор за заем от
29.09.2010 г., 4. сумата от 200 лв. /двеста лева/ по договор за заем от
14.10.2010
г., 5. сумата от
200 лв. /двеста лева/ по договор за заем от 19.10.2010 г., 6. сумата от 282 лв.
/двеста осемдесет и два лева/ по договор за заем от 21.10.2010 г., 7. сумата от
150 лв. /сто и петдесет лева/ по договор за заем от 25.10.2010 г., 8. сумата от
70 лв. /седемдесет лева/ по договор за заем от 20.01.2010 г., 9. сумата от 600
лв. /шестстотин лева/ по договор за заем от 13.12.2010 г., 10. сумата от 230
лв. /двеста и тридесет лева/ по договор за заем от 13.12.2010 г., 11. сумата от
3 220 лв. /три хиляди двеста и двадесет лева/ по договор за заем от 01.01.2011
г., 12. сумата от 2 030 лв. /две хиляди и тридесет лева/ по договор за заем от
12.01.2011 г., 13. сумата от 1000 лв. - /хиляда лева/ по договор за заем от
03.02.2011 г., 14. сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ по договор за заем
от 31.03.2011 г., 15. сумата от 900 лв. /деветстотин лева/ по договор за заем
от 18.04.2011 г., 16. сумата от 970 лв. /деветстотин и седемдесет лева/ по
договор за заем от 28.08.2011 г., 17. сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ по
договор за заем от 14.11.2011 г., 18. сумата от 300 лв. /триста лева/ по
договор за заем от
25.11.2011
г., 19. сумата от
900 лв. /деветстотин лева/ по договор за заем от 10.04.2012 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата претенция
- 30.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
Срещу това решение е подадена въззивна
жалба от ищеца , с която се обжалва постановеното решение като незаконосъобразно.Неправилно съдът приел,че са недоказани датата на сключване на договорите за заем и условията
при които са сключени.Ответникът не е установил,че е изпълнил задължението си
да върне предоставените в заем суми.Оспорването на авторството на подписа върху
разписките и записите на заповед останало недоказано.Неправилно се твърдяло,че по отношение на задължението за
връщане на заемната сума срокът по чл.110 ЗЗД във вр. с чл.114 ал.2 ЗЗД е
изтекъл.В издадените от ответника записи на заповед падежът е уговорен-при
предявяване на претенцията или на съответната дата.Исковите претенции били
предявени на 30.11.2016 г. и по отношение на тях не е изтекъл пеггодишния
давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Моли да се постанови ново решение,с което да бъде отменено
първоинстанционното решение и да се
уважат исковете .Претендира разноски.
Срещу въззивната жалба е
подаден отговор от въззиваемата страна ,с който същата се оспорва.Претендира
разноски.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Релевантните за делото факти са
установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът
препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от
настоящите мотиви.
Правните изводи на СРС са
законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават
неразделна част от настоящите мотиви.
За пълнота следва да се
отбележи следното:
По
отношение на твърдението на въззивния жалбоподател, че по делото безспорно били
установени датата на сключване на договори за заем и условията при които същите
били сключени :Записът на заповед е абстрактна
сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради
което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на
заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято
полза се поема задължението за заплащане на определена сума. Следователно
причината за издаване на записа на заповед се намира извън съдържанието на
ценната книга.
Редовният запис на заповед не изпълнява функциите на доказателство
за сключен заем, нито на разписка за предаване на парични средства по договор
за заем. Фактът на реално предаване на заемните средства не е елемент от
фактическия състав на записа, поради което следва да се установява с други
доказателства - извън записа на заповед.
Договорът за заем е уреден в чл. 240 ЗЗД като реален договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи
срещу задължение за връщането им. Предаването им е елемент от фактическия
състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното
правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или
вещ.
Основанията за поемане на едно задължение биха могли да
бъдат най - различни, така че подписването на запис на заповед не е
доказателство за сключване на договор за заем.Първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът не е доказал
сключването на договори за заем и условията, при които всеки от тях е бил
сключен, тъй като не са представени доказателства в подкрепа на твърдението, че
са сключени договори за заем.
Първоинстанционното
решение е постановено при спазването на материалния и процесуален закон.
Не се доказаха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено .
Воден
от горното, СГС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.01.2019 г.,
постановено по гр. д.69181/16 г., СРС ,155 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.